Ads Top

Руската революция - Интелектуалните нихилисти и анархисти


Александър II и нихилистите
Александър II се качва на трона в апогея на Кримската война, през 1855г. Царете са се оказали последният бастион на абсолютизма през първата половина на XIX век и макар че Александър I и Николай I са показали интерес към реформите и наваксване на закъснението след Запада, никой от двамата не предлага конституция и не се съгласява на конституционна монархия. Всички бунтове са безмилостно потъпквани: въстанието на декабристистките реформатори от 1825г. (след което петима водачи са публично обесени - два пъти, тъй като първата е несполучлива), полското въстание от 1830г. и бунтовете на австрийските малцинства през 1848г., на чието потушаване от Австрия Николай помага.

Александър II наистина иска вътрешна реформа и трябва да му се признае освобождаването на крепостните селяни през 1861г. и даването на местните районни съвети (земства) известно самоуправление (1864г.). Реформаторите получават по-голяма свобода да развиват своите движения. Мнозина се възползват от възможността да подкрепят новия полски бунт от 1863г. и процъфтяват по-крайни нагласи.

Нихилистите (,,нищо-исти" от латинското nihil - ,,нищо") излизат на повърхността в първите години на царуването на Александър. Материализмът на западната революционна мисъл е това, което поражда нихилизма, който отхвърля всички нравствени и социални връзки и защитава рационалната научна истина като единственият стандарт на преценките. Следователно нихилизмът е ново въплъщение на ,,религията на разума" на Вайсхаупт. Той заплашва да разруши самата същност на обществото и цивилизацията. Първоначално нихилистите са отрицатели и скептици като Базаров от  ,,Бащи и синове" на Тургенев - роман, който е публикуван през 1862г. Философията на Базаров е на отрицание. Противник на установения социален ред и всички философски системи и форми на естетизъм, Базаров вижда злото като произлизащо от невежеството, което трябва да се бори с научна истина и утилитаризъм. Базаров одобрява онова, което е ,,полезно", и няма време за ,,безполезния" съществуващ социален ред и култура. Той демонстрира презрение към историята и традицията, и представлява ново революционно поколение, което вярва изключително и само в рационализма и Дарвин. Материалистът Фойербах и научните рационалисти Дарвин и Хърбърт Спенсър са героите на ранните нихилисти.

Франкмасонството е забранено в Русия от Александър I след Веронския конгрес от 1822г., на който Метерних предупреждава всички правителства да предприемат действия срещу него. (,,Абсолютните монархии, конституционните монархии и дори републиките са заплашени от левелерите.") Александър I дотогава е ентусиазиран масон от Великия Ориент и дворът му е доминиран от жените масони мадам Буше и мадам дьо Крюднер. В момента, в който царят забранява Великия Ориент и Великите ложи, Павел Пестел, великият майстор на Великия Ориент, чертае план за убийството му. Революцията е планирана за 1829г., но изтеглена напред от внезапната смърт на Александър I. След провала на декабристкото въстание, организирано от Великия Ориент на Пестел, и екзекуцията на бунтовниците от Великия Ориент, Руският Велик Ориент действа във Франция и от там се организира и манипулира руското революционно движение.

Влиянието на илюминатизираното тамплиерско великоориенталско франкмасонство може да се види във всички руски революционни движения от втората половина на XIX век. Неговото присъствие е потвърдено от унищожителните атаки срещу франкмасонството на Толстой чрез Пиер от ,,Война и мир" и от Достоевски чрез Великия инквизитор в ,,Братя Карамазови". Освобождаването на крепостните селяни през 1861г. води до прилив в градовете и растеж на нов градски индустриален пролетариат, който е манипулиран от лондонския Интернационал, основан през 1864г. Капитализмът разпространява банки, фабрики и железници, но разпространява и тамплиерско организирана масонска революция сред новото поколение.

