Ads Top

САЩ воюват с чужди ръце: StratCom или западната пропаганда - Част 2 КРАЙ


Столтенберг пропуска факта, че решението за ,,разполагането на войски на изток" е взето не от НАТО, а от САЩ, далеч преди 2016г. както и не в отговор на евентуалното възраждане на Русия", а с цел недопускане евентуалното възраждане на Русия, която би оспорила американското господство. Такова решение възниква в редиците на американския военнополитически елит веднага след разпадането на СССР, за което свидетелства и позицията на Збигнев Бжежински, изложена в неговата книга ,,Голямата шахматна дъска: американското превъзходство и неговите геостратегически императиви".

Както в миналото, така и днес, съществува неписано правило, което гласи, че за всяко престъпление или провинение на Запада бива обвинявана Русия. ,,Съществува ли исторически събития или природни явления, за които Русия не е виновна", задава риторичния си въпрос говорителката на министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, а министърът на Външните работи на Русия Сергей Лавров споделя, че ,,от началото на ХХ век... и дори от времето на Иван Грозни, никой не иска силна, уверена в себе си Русия. През изминалия век в продължение на цялото столетие, британците заедно с американците правят всичко, за да не допуснат цялост на Евразия.. Всичко това се вписва в концепцията, която Збигнев Бжежински излага още в своята книга Голямата шахматна дъска".

,,За Съединените щати.. трите големи императиви на имперска геостратегия са да не допуснат тайно споразумение и да поддържат зависимост по отношение на сигурността между васалите... и да не допускат обединяване на варварите", твърди геостратегът Бжежински.

В периода, когато Бжежински говори за експанзията на НАТО в направление изток, включително и за преговори с Украйна за приемането й в ЕС и НАТО, Русия се раздира от вътрешни конфликти и е престанала да бъде фактор на международната сцена.

,,Неуспех да се разшири НАТО" - отбелязва Бжежински чрез далечната 1997г. - може да даде тласък на спящите към момента или умиращи руски геополитически стремежи в Централна Европа". Нещо, повече, ,,провалът на американските усилия за разширяване на НАТО биха пробудили още по-амбициозни намерения на Русия. Все още не е ясно - и историята твърди точно обратното - дали руският политически елит споделя желанието на Европа за силно и трайно американско политическо и военно присъствие. Ето защо... е важно за Америка да изпрати ясно послание за своите глобални приоритети. Ако трябва да се прави избор между по-голяма евроатлантическа система и по-добри отношения с Русия, за Америка първият стои в класирането несравнимо по-високо". Точно това и се случва - докато Русия е в политическа, икономическа, социална и военна реанимация, САЩ използват прозореца на възможност за разширяване на НАТО на изток, достигайки нейните граници. Бжежински е уверен, че не трябва да се позволява на Русия да има право на глас в НАТО, защото това би създало условия за Москва да възвърне своята сфера на влияние в Централна Европа, както и да редуцира американската роля в европейските дела.

Накратко, САЩ разширяват НАТО с цел пресичане на евентуални бъдещи планове и опити на Русия да си възвърне сферите на влияние, при това, в непосредствена близост до нейните граници. Ето защо, когато Столтенбер обвинява Русия за опитите й да разшири сферите си на влияние, нека си отговори на въпроса дали Великобритания, Франция, Германия нямат сфери на влияние, дали САЩ чрез НАТО непрекъснато не разширяват своята сфера на влияние и не използват Алианса за постигане на геостратегическите си цели. Днес България и бившите социалистически държави, както и държави от бившия СССР, са в сферата на влияние на САЩ, които отстоят на хиляди километри от териториите, над които упражняват своето влияние. В същото време, според запада, Русия няма право на интереси даже там, където живеят милиони руснаци, даже на територии, които векове наред са били част от територията й. Едва ли Западът би позволил към себе си отношението, което проявява към Русия.

Това, което най-много предизвиква страховете на Москва, е фактът, че САЩ лишават Русия от буферна зона. Преживяла 1812 и 1941, за Русия буферното пространство е от екзистенциално значение. Спомняме си реакцията на Вашингтон през 1962, когато Москва разполага ядрени ракети на територията на Куба, при това, в отговор на вече разположените американски ракети с ядрени бойни глави в Турция. Тогава САЩ отново обвиняват Москва за дестабилизирането на световния ред, нищо че действията на Кремъл са реактивни, а не проактивни, като тези на Белия дом. Днес Русия е в състояние, при това далеч по-безнаказано оттогава, да разположи ядрени ракети или ПРО на територията на Венецуела, Куба или Никарагуа. Разбира се, САЩ едва ли ще бъдат безучастни. Едно е сигурно, американските граждани ще разберат как се чувстват близо 150 милиона граждани. Ако САЩ имат право да критикуват и осъждат действията на Русия на територии, които векове наред са част от Руската империя, то колко повече Русия има право да обвинява САЩ, които днес са разположили своите самолети и танкове на границата с Русия.

