Ads Top

Трите Руски революции - Част 2

Трите Руски революции - Част 2

Протоколите на Цион и Распутин 
На този етап през 1905г. - през ноември, когато мирът е договорен с Япония, първата комунистическа революция трябва да приключи, царят се съгласява на преход към демокрация, а лечителят чрез вярата Распутин е влязъл в царското семейство, за да лекува младия Алексей - в Русия са публикувани ,,Protocols of the Learned Elders of Zion" (,,Протоколи на уважаваните мъдреци от Цион"; понякога се изписва като Sion).

Протоколите (които се дефинират в произведението именно като ,,протокол") претендират да документират еврейски план за придобиване на цялото богатство на всички народи, за сваляне на всички правителства и създаване на Царство на евреите с еврейски цар. Според тях революцията от 1905г. е вдъхновена от евреи и Распутин казва на царя, че въстанието от 1905г. е еврейска конспирация за разрушаване на династията Романови. Съветва царя да избие евреите, които - след погромите в Киев, Александровск и Одеса - са се обединили в революционни групи за защита.

Protocols of the Learned Elders of Zion

Много е писано за автентичността на Протоколите. Твърди се, че те са написани от самия Адам Вайсхаупт, за да се обвинят евреите за плана на илюминатите за установяване на световна диктатура. По-вероятно е да са написани за Ционисткия конгрес от 1897г., макр че евреите винаги са отричали еврейско авторство. Твърди се, че Протоколите са попаднали в ръцете на Сергей Нилус, който през 1903г. ги представя на царя, може би за да дискредитира предшественика на Распутин мосю Филип.

Според руския историк Михаил Лепехин, който има достъп до наскоро отворените архиви, Протоколите са фалшификация, дело на Матей Головински, чийто баща е приятел на Достоевски. Головински работи за царските тайни служби и очевидно е написал Протоколите през 1900 или началото на 1901г., за да демонстрира на царя, че възходящата вълна на капитализма и модернизацията всъщност е еврейска конспирация, целяща да го свали заедно стария ред. Той моделира произведението си по памфлет, написан през 1864г. от антибонапартистки юрист, който твърди, че Наполеон III е готов да узурпира властта от френския народ.

Освен това се твърди, че първоначалният вариант е изплагиатстван от френското произведение ,,Dialogues of Geneva" (,,Женевски диалози") на Морис Жоли, който е близък приятел на евреина Адолф Кримю, върховен главнокомандващ на Великоориенталските франкмасони от Шотландския ритуал и 33-та степен франкмасон от Върховния съвет на Древния и примитивен ритуал на Мицраим в Париж - розенкройцерска масонска ложа, основана от илюминатизирания сионист Калиостро. По онова време тази ложа е централата на Сионския прирорат, чиято цел - установяване на световен престол в Европа, заеман от ,,цар на Йерусалим" - е заплашена от ционизма. През 1860г. Сионският приорат основава ,,Alliance Israelite Universelle" от Парижката ложа, за да апелира към реформаторски настроени евреи като Яков Шиф и династията Варбург. В отговор на това проционистката династия Ротшилд поема лидерството на европейските ционисти и дава огромни суми за каузата... и се позиционира срещу Варбур. Сионизмът и ционизмът застават на срещуположни страни.

През 1884г. Сионският приорат урежда ,,кражбата" на Протоколите от собствената си ложа на Мицраим (която през 1875г. се слива с розенкройцерските ордени Мемфис и Мартин). Протоколите след това са отнесени в Русия, за да се използват като пропаганда срещу ционистките евреи. В продължение на двадесет години всичко е мирно и тихо, но през ноември 1905г. Протоколите излизат на повърхността.

