Ads Top

Албигойският кръстоносен поход


Обявени за еретици от крал Филип II на Франция по настояване на папа Инокентий III, започвайки от 1209г., катарите са преследвани и убивани по време на това, което става известно като Албигойски кръстоносен поход. Катарите понякога се наричат албигойци заради голямото си присъствие в централния град Алби в Лангедок. Това е операция, в която толкова възхваляваните рицари-тамплиери подозрително отсъстват.

Това е дълга, ожесточена и кървава борба, която се прекратява през 1229г., но не е напълно завършена до падането на крепостта Монсегюр през 1244г. Дори и тогава църквата не унищожава напълно катарската ерес. Според няколко автори в Лангедок и днес има останки от някаква инстинктивна предпазливост и недоверие както към църквата, така и към държавата.

Известно време, след като става папа, Инокентий III се опитва да окаже църковен натиск върху катарите с отчетлива липса на успех. Човек, който най-свидна мечта е да поведе велик кръстоносен поход, за да завладее Светите земи, този папа трябва да се задоволи с кръстоносен поход в Лангедок, където благородниците и общото население не виждат от какво трябва да се притесняват от простите и благородни катари.

В усилие да подчини властта на рицарите от Кръстоносните походи църквата отдавна е въвела политика, известна като ,,Божи мир". Въз основа на съюз между църквата и военните сили този ,,Мир" цели да даде на църковните власти пълния контрол върху всички военни действия.

,,Организацията, която би трябвало да надзирава налагането на Мира в Лангедок, е Орденът на тамплиерите и за тази цел те могат да събират малък данък от всеки вол, използван от селяните" - пише Костън. - ,,Няма доказателства тамплиерите реално да са направили нещо, за да налагат Мира."

Оказвайки се без успех в използването на антикатарско проповядване и потискане на тамплиерите към 1204г. папа Инокентий III решава, че е време да действа. Той започва да пише на крал Филип-Огюст във Франция, настоявайки за предприемане на мерки срещу еретиците на Юг. Освен това възстановява Реймон VI, граф на Тулуза, който е бил отлъчен от църквата от предшественика му, след като Реймон твърде неохотно се съгласява да подкрепи неговия Кръстоносен поход. Независимо от съгласието на Реймон не са предприети особено действия.

Раймон отново е отлъчен, защото не успява да действа срещу катарите и когато представител на папата се среща с него по Коледа на 1207г. в опит да съживи въпроса, е убит от хората на Реймон. Напълно раздразнен от ситуацията, папа Инокентий III задейства Кръстоносния си поход.

Макар че се разглежда днес като война между християни и християни, по онова време много хора - особено извън Лангедок - подкрепят войната като водена срещу смъртен враг в собствените им редици. За папа Инокентий Кръстоносният поход е нужен не само за усмиряване на ереста, н и за демонстриране на властта на църквата над непокорните светски водачи като Реймон.

Инокентий обещава статуса на кръстоносец на всеки, който се присъедини към армията му. Това означава както опрощаване на всички грехове, извършени в процеса, така и подялба на всяка плячка. ,,Мнозина виждат възможност за плячкосване и забогатяване и няма да бъдат напълно разочаровани" - казва Косън. - ,,Като цяло обаче кръстоносците са мотивирани предимно от религиозен план."

Скоро папската армия - ,,най-голямата, събирана някога в християнския свят", се събира в Лион под водачеството на Арнал-Амалрик заедно с неколцина благородници и епископи.

Докато тази огромна сила - около тридесет хиляди на брой - се придвижва към долината на Рона, Реймон се разколебава и решава да се присъедини. След като дава обет да се присъедини към Кръстоносния поход, Реймон се помирява с църквата и му е обещан имунитет от всякакви нападки.

Първата голяма атака е в град Безиер. Тук, независимо от призива на епископа им да се предадат, жителите на града решават да се съпротивляват. Според Костън гладните за плячка придружители на армията се нахвърлят върху градските порти и скоро към тях се присъединяват войниците, които действат без заповеди. ,,Църквата и градът са плячкосани, а жителите - заклани, като духовници, жени и деца са убивани в църквите" - пише той. - ,,Когато водачите на армията конфискуват плячката от придружителите, градът е опожарен до основи." Според официалните данни са убити двадесет хиляди жители.

Именно в Безиер когато е попитан как войските му ще различат католиците от еретиците, Арнал-Амалрик отговаря: ,,Убийте ги всичките, Бог ще познае своите".

Предвид масовото клане в Безиер град след град в целия Лангедок се предава пред папската армия без бой. Вътрешните борби са необуздани, тъй като жителите се надпреварват едни други да предават известни и подозирани еретици. В град Кастър катарите, предадени на армията, са изгорени на класа - практика, която ще продължи през целия Кръстоносен поход.

