Ads Top

Мрежа с огромни последици - Сионският приорат (Prieure de Sion)


Айк твърди, че Хенри Кисинджър е член на Великата алпийска ложа и че ,,тя е включена на много високо равнище в глобалната манипулация". Спомнете си, че името на Кисинджър изниква в официалното разследване на скандала с ложата P2 в Италия през 80-те години на ХХ век. Обвинението на Айк по заобиколен начин свързва Кисинджър с Приората, който - както Бейджънт, Лий и Линкълн разакриват - има ,,американски континент".

Тримата автори работят за проследяването на липсващите пергаменти, за които се твърди, че са открити от свещеника Сониер в Рен-льо-Шато в края на XIX век. Събирайки объркващата, а понякога и измамна информация, те заключават, че поне три от документите на Сониер са закупени от племенницата на свещеника и занесени в Англия в средата на 50-те години на ХХ век от трима мъже, поне единият от които е член на британското разузнаване. Според официалните документи, оторизиращи трансфера, ,,тези генеалогии съдържат доказателство, за пряк произход по мъжка линия на (Меровингския) Сигиберт IV, син на Догоберт II.. през династията на Плантар, графовете на Реде (по-старо име на Рен-льо-Шато)...".

Документите се пазят от ,,Лойдс Интернешънъл" в Лондон до 1979г., когато очевидно са върнати на парижка банка, след като Лойдс престава да използва депозитните кутии.

Проверявайки английските връзки с документите на Приората, Бейджънт, Лий и Линкълн установяват, че всички имена могат да се проследят до голяма застрахователна компания на име ,,Гардиан Ашуърънс", наречена днес ,,Гардиан Роял Ексчейндж Ашуърънс". Освен това откриват, че всички назовани лица са видни фигури с аристократични титли или позиции в банковата и бизнес общност. Някои са свързани с Уинстън Чърчил и разузнавателните служби.

През януари 1984г. интригата се заплита, когато авторите получават писмо от две страници от Плантар под логото на ,,Prieure de Sion" и герб, съдържащ буквите R и G, сякаш за да се обозначи Орденът на червения кръст. Това ,,Mise en Garde" (Предупредително писмо) предупреждава, че ще се предприемат правни действия срещу всеки, за когото се подозира, че използва или подправя документи на Приората. Писмото е с четири подписа: Пиер Плантар, Джон Е. Дрик, Гейлорд Фрийман и А. Робърт Ебъд. Фрийман е споменавам преди в документите на Приората.

Същественото е, че всички имена върху Предупредителното писмо - с изключение на Плантар - са свързани с Първа национална банка от Чикаго. Фрийман става президент на банката през 1960г., а в крайна сметка става и председател на борда. Той е и в борда на нефтената компания ,,Атлантик Ричфийлд" и е свързан с фондация ,,Макартър" и института ,,Аспен". Ебъд наследява Фрийман като председател на борда на банката и служи като президент на ,,Оксидентал Петролиъм Корпорейшън". От 1969г. Дрик е президент и член на борда на банката и е в борда на други големи американски фирми.

Според проф. Доналд Гибсън ,,Първа национална банка в Чикаго е взаимосвързана с финансовите интереси на Рокфелер". Нещо повече, преди 1983г. лондонският клон на Първа национална банка от Чикаго разделя офисите си не с друг, а с ,,Гардиан Роял Ексчейндж Ашуърънс".

Насърчени от тази видимо силна връзка между Приората и ,,американския контингент", Бейджънт, Лий и Линкълн с огорчение откриват, че Дрик е починал през 1982г. - две години преди създаването на документите на Приората. За да се заплете още повече тази мистерия, се определя, че трите американски подписа върху Предупредителното писмо са точни копия - дори в реда на представяне - на подписите им върху годишния доклад на Първа национална банка в Чикаго от 1974г. Нещо повече: Фрийман отрича да знае каквото и да било за Приората. Конфронтирани с измамата и фалшифицираните документи, идващи от Англия, тримата автори пишат: ,,Едно нещо изглеждаше очевидно - някой с интерес към (Сионския приорат) действаше в Лондон".

В интервю с тримата Плантар обяснява всичко: той казва, че името на Дрик все още се използва в документите на Приората дори и след смъртта му заради използването на печата, както и онзи с двата други подписа. Попитан защо хора като Фрийман, Ебъд и Дрик ще се занимават с общество, чиято цел е възстановяването на кралската линия на Меровингите, Плантар казва на авторите, че основната цел на тези лица е обединена Европа.

Друга очарователна пикантна новина, засягаща работата на тези автори, дава индикации за сложната взаимосвързаност на днешните общества. В книгата си ,,Holy Blood, Holy Grail" (,,Светата кръв, свещения Граал") авторите няколко пъти цитират сър Стивън Рънсиман като експерт-историк с особени познания за кръстоносците, Ордена на тамплиерите и дори Сионския приорат. Името на Рънсиман е едно от отбелязаните в личния бележник на Клей Шоу - директора на ,,Трейд Март" в Ню Орлийнс, който е съден за съучастничество в убийството на Кенеди. Заедно със сър Стивън, други видни европейски имена в бележника на Шоу включват маркиз Джузепе Рей от Италия, барон Рафаело де Банфилд от Италия, принцеса Жаклин Шиме от Франция и лейди Маргарет Д'Арси, лейди Хълс и сър Майкъл Дъф от Англия.