Едно становище (антиболшевишкото) е, че те са публикувани, за да свържат евреите Троцки и Ленин с еврейски план за световна революция. Распутин, който вероятно е сионистки агент, насърчава погроми срещу евреите, за да разруши ционизма. Евреите търсят защита от две революционни групи: умерената Социалдемократическа работническа партия (преди меншевики, или ,,малцинство" на Троцки), които са финансирани от проционистките Ротшилдови, и екстремистите болшевики - фракция, която се е отцепила и е станала независима партия под ръководството на Ленин през 1912г., финансирана от антиционистите Варбург.

Друго становище (антиционисткото) е, че тъй като Ротшилдови и Великоориенталските Варбург са на противоположни страни, както са Ротшилдови и Сионския приорат, Протоколите първоначално са написани, за да се дискредитира ротшилдовия ционизъм. Тяхната повторна поява има за цел да дискредитира ционизма в политиките на евреите Троцки и Ленин.

Трето становище (антиротшилдовото) е, че Рокфелерови се опитват да подкопаят използването на нефтеното поле в Баку от Ротшилдови и уреждат Протоколите да се покажат на царя, за да се обвинят Ротшилдови за провалилата се революция от 1905г. с надеждата, че царят ще лиши Ротшилдови от влияние в Баку. Ако това становище е точно, Рокфелерови стоят зад повторната поява на Протоколите чрез своя банкер и агент Яков Шиф.

Троцки бяга от Сибир почти незабавно след пристигането си там и се връща в Санкт-Петербург, където е скрит от своите приятели от Великия Ориент. След това той напуска Русия и пътува из Европа, говорейки в различни градове, без да бъде хванат. В Париж руските аристократични интелектуалци се присъединяват към ложи и обсъждат нова революция; в Русия те основават ложа на Великия Ориент в Санкт-Петербург (ложата ,,Полярна звезда") и в Москва. Тези ложи на практика нямат никакъв ритуал и в действителност са революционни клубове.

По това време Распутин, винаги свят човек в присъствието на царя и царицата, използва властта си, за да подкопае царския трон по зловещ, деструктивен начин. По негов съвет некомпетентни законодатели са поставени в Думата, некомпетентни министри - в правителството, и некомпетентни генерали - в армията. Той има доста любовници и се опитва да прелъсти и други. След доклад за него от премира царят го освобождава през 1911г., но царица Александра осигурява връщането му няколко месеца по-късно. Когато Николай II напуска Санкт-Петербург, за да ръководи войските на фронта, Распутин на практика управлява правителството. Настройва царицата срещу главнокомандващия армията, който е племенник на царя. Расте чувството, че единственият начин да се спаси монархията е да се детронира Николай II и княз Лвов и Керенски, двама масони от Великия Ориент, започват да кроят планове за преврат.


,,Февруарската революция от 1917г." на Ротшилдови и Керенски
През 1914г. Троцки е в Австрия и редактира революционния вестник ,,Правда". Великият Ориент вече е убил ерцхерцога и има последователи в полицията, която не го интернира, а го съвета да напусне Австрия. Тогава Троцки заминава за Швейцария, оставяйки документите си на грижите на ложата си във Виена. Присъединява се към Ленин и организира Третия интернационал (който трябва да налага ,,гражданската война, а не гражданския мир"). След Швейцария се мести в Париж, а после в Испания, арестуван е и е заточен в Ню Йорк, където през 1916г. е приет от великоориенталския франкмасон Яков Шиф, който е агент на Феликс и Макс Варбург от Великия Ориент. Настанен е в скъп апартамент и получава лимузина с шофьор. Шиф му дава работа - да редактира комунистическия вестник ,,Новия мир" (,,Нов свят") заедно с Николай Бухарин. През ивестна част от престоя си в Америка Троцки живее в апартамент на ,,Стандарт Ойл" на Рокфелер в рафинерията в Констабъл Хук, Бейуан, Ню Джързи. Следователно Троцки е агент на Рокфелер.