Нихилизмът обаче скоро приема второ значение: негационистка революция. За революционерите нихилизмът включва отричане на целия традиционен морал и нравствени принципи и действа срещу тиранията и двуличието в името на индивидуалната свобода. Тяхната вяра е отричането на вярата на църквата в душата и властта на държавата, произлизаща по божествено право (което те отричат); революционните нихилисти оправдават терора и разрушението като начин за постигане на техните цели. Целите им са много близки с тези на илюминатите, с които повечето от тях са свързани.


Бакунин и анархизма
Михаил Бакунин дава задълбоченият интелектуален израз на Марксовата окултна визия. Тъй като е толкова влиятелен сред нихилистите, които също дават интелектуален израз на безкласовата утопия на комунизма, може да се смята, че той трябва да се разглежда като първоизточник на визията. В действителност той е пророк на средствата: създаването на анархия чрез тероризъм, посредством който може да се постигне утопичната визия.

Син на руски земевладелец, Бакунин е изпратен в Артилерийското училище в Санкт-Петербург, а след това във военно поделение на полската граница. Дезертира и се връща у дома, изучава Хегел и германския философ Фихте, а след това се мести в Москва, където среща Херцен. Мести се в Берлин и се присъединява към младите хегелианци, а после в Дрезден, където публикува революционен трактат, който свършва с думите: ,,Страстта към разрушение е и творческа страст".

Прочитайки това, царската администрация му нарежда да се върне в Москва и анулира паспорта му, когато той отказва. Бакунин отива в Швейцария, а след това в Белгия и накрая се заселва в Париж, където се свързва с Прудон и Маркс и среща полски имигранти, които го насърчават да им помогне да освободят славянските народи.

През това време той става масон от Великия Ориент и руски ученик на Вайсхаупт. Приема анархизма, адаптирайки версията на Прудон, за да включи нуждата от насилническо (и ..деструктивно") революционно действие чрез хлабаво свързани, автономни работнически асоциации. Става сатанист - като Маркс - и разглежда Сатаната като духовния глава на революционерите: както като върховен бунтовник, така и като върховен борец за свобода и освободител на човешките същества. Като Вайсхаупт разглежда църквата и държавата като потисници и твърди: ,,Сатаната е вечният бунтовник, първият свободен мислител и освободител на световете. Той кара човека да се срамува от животинското си невежество и подчинение, освобождава го, подпечатва челото му с печата на свободата и човечността, насърчавайки го да не се подчинява и да изяде плода на познанието."

През февруари 1848г. Бакунин се бие по парижките улици и след няколко дни се мести в Германия, а после в Полша, надявайки се да разпространява революцията. В Прага през юни посещава Славянския конгрес, а през април в ,,An Appeal to the Slavs" (,,Апел към славяните") призовава селяните да свалят Хабсбургската империя и да създадат свободна федерация на славянските народи.

Бакунин участва в Дрезденското въстание през май 1849г., арестуван е от саксонските власти и е върнат в Русия, където е затворен в Петропавловската крепост в Санкт-Петербург в продължение на три години. След това е прехвърлел в друг затвор за още три години. Освободен е през 1857г. при условие, че живее в Сибир. Губернаторът на Източен Сибир е братовчед на майка му и, изглежда, чрез него Бакунин получава разрешение да се занимава с местен бизнес. Успява да се качи на американския кораб за Япония, а след това за САЩ, от където се връща във Великобритания през 1861г.

В Лондон Бакунин се среща с Мацини и според един източник двамата заговорничат за убийството на Наполеон II (който се е противопоставил на обединението на Италия). Отново се вижда с Херцен, с когото се е срещнал за последно през 1847г., но бързо прекъсват отношенията си. През 1863г. отплава с кораб с полски доброволци, за да разпространява въстанието в Полша, след което се мести в Италия за четири години. Там формулира своя вариант на анархизма, който защитава насилническо сваляне на съществуващия ред без никакъв централизиран контрол или власт. Тази философия влияе върху нихилистите от 60-те години на XIX век.