Към 1299г. кампанията на практика е прекратена с Парижкия договор. Макар че слага край на независимостта на южните френски крале, договорът не спира ереста. Катарските ,,perfectt" се оттеглят в планинския редут Монсегюр, в полите на Пиренеите. От пролетта на 1243г. папската армия обсажда крепостта в продължение на повече от десет месеца. Според Пикнет и Принс тук ,,се наблюдава любопитно явление. Няколко от обсаждащите войници бягат при катарите, независимо че несъмнено са знаели как ще свърши това за тях". Катарите несъмнено са притежавали нещо, за да предадат убежденията си на тези ветерани.

И накрая, през март 1244г. обсадата на Монсегюр е прекратена, след като катарите се предават. Пикнет и Принс отбелязват няколко ,,загадки", свързани с падането на Монсегюр. Едната е ,,по причини, които никога не са били обяснени, (катарите) получават разрешение да останат в цитаделата още петнадесет дни, след което те се предават, за да бъдат изгорени. Някои разкази стигат по-далеч. Според тях катарите всъщност тича по планинския склон и сами скачат в чакащите ги големи огньове в полето долу." Костън донякъде подкрепя тази история, отбелязвайки: ,,Няма свидетелства, че катарите в Монсегюр са се съпротивлявали на масовата сеч".

,,Най-упоритата мистерия от всички засяга т. нар. Съкровище на катарите" - коментират Пикнет и Принс, - ,,което четирима от тях успяват да изнесат през нощта, преди останалите да са избити, Тези неустрашими еретици някак си успяват да се измъкнат, спуснати с въжета по особено стръмен планински склон посред нощ."

Катарите, много от които са богати, наистина имат значителни запаси от злато и сребро. Според Бейджънт, Лий и Линкълн обаче това парично съкровище е задигнато от Монсегюр и е загубено за историята три месеца преди масовата сеч в крепостта на катарите.

Никой не знае със сигурност за какво тайно познание или ,,съкровище" катарите са смятали, че трябва да спасят от Монсегюр в последната минута, но по принцип се вярва, че това са трудове, засягащи продължаването на кръвната линия на Исус след пристигането на Мария Магдалина в южна Франция - тема, която е тясно свързана с Ордена на тамплиерите.

,,Тамплиерите са жадни за познания и търсенето им е тяхната основна движеща сила" - пишат Пикнет и Принс. - ,,Те се възползват от познанията където и да ги намерят: от арабите вземат принципите на свещената геометрия, а очевидно близките им контакти с катарите добавят допълнителен гностичен блясък на техните вече неправоверни религиозни идеи."

,,От най-ранните си дни (тамплиерите) поддържат определени топли връзки с катарите, особено в Лангедок" - отбелязват Бейджунт, Лий и Линкълн. - ,,Много богати земевладелци - самите те катари или техни сподвижници - са дарявали огромни парцели земя на Ордена... Не може да се спори, че Бертран дьо Бланшфор, четвърти велик майстор на ордена, произхожда от катарско семейство... В Лангедок официалните лица на Ордена са по-често катари, отколкото католици."

Бланшфор, който оглавява Ордена от 1153 до 1150г., е ,,най-важният от всички велики майстори на тамплиерите" според тримата автори. ,,Именно Бертран трансформира Ордена на тамплиерите в изключително ефикасната, добре организирана и превъзходно дисциплинирана йерархична организация, в която се превръщат."

Има доказателства, че много други тамплиери са катари и е установено, че тамплиерите скриват редица катари в ордена си и ги погребват на свещена земя. Заедно с неуспеха да участват в Албигойския кръстоносен поход, Пикнет и Принс установяват факта, че тесните връзки между тамплиерите и катарите не се издигат в последвалите обвинения срещу ордена - доказателство, че такива ръзки са срамни за църковната йерархия, която иска само да забрави както катарите, така и техните вярвания.

След Албигойския кръстоносен поход катарите, които оцеляват, или бягат в съседни страни - Италия е любимо място, защото - и в това е иронията - родината на папата не е усърдна в преследването на еретиците, - или се крият в с помощта на съчувствали съседи. ,,Към края на XIV век катарите от Лангедок са вече изолирани и бедни" - заявява Костън. - ,,Тяхното унищожение причинено от методично преследване от страна на църквата с новото й оръжие - Инквизицията."

,,Лангедок става свидетел на първия акт на геноцид в Европа, когато над сто хиляди членове на катарската ерес са избити по заповед на папата по време на Албигойския кръстоносен поход..." - отбелязват Пикнет и Принс. - ,,Инквизицията е създадена именно за разпитите и унищожението на катарите."

В резултат на кръстоносния поход ,,Църквата запазва монопола си върху религиозната дейност, контрола си върху вярата, и засилва контрола си върху личния живот на хората. Новата Френска държава спечелва църквата като съюзник в засилването на контрола върху градовете и благородниците" - пише Костън, отбелязвайки, че дори през 20-те години на ХХ век, подобно на потискането на индианските езици през миналия век, децата в региона са наказвани, когато говорят на стария окситански език на игрищата на обществените училища/

Унищожаването на мирните катари е и предвкусване на онова, което водачите на църквата имат предвид за съперниците си във властта- Ордена на тамплиерите.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.