В Русия протестите са широкоразпространени. Благодарение предимно на влиянието на Распутин, правителството е все по-корумпирано и неефективно. Думата също е разпускана на няколко пъти, а Световната война върви на зле. Войските са лошо ръководени и зле оборудвани, и руската армия претърпява тежки загуби: един милион войници през 1915г. и друг милион в една-единствена битка (контраатаката срещу Австрия) през 1916г. Храната е оскъдна и в Петроград (както е преименуван Санкт-Петербург) има бунтове.

Английското франкмасонство и династията Ротшилд от известно време планират първата революция от 1917г. Вероятно Ротшилдови имат за цел да си възвърнат нефтеното поле в Баку, от което са се отказали през 1911г. заради дялове в ,,Шел". Рокфелерови са завзели Ротшилдовите нефтени полета около Мосул в Отоманския регион (днешен Ирак) след битката при Вердюн през 1916г. и осъзнавайки опита на Рокфелерови да завладеят Баку чрез провалилата се революция от 1905г. (откогато Ротшилдови са излезли оттам и са влезли в ,,Шел"), вероятно Ротшилдови действат за увеличаване на своите нефтени активи... и за да сложат ръка на богатството на царя.

Войната също е фактор. През 1916г. Централните сили като че ли печелят Световната война: във Франция положението е патово, а измореният от войната цар е готов да преговаря за отделен мир. Междувременно Германия е направила мирно предложение на Великобритания. Ако Великобритания иска да спечели войната, е жизненоважно да привлече ангажирането на САЩ, както и да накара руснаците да продължат да се бият. Това означава замяна на царя. През 1916г. Александър Керенски, масон 32-ра степен от Шотландския ритуал и член на Великоориенталската ложа (,,Полярна звезда") в Санкт-Петербург, който контролира дясното крило на Социалната революционна партия и подкрепя руското участие в Световната война, изпраща вест в Лондон, че правителството на неговия републикански режим ще задържи Русия във войната, ако британците финансират неговия преврат. Британското правителство незабавно откликва и Ротшилдови, които отдавна са хвърлили око на богатството на царя, изглежда, гарантират финансирането. Близкият им сътрудник (чрез Южна Африка, Кръглата маса и британското правителство) лорд Милнър харчи 21 милиона рубли за финансиране на революцията на Керенски, около 3 милиона долара - пари, които той лично няма и може да се допусне, че са на Ротшилдови. Английските франкмасони тайно се срещат с Керенски през есента на 1916г.

През декември 1916г. - трябва да има връзка с тези тайни срещи - влиянието на Распутин върху царя е елиминирано. Той е убит, след като е примамен в дома на принц Юсупов, който, изглежда, е великоориенталски масон и съюзник на Керенски, където е отровен в мазето и след това застрелян. Въпреки това не умира и в леда на река Нева е пробива дупка, през която той е натикан във водата и удавен.

На 19 януари 1917г. лорд Милнър, член на Военния кабинет в Лондон, масон 33-та степен и глава на групите ,,Кръгла маса", напуска Лондон и прекарва 3 седмици в Петроград, поддържайки доставките на западни оръжия за руската армия. Заговорът за издигането на Керенски във властта е осъществен в Британското посолство в Москва.

Лорд Милнър изпраща Сидни Райли от MI6 да осигури нефтените полета в Баку за британските инвестиции (,,Шел"), а също и тези на Рокфелерови. (Брус Локхарт от MI6 е личният представител на лорд Милнър, който контролира Ленин и Троцки.) Керенски би трябвало да посочи, че реалната опозиция на болшевиките идва от Британия и САЩ, когато истината е точно обратната; чрез Съмърсет Моьм от MI6 Керенски изпраща на Лойд Джордж писмо, искайки оръжия. Лойд Джордж отказва да помогне.

На 12 март в Петроград избухва въстание, (По стария календар то се осъществява на 27 февруари и затова е известно като Февруарска революция.) По-голямата част от армейския гарнизон се присъединява към бунта. В Петроград се формира Съвет на представителите на работниците и войниците и тъй като всички основни армейски сили са на Австро-германския фронт, един добре организиран преврат е малко вероятно да се провали.

