Ads Top

Дългият път на Рицарите Тамплиери - Част 3 Край


Кои са били катарите? (Катарите и връзката им с Тамплиерите) 
Тук следва да обобщим, че основната цел на тамплиерите не е охраната на поклонниците по техния път към светите места, а целенасочените проучвания и разкопки в Ерусалим. В резултат на тази дейност са направени конкретни находки, между които древни свитъци, географски карти и различни артефакти. И до днес не стихват спекулациите около т. нар. съкровище на тамплиерите. Във връзка с откритите ръкописи се възраждат различни конспиративни теории: апостолите са откраднали тялото на сваления от кръста Исус; Исус преживява разпъването на кръста; църквата е знаела истината и за да я потули измисля всъщност алиби - историята с възкресението; Мария Магдалина е жена на Исус и намира убежище в Южна Франция.

Пристигането на Мария Магдалина в Южна Франция има основно значение в различни становища. В нейна чест са построени много църкви. В Сен Максимин, в Прованс, вероятно се съхраняват костите й. По този повод ежегодно се провежда народно шествие. Почитането й в Южна Франция и до ден-днешен може да се обясни с пребиваването й там, което обяснява и факта, защо мястото от край време е най-голямото средище на ,,ереста". Родствена връзка с обкръжението на Мария имат готите и меровингите, чиито ,,невярващи" потомци са наричани с общото име ,,катари".

През 13. и 14. век катарите са сериозна заплаха в Западна Европа и са трън в очите на Ватикана. С убежденията си, които се основават на кръгове около Мария Магдалина, те сериозно плашат католическата църква. Катарите не оспорват по принцип възкресението, което както се знае е мистифицирано от католическата църква и превърнато в догма на Първия вселенски събор, а по-скоро отричат създадената от църквата представа за Исус. Те ,,знаели", че Исус е бил женен за Мария Магдалина и двамата по всяка вероятно са имали потомци.

Богохулството на катарите по отношение на Исус принуждава църквата да предприеме спешни действия. С това се обяснява военната офанзива срещу катарите през 14. век и от гледна точка на католическата църква е разбираема.

Катарите са сполетени от съдбата на тамплиерите, с тази разлика, че тамплиерите са повлияни и от последователите на Йоан, от които заимстват отричането на възкресението и църковното съзаклятие.

Традиционно катарите минават за еретици, а тамплиерите официално са католици. Тези външни признаци, както и някои становища показват различията между тях. Все пак те се чувстват обвързани чрез общите си възгледи за личността на Исус и историята с възкресението, което ги превръща в заклети врагове на католическата църква. Например по време на възхода на тамплиерите начело на ордена им застава катар, Великият майстор Бертран дьо Бланшфор.

Публичната поява на ,,Prieure de Sion" през 1956 година
Митът за тамплиерите - с техните антицърковни възгледи за Исус и целенасочената им съзаклятническа тактика на могъща организация - поддържа през вековете появилите се спекулации за тях. Насилственото унищожение и презрителното отношение на католическата църква и досега не успява да премахне напълно силния и влиятелен орден.

Вече стана ясно от изложението ни дотук, че тамплиерите, както и цистерцианците сформират тайни обществени организации. Показателно за модела на организация е, че и двата ордена демонстрират външно католически убеждения, но във вътрешните среди изповядват други възгледи и идеологии. Нека да си припомним, че и тамплиерите, и цистерцианците получават от църквата ,,правилник" - собствена конституция - и легално признаване.

Голямото значение на връзката между тамплиери и цистерцианци става ясно, едва когато човек осмисли факта, че тамплиерите са предимно благородни рицари (неграмотни хора), а цистерцианците - учени от тяхната гилдия - останали в историята като образовани, ,,следвали" монаси с многостранни интереси. Получава се сливане на монаси-рицари и монаси-учени!

