Ads Top

Трите Руски революции - Част 1


Александър III
Александър III е реакционер. Той винаги се е противопоставял на програмата за реформи на баща си и е взел страната на французите във Френско-пруската война, докато баща му подкрепял прусаците. Александър III не губи време да отменя обещанието на баща си за конституция и започва реформи, които ще затвърдят автократичната му власт и ще сложи край на снизходителността към либералите.

Kramsko Alexander IIIТой иска една руска нация с една религия и език и няма време за отстъпки пред славяните. Отново потъпква франкмасонството, но сега то е твърде силно, за да бъде изличено. Политиките му дават предимство на марксистките пропагандатори и когато през 1887г. срещу него се осъществява бакунинистко, спонсорирано от Великия Ориент покушение, той се разправя жестоко, както е направил с ,,Народната воля", обесвайки още петима бунтовници, единият от които, Александър Улянов, е по-големият брат на Ленин. През 1890г. съюзът на Русия с Германия е прекратен и той се съюзява с Франция.

Александър III и неговият еднакво автократичен наследник през 1894г., синът му Николай II, отварят Русия за западните меркантилни капиталисти. Ключовата фигура е Сергей Вите, който е руски министър на търговията от 1892 до 1903г. Политиката му е да насърчава икономическото развитие на Русия, следвайки германската южна индустриална експанзия. Държавната банка е преструктурирана, за да осигури капитал на индустрията, основани са параходни компании и спестовни банки, и е реформирано фирменото право. Той въвежда и златния стандарт и въвежда Русия в международната кредитна система. Рублата става конвертируема, а руската индустриализация е финансирана чрез заеми от инвеститори във Франция, Великобритания, Белгия и Германия, включително Ротшилдови. (Строежът на железопътни линии свързва Европа и Азия с Русия.) Политиката на Вите допуска капиталистическите франкмасони и разчитайки на френски капитали с безразсъдно увеличение, Русия става един от най-големите длъжници. Вите създава държавния монопол върху алкохола, като резултатът е, че селяните и работниците изпиват надниците си.

Великият Ориент и опитът на Ленин за революция през 1905г.
Катастрофална война с Япония през 1904-5, отчасти провокирана от руската експанзионистична политика в Корея и Манджурия, води до разрушаването на руския Балтийски флот и създава (по думите на Ленин) ,,локомотива на революцията". Войната с Япония е финансирана от Великия Ориент, който вижда възможността да отслаби Русия, така че тя да не може да се съпротивлява срещу революцията, която Великият Ориент е планирал за 1905г. Войната обвързва руските войски на изток, оставяйки западния фронт относително необезопасен. Заем от 30 милиона долара е даден на японците от банката на Варбург в Ню Йорк, която се управлява от великооританлския франкмасон Яков Шиф. Това е филиалът на Ротшилдови ,,Кун, Лоеб и компания", който тогава отпуска военни заеми. През 1904г., заедно с Великия Ориент, Ротшилдови имат стратегически план да сложат ръка на богатството на царя. Този план вероятно включва задържането на единия милиард долара, които царят уж депозирал в Ротшилдови банки в Европа и Ню Йорк.

,,Кун, Лоеб и компания" са и Рокфелерови банкери, а Рокфелерови са свързани със семейство Варбург. Рокфелерови са хвърлили око на руските нефтени полета в Баку, Азърбайджан, на западния бряг на Каспийско море. Това нефтено поле е разработено през 1872г. и към 1900г. е станало най-голямото в света, и е под контрола на Ротшилдови. То продължава да е най-голямото съветско нефтено поле и доставя суровина на Русия по река Волга до 40-те години на ХХ век. Ситуацията в началото на 1905г. е следната: Рокфелерови искат нефтеното поле на Ротшилдови в Баку и са готови да отприщят революция в Русия, за да сложат ръка върху него. Ротшилдови също са хвърлили око на богатството на царя. И, както видяхме Рокфелерови и Ротшилдови използват Варбург и ,,Кун, Лоеб и компания". Ситуацията е сложна.
(lev davidovich bronstein and vladimir ilyich lenin)

На този променен фон основният интелектуален израз на революционната визия на Маркс и Енгелс е осигурен от нейния полуполитически тълкувател Троцки, който е роден като Лев Давидович Бронщайн от родители евреи близо до Одеса.