Бакунин се е устроил в Женева през 1868г. Той е по-краен от Маркс, който настоява за ненасилническа революция чрез работнически стачки, противно на насилническата и деструктивна революция. (Марксовият централизиран, авторитарен контрол - диктатурата на пролетариата - е противното на Бакуниновите местни групи, действащи без централна власт като членове на Социално-демократичен съюз.)

В Женева през март 1869г. Бакунин среща Сергей Нечаев, бивш студент от университета в Санкт-Петербург, който преподава в едно училище там. Тогава 21-годишен студент и член на революционното движение на Санкт-Петербург, Нечаев обявява на Бакунин, че е делегат на (измислен) ,,Руски революционен комитет". Бакунин го назначава в еднакво измислената ,,Руска секция на Световния революционен алианс" и му дава ,,измислен" номер, 2771, внушавайки, че тази измислена организация вече има 2770 членове.

На тази съмнителна база Нечаев започва сътрудничество с Бакунин, връща се в Москва през септември, основава ,,Народно възмездие" (известна и като Общество на брадвата), чиито членове трябва да се съгласят да се подчинят на волята на лидера. Когато членът, студентът Иванов, протестира, Нечаев заповядва екзекуцията му, която е изпълнена от самия него и трима други членове на групата му. Примамват Иванов в Московското аграрно училище, прострелват го, душат го (Иванов хапе лошо Нечаев по ръката) и изхвърлят тялото в полузамръзнало езеро, където е открито след четири дни.

Престъплението е разкрито и става ясно, че Нечаев, независимо от младостта си, е изнудвач, екзекутор и мошеник, както и безмилостен убиец. Той бяга в Швейцария, докато съдят 67 членове на неговата бакуниновска организация. Сатанистът Бакунин се дистанцира; Нечаев е твърде безпринципен дори и за него. Младият мъж е арестуван от швейцарската полиция през 1872г. и върнат в Русия; осъден е на 20 години в Петропавловската крепост, където умира. Дотогава вече е станал печално известен с безмилостното си нихилистично убийство на Иванов и Достоевски основава Пьотър Верховенски - Ставрогин - от ,,Бесове" на него. (Първообразът на Шатов е Иванов.)

Друг нихилист, който внася Бакуниновата версия на анархизма в Русия, е принц Пьотър Кропоткин, който по същия начин дава интелектуален израз на комунистическата визия. Образован в Пажеския корпус в Санкт-Петербург, той служи като помощник на Александър II и от 1862 до 1867г. - като армейски офицер в Сибир, където си спечелва репутация заради научни наблюдения. Поканен е да стане секретар на Руското географско общество, но отказва, така че да може да посвети живота си на анархизма и през 1872г. се присъединява към революционна група в Санкт-Петербург. Затворен е през 1874г., но бяга през двора на затвора през портите, преследван от часовой и трима войници. Навън скача във файтон с бърз кон, купен от съучастник, и с всички файтони, наети от други съучастници, стига до един ресторант и обядва в частна стая, докато войниците претърсват улиците заради него. След това отплава за Англия. Живее в Швейцария до 1881г., когато е прогонен, и след това се мести във Франция, където отново е хвърлен в затвора за три години. След освобождаването си се заселва в Англия през следващите 30 години до 1917г., когато се връща в Русия. През дългото си изгнаничество той дава на анархизма научна основа като ,,анархистки комунизъм" и опрощава насилието, говорейки за него като ,,пропаганда чрез дела". Заради трудовете му трябва да се разглежда като главен основател както на английското, така и на руското анархистко движение, който - по-скоро като Бакунин - разпространява анархисткия комунизъм в Русия.

