Ads Top

Новият световен ред чука на вратата - 11 Септември 2001 (Част 4)


Ал Кайда - мръсна сделка между ЦРУ и петролните магнати
ФБР винаги е поддържало тезата, че начело на терористичните операции стои организация на ислямски екстремисти - прословутата Ал Кайда. Нека поясним тогава какво е Ал Кайда и кой в действителност е предполагаемият й лидер Осама Бин Ладен. За да го направим, трябва да се върнем на съветската война в Афганистан.

Руснаците са заставени да напуснат страната основно заради военната подкрепа, която САЩ оказват на муджахидините и на талибанските бойци. Когато съветските войски се оттеглят, бунтовниците, обучени от ЦРУ, поемат контрола над държавата.

Довереното лице на американските тайни служби, което е използвано от Вашингтон като посредник с талибаните, е по някаква случайност Осама Бин Ладен - арабски петролен магнат, съдружник в бизнес сделки с Джордж Буш! Тексаският петролен магнат Буш-младши, президент на САЩ, и саудитският петролен магнат Осама Бин Ладен, ръководител на Ал Кайда, са в прекрасни отношения до паметната дата 11 септември. А ако припомним и факта, че Осама е един от най-добрите агенти на служба към ЦРУ, официалната версия за 11 септември придобива смехотворно звучене.

Ал Кайда означава буквално Базата и е замислена от ЦРУ, за да бъде позиционирана в Афганистан след оттеглянето на съветските войски. Във ведомостите на ЦРУ фигурира името на Осама Бин Ладен - тяхно доверено лице, поставено начело на мрежата, изградена от саудитски и египетски партизани, за да оказват подкрепа на чеченските бунтовници и на размирниците от Косово. Но после най-неочаквано като че ли Осама Бин Ладен губи напълно разсъдък и се противопоставя на ЦРУ, като с това слага начало на ненавременна религиозна война срещу целия Запад. Очертава се ситуация, която силно напомня на сцена от филмите за Агент 007, където героят Буш-Бонд воюва, за да спре лудия милиардер да разруши света между два сатанински кикота. Следователно официалната версия е с глинени крака, а това, което е изложено дотук, представлява само част от по-живописните й аспекти, които донякъде я онагледяват.


Тероризъм, мерен с два аршина
Тезата, която поддържа ФБР за атентатите на 11 септември, е противоречива по отношение на Ал Кайда. От една страна, я представя като много добре организирана и непогрешима организация, която успява да изпълни блестящо историческите атентати от 11 септември под носа на американските секретни служби, а от друга - като организация, състояща се от група дилетанти, оставящи след себе си компрометиращи следи. Все пак Ал Кайда е само един и не е ясно как е възможно да се съчетаят два толкова различни подхода на действие.

Обикновено при възстановяване на престъпление водещите следствието веднага отгатват дали имат работа с професионалисти или не. Доказан факт е, че колкото е по-подготвена една организация с престъпни намерения, толкова са по-амбициозни и целите, които може да постигне. Начинът, по който са действали въздушните пирати в най-защитеното в света пространство, и изключителната вещица при пилотирането на самолетите, приписват на група ислямски фанатици, доказва безспорния професионализъм на извършителя. Но тогава как е възможно същата тази организация да е оставила незаличими следи от доказателства за виновност, типични за най-нехайните от занаята?

Плащания, извършени с кредитни карти; документи, в които фигурират истинските лични данни на лица, посещавали курсове в американските школи за обучение на пилоти; захвърлени автомобили, взети под наем, в които са открити наръчници за пилоти на арабски език и дори куфарчета с компрометиращи писма, изпаднали по неведоми пътища от самолета - все обстоятелства, будещи недоумение. Версията Буш мирише на гнило от началото до края, а единственото правдоподобно предположение е, че разпилените преднамерено навсякъде веществени доказателства са част от същия този план. И че някой ги е изфабрикувал съзнателно, така щото, попаднали в ръцете на водещите следствието, вината да бъде прехвърлена на арабския тероризъм. Отново сме изправени пред класическото отклоняване от вярната следа - false flag, което поставя началото на войната за петрола.

,,Комитетът за сделка" на петролните магнати
Членовете на правителствената група на Буш произлизат от кръговете на големите петролни магнати и крупни индустриалци от военната индустрия: Дик Чейни, Джон Ашкрофт, Доналд Ръмсфелд и Кондолиза Райс. След изборната победа мнозина политически коментатори прогнозират, че с такова правителство няма как да не започне войната за петрола.