24 май 2016: Председателят на Военният комитет на НАТО, чешкият генерал Петър Павел заявява, че нарастването на силите на източния фланг на Алианса е свързано с действията на руската армия. ,,Ако не бяха демонстрираните увеличени настъпателни възможности (на Русия) в Грузия, Украйна, Крим и Сирия, нямаше да има реакция от страна на НАТО", добавяйки че източните страни-членки на НАТО ,,се чувстват застрашени от страна на руската самоувереност и агресия".

Сякаш Русия напада нищо неподозиращия и миролюбив режим в Грузия, сякаш Путин организира преврата в Киев, открито дискриминирайки многомилионно руско етническо малцинство; сякаш Кремъл, зад фасадата на фалшива демокрация, разрушава Близкия Изток, съюзявайки се с ислямски радикали срещу светските режими; сякаш Москва предизвиква бежанската криза, сякаш Русия подкрепя до ден днешен виртуалната ,,умерена опозиция" (другото име на джихадистите в Сирия) с крайна цел унищожаването на поредния светски режим и ислямизиране на една от най-модерните до скоро арабски републики. В същото време, Русия не е предприемала каквато и да е военна агресия срещу страна-членка на Алианса.

9 юли 2016: По време на конференцията, веднага след Срещата на върха на НАТО във Варшава, президентът на Съединените американски щати Барак Обама заявява: ,,За почти 70 години съществуване на НАТО, може би никога не сме били изправяни пред толкова широк спектър от предизвикателства, всички наведнъж - в областта на сигурността, хуманитарни, политически. Членки на НАТО - Съединените щати, Канада, Франция, Белгия, и Турция - преживяха ужасни терористични атаки, организирани или вдъхновени от ИД. Русия наруши суверенитета и териториалната цялост на независима европейска нация - Украйна - и предприе провокативно поведение спрямо съюзниците от НАТО. Европейските граници и икономики са подложени на изпитания от милиони имигранти, бягащи от конфликтите и нищетата. А гласуването в Обединеното кралство за напускане на ЕС повдига въпроси за бъдещето на европейската интеграция.. В този предизвикателен момент искам да се възползвам от възможността ясно да заявя това, което ние никога няма да променим - и това е непоколебимият ангажимент на САЩ относно сигурността и отбраната на Европа, трансатлантическите отношения, и ангажимента ни към нашата колективна отбрана".

,,Бащата" на Рейгъномиката, доктор Пол Робъртс, е на друго мнение: ,,От времето на режима на Клинтън, НАТО е съюз на водене на офанзивна война, военно престъпление според правилата на Нюрнберг, установени от Съединените щати. Под знамето на НАТО редица страни бяха нападнати, бомбардирани, а техните правителства свалени от Вашингтон, действащ под прикритието на НАТО. Тези унищожени страни не представляваха каквато и да е заплаха за страните от НАТО и не са предприемали агресивни действия срещу членове на НАТО".

Президентът Обама се оказва поредният политик, според когото Русия не е част от Европа. Все пак не географските познания на Обама са основното тук, а фактът, че след разпадането на СССР, именно САЩ, чрез така наречения си ,,ангажимент по отношение на сигурността и отбраната на Европа", отварят кутията на Пандора. Ето защо кризата на континента днес е породена от два основни и взаимосвързани фактора:

Първия фактор - разширяването на НАТО в момент, когато Русия не представлява заплаха;

Втори фактор - инвазията в Ирак през 2003г. и Арабската пролет от 2010г. довеждат до властови вакуум в редица ключови държави от Близкия Изток (first-order effect), създават благоприятни условия за възникването и разпространение на ИД и други терористични групировки (second-order effect), предизвикват миграционния поток (third-order effect).

Да се твърди за ангажимент на САЩ по отношение на сигурността и отбраната в Европа в момент, когато въпреки катастрофалните последствия за света (в частност за Близкия Изток, Централна Азия, Турция и Европа) след ликвидирането на Хюсеин и Кадафи, Вашингтон прави всичко по силите си да отстрани Асад, е проява на политическа арогантност и липса на какъвто и да е морал.

При положение, че в САЩ работят стотици институти, хиляди експерти и анализатори, да се допусне, че кризата в Близкия Изток е просто низ от случайности, неосъзнати грешки или пропуски във външната политика на Вашингтон през последните две десетилетия, е проява на абсолютна неадекватност и липса на елементарна компетенция. Ако все пак допуснем, че става въпрос за непредумишлени грешки, то това не говори добре за американския елит, харчещ парите на американските граждани и предизвикал смъртта на хиляди американски военнослужещи.
Войната в Ирак

