Ads Top

Орденът на Тамплиерите


Религиозно-военно рицарство, наречено Орден на бедните рицари на Христа и на Храма на Соломон, е основано през 1118г., когато девет френски кръстоносци се изправят пред цар Балдуин в Йерусалим и молят да им разреши да пазят поклонниците, пътуващи до Светите земи. Искат и разрешение да останат в руините на Храма на Соломон.

Техните молби са удовлетворени и орденът става известен като Рицарите на храма, скоро съкратено на тамплиери.

Ограничено внимание е било обръщано на рицарите в традиционните исторически книги и ролята им в оформянето на бъдещите събития в повечето случаи се свежда до бележките под линия. Известно е, че орденът процъфтява и става необикновено богат и могъщ до 1307г., когато разбит от завистливия френски крал и от папата, страхуващ се от техните тайни.

Както е с голямата част от историята, в тези събития се крие повече, отколкото се казва на общата аудитория. С разрушаването на тамплиерите църквата се опитва да изличи всички доказателства за ордена и техните тайни, които са толкова критични, че тамплиерите трябва да се унищожат от същата тази църква, която ги ръкополага.

Доскоро повечето от това, което беше известно за произхода на тамплиерите, идваше най-вече от историка на франките Гийом дьо Тир, пишещ повече от петдесет години след събитията. Неговият разказ е повърхностен, непълен и може би в някои случаи дори погрешен. Днес, благодарение на усилията на редица учени, архивите са по-пълни и приносите на тамплиерите се преоценяват.

Близкият изток по онова време е обхванат от смутове. През 1099г. рицарите от Първия кръстоносен поход под водачеството на Годфроа дьо Буйон са завладели свещения град Йерусалим от мюсюлманите и са създали християнско кралство под това име. Провинцията обаче съвсем не е мирна и пътуването през източните средиземноморски пристанища до Свещения град е изпълнено със смъртни опасности.

И така, деветима рицари молят йерусалимския цар Балдуин II Льо Бург да им позволи да образуват военен орден и да бъдат разквартирувани в източното крило на неговия палат, което съседства с наскоро завладяната джамия Ал-Акса, разположена на мястото на Соломоновия храм. Балдуин се съгласява и дори плаща на рицарите малка издръжка. Този акт се смята от някои изследователи за индикация, че Балдуин може би тайно е знаел за техните дейности.

Тези рицари са водени от Юг дьо Пайен - благородник на служба на братовчед си Юг, граф на Шампания - и Андре дьо Монбар, вуйчото на Бернар от Клерво, по-късно известен като цистерцианския св. Бернар. Поне двама от първоначалния орден - Росал и Гондеман - са цистерциански монаси, преди да тръгнат за Йерусалим. В действителност цялата група е тясно свързана със семейни връзки и познанства с цистерцианските монаси и фламандските кралски особи.

,,Пайен и неговите деветима спътници произхождат или от Шампания, или от Лангедок и включват графа на Прованс, и е очевидно, че са заминали за Светите земи със специална мисия" - пишат Пикнет и Принс. Прованс е съседна провинция на Лангедок и включва Марсилия, където - така се твърди - е живяла Мария Магдалина в Европа след разпъването на Исус Христос на кръста.

Писмо до графа на Шампания от епископа на Шартър с дата 1114г. поздравява графа с неговото намерение да се присъедини към ,,la Milice du Christ" (,,Войниците на Христа) - прототип на Ордена на рицарите тамплиери. Нещо повече: авторът Греъм Хенкок пише, че е установил, че Пайен и графа на Шампания са пътували заедно до Светите земи през 1104г. и са пак заедно във Франция през 1113г., сочейки, че плановете за такъв ред се осъществяват от няколко години, преди аудиенцията при цар Балдуин.

Иронията е, че по-късно самият граф на Шампания се присъединява към тамплиерите и на практика става васал на собствения си васал. Едно обяснение за тази странна случка - и съществен пункт, засягащ самия орден - е, че клетвата за вярност не е нито към царя, нито към техния велик майстор, а към религиозния им благодетел, Бернар, абат на Клерво, който продължава да подкрепя групата и когато придобива известност. Канонизиран е през 1174г.

През първите девет години на съществуването си, този неофициален орден не набира повече членове - странно обстоятелство за малка група, която претендира, че ще пази пътищата към Йерусалим. Нещо повече: защитата на поклонниците вече е била предприета от друг орден - Рицарите на болницата на св. Иоан от Йерусалим, известни като хоспиталиери.

Идеята, че просто девет рицаря могат ефективно да патрулират пътищата, водещи към Йерусалим, е нелепа. Очевидно е, че тамплиерите имат съвършено друга причина да пътуват до Светите земи. Те не полагат особени усилия да пазят пътищата, оставяйки тази защита на хоспиталиерите. Вместо това тамплиерите не се отдалечават от ,,щабквартирата" си и копаят за скрити съкровища дълбоко под руините на първия постоянен юдейски храм.

Храмът на Соломон, построен за пръв път преди около три хиляди години, всъщност е проектиран от баща му - библейския цар Давид. Цар Соломон построява храма на скалата Мория в Йерусалим.