Администрацията на Буш е силно заинтересована да поеме контрола над Афганистан по редица причини, всяка от които сама по себе си е достатъчна, за да оправдае изцяло офанзивата: близостта на Афганистан с Каспийско море - богат на енергийни източници като петрол и природен газ район, което предполага доходоносен бизнес с военни поръчки за милиарди долари. При това, веднъж започнала, войната срещу тероризма може да бъде разгърната на териториите и на други страни под различен претекст, измислен според нуждите на тайните служби, какъвто например е случаят с нашествието в Ирак. Там за повод послужиха опасните оръжия за масово унищожаване, каквито диктаторът на практика никога не е притежавал. Но нека видим сега един по един кои са безкористните палачи в света, или по-скоро онези господа, на които американският народ подарява личната си свобода след преживяния шок около събитията на 11 септември.

Тексаският петролен магнат Джордж Уокър Буш-младши, преди да поеме поста президент на САЩ, в периода 1995-2000г. е губернатор на Тексас и бивш член на окултното дружество ,,Череп и кости" при Йейлския университет. Баща му - Джордж Хърбърт Уокър Буш, освен че е бил президент на САЩ, е бил и директор на ЦРУ. Докато брат му е бивш губернатор на Флорида.

Ричард Брус Дик Чейни, преди да поеме поста вицепрезидент в администрацията на Буш, е главен изпълнителен директор на Халибъртън - най-голямата нефтена корпорация в света за обслужване на петролни полета, където натрупва огромно състояние. Халибъртън инвестира 30 милиарда долара за експлоатирането на енергийните ресурси в Каспийско море заедно с Ексон Мобил, Конако и други американски компании. Дъщерната фирма на Халибъртън - Келог Браун енд Рут, е първата компания, която сключва договор с Пентагона за възстановяването на Ирак и гасенето на запалените петролни кладенци. Договорът е за около 500 милиона долара и е възложен на Инженерния корпус на армията без организирането на търг.

Келог Браун енд Рут е една от двете компании, избрани от Агенцията по отбрана, която трябва да се погрижи да бъдат премахнати оръжията за масово унищожение в случай, че бъдат открити такива. Халибъртън превежда 95 на сто от финансовите средства за предизборната кампания на Републиканската партия и Джордж Уокър Буш.

Лин Чейни, съпругата на Дик Чейни, оглавява Управителния съвет на Локхийд Мартин - корпорацията, която освен че произвежда ракети Круз, притежава и военна сателитна система за 800 милиона долара, която предоставя логистична подкрепа на войските в Ирак.

Джон Болтън е един от главните автори на политиката на Буш в Ирак. Работил с Буш-старши и Рейгън в Държавния департамент, в Министерство на правосъдието, в Американската агенция за международно развитие. На Болтън е поверен постът държавен секретар за контрол над въоръженията и международната сигурност. Член на Еврейския институт по въпросите за национална сигурност (JINSA) - дясна групировка, която поставя Израл и сигурността му в центъра на американската външна политика, и на Проект за Нов американски век. Освен това, че вицепрезидент на Института за обществено-политически изследвания, чиито икономически интереси са свързани с петролни компании и с въоръжения, както и с Дж. П. Морган Чейс - най-голямата американска банка с председател на международния й съвет Джордж Шулц.

Дъглас Фейт - като подсекретар на отбраната в администрацията на Буш, подбира членовете на Съвета за отбрана и в същото време участва в Управителния съвет на JINSA. В качеството си на адвокат представлява Нортръп Гръман. Пламенен защитник на ционизма.

Люис Либи е директор на персонала на Чейни. Работи в Министерството на отбраната по времето на Джордж Буш-старши и е в близки приятелски отношения с Пол Улфовиц. Като съдружник и основател на Проект за Нов американски век и член на Управителния съвет на Ранд Корпорейшън подписва многобройни договори с Пентагона за 83 милиона долара. Собственик е на акции в компании за въоръжения и е свързан по един или друг начин с някои петролни корпорации. Консултант за Нортръп Гръман, която упражнява влияние върху Съвета за отбрана.

Андрю Натсиоз - подполковник в пенсия от първата война в Залива и бивш делегиран управител на Масачузетс Търнпайк Оторити, е поставен начело на Американската агенция за международно развитие, която възлага договорите за възстановяване на Ирак, а те преимуществено се изпълняват от американски компании.