Повечето от нихилистите са известни предимно заради изказванията си. Белински, любител на Хегел, заявява: ,,Отрицанието е моят бог, както беше преди реалността. Моите герои са унищожителите на миналото." Херцен подема това в своето ,,унищожението на миналото е създаването на бъдещето". Писарев се пита дали е оправдан в убийството на собствената си майка и сам си отговаря (с думи, които биха открили подкрепа от Нечаев): ,,И защо не, ако искам да направя това и го намирам за полезно" (Разумът отвръща всички нихилисти от традиционния морал към рационалния егоизъм и личния интерес.) Декларацията на Прудон, че Бог е зло (,,Ела, Сатана, жертва на клеветите на царете и на тесногръдите!"), е подета от неговия последовател Бакунин: ,,Злото е Сатанистки бунт срещу божествената власт, бунт, в който ние въпреки всичко виждаме плодородното семе на всяка форма на човешко освобождение". Нечаев довежда логиката на революцията - ,,всичко е позволено" - до нейното заключение: убийството.

Когато прилагат отрицанието към нравствеността, нихилистите откриват, че приемат някои странни нагласи. Писарев и Чернишевски са профеминисти. Писарев, пишещ за руското женско списание ,,Зора" и искащ да се ожени за братовчедка си Раиса, й казва, че трябва да се чувства свободна да има любовници. Когато тя урежда женитбата си с друг, Писарев причаква бъдещия й съпруг на гарата в Санкт-Петербург и го пребива с юмруци, а по-късно го предизвиква на дуел. По същия начин Чернишевски обяснява на жизнената Олга, че след брака им тя ще е свободна да избяга и да има дете от друг мъж, а той е изумен, когато тя приема думите му буквално и става любовница на полски имигрант (един от многото) в нишата на стаята, в която съпругът й пише.


Нихилистични терористични актове
Ако обаче оставим настрана експерименталните нагласи към отрицанието, нихилистите са известни преди всичко с делата си. Първите студентски бунтове извън Университета на Санкт-Петербург са през 1861г. Студентите протестират срещу назначаването на генерал Филипсън за пазител на Образователния район и има сблъсъци с полицията и армията. Двадесет студенти са пребити с прикладите на пушките, а неколкостотин са затворени в Петропавловската крепост. Загадъчни пожари ужасяват Санкт-Петербург през 1862г., а година по-късно избухва Полското въстание.

Има опит за покушение върху Александър II от Дмитрий Каракозов (който е изхвърлен от два университета). Бледият, дългокос Каракозов е член на група, наречена ,,Организацията", която е базирана в Москва и има клон в Санкт-Петербург. Водачът й е Николай Ишутин, който се възхищава на Чернишевски. Каракозов обявява, че ще убие царя и на 4 април 1866г. стреля срещу него, докато той се връща у дома от разходка в Лятната граница на Санкт-Петербург. Не уцелва и е съден и обесен пред голяма тълпа на Смоленското поле в Санкт-Петербург. Ишутин, който също е осъден на обесване, е помилван в последната минута и е изпратен в Сибир. В резултат на инцидента полицейските репресии се засилват и в края на 60-те години на XIX век има контрареволюционна вълна от насилие, известна като Белия терор.

Бакунин къса със своя революционен основоположник Маркс заради революцията от 1871г. във Франция. Парижката комуна от 1871г. прави Маркс международна фигура. Вече видяхме, че двамата с Маркс я подкрепят от Лондон и след като тя рухва, Маркс я акламира в ,,Civil War in France" (,,Гражданската война във Франция"). ,,В историята няма сравним пример на такова величие... Нейните мъченици ще се пазят завинаги в голямото сърце на работническата класа." Енгелс я нарича първия пример в историята за ,,диктатура на пролетариата". Международната асоциация на работниците обаче е разделена по отношение на Марксовата подкрепа за Комуната и се разцепва.