Според Русия, чрез разширението на НАТО и изграждането на санитарния кордон по интермариума ,,от Балтика до Черно море" и чрез дестабилизирането на Близкия Изток, САЩ продължават да провеждат политиката си на containment - военна стратегия, разработена от Джордж Кенан в самото начало на Студената война на основата на Cordon sanitaire от началото на ХХ век, целяща недопускането на идеологическата експанзия на СССР. Москва е убедена, че крайната на цел на САЩ се заключава в дестабилизацията и последващата дезинтеграция на Русия, което Вашингтон се старае да постигне по две направление:

ПЪРВО, посредством криза (икономическа и военнополитическа) в отношенията между Русия и ЕС/НАТО, предизвикана първоначално чрез:

- авантюрата на Саакашвили, довела до убити руски военнослужещи и стотици жертви сред южноосетинско население (ефект от първи ред), последваща руска интервенция и успешното й провеждане (ефект от втори ред), признаването от Москва на Южна Осетия и Абхазия за суверенни държави, респективно, териториални загуби за Грузия (ефект от трети ред);

- цветните революции в Украйна с кулминация насилствена смяна на властта (first-order effect), довела до референдума в Крим и гражданска война в Югоизточна Украйна (second-order effect), последващо присъединяването на Крим към Русия и обявяване на ДНР и ЛНД, конгениално, териториални загуби за Украйна (third-order effect);

ВТОРО, посредством дестабилизиране на страните от Близкия Изток с последващо отстраняване на светските режими и запълване на властовия вакуум с радикални елементи, които впоследствие да бъдат насочени към Средна Азия, Кавказ, Русия и Китай за разпалване на междуетническа и междурелигиозна война с краен ефект сепаратизъм.

Официалният представител на министерството на външните работи на Русия Мария Захарова коментира Срещата на върха така: ,,Първичният анализ на резултатите от срещата показва, че НАТО продължава да съществува в някакво военно-политическо огледало... Алиансът съсредоточава усилията си върху сдържането на несъществуваща заплаха от Изток."
Ню Йорк, 29 септември 2015

Според Захарова дисбалансът в укрепването на фланговете на НАТО на фона на ,,безпрецедентните мащаби на идващата от южно направление терористичната заплаха" свидетелства за откъсване на политиката на блока от непосредствените нужди по обезпечаване на безопасността на гражданите на страните-членки на НАТО.

По отношение на Русия Обама подчертава, че ,,не може да има бизнес както обикновено с Русия, докато тя не изпълнява напълно своите задължения съгласно минските договорености:.

Минските договорености, са основният стълб, на който стъпват НАТО и ЕС по отношение на обвиненията си спрямо Русия. При запознаване със съдържанието на 13-те точки на така наречените Комплексни мерки по изпълнение на Минското споразумение става ясно, че Русия не е страна по тяхното изпълнение, а свидетел на сключването на споразумението, както кумът и кумата са призовани като свидетели на бракуването на младоженците, но без да носят юридическа отговорност за последиците и бъдещите отношения между съпрузите. С други думи, колкото САЩ/НАТО/ЕС имат право да обвиняват Русия за неизпълнението на договореностите, толкова и Русия има право да обвинява САЩ/НАТО/ЕС (по-конкретно Германия и Франция, както заяви неотдавна бившият президент на Украйна Леонид Кучма).

7 Септември 2016: В своя реч в Оксофордския университет, Англия, секретарят по отбраната на САЩ Аштън Картър поставя знак за равенство между ,,Ислямска държава" и ,,руската агресия" като заплаха за световния мир, говорейки за ,,възпиране на Русия" сякаш Русия е разположила в Канада на границата със САЩ танкове и бойна авиация.

,,За нашите усилия по сдържане на руската агресия... да се инвестира в отбрана два процента от БВП", приканва Картър и продължава: ,,Въпреки прогреса, който направихме заедно в периода след Студената война, действията на Русия в последните години, нейните нарушения на териториалната цялост на Украйна и Грузия, непрофесионалното й поведение във въздуха, в космоса, във виртуалното пространство, а така също и дрънкане на ядрено оръжие, всичко това демонстрира, че Русия има ясна амбиция да ерозира установения международен ред".

На 1 юли 2016 Владимир Путин е на визита във Финландия, където президентът на страната Сауили Нийнистьо  предлага на руския си колега забрана на полетите на бойната авиация с изключени транспондери над Балтийско море с цел недопускане на инциденти. Владимир Путин приема предложението и на 2 юли министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу нарежда на руските ВКС да изпълняват полети над Приблактика с включени транспондери. Рускат страна отправя същото това предложение до НАТО, по-конкретно до САЩ. След повече от два месеца размисли и страсти около една очевидно положителна инициатива, на 20 септември 2016г. НАТО отхвърля предложението на Русия с аргументите, че тези мерки не са достатъчни за подобряване на безопасността на полетите. В същото време, едно от най-честите обвинения към руските въздушно-космически сили (ВКС) от страна на НАТО е че изпълняват полети с изключени транспондери.

