Ads Top

Политиката на хората


Един от най-големите митове, познати на човешката раса е, че политиците имат власт. Това просто не е истина. Как могат 365 члена на Британския парламент да имат власт над население от около 57 милиона? Или президентът да има власт над 250 милиона американци? Не може. Тяхната единствена власт е в убеждаването ни, че имат власт. Подобно на всичко на това физическо ниво, това е илюзия.

Към края на британското управление в Индия Ганди казал на колониалното правителство: ,,100000 англичани не могат да контролират 300 милиона индийци, ако тези индийци не им сътрудничат." В това изречение можете да видите къде лежи истинската власт. Тя е в нас, в масата от хора, а не в правителства, армии, индустриални конгломерати или Братството. Те само привидно имат власт заради апатията и втълпеното у роботите. Когато достатъчно на брой роботи се пробудят и въстанат, ще видим каква ловка измама е всъщност тази работа с ,,властта". Съчувствам на политиците. В много отношения те са най-големите жертви, най-програмираните от роботите. Те не променят нищо, което е непримеливо за Системата. Икономическата лудост, на която са помогнали да се разпростре по света, държи в плен тях и техните последователи. Те не са по-свободни да действат по важни въпроси от един затворник в Дартмур или Сан Куентин. По време на избори те трябва да казват на хората онова, което вярват, че достатъчно голям брой избиратели искат да чуят. Ако не го направят, няма да бъдат избрани. А какво искат да чуят повечето хора от своите политици? Онова, което системата им е втълпила да искат. По-голям растеж, повече притежания, пари и икономически ,,успех" за тяхната страна.

Политиците са пешки, местени по дъската от Братството, програмирано население и взаимна зависимост, създадени от Системата. Политиците не могат да действат самостоятелно в една страна, защото са свързани със система, която изисква те да играят по нейните правила. Ако се опитат да ограничат вноса на ненужни стоки, които тяхната държава е в състояние сама да произведе, другите незабавно ще предприемат стъпки, за да блокират износа. Дори онези политици, които виждат системата такава, каквато е - а те са страшно малко - биха се ужасили от перспективата да предприемат действия, които биха довели до изпълнен с хаос, но жизненоважен период на преход, докато икономиката се възстановява от силния удар от загубата на приходите от експорта и се пренасочва към производство на стоките, които до този момент е внасяла.

Всяко правителство, което се е опитало да го направи, е било отхвърляно или по демократичен път, или със сила. Системата принуждава политиците да изпълняват робски нейните желания чрез манипулиране, индоктриниране и страх. Те никога няма да направят нужната стъпка за освобождаване на човечеството от неговия затвор или планетата от нейното наказание. Само с краха на Системата и замяната й с друг начин на мислене можем да се освободим от зависимостта си и да навлезем в ерата на икономическата трезвост.

От решаващо значение за това е да се сложи край на политиката такава, каквато я знаем. Представителите на хората са избрани да служат на тези хора, не на своята партия или на егоизма си. Такава обида е за думата демокрация да гледаш как политиците позволяват да бъдат използвани като говеда, които гласуват в Конгреса. Камарата на общините и другите парламенти по света по начин, постановен им от техните партийни лидери. Те са затворници на системата на партийния организатор. Партийните организатори на парламентарните групи са партийни функционери, които се грижат членовете на парламента, избрани от народа, да следват желанията на своята партия и никога подтиците на своята съвест или онова, което смятат за потребности на хората. Съответно парламентите представляват микрокосмос на цялата система. На върха са шепа хора като премиер-министъра и правителството или президента и неговите съветници, които се опитват да принудят своя парламент или Конгрес да се придържат към тяхната линия. На свой ред те служат на неизборното Братство над тях, като мнозина от тях не го осъзнават. Политическите лидери често говорят за необходимостта хората да демонстрират чувство за собствена отговорност, но те са последните, които искат да видят нещо подобно - особено в собствената им партия. Когато членовете на парламента поемат отговорност за собствените си мисли и гласуват съобразно убежденията си, те са ,,наказвани" от своята партия и им се съобщава, че никога няма да получат повишение. И това е демокрация?