В тази връзка през всички отминали векове не заглъхва напълно един основен въпрос: имало ли е трети орден, който е дърпал конците задкулисно и съответно е съществувал много преди това?

Вече повече от половин век този въпрос има положителен отговор ,,да", защото през 1956г. пред обществеността се разкрива непозната до момента тайна организация - Prieure de Sion.

Появата на ,,Prieure de Sion" пред света става причина за вълна от нови спекулации, от друга страна обаче неговата ,,офанзива" хвърля повече светлина на тъмното минало свързано с мита за тамплиерите, с което се създава и възможност много въпроси да получат отговора си.

През въпросната 56-та година ,,Prieure de Sion" се появява на бял свят с публикуването на тайни документи. Издател на материалите е Жерар дьо Сед.

През 1956г. най-известната му книга ,,Тамплиерите са сред нас или загадката на Жизор?" е издадена и на немски език.

По този начин ,,Prieure de Sion" официално се присъединява към поредицата влиятелни и силни тайни общества на съвремието. Предполага се, че ,,Prieure de Sion" е тясно свързан с тамплиерите, чиито наследници стават по-късно Свободните зидари (масоните). Става ясно, че тези ложи са свързани в мрежа и са сродни организации. Примерът на ,,Prieure de Sion" показва нагледно, какви стари проекти са се запазили в двете тайни общества и по всичко личи, че сега иде ред на последната крачка, публикацията.

Не се знае точно защо ,,Prieure de Sion" решава да се покаже в публичното пространство през 1956г., за да издаде документите за съществуването и историята си. Със своите тайни материали (,,Dossiers Secret") Орденът се позовава на почти двехилядолетна, традиционна родословна линия, която засяга и кралската династия на Меровингите, управлявали Франция между 5. и 8. век. Става дума за царската кръв, която от Давид през Исус е децата му вероятно се е съхранила в средновековна Франция и дори до наши дни.

Готфилд и Балдуин дьо Буйон са от същото родословие. Голямо влияние по онова време има богатият граф Хуго дьо Шампан.

Както вече посочихме малко по-нагоре, Дьо Шампан е един от водачите и стратезите на първия кръстоносен поход. След превземането на Ерусалим заедно със своя племенник, благородника кръстоносец Юг дьо Пайен, той посещава два пъти ,,свещения град". Малко след това Юг дьо Пайен става първият Велик майстор на тамплиерите. Хуго дьо Шампан подкрепя както ордена на тамплиерите, така и този на цистерцианците. След завръщането му от второто пътуване до Ерусалим (1115г.) той подарява на ордена на цистерцианците земите на Клерво. Когато Бернар от Клерво постъпва през 1112г. в Ордена, той е най-добрия приятел на граф Хуго дьо Шампан, Андре дьо Монбар, който също като Юг дьо Пайен е един от деветимата основатели рицари тамплиери. Това показва ясно силната обвързаност и взаимозависимост между тайните ордени, както и близките, често роднински връзки между главните действащи лица в тях.

В този ред на мисли, по повод на противоположните становища на църквата и ложите, трябва да се каже, че от 1070г. в двореца на влиятелния граф Хуго има школа за талмудски научни изследвания. Всичко, което се казва за личността на Исус в Талмуда, било известно в двореца на графа и се вписвало естествено в идеологическата представа на двата ордена.

Посветените от тези кръгове стават стратези на първия кръстоносен поход. След завземането на Ерусалим основават тайния орден ,,Prieure de Sion".

Първото седалище на ордена вероятно е манастирът на ,,Notre-Dame du Mont de Sion" на хълма Сион, югозападно от Ерусалим. Средновековни хроники доказват, че малко преди смъртта си Годфроа дьо Буйон разпорежда да се построи манастир на хълма Сион. По онова време той е извън градските стени на Ерусалим. В края на 17. век един историк съобщава, че към ордена се присъединяват и рицари, ,,Chevaliers de l'Ordre de Notre Dame de Sion.".

