Ads Top

25 неудобни истини, които няма да чуете от кандидатите за президент


В интерес на свободата и истината, ето няколко неудобни факта за живота в полицейската държава Америка, които няма да чуем от тазгодишните водещи кандидати за президент.

  1. Държавните власти не са наш приятел. И не работят за ,,нас народа".
  2. Нашите тъй наречени народни представители всъщност не представляват нас, гражданите. Понастоящем ние сме управлявани от олигархичен елит, представляващ партийни и корпоративни интереси, основният от които е обезсмъртяване на властта и контрола.
  3. Левите и десните не са заклети врагове, а ортаци в съвместно престъпление. Те са обединени от общата цел да поддържат статуквото.
  4. Изборите не са упражняване на правото за самоуправление на народа. Те са просто бизнес форуми за избирането на следващия CEO (изпълнителен директор) на ,,Съединените американски щати" ООД.
  5. Няма значение кой кандидат ще спечели тези избори. Полицейската държава ще продължава да се развихря. С други думи, печелят властелините, а ,,ние, хората" губим.
  6. По-малкото зло също е зло.
  7. Като цяло няма разлика между психопатите и политиците.
  8. Хората само си мислят, че избират следващия президент. Но в действителност те се поддават на илюзията, че правят нещо смислено, а кулминацията на самозаблудата е ритуалното гласуване.
  9. Държавата се е превърнала в по-голяма заплаха за живота, свободата и благосъстоянието на гражданите, в сравнение с която и да било от заплахите, от които държавата твърди, че ни предпазва.
  10. Властниците знаят как да манипулират населението, за да си осигурят необходимата им обществена подкрепа или подчинение.
  11. Страхът, който сега е обзел населението, води до фашизъм.
  12. Ако гласуването променяше нещо, нямаше да го позволят.
  13. Правителството в сянка - което се състои от назначени (а не избрани) държавни бюрократи, действащи извън контрола на Конституцията, - е реалната причина, поради която ,,ние, хората" нямаме контрол над държавата си.
  14. Държавата прави каквото си иска.
  15. Вече не е задължително да сте беден, тъмнокож или осъждан, за да се отнасят с вас като с престъпник. Всичко, което е нужно, е да принадлежите към класата на заподозрените - тоест, да сте гражданин на полицейската държава.
  16. Независимо дали е провокирано от властите или от гражданите, насилието води само до повече насилие. Всеки, който вярва, че може да поведе и спечели въоръжено въстание срещу полицейската държава, попада право в лапите на държавата.
  17. ,,Ние, хората" вече не сме под закрилата на закона.
  18. Властите следят и слухтят навсякъде. Всяко ваше действие се наблюдава, събира се лична информация, анализира се и се съхранява, за да ви създадат точен профил и да знаят кое ви кара да правите това или онова, съответно и как да ви контролират, когато е нужно да ви включат в тяхната игра.
  19. Личната собственост е илюзорна, ако държавата може да вземе дома, колата или парите ви под неубедителен претекст - схеми на конфискация, претенции за изключителна държавна собственост или неплатени данъци. Също така частният имот няма значение, щом въоръжени до зъби униформени и други държавни агенти могат да нахлуят в дома ви, като разбиват вратите, убиват кучето ви, раняват или застрелват вас, съсипват мебелите и тероризират семейството ви.
  20. Универсалното правило, по което отдавна доказано действа държавата е, че данъкоплатецът винаги трябва да е ошушкан.
  21. От момента, в който се роят, до времето, когато навършат пълнолетие, младите хора са обект на опекунство и възпитание от държавата.
  22. Гражданите са безсилни пред военизираната полиция.
  23. Държавните бюрократи вярват, че имат право да обискират, задържат, събличат, опипват, проникват, сканират, шпионират, измъчват и арестуват всеки индивид по всяко време и заради най-незначителната провокация.
  24. Принудителните обиски на голо, принудителните колоноскопии, принудителното вземане на кръв, принудителните алкохолни тестове, принудителното събиране на ДНК, принудителното сканиране на ретината и принудителното включване в биометрични бази данни - това са само няколко от начините, чрез които се напомня на гражданите, че нямат никаква власт над собствените си тела при среща с държавните власти.
  25. В крайна сметка, всички сме тежко ранени. Всички страдаме, когато държавата смята, че насилието е препоръчителното средство за решаване на проблеми. Именно в полицейската държава човек е или този, който държи пръста си на спусъка, или си онзи, който гледа дулото на чужд зареден пистолет. Потисничеството и несправедливостта - били те под формата на престрелки, шпиониране, глоби, конфискации, престой в затвора, обиски по пътищата и тъй нататък - рано или късно ще засегнат всеки от нас, ако не направим нещо, за да ги спрем сега.
Това не са проблеми, които могат да бъдат заметени под чергата с няколко добре подбрани думи, както са склонни да правят повечето политици. И изборите през 2016г. нямат да ни отклонят от напредването ни по пътя към пълна диктатура.

И наистина, изборите за президент са просто конкурси за популярност, като изобщо няма да променят ежедневието на средностатическия гражданин. Решенията, променящи живота ни, се правят на друго място, от безименни и недемократично избирани индивиди, които са превърнали бюрокрацията в пожизнен, доходоносен бизнес.

Източник: otizvora

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.