Ads Top

Как Западът създаде ислямския радикализъм?


Без подкрепа на Запада, петролните монархии от Персийския залив нямаше да могат да управляват своите потиснати и лишени от права граждани. Уахабитско-салафитската идеология безспорно играе централна роля в радикализирането на мюсюлманите по цял свят. Разпространението на това направление в исляма бива щедро финансирано от Саудитска Арабия и държавите от Персийския залив от 1973г. насам, след като в резултат на петролното ембарго цената на петрола се увеличи четворно. Пропорционално с това нараснаха и усилията на арабските петролни шейхове за ,,духовно благоденствие" на мюсюлманите по целия свят.

На свой ред, от времето на Студената война арабските автократи се ползват с подкрепата на западните сили. Тоест, основната причина за разпространението на радикалния ислям е манипулацията извършвана от неоколониалните сили върху социо-политическия живот както на арабите, така и на мюсюлманите като цяло, с цел да бъдат експлоатирани техните енергийни ресурси в контекста на гладния за енергия индустриален свят.

Миролюбив или не, ислямът е просто религия, също като християнството, будизма и индуизма. Вместо да използваме фундаменталистки подход, т.е. да наблягаме на същността, добре е да разгледаме еволюцията на социалния феномен в неговия исторически контекст. Например, да се твърди, че хората по природа са зли е фундаменталистки подход. Той не отчита ролята на възпитанието във формирането на човека. Човешките същества притежават природен интелект, но те не са добри или лоши по природа. Това е резултат от тяхното отглеждане и възпитание.

По същия начин, да твърдиш, че ислямът е назадничава религия, която склонява към насилие е фундаменталистки подход. Той не отчита как точни ислямът и разпоредбите на Корана биват интерпретирани от последователите, в зависимост от техния социо-културен контекст. Например, мюсюлманите преселници, които живеят на запад и са възприели западните ценности биха тълкували даден текст от Корана по един либерален начин. Хората от градската средна класа в страните с преобладаващо мюсюлманско население биха интерпретирали същия текст дост по-консервативно, а един мюсюлманин от малка племенна общност, който е индокриниран от радикалните проповедници би могъл да открие и доста екстремни значения. Всичко това е въпрос по-скоро на културата, отколкото на религията или на самите писания в свещените книги.

Ислямът се смята за най-бързо развиващата се религия през XX и XXI век. Има два фактора, които са пряко отговорни за атавистичния феномен на съживяване на исляма. Първо, за разлика от християнството, което е по-идеалистично, ислямът е по-скоро практичен и не изисква от своите последователи да се откажат от светските удоволствия, а само ги направлява,. И второ, ислямът, като религия и идеология разполага с едни от най-богатите благодетели в света.

След наложеното през 1973г. петролно ембарго срещу Запада, цената на петрола нарасна четворно. Днес арабските петролни шейхове са толкова богати, че се чудят дали да похарчат парите си в строителство на небостъргачи или луксозни хотели, увеселителни паркове и курорти. Неимоверното богатство в петролните държави от Персийския залив е причината да сме свидели на експоненциален ръст на броя на ислямските благотворителни организации и медресета по цял свят. Въпреки, че като цяло се смята, че арабските шейхове на богатите на петрол Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства финансират уахабитската секта, разликата между многобройните секти в сунитския ислям е по-скоро формална, отколкото реална. Благотворителните организации и медресетата, принадлежащи на всички сунитски деноминации получават щедро финансиране от държавите от Персийския залив, както и частни дарители.

Ако оставим настрана войните и конфликтите, които се водят днес, нечестивият съюз между американците и уахабитите от петролните монархии в Персийския залив не е от вчера. По време на Първата световна война британците предизвикват Арабското въстание като подкокоросват шарифите на Мека да въстанат срещу Османската империя. След нейния разпад, Британската империя застава зад крал Абдул-Азиз бин Сауд в борбата му с шарифите на Мека, защото последните искат прекалено висока цена в замяна на своята лоялност, а именно обединяването на цяла Арабия под тяхната власт. Крал Абдул Азиз побеждава шарифите и през 1932г. с помощта на Великобритания обединява своите доминиони в Кралство Саудитска Арабия. По това време обаче, вълната на британския империализъм вече утихва и американците наследяват бившите владения, както и правата и задълженията на Британската империя.