Идеите на Маркс достигат Русия чрез поддръжката му за Парижката комуна и чрез конфликта му с неговия критик, руснака Михаил Бакунин, който така и не забравя обвинението на Марс през 1848г., че е руски царски агент. Бакунин се възхищава на революционното пряко действие на Комуната и смята Маркс за авторитарен германски евреин, който поддържа централизираните структури; според него Маркс трябва да насочи вниманието си към селяните и студентите, а не към изтощения пролетариат. Той основава Международния алианс за социална демокрация, който Маркс успява да държи извън Интернационала, цитирайки отношенията на Бакунин с убиеца Нечаев.

На конгреса на Интернационала в Хага през 1872г. Маркс разгромява бакунинистите. Тогава Енгелс предлага Генералният съвет на Интернационала да се премести в Ню Йорк, а не в Лондон. Това предложение идва от Великия Ориент и Генералния съвет постепенно изчезва във Филаделфия четири години след това.

Маркс се надява на европейска война, която ще свали руския царизъм - основната реакционна сила в Европа, а и в края на живота си се възхищава от руските терористите, които убиват цар Александър II през 1881г.

През 70-те години на XIX век враждебността към руското правителство се засилва, особено след Руско-Турската война от 1877-78, която разкрива руската некомпетентност пред обществеността у дома, макар че Русия печели войната. Има още опити да подклаждане на селски бунтове през 70-те години на XIX век. През 1877г. революционерите-последователи на Бакунин подтикват селяните в Чигирин, близо до Киев, като печатат харта, която уж е издадена от царя, настоявайки за революция срещу земевладелците. Около хиляда селяни са набрани по този начин и когато заговорът е издаден, неколкостотин селяни са арестувани, а мнозина - заточени в Сибир. През октомври 193 от тях са съдени в Санкт-Петербург: половината са оправдани, но 14 водачи получават наказателно крепостничество.

На следващия ден, след като присъдите са обявени, 24 януари 1878г., нихилистката Вера Засулич стреля и ранява генерал Трепов, префект на Санкт-Петербург. Трепов е отговорен за смазването на работническа демонстрация през декември 1876г., при което полицията арестува нихилиста, известен като Боголюбов, който не е участвал, а просто е минавал наблизо. Той е съден и осъден на 15-годишно наказателно крепостничество. През юли 1877г. възникват проблеми в затвора ,,Реманд" в Санкт-Петербург, където е задържан той заедно със сто деветдесет и тримата, и генерал Трепов пристига, за да се погрижи за проблема. Боголюбов отказва да свали шапка пред Трепов, който в яростта си я маха от главата му, удря го с юмруци и крещи, че той ще бъде бит с пръчки. Боят с пръчки се осъществява в коридора на затвора на следващия ден. Той е много жесток и брутален и в затвора избухва метеж. В резултат някои затворници са пребити до безсъзнание и хвърлени в килиите. Новината се разпространява извън затвора и Вера Засулич иска да отмъсти за жестокостта към Боголюбов (когото тя никога не е виждала лично).

Тя се присъединява към тълпа от просители, чакащи генерал Трепов, и след като той пада ранен, спокойно чака да бъде арестувана. Властите позволяват тя да бъде съдена, мислейки, че съдията ще издаде присъдата, която те искат. В действителност съдебното жури отсъжда, че тя е невинна, независимо от многобройните свидетелски показания. Това е популярна присъда, която е аплодирана в съдебната зала. Когато тя си тръгва свободна, избухва бунт, тъй като тълпата отвън подозира, че ще я арестуват отново. В объркването Вера набързо е отведена.