Саули Нийнистьо и Владимир Путин
В действителност САЩ и Норвегия са тези, които перманенто изпълняват своите разузнавателни полети в непосредствена близост до Русия, с което провокират реакцията на руските ВКС. Освен това, Москва има право да счита американските разрушители в Черно или Балтийско море, въоръжени със стоици крилати ракети, както и разузнавателните самолети в непосредствена близост до своята територия, като реална заплаха. И както д-р Тед Карпентър (Ted Carpenter), старши сътрудник за отбраната и външната политика в Института Катон, пише: ,,Как биха реагирали САЩ, ако военноморските сили на друга сила плават неканени близо до американски териториални води, правейки го многократно въпреки възраженията на Вашингтон? Малко вероятно е, че властите на САЩ или американският народ ще го приемат за приятелски акт". Затова действията на руските ВКС са абсолютно адекватни и не трябва да изненадват нито САЩ, нито съюзниците им.

,,Американските официални лица и американските новинарски медии трябва да станат много по-наясно и по-изтънчени за това как други правителства и народи възприемат военните действия на САЩ. Самодоволното предположение, че ,,ние сме добрите, така че нищо, което правим, не е грешно и провокиращо", е едновременно късогледо и опасно. От гледна точка на други страни, ,,разумни" американски действия могат да изглеждат дълбоко заплашителни. И въпреки рисковете, някои от тези страни вече не изглеждат склонни просто да треперят пред мощта на Вашингтон", твърди д-р Карпентър.

Аш Картър продължава: ,,Съединените щати не се стремят към студена, да не говорим за гореща война с Русия. Ние не търсим враг в Русия, но също така не се заблуждавайте - ще защитим нашите съюзници, установения международен ред.. ще се противопоставим на опитите да се подкопае нашата колективна сигурност и няма да игнорираме опитите на вмешателството в нашите демократични процеси".

Вероятно защото САЩ не търсят студена, още по-малко гореща война, вместо да прекратят съществуването на НАТО, по примера на саморазпускането на Варшавския договор, разширяват своята сфера на влияние чрез експанзията на НАТО, при това в момент, когато Русия далеч не може да бъде обвинена в агресия. За американския истаблишмънт САЩ са победителите в Студената война, което означава, че те имат право на трофеи, на заграбване на всичко ценно, което врагът притежава. Точно в тази посока е и външната политика на САЩ спрямо Русия.

Според Картър, ,,НАТО... САЩ и Великобритания, предоставят подкрепа на партньорските страни като Украйна и Грузия... да укрепят своите възможности за национална отбрана, да се подобри тяхната способност да работят с НАТО, да реформират своята отбрана.. и да се справят с руската агресия".

Ако САЩ не бяха използвали Грузия и Украйна като инструмент срещу Русия, то събитията от 2008 и от 2014г. нямаше да се случат. В момента, в който САЩ напуснат Украйна и Грузия, тези държави ще се стабилизират. Въоръжавайки режимите в Грузия и Украйна, САЩ и съюзниците им задълбочават кризата. Вашингтон е наясно, че нито Грузия, нит Украйна, без значение с какво оръжие разполагат, не са в състояние да победят Русия. Това означава, че САЩ умишлено се стремят да превърнат Русия в дългосрочен противник на Грузия и Украйна, като чат от американската стратегия на ограничаване (Containment Strategy) срещу Москва. Може би точно това има предвид Картър, когато твърди, че САЩ не се стремят нито към студена, нито към гореща война с Русия: САЩ просто воюват с чужди ръце, както е в случая с тези две бивши съветски републики.

Картър обвинява Русия и за кризата в Сирия: ,,Русия с подкрепата си за режима на Асад направи ситуацията в Сирия по-опасна, по-продължителна, по-жестока".

Точно САЩ и Обединеното кралство следва да носят най-голяма отговорност за разбития международен порядък, но вместо това те обвиняват по абсурден начин Русия за своите грехове, а Картър гордо заявява: ,,Съединените щати и Обединеното кралство предвождат историческа коалиция, която да нанесе на ИД трайно поражение".

В края на речта си Секретарят по отбраната отново подчертава, че ,,Руската агресия и варварството на ИД са сериозни предизвикателства пред Съединените щати и Обединеното кралство".

Разбира се, речта на Картър е предназначена за вътрешна консумация. Отново целевата аудитория са гражданите на САЩ и на Обединеното кралство, които трябва да бъдат убедени, че техните управляващи са разрушителите на реда, а напротив - те са неговите защитници.

Няколко дни по-късно, на 12 септември, министърът на отбраната на Руската федерация армейски генерал Сергей Шойгу отговаря на Картър ,,да не бърка международния ред с американския", подчертавайки, че съхраняването на международния ред е естествено задължение на международната общност, а не само на Пентагона.

,,Именно САЩ, заедно със своите западни партньори, започвайки от Босна и Косово и завършвайки с Ирак и Либия, последователно разрушаваха основите на съществуващия световен ред"От самото начало на операцията на НАТО ,,по разчленяване на Югославия" Русия постоянно предупреждава за това, до какво ще доведат действията там, но САЩ не са си направили необходимите изводи, заявява още министърът.