Ричард Пърл - виден член на JINSA, е представител на Института за обществено-политически изследвания и заедно с Джеймс Улси оглавява Фондация за защита на демокрациите. Президент на Съвета за отбрана до момента, в който е принуден да подаде оставка след скандал поради конфликт на интереси (като в действителност само преминава на друг пост). Дава консултации за клиенти на Голдман Сакс - голям кредитен институт, който инвестира огромни суми за възстановяването на Ирак. Ръководител на Отонъми Корпорейшън - предприятие за софтуер, сред чиито клиенти е и Пентагонът.

На Робърт Райли - близък приятел и съдружник на Ахмед Чалаби, както и бивш директор на Гласът на Америка, му поверяват задачата да реорганизира радиото, телевизиите и иракските вестници. За да стартира радио Свободен Ирак, използва същите предаватели, които са инсталирани в Близкия изток за провеждане на операции за психологическа война.

Кондолиза Райс - съветник по националната сигурност, е директор на петролната компания Шефрон до 2001г. като един от танкерите все още носи нейното име.

Доналд Ръмсфелд - един от основателите на Проекта за Нов американски век, е министър на отбраната. Планира инвазията в Ирак. А после всяка заповед, която се отнася до възстановяването на следвоенен Ирак, задължително минава през него. През 80-те години се среща със Садам Хюсеин в Ирак като специален пратеник на Роналд Рейгън. Преговаря за изграждането на нефтопровод, финансиран от Бичтъл Инк. По това време работи като държавен секретар в администрацията на Рейгън, а Джордж Шулц става вицепрезидент на Бичтъл Инк. - корпорация, на която американското правителство възлага доходоносни договори за възстановяването на Ирак.

Джордж Шулц - държавен секретар по времето на Ричард Никсън, съветник по време на президентската предизборна кампания на Джордж Буш - младши, е член на Управителния съвет на Бичтъл Инк. и един от мозъците в администрацията на Буш по въпросите на следовнене Ирак. Президент на международния съвет на Дж. П. Морган Чейс - банковата институция, в която Люис Либи притежава големи дялове. Същата банка финансира режима на Садам с 500 милиона долара през 1983г. Шулц е бил член и на Комитета за освобождение на Ирак и меценат на Института за обществено-политически изследвания.

Пол Улфовиц - заместник-министър на отбраната на Доналд Ръмсфелд, може да бъде споменат като главния идеолог на администрацията на Буш и като ключовия архитект за възстановяването на Ирак в следвоенния период. Той е един от най-ярките представители на неоконсервативната група Проект за Нов американски век, която поддържа смяната на режима в Ирак още преди Джордж Буш-младши да поеме поста на президент на САЩ. Изтъкнат член и на JINSA.

Робърт Джеймс Улси - ревностен поддръжник на войната в Ирак, член на Проект за Нов американски век и JINSA, заема и поста директор на ЦРУ по времето на Бил Клинтън (1993-1995). Застава начело на Фондация за защита на демокрациите заедно с Ричард Пърл. Икономическите му интереси са свързани с Бритиш Аероспеймс, Титан Корпорейшън и Дин Корп. Бичтъл Инк. е компанията, която си осигурява договори за 900 милиона долара от икономическото възстановяване на Ирак. В миналото дарява 1 милион и 300 000 долара на фондове за политически предизборни кампании, като голяма част от отпуснатите средства свършват в касите на Републиканската партия. През 1980г. Бичтъл Инк. предлага изграждането на нефтопровод, който да минава през Ирак, и Донлад Ръмсфелд й го осигурява. На корпорацията е поверено и изграждането на Сатр Х-Ray в Гуантанамо - център за задържане на заподозрени членове на Ал Кайда.

Дин Корп. е свързана с бившия директор на ЦРУ Робърт Джеймс Улси и предоставя услуги по охраната на американските войски в местата на международни кризи. Тя изгражда служба за охрана в Босна и поема охраната на афганистанския президент Хамид Карзай. Дин Корп. е обвинена в нарушаване на човешки права в Босна, за екологични катастрофи в Еквадор и за измама в Америка.

Fluor Corp. дарява 275 000 долара на републиканците, като част от сумата е преведена директно на Джордж Буш-младши. Корпорацията поддържа отношения на сътрудничество с представители на тайните служби и на дружества, свързани с отбраната, сред които са Кенет Оскар - бивш секретар на армията, и Боби Рей Инман - адмирал в пенсия, бивш заместник-директор на ЦРУ.

