Ads Top

Дете на Илюминизма - Адолф Хитлер


Екхарт открива своя лидер под формата на агент на военното разузнаване, изпратен да инфилтрира Партията - провалил се, роден в Австрия художник на име Адолф Хитлер, описван веднъж като ,,дете на Илюминизма".

Добре документирано е, че Хитлер споделя интереса на Екхарт към свръхестественото и окултното. Като дете в Австрия той расте с героични народни приказки за Тевтонските рицари.

Като мизерстващ художник във Виена преди Първата световна война Хитлер прекарва времето си в библиотеки и антиеврейска пропаганда. Почитател на Хегел и неговата философия, той изучава и древна история. Източни религии, Йога, окултизъм, хипноза, теософия и астрология.

Според Рейвънскрофт той дори търси просветление в стила на 60-те години на ХХ в. чрез приемане на халюциногенни вещества. ,,В малката задна стаичка на книжарницата в стария квартал на града Ернст Прецше (собственика на магазина) разкрива пред Хитлер тайните, скрити зад астрологическата и алхимичната символика на търсенето на Граала" - пише той. - ,,Там зловещият гърбушко връчва на ацтеките, магическия Пейотъл (пейот), почитан като божество."

Рейвънскрофт, бивш британски офицер-командос, пише, че докато е във Виена, Хитлер е напълно обзет от т. нар. ,,Копие на съдбата" - уж копието на римския войн на име Гай Касий, който става известен като Лонгинус. Според легендата Лонгинус използва копието, за да промуши сърцето на Исус на кръста не като наказание, а милостиво да съкрати агонията му. Това, което претендира да е същото копие, все още е изложено в музея ,,Хофбург" във Виена.

Там, според Рейвънскрофт, младият Хитлер научава за легендата, че който притежава Heilige Lance, или Свещеното копие, контролира съдбата на света. В книгата си ,,The Spear of Destiny" (,,Копие на съдбата") Рейвънскрофт тъче богат килим от германска история и фолклор, свързвайки Хитлер и копието с детайлен фон от магия, окултизъм и тайни общества.

Рейвънскрофт приписва познанията си за Хитлер и копието на ментора си, д-р Валтер Йоханес Щайн - виенски учен и философ, който е познавал Хитлер, но по-късно е избягал в Англия. Щайн му казал, че Хитлер изпадал в транс, когато ,,канализирал" някаква същност в близост до копието. ,,Животът на душата на Хитлер не беше достатъчно зрял в онзи момент, за да поддържа съзнание за него самия и за заобикалящото го, когато тази същност влизаше в него" - обяснил Щайн на Рейвънскрофт.

Подобно на транс канализиране е забелязано и от човек от аудиторията по време на една от речите на Хитлер: ,,Той просто говореше ли, говореше, като грамофон в продължение на час и половина, докато не се изтощи напълно.. и когато той-накрая беше свършил и останал без дъх, просто седна; отново беше обикновен и приятен човек... Сякаш беше превключил на друга скорост. И нямаше никакъв преход."

Самият Хитлер намеква за метафизически контрол. Той споменава на няколко сътрудници, че ,,вътрешен глас" го ръководи, а веднъж отбелязва: ,,Аз следвам курса си с прецизността и сигурността на сомнамбул".

Във Виенския период Хитлер се среща с Йорг Ланц фон Либенфелс - издателя на ,,Ostara" - списание с окултна и еротична тематика. Цистерциански монах, който основава антисемитския, таен Орден на новите тамплиери, Либенфелс и неговия ментор Гуидо фон Лист искат да съживят средновековното братство на Тевтонските рицари, което е използвало свастиката като емблема.

Лист е уважаван автор върху пангерманския мистицизъм, докато е изгонен от Виена след разкритията, че тайното му братство включва сексуални перверзии и ,,средновековна черна магия". Именно философиите на Либенфелс и Лист, възхваляващи славата на езическия окултизъм и превъзходството на арийската раса, осигуряват основата за Обществото Туле. ,,Имената на Лист и Либенфелс скоро стават синоними на пангерманското volkisch (народно) движение, което в крайна сметка поражда Нацистката партия" - пише Ливенда.

Каквото и да е научил Хитлер във Виена, то го променя драстично. Преди благочестиво католическо момче от църковния хор, което е обмисляло да стане свещеник, той се превръща в открито антирелигиозен, а дори е бил обвиняван като любител сатанист. Епърсън предлага следните връзки: ,,И така, свастиката е била символ на Обществото Туле, тя е символ на Нацистката партия, по някакъв начин е свързана със символа на бога на Слънцето, а богът на слънцето е символ на Луцифер".

