Ads Top

Следите на Авраамовите религии - Част 2 КРАЙ


Нека в началото се посветим на въпроса, какво е било преди Авраам или какво би могло да е било? В случая сме изправени пред същия проблем, както в повествованието за сътворението на света според Битие, защото от Енума Елиш вече знаем, че библейските предания водят началото си от шумерската цивилизация, от Двуречието между Ефрат и Тигър.
Накратко за Шумерте: (Една от най-старите истории, познати на човечеството. Написана е от древните шумери преди хиляди години. Едно от копията на епоса оцелява в библиотеката на Ниневия до VIIв. пр. Хр. и е открито от археолози в началото на XIXв. Енума Елиш е клинопис, създаден върху седем глинени плочки - наречен е ,,Седемте плочи на Сътворението". След като е преведен на съвременните езици, разказът разкрива забележителна история, която внася смут в научните среди. Най-общо казано според шумерите бог Ану идва на земята с флотилия от космически кораби, пристигащи от огромна планета в Слънчевата система далеч отвъд познатата ни Плутон, с цикъл на обиколка около Слънцето близо 3 600 земни години. Когато боговете пристигнали решили да събират ресурси за планетата си - особено някои видове метали. Създават човека, за да работи в мините. Постепенно го усъвършенстват, създават строй на управление, цивилизоват творенията си и в крайна сметка ги поставят да се грижат за Земята, с обещанието да се завърнат...)

В Стария завет се казва, че предците на Израил, до появата на Авраам, служат на ,,други богове": ,,И рече Исус на целия народ: тъй говори Господ, Бог Израилев: вашите отци, Тара, баща Авраамов и баща Нахоров, в старо време живееха отвъд реката и служеха на други богове" (книга на Исус Навин 24:2); старозаветният бог Яхве за тях е в далечното бъдеще.

,,Дори след като Яхве се запознава със своя ,,избран народ", връзката с него е била слаба, защото повече от хилядолетие и други богове са обичани по същия начин. Когато израилтяните поискали да опишат историята и наследството си, трябвало да разкрият големи периоди от време в миналото и те потвърждават стари, устни традиции и добавят подробности, които обясняват как трябвало да бъде. Авраам затова вероятно е принуден да напусне родния си град Ур, защото не можел да понася повече ,,безбожните" номади от Севера, които бавно започват да придават облик на делника там, защото политическите размирици по онова време винаги се обосновавали с религиозно недоволство. Библията описва Авраам като човек, идващ от строй, в който Божиите правила са пренебрегвани. Това несъмнено се отнася за детронирането на представителя на Бог на Земята, царя на Ур и неговото духовенство."

Какво знаем обаче за времето преди Ур, т.е. за началото на шумерската цивилизация? В Шумер имало повече божества, както ни разкрива Старият завет. Би трябвало да е така, защото се смята за научно доказано, че историята на еврейския народ и неговото познание в общи линии се преплитат твърде много с египетската цивилизация. Потвърждава се и от Стария завет, защото там срещаме думата Египет стотици пъти, а в египетската хронология попадаме само веднъж на думата Израил.

Фараонът Аменхотеп IV (Ехнатон), (1372-1354г. пр. Хр.) въвежда в Египет монотеизма (вярата в един бог). От този момент е почитан само бог Атон.

Произход означава започване, начало. В този смисъл, ако търсим началото на дадена цивилизация или религия, трябва да ,,дълбаем" до корените и да се опитаме пътешествиетони във времето да е колкото се може по-назад в миналото - без религиозни задръжки.

Преоткриване на шумерската цивилизация:
Най-значимите сведения за началото на Авраамовите религии без съмнение могат да се намерят единствено в Месопотамия, но хилядолетия наред старозаветните градове лежат погребани под пясък и камъни. Едва през 19. век англичанинът сър Остин Хенри Лейърд успява да направи голямата ,,първа копка". Най-напред са разкрити античните градове Калах и Ниневия - истинска световна сензация!

Мотивирани от успехите на разкопките, археолозите изваждат изпод развалините все повече и повече ,,библейски" градове. Югоизточно от Вавилон учените откриват Акад, столицата на акадското царство (2350-2200г. пр. Хр.), южно от нея град Киш, а още по на югоизток - Урук. Много от разкопките потвърждават откъси от Стария завет, в които се споменават някои от тези градове. За почуда на учените, колкото по на югоизток напредват, толкова по-древни се оказват градовете. Вече става ясно, че в Месопотамия е съществувала цивилизация, още по-древна от най-ранните находки на египетската култура. При разкопките на античните ,,библейски" градове са намерени и най-старите до момента свидетелства на предците ни: няколко хиляди глинени плочи и много стари ролкови цилиндри.