Калифорнийският депутат Даръл Исса урежда възстановяването на остарелите иракски телекомуникационни системи (печалбите възлизат на около милиард долара) да бъде поверено на компании Люсент Технолоджис и Кулкам. Подсекретарят на Пентагона Дългас Фейт инвестира до 500 000 долара в Люсент, а ръководителят на екипа на Дик Чейни - Люис Либи, притежава значителен пакет акции в Кулкам.

Корпорацията Нортръп Гръман печели търгове за поръчки за 8 милиарда и 500 милиона долара през 2002г. благодарение на връзките си с Института за обществено-политически изследвания и ястребите от администрацията на Буш. Локхийд Мартин е друга компания, която поддържа делови отношения с отбраната и съпругата на Дик Чейни е член на Управителния й съвет.

Парсънс Корп. дарява 152 000 долара на Републиканската партия и на Джордж Буш, а по-късно участва в икономическото възстановяване на Косово и Босна, както и в изграждането на саудитския военен град Янбю. Успява да си осигури договори за 900 милиона долара, предназначени за икономическо възстановяване, и сътрудничи на Халибъртън. Илейн Чао е член на Управителния съвет на Халибъртън. Съпругът на Чао - Мич Макконъл, поддържа връзки с мултинационалната компания Нортръп Гръман - работеща в областта на отбраната, и получава помощи от Халибъртън и от оръжейния производител Локхийд Мартин.

Рейтиън Корп. е избрана от Агенцията по отбрана заедно с Келог Браун енд Рут от Халибъртън за премахване на оръжията за масово унищожение, в случай че бъдат открити.

Стийв Доринг Сървисис оф Америка е важна пристанищна компания в Сиатъл, която печели първото тръжно наддаване на Американската агенция за международно развитие за възстановяването на Ирак - договор за близо 5 милиона долара за управлението на стратегическото иракско пристанище Ум Ясър. Известна с битките си срещу синдикатите, реализира сделки, възлизащи на милиард долара годишно. Президентът на корпорацията Джон Хемингуей лично предлага финансова помощ на кандидатите от Републиканската партия.

Някои разсъждения
Възстановката на събитията, направена от администрацията на Буш, е очевидно нелогична и неправдоподобна, както и представените лъжливи версии на разследванията около най-противоречивите терористични акции. И макар подкрепяна от много политически партии по света, тя се оказва бедна на фактология и недостоверна.

От трагедията около самолетната катастрофа в Устика до убийството на фамилия Кенеди рано или късно истината излиза на бял свят, но не, разбира се, от официалните информационни канали. Достатъчно е да разгърнем някой учебник, за да се убедим в това. В тях все още четем, че убиец на Джон Ф. Кенеди е Лий Харви Осуалд, въпреки че всички независими разследвания доказват извън всяко разумно съмнение точно обратното. Извършителите на атентатите срещу държавите трябва да се търсят в средите на същия онзи купол от тайните общества, които правят всичко възможно, за да осъществят вековния масонски проект за Нов световен ред - глобализацията. Американската военна мощ се използва като непобедим бодуган от плутократичната олигархия, която контролира света против интересите на своя народ. Става сума за вътрешен заговор, който подражава по тревожен начин на утвърдения метод на действие false flag, вече използван от висшите американски офицери в операцията Нортуодс през 1962., когато се извършват терористични акции срещу техни съграждани, за да се припише после вината на кубинците и така да се оправдае войната.

При държавния тероризъм набелязаните мишени (какъвто в случая е Лий Харви Осуалд - оказал се по-късно агент ЦРУ, ФБР и на държавната Митническа служба), са само изкупителни жертви, като в много от случаите самите те не осъзнават това. Използват се етносът, вероизповеданието или политическата принадлежност, за да опозори и едновременно с това да оправдае дискриминационните си действия спрямо социална група или държава, както и да разпали към тях настроения на нетърпимост и омраза в общественото мнение.

Макар и при рухването на Кулите близнаци и нападението над Пентагона администрацията на Буш да се прави на паднала от небето, факт е, че един добре замислен план за атака срещу Афганистан още на 10 септември лежи на бюрото на Буш в очакване той да се завърне от Флорида. Любопитно обстоятелство, което силно напомня на случилото се на 21 ноември 1963г. Двайсет и четири часа преди да убият Джон Кенеди, на писалището му се появява заповед за отмяна на издадената от него малко преди това за постепенно изтегляне на войските от Виетнам, Подписана е от президента Линдън Джонсън още първия ден от встъпването му в длъжност. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.