Истории като тази и много, много по-неприятни могат да се повтарят безброй пъти в парламентите по целия свят. Нека не се отклоняваме от темата. Политическата система и икономическата система са едно и също. Те са неделими. И двете са болни, корумпирани, глупави, самоунищожаващи се и контролирани от Братството. Подобно на икономическия ред, политическия цирк е създал механизми и структури за произвеждане на роботи и клоуни, от които се нуждае, за да оцелее. Ако не служите на системата, ако не спазвате стриктно изискванията й, вие ще се борите, за да бъдете избрани да представлявате някоя голяма партия по време на избори. Някои хора със самостоятелно мислене се изплъзват от тази мрежа, но те са толкова малко, че могат да бъдат заставени да мълчат или да ги направят импотентни, дори и да бъдат избрани. Отношението към живота, което трябва да имате, за да станете член на парламента или сенатор, е точно обратното на онова, което е нужно за едно честно, справедливо и вдъхновяващо правителство.

,,Политиката няма нищо общо с морала. Владетел, който се ръководи от морала, не е умел политик и следователно стои нестабилно на трона си. Този, който иска да управлява, трябва да прибягва както към коварство, така и към убеждаване. Високите човешки качества, като откровеност и честност са пороци в политиката, защото свалят владетелите от трона им по-ефикасно и по-сигурно, отколкото най-могъщия враг" - Протокол на Илюминатите.



Подобно на икономическата система, политиката е станала още по-централизирана през този век. Местното британско управление носи отговорността и взима решения по много въпроси, иззети от Уестмйнстър: а Уестминстър предава отговорностите си на Европейската общност. Други са направили същото. Всичко това води към мечтата на Братството за Световно правителство и аз дори съм чувал някои интелигентни, загрижени хора да подкрепят идеята, водени от най-добри намерения. Отново и отново ще каже.. Не, не, не. Както е с много промени, които поставят властта в ръцете на малцина, и това може да бъде представено като много желателно. Ако имахме Световно правителство, казват те, бихме могли да спрем това или да спрем, онова, да направим това или онова. Други вярват, че насочването към Световно правителство е естествена част от нашата еволюция и пътуване към целостта. започнали сме от племена и комуни, внушава този начин на мислене, и се развиваме през национални и континентални правителства към Световно правителство. Аз оспорвам този възглед. Световното сътрудничество и Световното правителство не са едно и също нещо. Наистина ли някой мисли, че едно Световно правителство, свикано при настоящата система, ще бъде по-малко болно, корумпирано, глупаво и самоунищожаващо се от националните или международни правителства? Не, разбира се. Но тук ние не визитираме правителство, което притежава потенциала да наложи всички тези неща на една единствена страна. Говорим за света.

И от двете страни на ляво-десния политически спектър има такива, които подкрепят идеята, но тогава представата за леви и десни е още една илюзия, подобно на повечето неща. Това са различни аспекти на едни и същи нереален мехур.. и манипулация. Братството няма политическа линия. То ще използва всеки и всичко за своите цели. В неговите редици и под неговото влияние се намират политици от всякакъв вид и убеждения. Комунистите и капиталистите говорят на един и същи език. Така или иначе, комунизмът е просто по-авторитарна форма на капитализма. Политиците, дори с висок ранг, са само поставени лица, в сравнение с онези, които действат зад кулисите. Президентът Рейгън бе отличен пример за това. Той стреляше, но други зареждаха оръжието. Представете си какъв контрол биха имали една малка група хора, ако Световното правителство стане реалност. Това няма да има нищо общо с еволюцията към целостта, а единствено с контролирането на живота на шест милиарда души. Начинът за избягване на това е да се предаде взимането на решения и контролът надолу по редицата на хората и общностите и да не се създава последно стъпало на стълбата към световно доминиране. Трябва да настояваме за това и да откажем да сътрудничим на сегашната система.

Погледнете примерите за поведението на глобалните политико-икономически организации, които вече съществуват. Тези творения на Братството - Международния валутен фонд и Световната банка - трябва да гарантират, че системата ще се обслужва при всякакви обстоятелства. Когато страните от Третия свят започнат да се борят за връщане на дълговете на богатите, се намесва МВФ, който им заема още пари, които не съществуват и които те няма да могат да изплатят. В замяна на тази ,,помощ" МВФ настоява за мерки за орязване на средствата за бедните, за здравеопазването, образованието и субсидиите за прехрана.