,,И Русия винаги е била за запазване на справедлив и многополюсен световен ред в интерес на всички държави, а не на някаква група, още по-малко, на една държава", отбелязва Шойгу:

13 септември 2016: Андрю Фоксал (Andrew-Foxall), директор на Центъра за руски изследвания ,,The Henry Jackson Society" и бивш професор в Оксфордския университет в областта на политиката и сигурността, пише в своя статия, публикувана в Daily Star: ,,В момента Великобритания е зле подготвена за противодействие срещу Русия. Налице е спешна отбранителните способности не само на Великобритания, но също така и на членовете на НАТО". Според експерта Алиансът не предприема достатъчно крачки за създаване на военен потенциал ,,за сдържане на агресивна и възраждаща се Русия".

Авторът изтъква, че ядреният потенциал на Русия е ,,десет пъти по-голяма от този на НАТО".

,,Поведението на Русия през последното десетилетие - войната й в Грузия и в Украйна, както и действията й в Сирия - говорят, че би било глупаво да се изключи Русия като заплаха за мира и стабилността в света", твърди Фоксал, според който ,,катастрофален конфликт" в Прибалтик между Русия и НАТО е твърде вероятен.

Към 2016г. според Федерацията на американските учени, Русия разполага с 1790 ядрени бойни глави със съответните носители, САЩ с 1750, Франция с 280 и Великобритания със 120. Елементарната аритметика показва, че НАТО разполага с 2150 ядрени бойни глави, т.е., с 360 повече от Русия.

За 2015г., според ,,Global Fire Power", военният бюджет на Русия е $46.6 милиарда, на Обединеното кралство е $55 милиарда, а на САЩ е $581 милиарда. Съвкупният бюджет на страните-членки на НАТО възлиза на $480 милиарда. При 18-кратно превъзходство на военния бюджет в полза на НАТО да се твърди, че Алиансът не разполага с достатъчно отбранителни способности е вулгарност, цинизъм и безочлива лъжа. Няма да се спирам на човешки ресурс, въоръжение и техника, защото става дума за неколкократно превъзходство в полза на Северноатлантическия договор. И ако НАТО не би могла да се справи с Русия в случай на война, то по-добре НАТО да се саморазпусне, за да спря ограбването на данъкоплатците. И без това НАТО се оказва импотентна срещу тероризма в Близкия Изток, срещу терористичните атаки в Западна Европа по отношение на бежанската вълна, те. срещу реалните заплахи за Европа.

Статията на Андрю Фоксал е поредният пример не просто за манипулация, а е лъжа и насаждане на параноя, при това от страна на известен британски експерт, преподавал на академичната младеж в Оксфорд.

21 септември 2016: Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пише в своята статия, публикувана в ,,The Wall Street Journal": ,,По време на моята визита в Москва през декември 2009г. усетих, че президентът Путин предизвикваше световния ред, създаден така успешно от САЩ след Втората световна война. В началото на 2014г. той нахлу в Украйна и започна военни действия в Сирия. От предишните си постове като министър-председател на Дания и генерален секретар на НАТО знам колко е важно американското лидерство. Ние отчаяно се нуждаем от президент на САЩ, който е в състояние и има волята да ръководи свободния свят и да се противопоставя на автократи като президента Путин. Президент, който ще води отпред, не да стои отзад. Светът се нуждае от такъв полицай за да надделеят свободата и просперитетът срещу силите на потисничеството. И единственият способен, надежден и желан кандидат за този пост са Съединените щати...

Близкият Изток е разкъсван от война. В Северна Африка Либия колабира и се превърна в място за развъждане на терористи. В източна Европа възраждащата се Русия брутално нападна и заграби със сила земя от Украйна... Точно както ние се нуждаем от един полицай, за да възстанови реда, ние се нуждаем от пожарникар, който да угаси пламъците на конфликта... Само Америка може да играе всички тези роли, защото от всички световни сили, само Америка има правото и способността да оформи устойчиви решения на тези предизвикателства. Русия е обсебена от възстановяването на империята, която СССР загуби. Китай е все още предимно регионален фактор. Европа е слаба, разделена и неспособна да води.. Тук става дума за морал. Точно както само Америка има материалното величие да спре свличането към хаоса, само Америка има моралното величие да го направи - не в името на властта си, а в името на мира".

Но. Не Путин подпали Близкия Изток и превърна Либия в развъдник на терористи. Не Русия, а някой друг не се задоволи с поредната разбита държава и реши да унищожи още една стабилна, просперираща и светска страна - образец в Близкия Изток,в лицето на Сирия. Не Кремъл спонсорира поредната революция в Украйна и осъществи преврата в Киев.