Вера Засулич започва нова вълна на нихилистична войнственост. През януари 1878г. одеската полиция нахлува в жилището на Иван Ковалски, който има тайна печатна преса. Той ги отблъсква с револвер и кама, стреляйки срещу полицията, докато приятелите му френетично горят инкриминиращи документи. Осъден е на смърт и е застрелян през август. През февруари революционерите убиват полицейски шпионин; те са от Изпълнителния комитет на Руската социалистическа революционна партия на Валериан Осински. Осински след това стреля срещу прокурора на Киев. Григорий Попко смъртоносно промушва един жандарм, а три дни по-късно трима мъже помагат на трима водачи от Чигирин да избягат от затвора. През август (два дни след екзекуцията на Ковалски) Сергей Кравчински пробожда шефа на жандармите генерал Мезенцов на улица в Санкт-Петербург, в нещо, което изглежда като нихилистична контраатака.

През февруари 1879г. генерал-губернаторът Кропоткин, братовчед на революционера Пьотър Кропоткин, е застрелян в каретата си от Григорий Голденберг, който по-късно е арестуван и признава всичко, което знае, пред съчувстващ революционер (всъщност полицейски доносник), делящ килията с него. Осъзнавайки, че е предал другарите си нихилисти, Голденберг се обесва в килията.

На 2 април 1879г. е направен нов опит за покушение срещу Александър II. Александър Соловьов стреля пет пъти срещу царя, докато той се разхожда в Зимния дворец. Царят бяга с криволичене и се отървава само с дупка в балтона си. Соловьов е арестуван, съден от военен съд - съдът, който вече гледа всички дела срещу държавата - и обесен на 28 май пред голяма тълпа. В Санкт-Петербург, Краков и Одеса са назначени военни генерал-губернатори.

През останалата част от 1879г. са обесени 16 нихилисти (14 от тях в Южна Русия). Престъпленията на нихилистите включват опит за убийство на полицейски шпионин, въоръжена съпротива срещу арест, притежание на динамит и участие в бунта в Чигирин. Един от обесените, Дмитрий Лизогуб, просто разпространява революционни пропагандни материали. Тримата истински убийци - Попко, Кравчински и Голденберг - бягат от публичното обесване. (Кравчински по-късно преподава руски език на Констанс Гарнет, прочутата преводачка на руски романи на английски език.)

Генерал-губернаторът на Краков Лорис Меликов, на когото царят се възхищава за непоколебимото, но умерено лидерство, получава диктаторска власт над цяла Русия през февруари 1880г. Няколко дни след назначението срещу него стреля Млодецки, който пропуска и е обесен два дни след това.


Убийството на Александър II
Нихилистите продължават да кроят планове за убийството на царя. Формира се нова група, наречена ,,Народна воля". Нейното вдъхновение е сатанистът Бакунин, чиято анархистка партия призовава за тероризъм и убийства като средство за сваляна на всички форми на съществуващо държавно управление. (Бакунин е критикувал Херцен за заклеймяването на опита на Каракосов да убие Александър II през 1866г.) На среща в гората на 26 август 1879г. ,,Народна воля" осъжда Александър II на екзекуция. Нейният водач е Александър Михайлов и след два провалили се опита с револвери е решено да се използват заровени в земята експлозиви. Групата не се надява да свали правителството на царя; най-доброто, което могат да очакват, е замяната на Александър II с Александър III.

,,Народна воля" прави шест неуспешни опита да взриви царя между края на 1879г. и началото на 1880г., в пет от тях, докато той пътува между Санкт-Петербург и лятната си вила в Ливадия, Крим.

След арестуването на Михайлов, когато той се опитва да прибере снимките на двама негови екзекутирани колеги от фотографско ателие, Андрей Желябов става водач на ,,Народна воля". Той и приятелката му София Перовска уреждат нихилистите да издебнат царя и откриват, че всяка неделя, късно сутринта, той кара файтона си от Зимния дворец по Невски проспект и след това по улица Малая садовая до парадния двор на кавалеристите на Михайлов (името съвпада с това на арестувания водач на групата), където прави преглед на войските си, и след това се връща. Ескортиран е от казаци на коне, следвани от шейни, пълни с полиция и военни офицери.