Авторите Бейджънт, Лий и Линкълн успяват дори да открият при издирванията си документ от 1125г., в който игуменът на манастира Сион се споменава заедно с първия Велик майстор на тамплиерите.

Орденът, свързан с родословието на царския Давидов род, нарежда първоначално завладяването на Ерусалим и го провъзгласява отново за свой законен център. От там дърпа конците - с помощта на Великия майстор на тамплиерите и царете на Ерусалим.

Целта на Ордена е ясна: той е опозицията - противо-църквата. Със своето влияние и силата на тайното познание организацията е в състояние да се ,,бори" с могъщия Рим. Според Ордена римо-католическата църква се основава на лъжа. Те притежавали Пиренейското съкровище и смятали, че това ги прави притежатели на ,,единствената истина".

Нека да отбележим, че ,,без Меровингите ,,Prieure de Sion" не би съществувал днес и без ,,Prieure" династията на Меровингите отдавна щеше да е изчезнала".

Меровингите
Възгледите за Исус, за ролята на Мария Магдалина и Йоан Кръстител образуват ранно-християнските основи на силната и влиятелна опозиция, опълчила се срещу църквата. Коранът и Талмудът също допълнително ги утвърждават.

Близко до ума е, че след разпъването на кръста на Исус Мария бяга от Палестина и търси убежище в еврейските колонии на Южна Франция. Известен ни е и друг подобен пример. Юдейският владетел Ирод Антипа, наредил обезглавяването на Йоан Кръстител и участвал активно в процеса срещу Исус, е изпратен през 39г. сл. Хр. от император Калигула в изгнание във Франция (Лион).

Легендата за Мария, която до ден-днешен не може окончателно да бъде доказана, предизвиква разцепление в църковните и антицърковните среди. Много са основанията, които говорят за историческата й истинност. Най-сензационното в древната тайна обаче е твърдението, че Мария не стига сама до Южна Франция, а води със себе си едно или дори няколко деца, защото е била съпруга на Исус.

Тези мненията навярно ще предизвикат в мнозина читатели ужас и недоумение, но нека си представят, колко съмнителна е ролята на католическата църква и най-вече начина й на действие във въпросния сценарий. Църквата като политическа сила е можела да си служи с всякакви средства в борбата срещу противниците си, за да защитава и укрепва измислените от нея и необосновани религиозни възгледи, които и до днес представя пред вярващите като историческа истина. Концепцията на църквата - вярата замества знанието - се налага във времето и досега без доказателства, поради което след почти две хилядолетия все още се крепи на създадения от самата нея трон и будещо тревога неведение тя следва и възхвалява самовластните и самопровъзгласили се ,,наместници на Бога".

През последните десетилетия се забелязва особено раздвижване в тези процеси, предизвикано от публичната поява на ,,Prieure de Sion". В резултат на това се извършват интензивни проучвания и се издават няколко книги. Световно известни са публикациите на авторите Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. По поръчка на ВВС тримата британци снимат документален филм за тамплиерите и тайната на Рен льо Шато. Те правят дългогодишно и усилено изследване на тайнствената документация на ,,Prieure de Sion".

Тримата автори стигат до извода, че след бягството си от Палестина, жената (Мария Магдалина) и семейството на Исус намират убежище в Южна Галия, където потомството е отгледано в еврейска общност. През 5. век изглежда това поколение се е сродило с кралското семейство на Франките и възниква династията на Меровингите. През 496г. църквата сключва спогодба с династията, което навежда на мисълта, че е била нясно с истинския им произход.

В интензивните си проучвания авторите реконструират родословното дърво на европейските наследници на Месията, което се простира през вековете от Меровингите до рицарите кръстоносци и до наши дни. Пряк потомък на Меровингите през 10. век е някой си Юстас, граф на Булон, чиито внук е Годфроа дьо Буйон, херцог на Долна Лотарингия и завоевател на Ерусалим!