Интересно как Русия ,,брутално нападна и заграби със сила земя от Украйна" без нито една жертва от двете страни, а в същото време, ,,ракетно-бомбената демокрация" на запада в Близкия Изток отне милиони човешки животи. Интересно как Русия е ,,обзета от възстановяването на империята", законно връщайки си незаконно отнетия й Крим, принадлежащ на Русия от времето (1783), когато САЩ обявяват своята независимост от Британската империя (1776). Интересно как ,,агресивна и империалистка" Русия не помръдна нито на сантиметър в западно направление (Калининград е най-западната точка на Русия), а САЩ чрез НАТО достигат до границите на Русия, пряко застрашавайки националната й сигурност. Изобщо, как Расмусен е усетил ,,че президентът Путин предизвикваше световения ред", а не усети поне едно от гореизборените събития, които принуждават Русия да предприеме действия за защита на своите интереси.

Нека върнем лентата малко назад - от края на Втората световна война до 1991г. гарант за мира беше именно двуполюсният модел и гарантираното взаимно унищожение (Mutually assured destruction - MAD). С дезинтегрирането на СССР, САЩ останаха единствената суперсила, която вместо да работи заедно с Русия за запазване и укрепване на стабилността в света, продължава своята Студенава война. Накратко, от 1991 до днес САЩ нито за миг не престават да възприемат Русия за противник. За Вашингтон СССР е загубил войната, а това означава, че Русия е длъжна да плаща репарация, докато САЩ в качеството си на победител, имат пълното право да заграбват като трофеи всичко онова, което е принадлежало на Москва или е влизало в сферата на нейното влияние. След разпадането на СССР и прогресивното отслабване на Русия, Вашингтон очакваше подходящия момент за нанасяне на последен решителен удар, който да доведе до разпад на Руската федерация и последващо образуване на множество държави (разделяй и владей).

До 2000г. всичко е според плана на Вашингтон... до появата на Путин, който съхрани Русия, именно поради което се превърна в най-мразения човек на Запад. Очевидно е, че САЩ и до днес се придържат към плана си, но без да го актуализират, отказвайки да признаят новата реалност. Метафорично, ако Русия през 2000г. беше една мършава, болна и умираща мечка, то Русия през 2016г. е огромен силен мечок, готов да прекърше врата на всеки хищник, дръзнал да го нападне.

Еднополярният модел се провали тотално и остана в миналото - това даже не подлежи на дискусия. Днес вече сме свидетели на многополюсен свят, в който САЩ далеч не са безусловно доминиращи: онези, които им се противопоставят, притежават все по-голям ресурс. В случай на една продължителна война, не доларите и контролът над международните финансови институции ще са решаващи, а човешкият капитал, природните богатства, бойните възможности и потенциал, технологиите. Като отчетем съвременните нагласи на западната общественост в Европа, можем да заключим, че нито гражданите, нито техните ръководители горят от нетърпение да воюват срещу Русия и Китай в интерес на САЩ, защото знаят, че това е самоубийство. Що се отнася до НАТО II (бившите социалистически републики от санитарния кордон), то тяхното неутрализиране е въпрос на няколко десетки крилати ракети по стратегически обекти (например АЕЦ, язовирни стени, химически заводи) и войната за нетърпеливите да докажат лоялността си към новия си господар страни приключва още преди да е започнала.

Световният ред след Втората световна война е създаден на основата на биполярност, т.е. на основата на съществуването на САЩ и СССР и съответните сателити на двата полюса.

За да не бъда голословен, ще приведа един красноречив пример - Съветът за сигурност на ООН е постоянно действащ орган на Организацията на обединените нации, на който в съответствие с член 24 от Хартата на ООН е възложена основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност чрез иницииране на мироопазващи операции, международни санкции, както и издаване на резолюции за военни действия. И нещо изключително важно - Съветът за сигурност е единственият орган на ООН, т.е. единственият световен легитимен орган с правомощията да издава обвързващи решения към страните-членки на Организацията на обединените нации. Не случайно в Съвета за сигурност фигурират не една, а пет равноправни държави, ползващи се с право на вето - САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. И от 17 януари 1946г., когато Съветът за сигурност провежда първото си заседание, до днес този модел е пример за многополярност и недопускане на една единствена държава да се превърне в монополист във вземането на решенията, касаещи цялото човечество.

Отричайки международния правен ред, който функционира вече 60 години, Расмусен откровено пропагандира нацизъм, поради което не виждам с какво схващанията и предложенията на бившия генсек на НАТО, изложени в статията му, се отличават от тези на Адолф Хитлер: фюрерът е най-великият държавен глава, германската нация е най-висшата и превъзхождаща всички останали, защото е изключителна, а германската държава единствена има моралното право да предприема военни интервенции - директно или индиректно - навсякъде и по всяко време, само защото е City upon the Hill.