Едно стихотворение, което Хитлер пише през 1915г., докато служи в немската армия на Западния фронт, подкрепя обвинението в почитане на Сатаната, както и отразява очарованието му от свръхестественото. То е възпроизведено в Adolf Hitler от Джон Толанд:

,,Често отивам в горчиви нощи
при Вотановия дъб на тихата горска поляна
с тъмни сили да изплета съюз - 
руническото писмо, което луната
изписва с магическите си заклинания,
и всички, които са изпълнени с дързост през деня,
се смаляват от магическата формула!

Връзката на Хитлер със свръхестественото става по-лична, след като той е ослепен от иприт по време на британската атака през нощта на 13 срещу 14 октомври 1918г.

Изпратен в болница в Пасевалк, Поремания, зрението на Хитлер се подобрява, когато то гостуващ пастор научава за поражението на Германия и подписването на примирието.

Докато чезне от болка и отчаяние, Хитлер преживява свръхестествено видение. ,,Като св. Иоан той чува гласове, които го призовават да спаси Германия" - пише Толанд. - ,,Изведнъж става ,,чудо" - тъмнината, обгръщаща Хитлер, се изпарява. Той отново може да вижда! Тържествено се заклева, както е обещал, че ще ,,стане политик и ще посвети енергията си на осъществяването на заповедта, която е получил"."

Питър Ливенда разглежда преживяването на Хитлер като ,,вид мистично просветление, като това, преживяно от Гуидо фон Лист преди много години, по време на собствената му слепота - или като това на Саул, ослепен на път за Дамаск, - защото от този момент нататък Адолф Хитлер е променен".

Пристигайки в Мюнхен след войната, ефрейтор Хитлер е разпределен да върши черната работа по пазенето на затворниците до комунистическото завземане на властта през пролетта на 1919г. Когато ,,Reichswehr" се евакуира, Хитлер остава, за да шпионира революционерите. По-късно, когато Америка и ,,Freikorps" си връщат Мюнхен, именно Хитлер спокойно обхожда редиците с комунистически пленници, за да определи главатарите, които трябва да се екзекутират.

Като награда за тази работа под прикритие Хитлер е разпределен към Бюрото по пресата и новините на Политическия отдел на немската армия - не особено добре прикрита армейска разузнавателна операция. Към есента на 1919г. е разпределен да шпионира различни революционни групи, никнещи като гъби на буйната баварска политическа сцена. Командирът на Хитлер - капитан Карл Майр - си спомня, че Хитлер приличал на ,,уморено скитащо куче, търсещо господар... готово да повери участта си на всеки, който му покаже малко доброта" и ,,абсолютно неинтересуващ се от немския народ и неговата съдба".

Хитлер си спомня: ,,Един ден получих заповеди от щабквартирата да открия какво се крие зад едно уж политическо общество, което под името ,,Германска работническа партия" се канеше да проведе среща.. Трябваше да отида там, да огледам обществото и да докладвам за него". Пристигайки в бирарията ,,Щернекербрау" не е особено впечатлен. ,,Срещнах там около 20-25 души, предимно от долните слоеве" - пише Хитлер. Младият военен агент ,,изненадал" малкото събиране, като спорел срещу предложението Бавария да скъса връзките си с Прусия.

За негова изненада няколко дни по-късно в казармата му пристига пощенска картичка, информираща Хитлер, че е бил приет за член на Германската работническа партия. ,,Не знаех дали да се подразня, или да се разсмея" - пише той. - ,,Нямах намерение да се присъединявам към готова партия, а исках да основа собствена". Въпреки това по заповед от висшестоящите Хитлер се връща.

Един от ранните членове на Германската работническа партия е Екхарт, често определян за духовния основател на националсоциализма. Екхарт вижда в Хитлер податливия лидер, когото търси, и скоро представя новия член на десните социални кръгове в Мюнхен и на интелектуалните си приятели в Обществото Туле.

Макар че ролята на Екхарт в метафизическите практики, както и в основаването на Нацистката партия се маргинализира от повечето историци, съществено е, че Хитлер ясно разбира значението на Екхарт. Той завършва скандалната си книга ,,Моята борба" с думите: ,,И искам да смятам сред (нацистките герои) онзи мъж, който - като един от най-добрите - с думи, мисли и накрая с дела посвети живота си на събуждането на неговата, на нашата нация - Дитрих Екхарт".

Когато Екхарт лежи умиращ през 1923г., казва: ,,Следвайте Хитлер! Той ще танцува, но аз съм този, който определи музиката. Аз го посветих в ,,Тайното учение", отворих центровете му във виденията и му дадох средството да общува със Силите. Не скърбете за мен: аз ще съм повлиял върху историята повече от всеки друг германец."

,,Тайното учение", предадено на Хитлер от Екхарт и професора от университета на Мюнхен Хаусхофер, е амалгама от концепции и философии, до голяма степен произтичащи от работата на г-жа Блаватска и нейното Теософско общество.