През 1895г. заедно с Ленин и други той основава Социалдемократичната работническа партия, която се превръща във Всерусийска комунистическа партия през 1918г. През 1898г. Троцки, вече (на 19-годишна възраст) член на Великия Ориент (и следователно запознат с идеите на Вайсхаупт), използва ложите на Великия Ориент, за да организира революционно общество, Южнорусийския работнически съюз, а в Николаев - черноморско пристанище близо до дома му. През 1899г. той и масонските му приятели са арестувани от царската полиция и пратени в изгнание в Сибир. През 1902г. бяга в Западна Европа; в Лондон се среща с Ленин, който се е оформил като водач на групата на мнозинството (,,болшевики" - ,,мнозинство") в Руската социалдемократическа партия.

Троцки отказва да се присъедини към болшевишката програма, която има за цел насилническо сваляне на правителството. (Той предпочита работническите стачки.) Отива в Австрия и след това в Париж, като посещава Великоориенталски ложи, събирайки финансова подкрепа за своите революции. Марксистките лидери в Париж го подкрепят и когато френския Велик Ориент го изпраща обратно в Русия, за да разпали революция през пролетта на 1905г., Троцки основава ,,Съвет на работниците" в Санкт-Петербург. (Ленин също се връща в Русия през 1905г., но не взема участие в тези Съвети.) Троцки е основал и всекидневник, ,,Начало", подкрепен от богатия евреин издател д-р Херценщайн. Продава по половин милион екземпляра на ден - много повече от Лениновия всекидневник ,,Новая жизнь" (,,Нов живот") - и чрез него разпространява визията си.

И двата вестника достигат до династията Варбург в Германия. Макс Варбург - франкмасон от Великия Ориент и глава на свързаната с Ротшилдови банка ,,Варбург" във Франкфурт - е финансирал японската война срещу Русия чрез Шиф. Варбург финансира Троцки, който отразява собственото му становище за световна революция, но подкрепя финансово Ленин, за да ръководи революционното правителство. Осигурява си сътрудничество на двамата. Троцки в крайна сметка вижда, че работническите стачки ще се окажат неефективни и започва да подкрепя насилническото сваляне на правителството. Болшевишкото движение е финансирано от масоните от Великия Ориент от Берлин, Париж и Лондон.

Ленин е девет години по-възрастен от Троцки и е негов съперник както като революционер, така и като журналист. Роден като Владимир Илич Улянов, с майка еврейска и баща неевреин, той е силно повлиян от идеите на своя по-голям брат революционер, който е обесен за опит за убийство на Александър III, когато Ленин е на 17 години. Подобно на брат си, Ленин гледа към анархиста Бакунин - масон от руския Велик Ориент. През 1889г. се присъединява към Великоориенталското франкмасонство, започва да чете Маркс и става марксист, докато е студент в Казанския университет. Практикува право и се мести в Санкт-Петербург като обществен защитник, което му създава контакти с революционните марксисти. През 1895г. е арестуван като подривен елемент, осъден е на 15 месеца затвор и е заточен в Сибир. При връщането си живее от 1900г. в Западна Европа и като водач на болшевиките заговорничи за насилствено сваляне на царското правителство. През 1902г. неговата ,,Какво трябва да се прави?" представя Социалдемократическата партия като ,,авангарда на пролетариата". През 1905г. пътува до Лондон, за да събира средства от социалистическото Фабианово общество, от такива масони като Джордж Бърнард Шоу, Х. Г. Уелс и Ани Безант.
Съюза за освобождение

В Санкт-Петербург недоволството след Руско-японската война, изпитвано от работниците и студентите, е координирано от Съюза за освобождение. През януари 1905г. законни профсъюзи провеждат вълна от стачки. Един от тях, Събранието на руските работници, воден от Георги Гапон, устройва  масова мирна демонстрация пред Зимния дворец, на която Гапон трябва да представи исканията за реформи на работниците пред Николай II. Работниците носят религиозни икони и портрети на Николай към площада. В отсъствието на царя от града неговият вуйчо, шефът на полицията по сигурността, великия херцог Владимир, се опитва да спре демонстрацията и след това нарежда на полицията да стреля срещу демонстрантите. Повече от сто души са убити, а неколкостотин са ранени в масовата сеч, известна като Кървавата неделя.

