Ads Top

Произход на религиите (Част 6 КРАЙ) - Божието слово (Библията) и Гностическите евангелия


Нека се обърнем към книгите от Новия и Стария завет и най-вече към съставляващите Стария завет, както и тези, които през последния век отново бяха извадени на бял свят, които през последния век отново бяха извадени на бял свят. От векове на вярващите в християнския свят се проповядва, че написаното в Библията е ,,Божието слово", говори се дори умишлено за ,,прототекстове"! Повечето хора днес нито са осведомени за историческите факти, нито имат мотивация да проверяват истинността на сложната проблематика, да не говорим да я поставят под съмнение. ,,Словото Божие" се поднася като предание на метафизично божие създание, тук ясно трябва да го уточним!

На това място няма да навлизаме в подробности относно противоречието, което произлиза от представата за Бог в Стария завет и представата за Бога, в който милиони вярващи християни виждат Твореца на Вселената и великия дух (разум), създал нашата Вселена. Тези два ,,образа" според мен имат много малко общо помежду си и всеки читател също би го установил, ако прочете задълбочено Стария завет.

Може би сега е моментът да посочим един пример, за да станат нещата по-ясни: да вземем само личността и живота на Моисей. Несъмнено е много трудно да се направи оценка на Мойсеевата история, защото тя може да се интерпретира в различни посоки. Говорил ли е Моисей с Бог? Видял ли е Божия лик? Трябва ли така да се представя, респ. разкрива един всемогъщ Бог? Рационалното ни мислене не допуска представата за нещо подобно. Е, в такъв случай, с кого всъщност е говорил Моисей? Описания са толкова много негови срещи с Бог, че не можем просто да махнем с ръка и да ги отхвърлим като някакъв мираж, само и само, за да направим повествованието приемливо за съвременния човек.

В това историческо предание има обаче един много по-голям проблем: историята разказва, че израилтяните получават заръка да унищожават без изключение народи и племена. Какъв е Богът, който приканва или дори принуждава ,,избрания свой народ" към масово убийство на цели други общности? В Стария завет това не е единичен случай. Откриваме повече от седемдесет масови убийства и унищожаване на цели народи, без да смятаме многото отделни убийства, разбойнически например, масови изнасилвания и други престъпления, като например кръвосмешенията. Нима всичко това не е ужасяващо? Към тези шокиращи факти искам да добавя само едно: при внимателно прочитане на Стария завет установяваме, че почти никое от многобройните престъпления не е осъдено или наказано.

Анализирането на въпроса за бога в Стария завет несъмнено е твърде деликатна и до напи дни спорна тема, която непрекъснато води до твърде бурни дискусии между църквата и ,,антицърквата" - и с пълно право! Следва да представим поотделно различните богове от Стария завет, защото не е имало само един Господ-Бог (т.е. господар Бог), както може би смятат някои читатели.

Съществува обаче още една причина, която налага да се отдели централно място на този вид проблематика между църквата и нейните врагове. Темата засяга всички ни, не само милиардите вярващи християни, тя е свързана и с хилядолетните конфликти между трите Авраамови религии - т.е. тя засяга също исляма и юдаизма. Следователно тук става дума за повече от три милиарда вярващи от различните религиозни общности, които имат един и същ произход и този факт трябва добре да се осъзнае! Но това не е всичко, защото темата особено силно засяга различните масонски ложи, които имат коренно различни възгледи по централните въпроси за Бог и Исус, както вече знаем. Този конфликт стана причина за преследвания, мъчения и безброй войни. В името Господне са избити милиони хора. Няма нужда да се изтъква дадена религия или да се цитират имена - историографията, била тя в много отношения и фалшифицирана, дава достатъчно доказателства!

На базата на познатите исторически събития не е трудно човек да разбере, защо не е възможно да цари мир на съвременната политическа сцена в световен мащаб. Както изглежда, корените на противодействието са стари, колкото и човечеството. В случая на първо място следва да се назове конфликтната точка. Израел, изложеното до тук би трябвало да е достатъчно основание за това.

Очевидно Карл Маркс е имал прозрение, когато е казал навремето: ,,Докато съществуват религии по света, няма да има мир."

Ако човек проучи задълбочено историите в Стария и Новия завет, неминуемо стига до заключението, че богът от Стария завет не може да е богът от Новия завет. С други думи налице е голяма неяснота относно свещените писани! Защо?

Някои важни изложения на спорещите страни вече бяха разтълкувани и ясно се очертаха основните спорове. А може би и на двете страни липсва решаващото доказателство, което да опровергае една или друга теза на противниковата страна и да потвърди собствената? Изложените досега факти не могат да се отхвърлят с лека ръка, да вземем само за пример начина на действие на младата християнска църква по време на съборите.

Нека се спрем на следващия ключов въпрос: гностическите писания.