Смесвайки източен мистицизъм, окултизъм и скрита история, учението се отнася до усилието да се разбере произходът на човека. Според Рейвънскрофт ,,Когато Третото око (мнозина вярват, че това е епифизната жлеза между очите) е отворено за пълното виждане на Хрониките от Акаша (мистични скрити хроники за човечеството), инициатът (на Тайното учение) става жив свидетел на цялата еволюция на света и човечеството. Пътувайки далеч назад във времето, на него се открива самият духовен произход на Земята и на човека и той може да проследи самият духовен произход на Земята и на човека и той може да проследи разгръщащата се съдба на човечеството през вечно променящите се условия на живота и циклите на развитието."

В това учение не-човешки посетители на Земята отдавна са създали чрез генетична манипулация ,,божествено-човешки хибридни същества, нещо като Бого-човеци", разделени на седем подраси: рохали, тлаватли, толтеки, туранийци, арийци, акадци и монголи. През този процес е имало много грешки, водещи до мутации като ,,гигантите" от библейската и скандинавската митология. Тези раси живели през прогресивни жизнени цикли по времето на приказната Атлантида.

С разрушаването на Атлантида те са разпръснати по света и умствените и физическите им характеристики започват да дегенерират. Продължителността на живота им значително намалява. Макар че мисловните им процеси в материалния свят се засилват, ,,тези мисловни и перцептивни способности се придобиват на цената на тотална загуба на всички магически сили над природата и над жизнените сили в човешкия организъм" - пише Рейвънскрофт. ,,С тази загуба на интуитивните сили ранните хора са научени от създателите си, че всичко на Земята се ръководи от невидими ,,богове" и че те трябва безрезервно да защитават чистотата на кръвта си" - добавя той.

Хитлер отразява тези концепции в ,,Моята борба", пишейки: ,,Арийските племена... подчиняват чужди народи и.. развиват умствените и организаторските способности, безделничещи в тях. Често, в хода на няколко десетилетия или дори векове, те създават култури, които.. носят вътрешните свойства на техния характер.. Накрая обаче завоевателите се отклоняват от чистотата на кръвта си, която първоначално са поддържали, започват да се сместват със завладените жители и така слагат край на собственото си съществуване, защото падението на човека в Рая винаги се следва от изгонването му от там."

На този етап не е необходимо да решаваме дали да приемаме на сериозно това. Достатъчно е да разберем, че много образовани и разумни хора по онова време наистина приемат сериозно такива концепции. И, както е в случая на Хитлер, тези идеи имат сериозни последствия за милиони хора.

Интересно е да се отбележи, че терминът ,,арийски" (санскритска дума, означаваща ,,благороден") до времето на Хитлер обикновено е означавал просто хора, използващи индоевропейски езици, а не раса. Същевременно в научните и окултните традиции терминът е свързан и с индоевропейското говорещите народи, които могат да се проследят до предисторическите времена. Тези народи са с неизвестен произход, но заради общите езикови характеристики мнозина учени вярват, че са дошли от Северна Европа. Един клон от тези арийци се намира в днешен Ирак и е свързан с древните разкази за богове, които са дошли от небето.

Втори клон навлиза в Индия и се смесва със съществуващото население. Той е споменат във Ведите, също във връзка с богове, които са летели в летателни апарати, наречени виманас. Това започва да звучи също толкова тайнствено, колкото е теософското убеждение в извънземни посетители.

Подкрепян с фондове от армейското разузнаване на капитан Майр и от отдадените антикомунисти от Туле чрез Екхарт, Хитлер бързо печели контрола върху Германската работническа партия, която скоро претендира да има три хиляди членове. Ливенда пише, че Майр се отчита пред богати индустриалци и военни офицери, действащи от хогел ,,Четири сезона", сочейки връзка между военното разузнаване и Обществото Туле.

През април 1920г. Хитлер променя името на партията на ,,National sozialistiche Deutsche Arteibpartei" - Националсоциалистическа германска работническа партия, съкратено нацисти. По-късно през същата година партията купува вестник - ,,Voelkischer Beobachter" (,,Расов наблюдател") с тайни военни средства и поставя Екхарт начело. ,,В началото на 1923г. ,,Voelkischer Beobachter" става всекидневник, осигурявайки на Хитлер предпоставката на всички германски политически партии" - пише Уилям Шайрър. От този момент нататък нацистката машина се върти неизменно напред.

Видно е, че нацистите никога нямаше да могат да съществуват без помощта и подкрепата на германския ,,Reichswehr" и тайното Общество Туле.

Изследване на Двадесет и петте точки, формулирани през 1920г. от Хитлер, Дрекслер и Екхарт като основа на Нацистката партия, разкрива много, които са почти идентични със заявените идеали на марксизма, и това сочи общ произход. Освен това са адресирани реформи в областта на международното банково дело и бизнес, особено осъждането на ,,робството на лихвите",

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.