В бърз преврат от Думата цар Николай е принуден да абдикира три дни по-късно от княз Лвов. Братът на Николай, великия херцог Михаил отказва трона и така се слага край на 300-годишното Романово управление и хилядаходишната руска монархия. С одобрението на Съвета комитет на Думата назначава временно правителство, оглавено от Лвов, в което Керенски е министър на правосъдието.

Ако Ротшилдови наистина дават финансова помощ на Керенски - ако те стоят зад и в крайна сметка са отговорни за 21-те милиона рубли на Милнър и сумата от поне 1 милион долара, дадена от организацията на Дж. П. Морган по молба от 2 декември 1917г. на директора на Нюйоркската банка на Федералния резерв, който е приятел на Керенски в Петроград, - тяхната цена може би е Декларацията на лорд Балфур от 2 ноември 1917г. пред Уолтър, лорд Ротшилд, за съгласие за еврейско заселване в Палестина, която ще се превърне в ционистката държава Израел. Лорд Балфур е британският външен министър и британците продължават отчаяно да привличат САЩ във войната. В САЩ има силно еврейско население, което упражнява огромно влияние върху правителството. Начинът да се осигури американското влизане във войната може би е да се обещае на евреите възстановяване на Палестина в замяна на това те да убедят американското правителство. Сър Майк Сайкс от Военния кабинет се обръща към германската династия Варбург, която контролира американското банково дело, но те (Феликс Варбург и Яков Шиф) са антиционисти и не се заинтересуват. Той назначава лорд Милнър, който чрез един евреин и масон 33-та степен от Шотландския ритуал (съдия Брандис) го свързва с полковник Хаус, евреин и масон 33-та степен от Великата ложа, съветващ президента Удроу Уилсън. Той е ционист и води д-р Хаим Вайзман, друг еврейски английски франкмасон и ционист. Постигната е договореност: еврейска Палестина срещу американски войски.

На 7 февруари 1917г. англоционистите, включително Джеймс дьо Ротшилд и д-р Вайзман, се събират, за да чуят плана на Сайкс. Ционистите след това изпращат послания по целия свят, първо до руските ционистки водачи, насърчавайки ги да помогнат на революцията на Керенски. В централата на Сионския приорат антиционисткият ,,Alliance Israelite Universelle", която е за ,,цар на Йерусалим", осмива идеята, че евреите ще поискат да се върнат и да се заселят в Палестина. Единствено барон Едмонд дьо Ротшилд е ,,за" нея. Папата, обратното, одобрява. Арабите са нещастни, но английският франкмасон и агент от британското разузнаване Т. Е. Лоурънс е помолен да работи с тях чрез масонските ложи (основавани от Мацини като ,,Младите турци", известни по-късно като ,,Мюсюлманско братство"). Лоурънс е в контакт с последователите на Мацини. Евреите франкмасони д-р Вайзман и американският съдия Брандис поддържат връзка, а Вайзман се среща с франкмасона лорд Балфур.

Вайзман нахвърля черновата на Декларацията. Тя е изпратена на Брандис, който я предава на полковник Хаоус за одобрението на президента Уилсън. Барон Едмонд дьо Ротшилд се съгласява с нея във Франция и след това тя е представена на Военния кабинет в Лондон ив крайна сметка е подписана през ноември 1917г. Много преди това обаче еврейското лоби е осигурило влизането на Америка във войната, което става през април 1917г. - месец след революцията на Керенски.

Междувременно, макар и официално реагирайки, Ротшилдови активно работят в тази мрежа, първо, за да финансират и да вкарат Керенски във властта предвид конфискуване на богатството на царя, а след това, за да гарантират еврейска родина в Палестина. Коректно е да се приеме, че ,,еврейска Палестина срещу американски войски" е идея, родена от Ротшилдови.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.