,,Ако потеклото на Меровингите действително идва от Исус, със завземането на Ерусалим Годфроа дьо Буйон възвръща законното си наследство.
Годфроа и следващата го династия на Лотарингия са, естествено, официално католици. Ако искали да просъществуват в християнския свят, нямало какво друго да сторят. Изглежда обаче определени кръгове са знаели за истинския им произход."

Съкровището на тамплиерите в Пиренеите
Нека си припомним, че в 70г. сл. Хр. с превземането на Ерусалим Тит се сдобива с т. нар. храмово съкровище. Но какво е имало сред многото скъпоценни предмети, възхвалявани по-късно като ,,съкровището от Храма" и станали предмет на бурни дискусии до наши дни?

Няма сведения, при плячкосването на Храма Тит да се е натъкнал на нещо - древни ръкописи например, - които да са свързани по някакъв начин с Исус. Именно това създава напрежение за всички заинтересовани групи и организации! Ако е имало тайни документи, те вероятно са унищожени от Тит малко преди превземането на града или са скрити на друго място.

В историята има друго подобно интересно събитие, случило се в Александрия повече от сто години преди Тит и между двете може би има непосредствена връзка.

Когато войската на Цезар след неколкомесечна съпротива завзима Птолемейска Александрия, градът е опожарен заедно с древната библиотека. В нея има около 700 000 свитъци, унищожени в пламъците. Може да се предполага, че значими ръкописи били не само на стотици години, като например историческото произведение ,,Египтика" на Манетон, а датирали от още по-древни времена чак до светилището в Хелиопол. Възможно е в библиотеката да са били съхранявани ръкописите на Тот от времето преди големия потоп.

В случая става дума за писмен материал с голямо значение, който при пожара на известната библиотека се губи. По време на неколкомесечната обсада важните свитъци са скрити на сигурно място от свещениците. Много вероятно е, древните ръкописи от Александрия да имат пряка връзка с вероятни записки в Храма на Ерусалим. Каква роля би имал в този случай Египет и най-вече свещеният духовен център Хелиопол във връзка с библейската история, нейните патриарси и преди всичко с Исус!

Библиотеката е била известна като мястото, където се съхраняват всички значими ръкописи и е разбираем големият интерес на завоевателите и заинтересованите религиозни организации.

В досегашната историография не е отделено достатъчно внимание на току-що описаната взаимовръзка между Александрийската библиотека и превземането на Ерусалим от Тит. Напълно възможно е те да имат много по-голямо значение! Всички следи отново водят към светите земи в Египет!

Обратно към съкровището в Храма на Ерусалим!

През 410г. готите завладяват Рим и влизат във владение на съкровищата, които Тит е заграбил през 70г. сл. Хр. при превземането на Ерусалим.

Готите имат специално отношение към ,,свещените" предмети и това става ясно като си дадем сметка, че Меровингите са произлезли от смесването на еврейското население на Южна Галия с местните жители, франките, т.е. те имат пряка родствена връзка с готите! През първите векове след Христос част от Южна Галия се е казвала ,,Готия". Ето защо и евреите от тази област понякога били наричани готи. Готите естествено не са само от еврейски произход.

Готите пренасят плячкосаното съкровище в Пиренеите в Южна Франция. Като се има предвид произходът на готите става ясно колко свещени са били за тях древните предмети, които идват директно от най-висшето светилище от Ерусалим! След като Храмът в Ерусалим не е съществувал, е трябвало да се намери друго тайно място за съхраняването на свещените предмети. Новите собственици на ,,съкровището от Храма", които всъщност са евреи в изгнание, чувстват като свое естествено задължение и свято послание да съхранят тайната - до предвещаното завръщане на Месията от рода Давидов!

Това обяснява защо те и до ден-днешен пазят в тайна от света ,,съкровището от Храма".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.