Откъси от книгата ,,War No More: The Case for Abolition" (първо издание, 2013) на небезизвестния американски активист и блогър Дейвид Суонсън:
,,От края на Втората световна война е имало 248 въоръжени конфликти в 153 локации по целия свят. САЩ предприемат 201 задгранични военни операции в периода между края на Втората световна война и 2001г., и всички останали оттогава насам, включително Афганистан и Ирак... Делът на цивилните жертви... съставлява 85% до 90% от жертвите, причинени от война", т,е, на всеки 10 загинали само един е със статус на комбатант.. Броят на загиналите (предимно цивилни) в резултат на неотдавнашната война в Ирак... варират от 124 000 до 655 000 и повече от милион, като последните данни сочат около половин милион... На Съединените щати се падат 41% от общите военни разходи в света. Следващата по големина в разходите са Китай, 8,2%; Русия, 4,1%; Обединеното кралство и Франция по 3,6%...

Съединените щати поддържат от 700 до 1000 военни бази или райони в над 100 страни... През 2011г. САЩ са на първо място в света по продажба на конвенционални оръжия, заемащи 78% ($66 милиарда)... В 2011-2012г., топ-7 американски компании, произвеждащи и обслужващи оръжие, подпомагат федералните избирателни компании с $9,8 милиона. Пет от най-добрите 10 военни аерокосмически корпорации в света (3 американски и 2 европейски) изразходват $53 милиона за лобиране пред правителството на САЩ през 2011г. Чрез насърчаване на военни решения за политически проблеми и представяне на военните действия като неизбежни, военните често влияят на медиите, което от своя страна създава обществено одобрение на войната или желанието за война..." - ето това е ,,моралното величие" на Америка, за което говори Расмусен, опитващ се да защити отдавна загубената репутация девственост на САЩ.

И тъй като стана дума за военно-промишления комплекс (ВПК), в съзнанието ми изникват пророческите думи на бившия президент на САЩ Дуайт Айзенахуер, който в прощалния си адрес към нацията, направен на 17 януари 1961г., предупреждава американското общество, че военните и корпоративните интереси все по-често ще работят заедно, при това срещу интересите на гражданите. Още тогава президентът нарича този феномен ,,военно-промишлен комплекс": ,,Тотално влияние (на ВПК) - икономически, политически, дори и духовно - се усеща във всеки град, всяка капитолия, всеки офис на федералното правителство. В същото време, ние трябва да осъзнаем неговите тежки последици. Нашите труд, ресурси и прехрана са част от него; така е и със самата структура на нашето общество. В съветите на управление ние трябва да се пазим от придобиване на неоправдано влияние, искано или не от страна на военно-промишления комплекс. Потенциалът за катастрофалното нарастване на неоправдана власт съществува и ще се запази. Ние никога не трябва да позволяваме тежестта на тази комбинация да застраши нашите свободи или демократичните процеси".

Днес ВПК ,,е много по-погубен, отколкото Айзенхауер е смятал, че ще бъде някога", твърди Лорънс Уилкерсън, полковник и бивш началник на щаба на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл.

Според посланика на Русия в Латвия Александър Уилкерсън, полковник и бивш началник на щаба на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл.

Според посланика на Русия в Латвия Александър Вешняков, както по времето на Студената война, така и днес печелившата карта за ВПК се оказва демонизирането на Русия - така лобитата на западния ВПК убеждават данъкоплатците в необходимостта от увеличаването на разходите за отбрана на САЩ и НАТО.

На същото мнение е и директорът на Транснационалната фондация за мир и бъдещи изследвания Ян Оберг. Според него става дума за милитаризъм. През 2015г. Оберг казва: ,,Повечето хора смятат, че първо се определя заплахата и след това се определя каква военна мощ е необходима. Тук е наопаки: ако имате нужда от милитаризъм.. измисляте заплаха за легитимиране на своите военни политики и бюджети, които всички увеличават в тази конкретна част от света".

Година по-късно Ян Оберг потвърждава своите думи: ,,През последните няколко години диалогът в сферата на гарантирането на сигурността практически се прекрати. Остана само политиката на конфронтацията от страна на НАТО, която е 10 пъти по силна от Русия. Ако не се заяви, че някой ви заплашва, данъкоплатците ще запитат защо се изразходват пари за отбрана, вместо за образование, култура и инфраструктура. Военно-промишленият комплекс, а така също и подчинените му средства за масово осведомяване и сферата на образованието са заинтересовани от това гражданите да плащат за нови оръжия, независимо от това дали се води война и съществува ли реална заплаха".

Нещо повече, Гордън Дъф, главен редактор на популярното в САЩ списание ,,Veteran Today" споделя: ,,Уморени сме от Raytheon Corporation и любовните им връзки с ИД и ал Нусра. Непрекъснато снабдяване на терористичните организации с ракети не е случайно, ето защо тези от управата на Raytheon трябва да бъдат държани отговорни, арестувани, съдени и осъдени, не само в САЩ, но и в Ирак и Сирия, както и за материална подкрепа на тероризма. Украинците, грузинците, саудитците, хилядите турци, кувейтците и йорданците, да не говорим за правителството на Израел - всички, които изсипват оръжия в ръцете на ИД, трябва да бъдат подведени под отговорност".

