Ads Top

Разгромяването на поддръжниците на папата (Част 2) - Елизабет I, Сесил и Дий


В Англия революцията на Реформацията води до нов империализъм, тъй като Англия иска да победи Испания. Хенри VIII е наследен от болнавия си 10-годишен син Едуард VI и когато Едуар умира, от най-голямата си дъщеря Мери (дъщеря на Катерина от Арагон), която възстановява католицизма. Мери е омъжена за Филип II от Испания (наследник на западните владения на Карл V) и носи Контрареформацията в Англия за пет кървави години (1533-1558).

Наследена е от по-младата дъщеря на Хенри на Хенри VIII, протестантката Елизабет I (1558-1603) - дъщерята на Ана Булин, чийто брак с Хенри VIII се смята за незаконен от папата. Елизабет придвижва страната напред и й дава чувство за национална идентичност. Макар че много чужди управници искат ръката й, включително и самия Филип от Испания, отказва на всички (несъмнено осъзнавайки колко непопулярен е бракът на нейната полусестра Мери с Филип). Не се омъжва и за никой от своите поданици, но управлява, като манипулира ухажорите и любимците си, привидно стара рома - ,,кралицата дева", - избягваща обаче войната, така че да не е принудена да свика парламента, който може да наложи определени условия. Предвид растящото калвинистко влияние, тя не желае парламентът да задава въпроси за Църковното споразумение от 1599г., което е въвело католическия англикански ритуал.

След смъртта на баща й през 1547г. (когато тя е на 14 години) нейна настойница е вдовстващата кралица Катарина Пар, която се жени за лорд адмирал Томас Сеймур. По-големият му брат, херцогът на Сомърсет, е регент на кралството, докато Едуард VI е малолетен, и сега Томас крои планове срещу него, а през януари 1549г. е арестуван за измяна и обвинен в заговор за женитба с 16-годишната Елизабет, за да управлява кралството. Разпитите установяват, че той на няколко пъти е виждан да флиртува с Елизабет и да действа по твърде фамилиарен начин. Томас Сеймур е обезглавен.

Сесил
Когато е била на 16 години, е възможно Елизабет да е родила дете от Томас Сеймур, а Уилям Сесил да е решил проблема и да е пазил в тайна събитието. Независимо дали тази спекулация е вярна или не и дали той е имал някакво влияние върху нея, фактът е, че когато Елизабет се качва на трона през 1558г., назначава Уилям Сесил за свой главен Държавен секретар в деня на встъпването в длъжност и той й служи в продължение на 40 години (след 1571г. като държавен кралски ковчежник) и е най-довереният й съветник. Той е най-властният човек в управлението й - дори шефът на шпионите Уолсингам му е подчинен - и по-късно получава титлата на лорд Бърли.

Приносът на Сесил към Реформацията като революция е огромен. Алан Гордън Смит отбелязва в ,,William Cecil, the Power behind Elizabeth" (,,Уилям Сесил: силата зад Елизабет"), че Реформацията е социална, икономическа, нравствена и религиозна революция, която има еднакво съществени последствия като Френската и Руската революция. Триумфът й в Англия е основно дело на Сесил, който налага голямата промяна върху несклонните да я приемат хора и само за едно поколение обръща нацията към новата религия, която е смесица от национализъм и индивидуализъм, родила модерна Англия.

Сесиловата революция в държавното управление (1558-1598) надгражда реформите на Томас Кромуел. Уилям Сесил организира ново централизирано управление и бюрократична аристокрация, която става известна като ,,regnum Cecilianum". Англиканската църква, която на мистичната плоскост се корени в келтското християнство и неопетненото послание на Исус, е формирана като политическо споразумение. Положени са основите на Британската империя с откривателските пътешествия и опитите за колонизация на Америка. В резултат морската сила на Англия се увеличава съществено - Елизабет поддържа флота, която може да се допълва с кораби от търговската флота - и Англия успява да разгроми испанската Армада през 1588г. Тази испанска флота иска да завладее Англия за католика Филип II в Испания - вдовеца на Мери, който взема под внимание отлъчването на Елизабет от папата през 1570г. и прокламацията на папа Григорий XIII през 1580, че няма да е грях светът да се отърве от такъв жалък еретик като кралицата на Англия.