Това носи още повече болка и страдания на населението. Те настояват също така тези страни да увеличат своя експорт, за да наберат пари. Нови плодородни земи отиват за производството на култури, предназначени изцяло за продан. Но докато МВФ държи сметка на тези страни, пазарът се наводнява с определени стоки или изделия и цената пада. Всички те изнасят повече, но печелят по-малко. Кой печели? Западът. Той трябва да плаща по-малко за внесените стоки. Световната банка (не я бъркайте със Световната централна банка) се предполага, че инвестира в проекти за подпомагане на по-бедните страни. Вместо това, тя е отговорна за инвестициите в страните от Третия свят, унищожили тяхната природа, изхвърлили местните фермери на улицата и обогатили западните компании за сметка на самата страна, която се предполага, че е подкрепяна от банката.

Ако икономическият контрол трябва да се прехвърли на общностите, вземането на политически решения също трябва да се предостави на тях. На това ще се противопоставят националните и международни правителства. Те отчаяно ще се опитат да запазят своя контрол и това е още една причина, поради която икономическият крах е необходим. Отнемете икономиката от националните и международни правителства и на тях няма да им остане почти нищо да правят при сегашния ред. На практика тези правителства са само управители на световната икономическа система от името на банковия елит. Никой няма да им обръща внимание, когато приоритет на всеки ще бъде осигуряването на нещата от първа необходимост след краха. Те ще бъдат политици, които няма да имат кого да управляват.


Разпадането на старото може да доведе единствено до връщане към вземането на решения на местно ниво, ако отхвърлим плановете на Братството. Няма да има друг начин да се справим и да реагираме успешно на онова, което ще трябва да се свърши. Накрая ще видим края на политическите партии. Те са продукт на разединеното човечество и нямат място в новото утре. Подобно на всички ,,изми", те настояват техните членове да служат първо на ,,изма", а час след това на сърцето и съвестта си. Те се борят за власт като предлагат език, но, с изключение на зелените партии, всички те служат на системата, а нейните членове служат на тях. Всъщност някои елементи от политиката на зелените също обслужват системата, без да го осъзнават. Политическите партии също са допринесли за конфронтационния характер на политиката, която отразява липсата на сътрудничество, доминираща в цялата система. Политиците като цяло се стремят към постовете, за да получат власт. Те искат абсолютната власт, за да налагат възгледите си на населението. Те ще отхвърлят това твърдение, но точно това искат всички те. Избирателната система във Великобритания предоставя контрола при вземане на решения на партиите, които съставляват значително по-малка част от онези, за които населението е гласувало. Това е пълна вековна глупост.