Нихилистите наемат кантора на ъгъла, където ще завие, прокопават тунел под пътя и откриват магазин за сирене на името на г-н и г-жа Ковозеви. На 27 февруари Желябов е арестуван, така че се решава да се действа на 1 март под командването на София Петровска. Четирима нихилисти, въоръжени с нитроглицеринови ръчни гранати (всяка от по 2.5 кг) ще довършат царя, ако се наложи.

В 12:33ч. в неделя, 1 март, след като подписва прокламация, обявяваща намерението му да разреши конституция, царят излиза от Зимния дворец, тръгвайки по друг път до парадния двор заедно с Катерина Кий. Ясно е, че ще се върне по същия път, тъй като посещава братовчедка си, великата херцогиня Катерина, в двореца Михайлов на връщане.

Четиримата нихилисти с техните гранати заемат нови позиции. София Петровска координира движението им, давайки им сигнали с носната си кърпичка (например като си духа носа). Тя пресича канала, вижда имперската кавалкада да се приближава и сигнализира с кърпичката си.

Имперският файтон е каран от кочияш с ливрея и червено наметало; казаците с кожени шапки и алени палта яздят черни коне до него. Две шейни ги следват по снега; в едната е шефът на полицията на Санкт-Петербург. Един от младите нихилисти, Николай Рисаков, хвърля граната. Тя удря задната ос на файтона и експлодира, без да проникне през пода. Конете побягват под ударите на камшика. Незасегнат, царят нарежда файтонът да спре и се връща пеша до хвърлилия гранатата, който е заловен от полицията. Един офицер пита: ,,Къде е царят?". Царят отговаря: ..Слава Богу, невредим съм" и така се издава.

Докато се връща към файтона, друг нихилист хвърля втора нитроглицеринова граната. Тя пада зад царя, в краката му. Избухва нова експлозия и тела хвърчат през облак от сняг и пушек. Когато пушекът се прочиства, царят седи до перилата на Катерининия канал, без шапка, без палто, униформата му е на парцали, а краката и лицето - покрити с кръв. Вика за помощ и казва, че му е студено. Двадесет души лежат ранени, а вторият нихилист (който умира през нощта в болницата) е сред тях.

Царят е отнесен до Зимния дворец, където умира преди 16ч. Наследен е на трона от не толкова реформаторски настроения Александър III. Желябов чува новината за покушението в затвора, незабавно признава ролята си в убийството и настоява да бъде обесен, казвайки, че ще бъде нечестно, ако получи по-малка присъда. Следват арести и Николай Рисаков издава другарите си, надявайки се да се спаси.

На сутринта на 7 април петимата осъдени убийци са завързани върху каруци с 4-метрови платформи; китките и глезените им са оковани, а на врата им висят табели ,,Цареубийство". Първата каруца кара Желябов и Рисаков, втората - София Перовска, а от двете й страни са Кибалчич (експертът по експлозивите) и Тимотей Михайлов (който не е хвърлил своята граната). Отиват до Семьоновия площад, където 80-хиляди души са се скупчили около 6-метровия ешафод. Петимата са оковани за колони и изслушват присъдите си. И петимата целуват кръста, докато барабаните бият. София Перовска целува Желябов, който отива на смърт с усмивка на уста. След това, с качулки на главите, застават на ниски стойки, които са бутнати, оставяйки ги да се гърчат, докато бавно се задушават. Михайлов е пълен и примката му три пъти се изхлузва и започва да дърпа металния пръстен, през който виси въжето. Обесен е при третия опит. Рисаков трябва да бъде влачен до въжето и той отчаяно се опитва да задържи краката си на стойката, след като тя е бутната. Другите четирима посрещат смъртта си с по-голямо достойнство.

Така свършват бакунинистите, спонсорираните от Великия Ориент нихилисти, които действат при царуването на Александър II и дават интелектуален израз на Руската революция. В Русия продължава да има терористи, но отсега нататък те са революционери ,,на пълен работен ден".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.