Плантар изпраща на тримата автори копие от писмото си до Приората, с което си подава оставката като велик майстор, влязла в сила в средата на 1984г. Това писмо обявява и повторното въвеждане на указа на Приората, който забранява на членовете да разкриват каквото и да било за ордена, включително членството си. Плантар казва, че си подава оставката по здравословни причини, ,,лична и семейна независимост" и заради неодобрението си на ,,определени маневри" на ,,нашите английски и американски братя". ,,След оставката на М. Плантар ,,Prieure de Sion" на практика става невидим" - коментират авторите.

Малко по-късно тримата получават анонимен трактат, обвиняващ Приората в ангажиране с Личо Джели и неговата италианска ложа P2, както и действията на Ватикана по отношение на ,,Banco Ambrosiano". Ванкин също разглежда възможността Приоратът да е мистериозната сила зад фашистката ложа P2. В търсенето на потвърждение за това обвинение авторите откриват неизвестни европейски тайни общества.

Едно от тях е ,,Алфа Галат", чиито членове се интересуват от кавалерството на средновековните рицари. Членовете на тази група очевидно са свързани с военновременна френска публикация, озаглавена ,,Vaincre" (,,Поражение"), която е обвинена, че едновременно подкрепя и работи срещу колаборационисткото правителство Виши. Публикацията е редактирана от Плантар, а сред авторите в нея са лица, които са свързани както с Приората, така и със швейцарската Алпийска масонска ложа.

Друго тайно общество е известно като кръг ,,Крайсау", формирано през 1933г. от малка група военни офицери от кариерата и професионалисти, които се противопоставят на Хитлер. Кръгът се среща в имението Крайсау на лидера му Хелмут Джеймс Графт фон Молтке и заговорничи за свалянето на нацисткия режим. Много членове на кръга, включително граф Клаус фон Щауфенберг, който поставят бомба близо до Хитлер през юли 1944г., са арестувани и екзекутирани заради ролята си в провалилия се заговор.

Именно Ханс Адолф фон Молтке е човекът, който хвали Плантар, когато той става велик майстор на ,,Алфа Галат". Към края на войната членовете на кръга ,,Крайсау" изпращат мирни предложения на членове на британското и американското разузнаване, включително Алън Дълес, който тогава е към Офиса за стратегически услуги в Швейцария. Семейство фон Молтке е силно ангажирано в движението за европейско единство, един аспект на което е Американският комитет за Обединена Европа на Ретингер. Спомнете си, че Ретингер, ,,бащата на билдербергите", е свързан с Дълес и други официални лица от ЦРУ, официални лица от Съвета за външна политика, Евърел Хариман и Дейвид и Нелсън Рокфелер. Тесни работни взаимоотношения се развиват между ЦРУ и Ватикана, предимно чрез Малтийските рицари и кардинал Франсис Спелман от Ню Йорк, духовен съветник на рицарите и човекът, който пръв посочва вниманието на Ватикана към банкера епископ Пол Марцинкус със скандалната известност на P2.

Както беше споменато, през 50-те години на ХХ век Плантар способства за създаването на ,,Comites de Salut Public", или Комитети за обществена безопасност, които са от инструментално значение за връщането на Де Гол на власт във Франция.

Очевидно тази мъглява смес от конспирации сочи някакво ниво на реалност, което не е адресирано от всекидневниците. Бейджънт, Лий и Линкълн заявяват: ,,Открихме необорими доказателства, свидетелстващи за включването на организирани и сплотени кадри, работещи съвместно зад кулисите, понякога използващи и други институции като фасада. Тези кадри не са конкретно назовани, но всичко сочи, че наистина е имало ,,Prieure de Sion"."

Те размишляват върху дейностите на Приората в ,,сенчестия подземен свят на европейските дела - където Мафията се припокрива с тайните общества и разузнавателните агенции, където големият бизнес се ръкува с Ватикана, където огромни парични суми се използват за тайни цели, където демаркационната линия между политиката, религията, шпионажа, висшите финанси и организираната престъпност започва да се разтваря... донякъде тъмна сфера.. където християндемократическите партии на Европа, различни движения, посветени на европейското единство, роялистки клики, неорицарски ордени, франкмасонски секти, ЦРУ, Малтийските рицари и Ватиканът се въртят заедно, привлечени временно за една или друга цел..."

Никой обаче - най-малкото усилено работещите изследователи Бейджънт, Лий и Линкълн - не е успял да открие солидни доказателства за Приората и заобикалящите го тайни групи с техните фалшиви документи, противоречиви изявления и мъгляв произход.

,,Prieure de Sion" започва да ни изглежда като холографски образ, променящ се призматично според светлината и ъгъла, от който се наблюдава - пишат те през 1986г. - ,,От една гледна точка той, изглежда, е влиятелно, могъщо и богато международно тайно общество, чиито членове включват видни фигури от изкуството, политиката, висшите финанси. От друга перспектива той сякаш е смайваща изобретателна измама, създадена от малка група лица за неясни техни цели. Може би - по някакъв начин - той е и двете."

В крайна сметка Линкълн се отказва от опитите да разплете тази объркана каша. В средата на 90-те години на ХХ век, когато е помолен да даде последни данни за Приората, той отговаря обезсърчително: ,,В напредналата възраст, в която съм, реших да се придържам към онова, което може да се докаже". Липсата на абсолютни доказателства и документация, разбира се, е белегът на всяко добро тайно общество.

Някои изследователи вярват, че Сионският приорат представлява върха на днешната властова пирамида, че Приоратът набира възприемчиви франкмасони чрез Розенкройцерството. Независимо дали е планирано по този начин, или не, новият Европейски съюз, изглеждаше, е близко копие на обединена Европа, която си представят лидерите на Новия световен ред и Сионския приорат.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.