Политиците трябва да дават възможности на хората. Ключовите думи са позволи, разреши и уважавай. Да позволите на хората да осъзнаят своя пълен потенциал и да следват собствените си инстинкти: да разрешите на хората да правят каквото искат и да живеят по начина, по който решат, стига да не причинява вреда на другите; и да уважавате правото на всички хора да контролират собствения си живот и да правят своя избор. Представителят е слуга, не диктатор. Съвременната политика е смесила двете понятия. Въз основа на тези принципи общностите ще вземат решение за представителната система, която им подхожда. След като трансформацията започне, няма да има налагане на строги структури от страна на национални и международни правителства. Общностите ще имат контрол. Виждам изборното представителство само като част от действията на общността. С новото съзнание сътрудничеството ще се появи по естествен път без необходимостта от закони и разпоредби от типа, който преобладава днес. Светът е затънал в закони и законодателства поради желанието да се контролират хората и в отговор на негативното поведение на онези, които са се откъснали от своя истински Аз. Представителството ще се развие с повишаване на съзнанието и в отговор на краха на старите структури. Но ето някои идеи, които вероятно ще изиграят роля в новата политика в света след Братството:
  • Мисля, че ще станем свидетели на съвети от съседи, представящи групи от къщи и улици. Ако някой е самотен или гладен или е изпаднал в нужда, задачата на съседския съвет ще е да предприеме необходимите действия. Те няма да звънят на социалните служби, защото социални служби няма да има в смисъла, който влагаме днес. Всичко ще бъде в по-малък, общински мащаб. Експлозията под формата на държава, обезпечаваща социални грижи за всички, и социалните грижи е реакция на краха на общностите. Сега, когато елитът на Братството до голяма степен е постигнал това, те ще се опитат да смачкат социалните грижи. Съседките съвети ще предупреждават хората от своя район какво трябва да се направи и самите те ще намират решение всеки път, когато е възможно. Вие още днес можете да основете съседски съвет там, където живеете. Чрез него бихте могли да координирате грижите за хората от вашия район чрез хората от вашия район. Няма защо да се чака крахът. Трагично е, че толкова много хора дори не знаят кой живее в съседната къща, да не говорим в края на улицата. Централизацията и системата на ,,разделяй и владей" са предизвикали това. Време е нещата да се променят, но няма да бъде лесно. Ще е нужна отдаденост и ще има много хора, които ще се побоят да участват, защото са били програмирани да вярват, че са тук, за да следват, не за да водят. Но тези промени ще настъпят, защото обстоятелствата и пробуждащото се съзнание ще ги наложат. Колкото повече сега се откъсваме от системата и подготвяме почвата за организацията на общността, толкова по-плавен ще е преходът.
  • Съседките съвети ще имат един представител в Съвета на общността. Каква площ ще покриват тези Съвети на общността ще се реши от участниците чрез консултации с други общности около тях. Бих искал да видя как избраните съвети на общностите работят във форуми на общностите. Тези форуми ще се открити за всеки и всеки ще може да представи своите възгледи и предложения за начините за усъвършенстване на общността. Те ще позволяват да се даде гласност на знанията и изобретателността на хората. Днес имаме професионални политици, които взимат решения по въпроси, по които знаят малко или нищо. Онези, които са наясно с тези въпроси, никога не са молени да говорят по време на дебати или да предложат своето виждане за проблемите, с които се сблъскват всеки ден.
  • Не вярвам, че сегашните национални правителства ще бъдат необходими като такива, макар че групи от региони може да изберат да се обединят, за да се подкрепят един друг. Следващото ниво на представителство след регионалното ще бъде континенталното. Това ще са области, покрити днес от Европейската общност или САЩ и Канада - с такъв размер. Виждам ги като форуми и координатори, не като правителства. Това е много различно от днешния модел на Европейската общност, който е малко повече от икономически търговски блок в служба на системата, мотивиран от централизацията. Континенталният форум, за който мисля, ще е място за срещи, където регионалните представители да могат да обменят идеи и да обсъждат въпроси от взаимен интерес. Това ниво ще служи като арбитър при споровете между регионите, ще гарантира, че даден регион не накърнява икономическите и екологични интереси на другите и ще помага за определяне и насочване на нещата от първа необходимост като храна, топлина, дрехи и покрив към регионите, които все още не са на самоиздръжка или които се борят за момента с последствията от природни бедствия. Те освен това ще координират спасителните операции на места, пострадали от природни бедствия, с експертизи, транспорт и технологии, които ще са в пълна готовност да се озоват на необходимото място за възможно най кратко време. Това ще бъде един вид Глобално международно спасяване, към което ще могат да се обръщат всички общности и региони.
  • Другото ниво на представителство ще бъде Световният форум. Това не е същото като Световно правителство. Той ще е място, където представителите от континенталните форуми ще се срещат, за да дискутират теми, засягащи целия свят. Той ще решава в качеството си на арбитър споровете между континентите и ще координира осигуряването на нещата от първа необходимост, които даден континент не е в състояние в който и да е момент да си осигури сам. Световният форум няма да има армия на свое разположение и освен правомощията да се намесва за предотвратяване на екологичен упадък, който би имал глобални последици, той няма да има никакви други правомощия да налага своите решения. Всички армии ще бъдат премахнати, когато трансформацията на съзнанието започне. Виждам Световния форум и като орган, който ще представлява планетата в официалното взаимодействие с други цивилизации от Вселената, които в бъдеще открито ще посещават тази планета, а ние техните, точно както днес посещаваме други страни. Ние отчаяно се нуждаем от такива форми на демокрация, които дават възможности и ангажират всички хора. Сегашните "демокрации" са създадени от Братството с вградени пукнатини, за да се гарантира, че те са само илюзии за свобода:
,,Всички така наречени ,,човешки права" могат да съществуват само в представите, но тези представи никога няма да бъдат реализирани в практическия живот. Какво ще е за пролетарския работник, който се блъска, сломен от житейската си съдба, ако бъбривците получат право да дрънкат, ако журналистите получат право да драскат всяка глупост наред със смисленото? Пролетариатът няма да извлече никаква друга печалба от запазването на конституцията, освен трошиците, които милостиво ще им подхвърлим от нашите маси, в замяна на това, че са гласували в полза на онова, което им диктуваме, в полза на мъжете, които поставяме на власт.." - Протокол на Илюминатите.