Сведенията са обширни и неочаквано пресъздават много ясна картина на обществото: стари договори, закони, дворцови заповеди, брачни свидетелства, медицински предписания, философски и исторически ръкописи. Особено интересни са историята за сътворението и вероятно най-старата звездна карта в човешката история.

,,Много други библиотеки са разрушени през вековете: Персеполис е подпален, когато Александър Велики превзема града; през 83г. пр. Хр. изгарят много писмени съкровища при пожара в Рим; през 146г. пр. Хр. римляните разрушават библиотека в Картаген с повече от 50 000 произведения; писмената на минойската култура на остров Крит в по-голямата си част са унищожени; най-старият писмен летопис на египтяните от центровете на жреците в Мемфис и Хелиопол е загубен, а най-голямата вреда нанася пожарът на Александрийската библиотека, в който според сведенията са изпепелени около 700 000 писмени свитъци. Съзнателното унищожаване в повечето случаи става при смяна на властта, масови безредици и по време на война. Домовете на знанието и на времето са твърде голяма опасност за новите владетели. Градът на книгите на цар Саргон от Урук с ръкописи на акадците и шумерите е напълно разрушен, както и библиотеката в Нипур. Малко, но важни остатъци, които Ашурбанипал архивира, са открити от археолозите в Лагаш и както вече споменахме, в Ниневия."

Ашурбанипал е мъдър и жаден за знания владетел. Той възлага на книжовниците си да съберат всички стари текстове и ръкописи, да ги преведат и да изготвят втори екземпляр (копие) на всеки документ. От днешните преводи се разбира, че много от тези древни писмени произведения са преведени от по-древен език: там се казва ,,преведени" или ,,от езика на Шумер". Един от личните надписи на Ашурбанипал гласи следното:

,,Богът на книжовниците ме е дарил с дарбата да бъда вещ в своето умение. Аз бях посветен в тайните на писмото. Мога да чета на шумерски дори трудните таблички. Разбирам също загадъчните думи, издълбани в камъка, от времето преди Потопа."

Хенри Роулинсън превежда клинописите и стига до заключението, че преди акадския трябва да е съществувал и друг език.

През 1869г. ориенталистът Юлиус Оперт заявява, че е разгадал загадката за произхода на древните ръкописи. Той успява да различи два основни езика върху копията от библиотеката в Ниневия - единият е акадският, по-новият. Другият език е по-стар и е писмена форма от древната шумерска култура, както установява Оперт.

Шумерската култура е преоткрита. Много от копията се отнасят за векове преди Потопа и преди основаването на шумерското царство. Най-значимото писмено свидетелство, запазено в добро състояние, е ,,епосът Атра-Хазис". Според една версия на именника на шумерските царе - Атра-Хазис е син на Убара-Туту, царя на Шурупак (днешният Талл Фарах в централна Месопотамия), който в ,,Епоса за Гилгамеш" се посочва като баща на Утнапищим. Атра-Хазис (изключителният Мъдрец), както и Утнапищим (намерилият живота) са предците на библейския Ной. Съществува и един ,,шумерски Ной" - Зиусъдра (дълъг живот).

Науката датира началото на шумерската култура около 3800г. до 4000г. пр. Хр. В този период шумерите се заселват в Месопотамия, земята между реките Ефрат и Тигър, на територията на днешен Ирак. Шумерите използват канализационна и напоителна система, модерна архитектура и строителна култура, развиват корабостроителско стопанство, модерна училищна система, административна система, фармацевти и медици.

Днес изглежда така, сякаш тази култура се е появила на световната сцена от нищото, без явни и научно доказани предхождащи стадии на развитие. Прави впечатление, че сега се намираме в същата ситуация и по отношение на египетската високоразвита цивилизация, защото и при нея важните фази на развитието й се губят в сянката на миналото. Единственото съвременно научно издържано обяснение е предположението, че поради големи глобални катаклизми, като например потопа, се стига до радикални преломи и знанието в голяма степен се загубва. Преданията в световен мащаб ни дават достатъчно доказателства! По всички краища на земното кълбо откриваме в различните култури и литературата на древните народи ,,легендата" за голям потоп. Няма съмнение: той, големият Потоп, се е състоял!