Гностическите евангелия
През миналия век отново излизат наяве много интересни и важни манускрипти. Става дума за Свитъците от мъртво море (Кумранските ръкописи), които са открити през 1947г. от бедуина Мохамед ад Диб в една пещера на западния бряг на Мъртво море в долината Кумран. Древните ръкописи са писани върху папирус и животинска кожа. Според научни методи за датиране - в случая свитъците са изследвани по радиовъглеродния метод - произходът им е от около 250г. пр. Хр.

Ръкописите от Кумран потвърждават съществуващи вече библейски писания, но съдържат и множество нови текстове, които не се срещат в Библията.

И досега на свитъците се отделя твърде малко внимание, да не говорим за професионална дискусия, разработване и евентуално включване в съществуващото библейско творчество.

Друго значимо откритие се отнася до подробните ръкописи на така наречените ,,гностически евангелия", открити през 1945г. в Наг-Хаммади в Горен Египет.

,,Свещените книги" на Библията се делят на две части:

,,канонизираните" книги и ,,неканонизираните" книги.

Под ,,канонизирани" ръкописи разбираме общовалидния днес вариант на Библията - Стария Завет с книгите на Моисей, книгите на пророците, псалмите и т.н. и Новия завет с четирите Евангелия до Откровението на Йоан. Другите, ,,неканонизирани" книги са например Възнесението на Моисей, книгата на Енох, книгите на Ездра, книгата за живота на Адам и Ева и книгата на Юбилеите. Книгите извън канона неоснователно са отхвърлени от църковните висшестоящи и не са включени в Светото писание. Става дума за цифром и словом повече от сто и двадесет произведения.

Извън всякакво съмнение е спешната необходимост от преосмисляне канона на Библията. Досега не сме чули за каквито и да било признаци за евентуална дискусия по темата - нека всеки сам си прави изводи за причината.

Както изглежда, много ,,неканонизирани" писмена не са подходящи за църковния и религиозен светоглед.

Висшестояващото духовенство решава на първите Вселенски събори какво трябва и какво не трябва да се съдържа в Библията. Книгите, които не отговарят на теологичните възгледи, систематично се отхвърлят.

В наши дни например съвременното масонство неведнъж е описвано като ,,гностическо". В тази връзка нека хвърлим един поглед на откритите в Наг-Хаммади ръкописи.

По принцип като гностически се разглеждат множество съчинения, обявени в миналото от църквата за еретична литература и отлъчени от официалното учение - те също се числят към ,,неканонизираните" книги. Много от произведенията, определяни като християнски гностицизъм, наред с индийски и персийски възгледи съдържат и традиционни староеврейски идеи.

Понятието ,,гностическо" води началото си от гръцката дума ,,gnosis", която означава ,,знание", ,,познание", ,,разбиране" - но не в научния смисъл. По-скоро се има предвид духовното ,,познание" и ,,разбиране", Просветлението, познато ни от индуизма и будизма. Много християнски гностици виждат Исус по същия начин - велик Посветен, който върви по Пътя на земно ниво и с помощта на мъдрото си учение разяснява на хората теорията, а от друга страна, чрез ежедневния си предишен живот по Пътя им показва, че предопределението им е да постигнат в най-висша степен познание, мъдрост, мир и любов - на Земята! По подобен начин са възприемани и почитани от последователите си и други мъдри Учители, като например Гаутама Буда или Мохамед.

Повечето гностични ръкописи съдържат твърдения, насочени срещу догмите на римокатолическата църква. Те водят началото си от времето, когато християнската църква започва да се утвърждава - много от тях датират от преди около 1600 години - и се опитва да задуши още в зародиш всички учения на своите опоненти, преследва водачите им и официално забранява движението, осъждайки ги на първите си събори като ерес!

,,Оцеляването на организационните и теологични структури на римокатолическата църква винаги е било зависимо от потискането на идеите, които тези книги съдържат."

Както се убедихме от изложеното до тук, имало съществени различия по отношение възкресението на Исус и то не само в преданията, които по-късно са записани в Корана или Талмуда. В гностичните книги възкресението също се тълкува по различен начин. В гностичното произведение ,,Трактат за Възкресението" животът се описва като ,,душевна смърт", а възкръсването добива съвсем друго значение, защото вече се има предвид неземния, метафизичния аспект, началото на едно ново пътуване. Подобни разсъждения откриваме и в ,,Евангелие от Филип", което се присмива на ,,глупавите християни, които приемат възкресението буквално":

,,Тези, които твърдят, че първо ще умрат и после ще възкръснат, се лъжат. Те трябва да приемат възкресението, докато живеят."

Нека да видим какви изводи са направени от буквалното тълкуване на възкръсването на Исус и възнесението му на небето: логичният и желан извод е, че целият авторитет на римокатолическата църква се крепи на разказите на дванадесетте апостола за възкресението, които имат определящо значение за политическата структура на ранната християнска църква.