Тази структура не е модел за твърдо предопределеното бъдеще. Аз само очертах някои идеи, за да илюстрирам част от насоките, които вече тихо са прокарали пътя си и които ще изпъкнат с напредването на трансформацията, която ще оспори кошмара с централизирания контрол на Братството. Очаквам икономиката и представителството на бъдещето да бъдат много по-разнообразни от една единствена, установена структура

С ускоряване на промените ще открием повече ноти и тонове.

Хората мислят, че крахът на сегашния ред ще доведе до връщането ни в пещерите и палатките во веки веков. Но освобождаването на човешката творческа сила ще ни въведе в един свят на изобилието. Да си беден не е чистота, това е просто бедност, и ние ще притежаваме средствата за да отстраним този тумор. Наш ще бъде светът, който чества и насърчава красотата, стила и достойнството във всяко нещо. Идеята изложена от някои, че да живееш тежко е един вид духовно улично кредо, е заблуда според мен. Трансформацията има за цел баланса, докато бедността е очевиден белег на дисбаланса в обществото.


Двете области, свързани с политическата и икономическата промяна, са медиите и онова, което с насмешка наричаме правосъдие. Медиите или повечето от тях са пропагандната машина на сегашната система. Никъде преобладаващите вестници, списания, радио и телевизионни програми не поставят под съмнение манията за растеж и свободна търговия, с изключение на много редки случаи. Единствените въпроси, които те задават, са как най-добре да се стимулират и двете. Те никога не питат защо тези неща са толкова желани и какви са последиците от тях. Оцеляването на медиите зависи от системата и те й предлагат цялата си подкрепа. Те също са контролирани от Братството. Медиите са позволили да бъдат превърнати в средство за продажба на американската култура (на Братството) по света. В своето необработено състояние медиите са като познанието. Те не са нито отрицателни, нито положи-телни. Дали ще са отрицателни, или положителни, зависи от това как ще се използват. Някои личности в медиите вече вършат забележителна работа, като разобличават експлоатацията и лицемерието и подчертават несправедливостите, с които трябва да се справим - но те са отчай-ващо малко на брой. Местните радиостанции могат да са прекрасен източник на информация, близък до хората, и те ще бъдат от решаващо значение във времената на вълнения и промяна. Медиите могат да бъдат използвани за предаване на разбирането и информацията, които ще освободят човечеството. Вместо това техният изумителен принос е в полза на затворничеството на нашето мислене, защото тяхното собствено мислене е затворник.

,,Ние трябва да принудим правителството на Гой да предприемат действия в посока, благоприятна за нашия широко скроен план, който скоро ще достигне желания завършек чрез онова, което ще представим като обществено мнение, тайно лансирано от нас чрез средствата на т. нар. ,,Велика сила" - пресата, която, с малки изключения, които могат да бъдат пренебрегнати, вече е изцяло в наши ръце."  - Протокол на Илюминатите 7



,,Каква роля играе пресата днес? Тя служи за възбуждане и възпламеняване на онези страсти, които са необходими за нашата цел или обслужват егоистичните цели на партиите. Тя често е банална, несправедлива, невярна, а по-голямата част от обществеността няма и най-малка представа какви цели обслужва пресата в действителност...
....Всички наши вестници ще бъдат от всякакъв вид - аристократични, републикански, революционни, дори анархични - докато съществуват конституциите... Всеки един от тях ще има пръст, в общественото мнение, както се изисква. Когато пулсът ще ускори, тези ръце ще поведат мнението в посоката на нашите цели... Онези глупаци, които ще мислят, че повтарят мнението на вестника на техния лагер, ще повтарят, нашето мнение или всяко мнение, което ни се струва приемливо." - Протокол 12

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.