Наред с преданията от Месопотамия (Гилгамеш) и преданията в Библията (Ной) откриваме потвърждение за катастрофално наводнение и при ацтеките, маите, в индуизма, при индианците хопи и много други природни народи. Историите за вселенски катастрофи и за Потопа биха могли да изпълнят рафтовете на не една и две библиотеки. Още по-интересна и изумителна е приликата между различните предания. Сценарият и действието винаги се развиват по един и същи начин. В едно от преданията главното действащо лице е Ной (според Библията), в друго става дума за Утнапищим (в ,,Епоса за Гилгамеш"), в следващото се говори за Зиусудра (при шумерите), а в още по-следващото героят е Атра-Хазис (при акадския народ) - ето червената нишка, която човек неминуемо следва.

Наред с писмените и устни свидетелства по света които съобщават за потоп, са намерени и археологически доказателства за голямо наводнение преди повече от 6000 години в Ур. Учените откриват подгизнал глинен слой с дебелина два метра и половина, който покрива област от над 100 000 квадратни метра в Месопотамия и обхваща земи северно от Багдад до крайбрежието на Персийския залив, т.е. територия, към която днес принадлежат части от Иран, Ирак и Кувейт. От големината на земния слой учените заключават, че приливната вълна е имала гигантски размери и вероятно е погубила всички хора от шумерската цивилизация, които не са успели да се скрият.

Посочената дата на потопа обяснява също, защо високоразвитата цивилизация изведнъж отново се появява от нищото около 4000г. пр. Хр. По-ранните и важни епохи на тази цивилизация на практика са изчезнали в небитието вследствие на унищожителното наводнение. Малцината шумери, които успяват да се скрият и преживяват природната катастрофа, трябвало да започнат отначало. Благодарение на високото ниво на техните знания обаче, периодът на възстановяването на Шумер, известен ни днес, е бил сравнително кратък.

Въпреки писмените свидетелства и археологическите доказателства за потопа, които са факт, има и голяма опозиция по този въпрос, опитваща се да постави големия Потоп в царството на митовете и легендите. Мащабните последици за претенциите за абсолютност на разединените Авраамови религии, за останалите световни религии и различните ,,тайни" организации едва ли биха могли да останат извън обсега на вниманието ни, както сигурно е видно вече от наличните научни доказателства. Вече не би трябвало да ни се струва толкова дълъг пътят от времето преди Потопа до Атлантите и до другите, величави, високоразвити цивилизации! А след това? След това вече е само въпрос на време, докато старомодният и манипулиран мироглед относно възникването и развитието на хомо сапиенс на планетата Земя, широко разпространен особено през последните две хиляди години, бъде погълнат от потопа на прозрението.

Потопът на прозрението ще погълне и догматизирания авторитет на историци и учени, които с несъстоятелна убедителност - която по-скоро трябва да се нарече научно скалъпена религиозна догма - и благодарение на материална и организирана подкрепа, показват по света една полуистина в угода на определена фалшива и невярна идеология или от страх, да не би да реформират някое ни съвсем истинско религиозно становище.

Писмените свидетелства от Месопотамия не само преобръщат с главата надолу религиозния светоглед. Те категорично го коригират по отношение на много от главните действащи лица или събития, като например личността на Моисей или историята на сътворението и появата на човека (Адам и Ев). От този доказателствен материал непрекъснато излизат наяве историческите корени и взаимовръзки на шумерската и най-вече на египетската високоразвита цивилизация, което обаче не е в полза на църковната представа за света и на създадените от нея догми.

Според Енума Елиш - епоса на древните шумери за сътворението - е имало всъщност едно сътворение преди възникването на света. В него се говори за космическа катастрофа, както и за възникването на нашата слънчева система с планетата Земя. Древните писмени източници разказват обаче подробно и за божествата Анунаки, които се появяват на земята в ранните години на човешката история, за да добиват злато, минерали и други полезни изкопаеми. Според древните легенди те чрез генетична манипулация на праисторическия човек целенасочено създават нова комбинация - лулу амелу (примитивен работник) - и хоп, ражда се Homo Sapiens! И до днес това е единственото наистина научно тълкуване за т. нар. свързващо звено (missing link) в човешката еволюция, което би обяснило липсващите преходни фази (например внезапната поява на интелигентността).

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.