По повод цитираните по-горе в този текст заявления на високопоставени политици и военни, Пол Робъртс пише: ,,Тези твърдения са пропагандистки. Ако тези, които направиха тези изявления, действително вярват в тях, то те са твърде имбецилни, за да им бъдат поверявани държавни длъжности. Възможно ли е чешкият генерал да не знае, че Русия използва своите военни единствено за да отблъсне вдъхновената от Вашингтон грузинска инвазия в Южна Осетия, както и срещу ИД в Сирия, което САЩ, Великобритания и Франция също твърдят, че правят? След като отрази грузинската инвазия, Русия изтегли войските си. След като нанесе временно поражение на ИД в Сирия, Русия се изтегли, но бе принудена да се върне заради повторното снабдяване на ИД от страна на Вашингтон. Може ли полският външен министър да посочи страните, които ,,Русия продължава да напада". Знае ли наистина президентът на САЩ, че Русия не е страна в споразумението за прекратяване на огъня в Украйна? Това е споразумение между отцепилите се републики и правителството в Киев. Вашингтон направи всичко възможно да разубеди Киев за спазване на споразумението, което Киев подписа. Може ли съветникът по националната сигурност Родс (Benjamin J. Rhodes) да ни каже къде се случва тази ,,продължаваща агресия от страна на Русия"? Кои страни са нападнати и опустошени?"

Параноидно-шизофреничната реторика на Запада по отношение на Русия върти една и съща грамофонна плоча със следните отдавна изтъркани песни: имперските амбиции на Москва, предстоящо нападение на Русия над прибалтийските страни-членки на НАТО, опитите на Русия за възстановяване на контрола над постсъветското пространство, провежданата от Кремъл политика на реваншизъм, нарушаване на международното право, заплахата, която Москва представлява за архитектурата на европейската, даже и световната сигурност и стабилност (заплаха по-голяма от ,,Ислямска държава", според външния министър на Полша и според неформалния говорител на Държавния департамент на САЩ и основател на STRATFOR Джордж Фридман). Всички тези изтъркани песни почиват на фундамент с три носещи колони (опорни точки), а именно:
  • Войната с Грузия,
  • военната операция Сирия,
  • интервенцията в Украйна (Крим, Донбас)
Поради тази причина във следващите части на тази монография ще заостря вниманието на уважаемия читател  върху ключови моменти от военната операция на Русия в Сирия на фона на кризата в Близкия Изток от 2003г. насам; действията и мерките, които Русия предприе след извършването на държавния преврат в Украйна; както и войната на Русия с Грузия. Държа да подчертая, че и в трите случая, Русия е принудена да участва, т.е. териториите на гореспосменатите три държави са превърнати в арена на прокси сблъсъка между Вашингтон и Москва. Разбира се, оставям на уважаемия читател правото да произнесе своя вердикт, след като оцени, прецени и реши кой какви цели преследва в тази геополитическа игра.

В отговор на системните обвинения по адрес на Русия за вмешателство и нарушаване на суверенитета на независими държави, ще си позволя да цитирам Лорънс Уилкерсън, който, във връзка с опита за преврат в Турция над 15 срещу 16 юли 2016г. смята, че директорът на ЦРУ Джон Бренън ,,несъмнено изигра някаква роля"САЩ са институционизирали превратите като стандартен политически и военен инструмент за отстраняване на правителства, враждебно настроени към американските интереси, като само за периода на управлението на Роналд Рейгън, ЦРУ провежда 58 секретни операции, твърди бившият полковник,

Преди да преминем към свалянето на маската на информационната война, ще цитирам кратък откъс от интервюто, което президентът на Руската федерация Владимир Путин даде неотдавна за ,,Bloomberg":
,,Ако се погледне на Запад и се обобщи в резюме какво те мислят, може би, според тях, корените на недоверието са в това, че Вие искате да разширите зоната на влияние на Русия, може би не географски, но най-малко, да контролирате приграничните страни. Сега, разбира се, нервозността е главно заради балтийските държави (Латвия, Естония, Литва). Говорихте за доверие. Можете ли да кажете нещо, което да ги успокои по този въпрос", попита главният редактор на ,,Bloomberg" Джон Микльтуейт Путин.

,,Вижте, мисля, че всички разумни хора, които наистина се занимават с политика, разбират, че позоваванията на заплаха от Русия по отношение на Прибалтика - това е пълна глупост. Да не би да се готвим да воюваме с НАТО? Колко човека живеят в страните от НАТО? Около 600 милиона, нали? (общо населението на страните-членки е около 930 милиона). А в Русия - 146 милиона. Да, ние сме най-голямата ядрена държава. Нима наистина допускате, че планираме да завоюваме балтийските държави, използвайки ядрено оръжие? Що за глупости?"

Източник: memoriabg

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.