Незабавно следват протести: общи стачки в Санкт-Петербург и другите градове, селски бунтове в провинцията и метежи в армията, известни колективно като Революцията от 1905г. Николай II реагира през февруари, като обявява намерението си да сформира избрано събрание, което да съветва правителството. Стачкуващите работници, селяни и други искат учредително събрание. Бунтът се разпространява в Полша, Финландия, Балтика и Грузия, и има сблъсъци, когато контрареволюционерите атакуват социалистите и евреите.

През пролетта на 1905г. Ленин се връща в Санкт-Петербург, за да получи допълнителни средства от един масон, Йосиф Сталин, който да финансира болшевиките. Ленин започва революцията си и на 1 май 1905г. (защото това е годишнината от основаването на илюминатите). През юни екипажът на броненосеца ,,Потьомкин" се вдига на бунт в Одеса.

През август декрет обявява избори за оригиналната идея на царя за съветническо събрание. Той не е направил нищо и новината е посрещната с нови протести. През октомври железниците стачкуват, а скоро започва и постоянна обща стачка. Работнически съвет е учреден в Иваново-Вознесенск; друг съвет след това е сформиран в Санкт-Петербург. Той насочва общата стачка и след като социалдемократите, особено маншевиките (,,малцинството"), се присъединяват, съветът има силата на революционно правителство, почти като Парижката комуна от 1871г. Съвети се сформират в Москва, Одеса и на други места.

Николай е принуден да действа. С нежелание, по съвет на Вите, той издава Октомврийския манифест, който обещава конституция и изборна законодателна власт (Дума) и прави Вите председател на нов Съвет на министрите. Александър II е обещал конституция в деня на убийството си през 1881г. и това съобщение просто признава нещо, което Русия щеше да е получила 25 години по-рано, ако Александър не беше убит. За революционерите това не е достатъчно: те искат република с демократично правителство, но много работници прекратяват стачката и се връщат на работа, което е достатъчно, за да се разпадне Санкт-Петербургският съвет. Много от революционните водачи са арестувани: Ленин е пратен в изгнание в Швейцария, а Троцки и Сталин - в Сибир.

Събитията от 1905г. бележат провал както за Троцки, така и за Ленин, но трансформират руското управление от автокрация в конституционна монархия.

Терористичните актове продължават. Един от по-забележителните, върху който се съсредоточава Камю в ,,L'Homme revolte" (,,Разбунтуваният човек") (а също и в пиесата си ,,Les Justes" (,,Справедливите"), засяга Каляев, член на Организацията за борба, която е създадена през 1903г. от Революционната социалистическа партия на Савинков. Каляев ,,Поета" вярва в Бог. Малко преди опит за убийство, който се проваля, Савинков го вижда на улицата ,,до икона, с бомба в едната ръка и кръстейки се с другата". Призован да убие великия херцог Сергей, той вижда необходимостта от убийствата за предизвикването на промяна, но не вярва в убийството. Първия път отказва да изпълни мисията си, тъй като във файтона на великия херцог има деца, втория път обаче успява да го убие. След това се предава и иска смъртно наказание. По време на екзекуцията си, облечен в черно и носещ филцова шапка ,,Поета" се извръща от предложеното разпятие и казва: ,,Вече ви казах, че съм свършил с живота и че съм готов да умра". Съвестният Каляев, колегата му Сазанов, убиец от Плева през 1905г., който пише: ,,нашето рицарство беше просмукано от такава степен на чувства, която думата ,,брат" не може да предаде с достатъчна яснота за същността на отношенията ни един с друг", Войнаровски, който умира, хвърляйки бомба срещу адмирал Дубасов, а по-рано е заявил: ,,ако Дубасов е придружен от съпругата си, няма да хвърля бомбата" - всички разкриват благородство в ядрото на нихилизма, което е високо нранствено и не се подчинява на отхвърлянето на традиционния морал. Това, което нихилистите са призовани да правят от техните контрольори от Великия Ориент, е шокиращо и отвратително, но човек не може да не се възхити на смелостта и лоялността им един към друг. Такива прозрения ни доближават до мрежата от лоялност, която заобикаля Троцки и Ленин.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.