Ads Top

Пътят водещ към Рим (Част 1)


Пътят, водещ от напълно установената църква в Рим от второто хилядолетие до времето на Исус, е каменист, изпълнен с противоречия, разколи и свадливост.
Дори преди разпъването на кръст съществува силно съперничество между последователите на Исус и тези на Иоан Кръстител. Крайният резултат е ереста на иоанитите - идеята, че Иоан е истинският месия, а не Исус. Макар че до голяма степен е изличена от ранната църква, тази концепция продължава да съществува и в съвременността в определени елементи на франкмасонството, както и при мандейците в Ирак.

След разпъването на кръста се засилва съперничеството между юдейската общност и ранните християни - и дори между последователите на самия Исус.

Засилва се разколът между фундаменталистките юдейски християни, принадлежащи на сектата на есеите, и гръцките или елинизираните християни в Йерусалим от 1 век. Звучейки до голяма степен като фундаменталистите в Америка днес, набожните юдеи атакуват тези чужденци, защото са изоставили религиозните служби заради гръцките спортни арени, пълни с борци и хвъргачи на дискове.

Иаков и Мария Магдалина като водачи на Йерусалимската църква са скарани дори с Павел, който носи християнското си послание на неверниците на север. Огромни кавги избухват и по най-дребните въпроси. В Послание на св. апостол Павла до галатяните 5:12 Павел е толкова отчаян от непрекъснатите спорове за обрязването, че изразява надеждата ,,размиряващите" да бъдат кастрирани!

,,Първите юдейски християни вярват, че подчиняването на всички строги юдейски религиозни закони, включително обрязването и храненето само с кашер, е необходимо за спасението" - отбелязва Еди. - ,,Павел проповядва, че спасение може да се постигне чрез вяра и че еврейските религиозни закони не бива да пречат на хората да стават християни. В крайна сметка Павел печели, тъй като все повече неверници приемат християнството. Към III век те значително надделяват числено покръстените юдеи, дефинират християнството според теологията на Павел и започват да бичуват първоначалните юдеи-християни като еретици.

Към средата на втори век епископът на Лион Ириней заклеймява като еретици последователите на Исус и Иаков, известни като назаряни, или ,,бедните". ,,Подобно на самия Исус, те, както, и есеите и садукеите (последователи на основния жрец на Соломон Садок) два века преди тях, тълкуват пророческите книги от Стария завет" - оплаква се Ириней. - ,,Те отхвърлят посланията на Павел, както и самия апостол Павел, наричайки го вероотстъпник (отхвърлящ) от Закона."

Гардбър отбелязва: ,,Назаряните.. отхвърлят Павел като ,,ренегат" и ,,фалшив апостол", твърдейки, че неговите ,,идолопоклоннически писания" трябва ,,напълно да се отхвърлят"."

Д-р Илейн Пейгълс, която е ръководител на Катедрата по религия в колежа ,,Барнард" към Колумбийския университет, пише: ,,Различни форми на християнство процъфтяват в ранните години на християнското движение. Стотици съперничещи си учители претендират, че учат на ,,истинската доктрина на Христос" и се отхвърлят едни други като мошеници. Християните в църквите, разпръснати от Мала Азия до Гърция, от Йерусалим до Рим, се разделят на фракции, спорейки за водачеството на църквата. Всички претендират, че представляват ,,автентичната традиция"

,,Много над кавгите в местните църкви стои Римската църква, незаинтересувана, непритеснена и вероятно неразбираща" - пише Еди, добавяйки, че църквата по това време се съсредоточава предимно върху мисионерската работа в Европа - дейност, която се отплаща с неочаквани ползи. ,,Без да го знае, християнизацията на тези езичници в крайна сметка спасява Римската църква, защото варварите и техните жреци разглеждат църквата в Рим като авторитета за своите религиозни вярвания. Когато варварите завладяват Рим, Римската църква е пощадена."

Макар и пощадена от варварите, църквата пък трябва да се бори с различни секти, всяка от които са има собствен вариант на християнството.

Една такава група са гностиците, които твърдят, че интуитивно разбират загадките на Бога и Земята. Това е разбиране, което е резултат от взискателно мислене, посвещаване и интиутивни преживявания, а не просто интелектуално изследване. Църквата смята гностиците за особено опасни, защото те пренебрегват нуждата от йерархия на духовниците, която да интерпретира словото Божие.

Далеч от това да са опасни еретици, тези християни твърдят, че са пазители на тайни позннаия, както се вижда от гностичните папирусни книги, открити в Наг Хамади през 1945г. Точно това откритие позволява за пръв път по-различен поглед върху гностицизма от заклеймяващата реторика на църквата.

Гностицизмът, произлизащ от гръцката дума gnosis, или познание, е основан през първи век от Соломон магьосника - съвременник на Исус, известен по-късно като ,,Бащата на всички еретици". Той защитава идеите на гръцките философи, например Сократ, който учи, че човешката душа съществува извън физическото тяло и следователно има достъп до универсалното познание и че мъдростта (Gnosis) е донесена на Земята от небесата.

Друг важен гностик е Базилид - ранен египетски християнин, който чрез своя Александрийски култ иска да вплете в християнството древните мистерии на Месопотамия. Тези александрийци вярват, че непознати извънземни същества, наречени ,,еони", действат като вестоносци между небесата и Земята. Персиецът Зороастър поставя основите на собствена форма на гностицизъм около петстотин години преди Христос. Известно като зороастризъм, това движение се разпространява на големи територии, докато не е изтикано от нахлуващите мюсюлмани през VII век.

Окултният автор Андре Натаф заявява, че гностицизмът възниква в Месопотамия, първо в областта на Иран, а след това се е разпространил и в Мала Азия, Сирия и Вавилон, където е подет от израилтянските пленници и е върнат в Палестина и Египет. ,,Определени детайли доказват, че гностичните свети книги (от Кумран и Наг Хамади) датират от толкова ранен период, че самото християнство може да се разглежда просто като ,,клон на гностицизма" - пише Натаф. - ,,Гностицизмът обаче в еднаква степен може да се сравнява и с всяка религия. Всяко религиозно познание в крайна сметка се развива от древен примитивен източник, загубен в ,,мъглата на времето"."

Според израилтянската Кабала гностиците искат да разберат ,,тайните" на Бога, търсейки отговори в свещените текстове на всяка религия, която приемат. Те търсят разбиране за съществуването чрез тълкуване на всичко, което възприемат като по-дълбок смисъл в символизма на религиозната литература. ,,Гностицизмът е религиозен екзистенциализъм" - коментира Натаф. Гностицизмът процъфтява, докато не е провъзгласен за ерес от съвета на епископите на Римската църква през 325г.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.