От централно значение в Сесиловата революция в държавното управление е собствената харизматична привлекателност на Елизабет. Без редовна войска, ефикасни полицейски сили или ефективна бюрокрация, Елизабет трябва да вдига данъците от несклонен да управлява парламент и го прави, като използва чара и сладкодумието си, както когато се обръща към войниците в Тилбъри в навечерието на Армадата. Тактиката й е да насърчава култ към любов, в който е разглеждана като Диана, богинята на луната. Астреа, богинята на справедливостта, и Глориана, царицата на феите - Феята-кралица на Спенсър. Тя изразява дипломатическите си цели на езика на любовта.

От царуването на Елизабет израства нов светски империализъм, срещу който Шекспир възразява в пиесите си. ,,Хамлет" и ,,Троил и Кресида" осъждат Сесил/Бъргли под маската на Полоний и Пандар. Съответно, Шекспир величае концепцията за суверенитета и рицарството, например в ,,Ричард II" (речта на Гонт за ,,този овластен остров") и в ,,Хенри V" с нейния апел към патриотизма пред Ейджинкорт. Противопоставя се на новия меркантилен етос, приет от лорд Бъргли и отчасти защото е толкова отрицателно настроен срещу Бъргли, някои вярват, че ,,Шейк-спиър" (за което твърдят, че е ,,,nom-de-plume" (псевдоним), използван за пръв път през 1593г.) не е Шекспир (,,Shakspere") от Стратфорд (изписването на името в енорийския регистър) - син на неграмотни родители, който никога не е пътувал извън Англия и не е учил децата си да четат, както и не е оставил и една книга след смъртта си, - а Едуард дьо Вер, 17-ти граф на Оксфорд. Оксфорд се е оженил за дъщерята си, след като тя забременяване, докато той живее във Венеция и пътува в Италия (Верона, Падуа, Мантуа и т.н.) през 1575/7г. Трябва да се подчертае, че много повече са вярващите - с основания, - че Шекспир от Стратфорд пише Шекспировите трудове.

Дий
Зад новия Сесилов империализъм, който е продължен от сина на лорд Бъргли Сесил (по-късно лорд Солзбъри), поканил Джеймс I да наследи Елизабет, стои уелсецът Джон Дий. Алхимик, астролог и математик, който изнася лекции в Европа, преди да стане астролог на Мери, той е хвърлен в затвора заради магьосничество, но е освободен, за да практикува астрология и да чертае хороскопи на придворните на Елизабет. (Освен това дава уроци на кралицата за тълкуването на неговите трудове.) Той е империалист- Дий измисля термина ,,Британска империя" през 1568г., - който иска Англия да стане световна морска сила. Дий съветва мореплавателите да изследват Новия свят и през 1577г. пише ,,Treatise on Naval Defence" (,,Трактат по морска отбрана") - проект за имперска флота, която ще владее моретата и ще защитава британските интереси по целия свят.

Дий е от централно значение за двора на Елизабет и е учител на кралицата. Той е учен-магьосник като Пико дела Мирандола. Корените му са в окултния неоплатонизъм на Фичино и той смело утвърждава силата на кабализма: ,,никоя наука не дава по-силно доказателство за божествеността на Христос от магията или Кабала". От 1583 до 1589г. пътува в Полша и Бохемия, демонстрирайки магията си пред много от европейските принцове, и е свързан с Джордано Бруно - ,,Hermetic Magus", който посещава Дий в Англия през 1583г. Ренесансът (чрез Пико) издига фигурата на ,,Magus", интелектуалеца, който практикува магически изкуства, ,,Магия и Кабала" и започва да се разглежда като съвършения човек. И Бруно, и Дий защитават окултен неоплатонизъм, който е потопен в магически Кабализъм.

Изглежда, че Шекспир основава Просперо на Дий. Като че ли в съзнанието на Шекспир именно Дий е призовал Ариел, причинявайки корабокрушението с магията си, и е обещал да изгори книгите си в края на пиесата. Бруно е изгорен на кладата заради своите ,,пантеистични" вярвания през 1600г., но Дий оцелява и става управител на Манчестър Колидж през 1595г.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.