В края на Втората световна война, на 14 февруари 1945г., президентът Франклин Рузвелт провежда историческа среща с Крал-Абдул Азиз на борда на американски военен кораб в Суецкия канал. Така са поставени основите на трайния американо-саудитски съюз, който е жив и днес, въпреки множеството изпитания, на които бе подлаган във времето - особено съюжета от 11 септември, в който 15 до 19-те похитители се оказаха саудитци. По време на срещата между президента Рузвелт и саудитския крал, наред с другото, се взема и решение за създаване на Мисия за военни обучения на САЩ в Саудитска Арабия, която има за цел да ,,обучава, съвета и подпомага" саудитските въоръжени сили.

Отделно от това, базираната в САЩ корпорация ,,Vinnel", която е частна военна компания, филиал на ,,Northgroup Grumman", използва повече от хиляда ветерани от Виетнамската война да обучават. Националната гвардия на Саудитска Арабия, която не е на подчинение на саудитското министерство на отбраната и играе ролята на Преторианска гвардия на кралската фамилия. Освен това, силите  за защита на критичната инфраструктура, които наброяват десетки хиляди души, също биват обучавани и оборудвани от американците как да охраняват петролната инфраструктура по източния бряг на Персийския залив, където са разположени около 90% от саудитските петролни залежи., Нещо повече, САЩ имат множество военновъздушни бази и системи за противоракетна отбрана, които понастоящем функционират в държавите от Персийския залив, както и военноморска база в Бахрейн, където е базиран Пети флот на военноморските сили на САШ.

Това, което се опитвам да обясня е, че сами по себе си петролните монархии от Персийския залив не разполагат нито с военната сила, нито с технологиите и моралния авторитет, които са необходими, за да владеят не само обезправените и подтиснати арабски маси, а също и емигрантите от Южна Азия и Африка, които живеят в тези държави. В Саудитска Арабия около една трета от населението са имигранти, а в Обединените Арабски емирства около 75% са преселници от Пакистан, Бангладеш, Индия и Шри Ланка. В останалите страни от Персийския залив делът на емигрантите от развиващите се държави е сходен. Освен това, за разлика от емигрантите в западните държави, които получават гражданство, тези в страните от Залива живеят там в продължение на десетилетия, а понякога и поколения наред, като безправни чужденци.

Като цяло се смята, че политическият ислям е предшественик на ислямския екстремизъм и тероризъм. И все пак, съществуват два различни и напълно отделни вида политически ислям - деспотичният политически вариант на исляма в страните от Персийския заливи демократичният политическия ислям, какъвто е той в Турция и при ,,Мюсюлмански братя".

Турският вариант на политическия ислям, т. нар. ,,турски модел", си струва да се възпроизведе в целия ислямски свят. Разбирам, че политическия ислям във всичките му форми и проявления е анатема за либерална чувствителност, но такава е действителността в ислямския свят. Либералните диктатури, без значение колко добронамерени са те, никога не са сработвали в миналото и такава ще бъде съдбата им и в бъдеще. Движещата сила на ислямския екстремизъм и войнственост не е умереният и демократичен политически ислям. За какво ще им е на хората да прибягват до насилие, ако могат да упражняват правото си да избират своите управници? Всъщност, истинската движеща сила на ислямския екстремизъм е деспотичният и войнствен модел на исляма от Персийския залив. Западните сили са напълно наясно с този факт. Но защо въпреки това те подкрепят арабските автократи, които подхранват екстремизма и тероризма, докато привидно заявената цел на Запада е да унищожи ислямски радикализъм? Това е така, защото водещият принцип на политиките на западните сили в Близкия Изток е насърчаване на ,,стабилността", а не на представителната демокрация. Те напълно осъзнават, че преобладаващото настроение сред мюсюлманите е твърдо против западното военно присъствие и намесата в близкоизточния регион. Освен това, западните политици предпочитат да работят с тесни кръгове от хора с власт и влияние, отколкото да развиват сложни и несигурни отношения с населението. Това е един късоглед подход, който е отличителен белег на т. нар. ,,прагматични" политици и държавници.

Източник: zoranews

1 коментар:

  1. От някои източници знам,че ислямът е създаден от Католически Рим,от дългата ръка на Ватикана.Вярвам в това.

    ОтговорИзтриване

Предоставено от Blogger.