,,По този начин управлението на църквата е сведено до един ограничен кръг, който има безспорна власт и си присвоява правото сам да определя приемниците си. Това налага мнението за религиозното владичество, което се е запазило през времето и до наши дни, че само апостолите безусловно имат религиозно влияние и че единствените им легитимни наследници са свещениците и епископите, които се позовават на тази наследственост, след като ги ръкоположат. И сега авторитетът на папата се дължи на Петър, първия сред апостолите, който става свидетел на възкресението. Възгледът е много удобен, когато интересът на една организация се състои в това, да държи в ръцете си цялата религиозна власт. В интерес на водачите на древната църква е възкресението да се приеме, в буквалния смисъл на думата, защото самите те стават неоспорим източник на влияние и контрол. Тъй като никой от следващите поколения няма същия достъп до Христос като апостолите, всеки вярващ трябвало да отправя взор към църквата в Рим, която е основана от апостолите и към нейните епископи като господари."

Представителите на антицърквата естествено с право упрекват това ,,служебно превишаване на компетенциите" и политическо вмешателство, което има опасни последици и с пълно право нарича несъстоятелното мнение за възкресението ,,вярата на глупаците". Сред гностиците обаче мнозина са тези, които твърдят, че имат достъп до тайни източници на апостолската традиция, значително различаваща се от догмите на църквата. Интересен източник в тази връзка откриваме в ,,Апокалипсис на Петър", когато възкръсналият Исус поставя под съмнение властта на църковните висшестоящи и обяснява на Петър:

,,...тези, които се наричат епископи и дякони и се държат като че ли властта им е от Бога, всъщност са като пресъхнали канали. Въпреки че нямат представа от чудеса, те се хвалят, че чудото на истината им принадлежи. Те са разбрали неправилно учението на Апостолите и вместо истинско християнство братство са изградили една погрешна църква."

Авторката Илейн Пейджълс много точно в книгата си ,,Изкушение чрез познание" пише следното:

,,Дори когато човек осъзнае политическата импликация на тезата за възкресението, това още не обяснява изключителното му въздействие върху религиозния опит на християните... За социалния ред ортодоксалното учение... има съвсем друго влияние: то легитимира йерархия от хора, чието пълномощие посредничи в общуването между всички останали и Бога. Както Иреней и Тертулиан прозират, гностичната доктрина е потенциален унищожител на приетия ред: тя обещава на всеки посветен директен контакт с Бога, който самите свещеници и епископи може би не познават."

Гностичните книги, както и Новия завет съдържат текстове, които ни разкриват един друг образ на Исус. Не ни е известно дали той изобщо е имал за цел създаването на световна религия и разпространяването на учението му. Ако някой приживе е предсказал на Исус историческото развитие на създадената в негово име световна религия, той навярно е щял да предупреди своите апостоли и последователи. Може би дори го е направил, както биха казали току-що споменатите предания от ,,Апокалипсиса на Петър": ,,... Те (епископи и дякони, ръкоположени) са разбрали погрешно учението на Апостолите и вместо истинско християнство братство са изградили една грешна църква."

Всички изложени от една или друга група мнения и твърдения за възкресението все още са спорен въпрос. За истинността на това събитие и до ден-днешен се водят полемики и дискусии - и никоя от спорещите страни не е представила неоспорими доказателства. Главното противниково течение, съществуващо още от времето на древната църква, е групата на християните гностици. Те разбират възкресението като метафизичен процес, протичащ по време на живота: душевно и спиритуално развитие (възкресение).

Наченките на тази теза са очевидни донякъде в Новия завет и в апокрифите - разбира се, в зависимост от начина, по който се интерпретират.

,,Гностичните предания" са ,,изхвърлени" и забранени от политически причини и изхвърлени от църковния канон. Гностиците официално са обявени за еретици, защото абсолютната власт на църковните епископи никога не би допуснала осъществяването на желанието им да се сдобият, с познание, което ви довело до спиритуално избавление и възкресение.

1 коментар:

  1. "Илейн Пейджълс много точно в книгата си пише следното:
    "Дори когато човек осъзнае политическата импликация на тезата за възкресението, това още не обяснява изключителното му въздействие върху религиозния опит на християните... За социалния ред ортодоксалното учение... има съвсем друго влияние: то легитимира йерархия от хора, чието пълномощие посредничи в общуването между всички останали и Бога. Както Иреней и Тертулиан прозират, гностичната доктрина е потенциален унищожител на приетия ред: тя обещава на всеки посветен директен контакт с Бога, който самите свещеници и епископи може би не познават."
    Какво "точно" има в тази изключителна глупост? Именно посредничеството приключи с идването на Иисус Христос, а човека няма нужда от Пророците за да общува с Любовта, Доброто, Истината и Христос. Та кой повече от Апостолите е увещавал и насърчавал хората да търсят Бога за да намерят неговата благодат и слава? Какви посредници могат да бъдат горделивите гностици. Авторката не само никога не е докосната от Божията ръка и не знае за нея, но тя е далеч, далеч от нивото на срдно интелигентният човек.

    ОтговорИзтриване

Предоставено от Blogger.