Преди построяването на храма в Йерусалим юдейският храм, който приема Яхве след излизането на евреите от Египет, е проста палатка, който се твърди, че е средство за общуване с Бога. Едно юдейско име за храма е ,,hekal" - шумерски термин, означаващ ,,Велик дом". В действителност някои експерти твърдят, че Храмът на Соломон е ,,почти индигово копие на шумерски храм, издигнат за бог Нинурта хиляда години по-рано".

Храмът на Соломон е разрушен по време на вавилонското завладяване около 586г. пр. н. е., след това е построен наново от цар Зерубабел, след като израилтяните се връщат от пленничество. Голяма част от новия проект се основава на видението на пророк Иезекиил, който в Стария завет описва преживяванията си с летящи устройства. По времето на Исус храмът на Зерубабел е силно преработен, за да се превърне в храм на Ирод Велики. Разрушен е само четири години след завършването му през 70г. по време на юдейския бунт срещу римляните. Днес останките от юдейските храмове са затворени под свода на джамията Рок - ислямско светилище, което отстъпва само на Мека и Медина.

Няма съмнение, че тамплиерските разкопки са били мащабни. През 1894г. група от британски кралски инженери, водена от лейтенант Чарлз Уилсън, открива доказателства за дейността на тамплиерите, докато очертава подземията под хълма Мория. Освен това откриват артефакти, състоящи се от шпора, части от меч и пика, както и малък тамплиерски кръст, които все още могат да се видят в Шотландия.

По време на разкопките - според няколко разказа - тамплиерите се сдобиват със свитъци със скрити познания, отново най-вероятно имащи отношение към живота на Исус и неговите връзки с есените и гностиците. Освен това се твърди, че са открили легендарните Скрижали, дадени на Моисек, както и други свещени реликви - може би дори легендарния кивот и Копието на Лонгинус, които може би са били използвани за валидизиране на техните претенции за алтернативен религиозен авторитет пред Римската църква.

Такива разкази са подкрепени от откриването на документ, гравиран върху мед, между Свитъците от Мъртво море, открити при Кумран на северозападния бряг на Мъртво море през 1947г. Тези ,,Медни свитъци", преведени в средата на 50-те години на ХХв. в университета на Манчестър, не само споменават огромно съкровище от злато и литература, но всъщност описват къде е скрито - мястото на разкопките на тамплиерите под Соломоновия храм. Това очевидно е едно от няколко копия и друг екземпляр може би е попаднал в ръцете на тамплиерите. С подробните насоки към скритите юдейски ценности, ,,Медните свитъци" са буквално карта на съкровище.

Хенкок смята, че търсенето на тамплиерите има само частичен успех. ,,Ако тамплиерите бяха намерили кивота, със сигурност триумфално щяха да го върнат в Европа. Тъй като това не е станало, на мен ми се струва внезапно да се направи заключението, че те не са го намерили" - пише ток. Хенкок теоретизира, че кивотът отдавна е транспортиран в Етиопия, където остава скрит.

Според Лоурънс Гарднър освен злато тамплиерските разкопки са разкрили и ,,богатство от древни ръкописи на юдейски и сирийски... много от тях датират отпреди евангелията, осигурявайки разкази от първа ръка, които не са били редактирани от никакви духовни власти.
Широко се приема, че рицарите са имали прозрения, които затъмняват ортодоксалното християнство - прозрение, което им позволява сигурността, че Църквата е интерпретирала погрешно както Непорочното зачатие, така и възкресението."

Тяхното новооткрито богатство, както и притежаването на загубени документи биха могли да обяснят бързо приемане на тамплиерите от изпълнените с благоговение църковни водачи. Според Найт и Ломас ,,Тамплиерите очевидно са притежавали най-чистите възможни християнски документи - много по-важни от евангелията на Матей, Марко и Лука!". С това познание водачите на тамплиерите - директно или по импликация - сигурно силно са сплашили църковните официални лица и са придобили огромна власт и растеж.

След като не приемат нови членове в продължение на почти десетилетие и твърдят, че са бедни, макар повечето от тях да са членове на кралски или свързани с тях семейства - първоначалният им печат изобразява двама рицари на един кон - богатствата на ордена внезапно се извисяват към небесата.

Водачите им започват да пътуват, набирайки членове и печелейки приемане както от църквата, така и от европейските кралски особи.

На 31 януари 1128г. великият майстор на тамплиерите Пайен и Монбар пътуват до Троа на около 75 мили югоизточно от Париж, за да искат официално признание от църквата пред специално свикан съвет. Този Съвет на Троа е изграден от католически архиепископи, епископи и абати, включително племенника на Монбар - св. Бернар - тогава глава на могъщия Цистерциански орден. С допълнителното одобрение на цар Балдуин съветът утвърждава тамплиерите като официален военен и религиозен орден. Това води до одобряването на ,,Статут" или конституция на Ордена на тамплиерите от папа Хонарий II, който санкционира даренията за ордена.

Този ,,Статус" е подготвен от св. Бернар и копира структурата на неговия Цистерциански орден. За да подкрепи религиозната страна на ордена Статутът - наред с други неща - нарежда на всички нови тамплиери да положат клетва за безбрачие и бедност, което включва предаването на цялата собственост на ордена. От военна страна на тамплиерите е забранено да се отвръщат от битка, освен ако противникът им не е по-многоброен от тях в съотношение, по-голямо от три към едно, и командирът им не е одобрил отстъплението.

Структурата на ордена е предшественик на франкмасонството. Всеки местен клон е наречен ,,храм" (Temple) и управляващият го командир се отчита и се кълне във вярност на великия майстор.

Членовете са разделени на четири класа - рицари, сержанти, свещеници и слуги. Както е и при по-късното масонство, поставя се силно ударение върху пазенето на тайни както от обществеността, така и от събратята тамплиери. Пикнет и Принс пишат, че в ригидната пирамидна командна структура на ордена ,,Вероятно е мнозинството от рицарите-тамплиери да са просто християнските войни, които, изглежда, са, но вътрешното ядро е различно".

Властта и престижът на ордена бързо растат и в зенита на неговата популярност той наброява около 20 хиляди рицари. Отчетливата бяла туника върху бронята с червен кръст, носена само от рицарите от Ордена на тамплиерите, винаги се вижда и в най-ожесточената битка. Тяхната репутация бързо започва да съперничи с тази на съвременните бойни елити като Военноморските сили на САЩ, Специалните въздушни сили на Великобритания или по-ранните германски ,,Waffen SS."

,,Те (Пайен и Монбар) отиват на запад без нищо и се връщат в Папски Статут, пари, ценности, земя и не по-малко от 300 набрани благородници, които следват водачеството на Юг дьо Пайен като велик майстор на основен орден" - пишат Найт и Ломас.

,,За една година (от Съвета в Троа) те притежават земи във Франция, Англия, Шотландия, Испания и Португалия" - отбелязват Бейджънт и Лий. - ,,След едно десетилетие техните притежания се разпростират до Италия, Австрия, Германия, Унгария и Константинопол. През 1311г. кралят на Арагон им завещава една трета от земите си. Към средата на XII век тамплиерите вече са започнали да се установяват като най-богатата и могъща институция в християнския свят с единственото изключение на папата."

Даренията от кралски особи и благородници не са единствено в пари или земя. Членовете получават благороднически титли, баронства, статус на земевладелци и замъци. Великият майстор Пайен има много високопоставени връзки. Той е женен за Катрин дьо Синклер, дъщеря на видно шотландско семейство, което дарява земя на юг от Единбург, където е построен първият тамплиерски учебен център или сграда на монашеското им братство извън Светите земи.

Св. Бернар - който толкова добре е подкрепил тамплиерите в Троа - и неговият Цистерциански орден също просперират. Според Бейджънт, Лий и Линкълн цистерцианците практически са неплатежоспособни преди формирането на тамплиерите, но след това демонстрират внезапен и бърз растеж. ,,През следващите няколко години са построени половин дузина абатства" - пишат авторите. - ,,Към 1153г. има повече от триста, от които св. Бернар лично е основал 69. Този необикновен растеж е паралелен с разрастването на Ордена на тамплиерите."

През 1139г. папа Инокентий II - протеже на св. Бернар - обявява, че тамплиерите вече няма да се отчитат пред никой друг освен него. Това разрешително да действат извън всякакъв контрол означава освобождаването от данъци, което съществено увеличава богатствата на ордена. Освен това папата дава на ордена изключително необичайното право да строят собствени църкви. Според Бейджънт и Лий в тамплиерските анклави ,,рицарите са законът. Те предлагат правото на убежище като всяка църква. Събират собствени съдилища, за да разглеждат дела за местни престъпления. Ръководят собствени пазари и панаири. Освободени са от налози за пътищата, мостовете и реките."

Очевидно, каквото и да са разкопали тамплиерите изпод Соломоновия храм, то им е донесло власт и признание както от църквата, така и от политическите водачи.

Тази власт се увеличава след 1129г., когато цар Балдуин II иска от Пайен и неговите тамплиери да помогнат в злощастната атака срещу мюсюлманския град Дамаск. Тази донякъде прибързана и зле замислена операция може би е вдъхновена от граф Фулк V от Анжу. Фулк се е втурнал към Йерусалим към края на тамплиерските разкопки. Кълнейки се във вярност на избуяващия орден, Фулк допринася с годишна рента, за да продължат операциите си. Наградата му за тази щедрост може би е дошла през 1128г., когато френският крал Луи VI избира Фулк, за да се ожени за дъщерята на Балдуин Мелисенд. След смъртта на Балдуин след провала в завземането на Дамаск, зетят Фулк - тамплиер - става цар на Йерусалим.

При връщането си от Светите земи след посещение в Европа Пайен - заедно с триста рицари - повежда голяма тълпа от поклонници. Тамплиерите след това се присъединяват към християнските сили в атаката срещу Дамаск.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.