Ads Top

Дългият път на Рицарите Тамплиери - Част 1


Разбира се, много е трудно да се проследи прецизно дългият път на тайните ложи и обединения назад чак до античността. Съществували са много движения, които са се развивали и след сравнително кратко време са изчезвали от хоризонта, а други с времето се присъединяват към големите и водещи ложи.

Основната причина за частична непрозрачност по този въпрос от древни времена се дължи на пазенето в тайна на великите ложи! Друга характерна особеност се крие в преследването, което бележи съдбата на тамплиерите особено силно. Няма друга общност, поне и исторически не е доказано, която да е оказала толкова голямо влияние на хода на цялата историография, особено по отношение на християнството, както ще се убедим.

Мненията на историците и изследователите и досега се различават, когато става дума за същинската причина за основаването на организацията. Според общата историография се приема, че около 1118г. се появяват девет рицари от Франция, за да защитават от нападения нарастващия брой богомолци.

Предисторията на Ордена на тамплиерите е тясно свързана с Първия кръстоносен поход (1096-1099). Светите земи падат под властта на селджуците и в Ерусалим управлява султан. Походът завършва през 1099г. с кървавото превземане на Ерусалим. Войската на кръстоносците се състои основно от френски рицари и е предвождана от благородника Годфроа дьо Буйон.

След окончателната победа Годфроа льо Буйон провъзгласява ,,Царство Ерусалим". Година по-късно, когато умира, брат му Балдуин става новият крал на Ерусалим. Балдуин Първи остава на трона до смъртта си през 1118г. Още по времето на неговото регентство трябва да е имало оживен, а отчасти и таен обмен с Франция.

Между аристократите във войската на кръстоносците е и един млад рицар, деветнайсетгодишният Юг дьо Пайен, племенник на влиятелния граф Хуго дьо Шампан, един от подбудителите на цялата акция. Юг дьо Пайен става първият Велик майстор на Тамплиерския орден. Юг се отправя на кръстоносния поход заедно с четиридесет години по-възрастният му приятел и ментор Йоан от Везеле, посветен от бургундския Бенедиктински орден. Шейсетгодишният рицар-монах Йоан остава в Ерусалим и по-късно се прочува като Йоан от Ерусалим, мистичният автор на тайни пророчества, които дълго време са известни само в посветените кръгове, но тяхната визия трайно повлиява стратегията на тамплиерите.

Юг дьо Пайен скоро се завръща във Франция, впечатлен от еврейските и мюсюлманските тайни учения, и преди всичко потресен от ,,забранената истина", която стига до ушите му: Исус не е умрял на кръста; католическата църква се крепи на голяма измама и е силова организация, чрез която действа ,,Богът на лъжата". Той вече е един от посветените.

Четири години по-късно, заедно с богатия си чичо, граф Хуго дьо Шампан, той се завръща в Ерусалим, където двамата остават пет години. Със сигурност техният приятел, старият Йоан, който междувременно се е сприятелил с еврейските тайни учения, имал много какво да им разкаже: ,,С каквото и да са се занимавали, накрая те се завръщат с древни староеврейски текстове... Във Франция намират абат Етиен Хардинг от цистерцианския орден, основан седем години по-рано. Орденът се погрижил за староеврейските текстове, дори се допитал до равини от Горна Бургундия..."

През 1114-та пет години след завръщането си, граф Хуго и племенникът му пак поемат към Ерусалим и скоро се връщат - след като свършват работата си там.

Каква причина са имали двамата рицари, за да предприемат уморително ,,поклонническо странстване" и да останат само няколко месеца с обетованата земя? Историците правят догадки, но не дръзват да назоват очевидните заключения: те стават собственици на тайни и (полу) истини, ръкописи и вероятно на географски карти, които преобръщат изцяло тогавашната представа за света. Копие на една от тайните древни карти от 16. век. е открита н Пири Рейс, на която освен Европа, Африка, Северна и Южна Америка, е изобразена и незаледената Антарктида!

И досега не е изяснено, какво откриват тамплиерите.
През 1118г. Юг дьо Пайен за четвърти път посещава Ерусалим. Този път освен него в групата има още осем избрани мъже, между които и двама монаси от цистерцинския орден. Единият от тях е братът на новия крал на Ерусалим - Балдуин II.

Официално задачата им е да бранят поклонниците от нападения по пътя им към Ерусалим. В наши дни тази теза за основаването на тамплиерите, която дълго време е водеща, е повече от оспорвана. Първо няма трайни доказателства в полза на въпросното противоречиво становище и второ, повече от невероятно изглежда, малка група от седем рицари и двама монаси, били те и много добре въоръжени, да се справи успешно с нападенията на безбройните бандити по пътя. Следователно няма никакви признаци, че те са вършили тази дейност.

Новият крал Балдуин II подкрепя групата, нарекла сее си ,,Бедните рицари на Христос и на Соломоновия храм" и ги настанява в двореца, издигнат върху Храмовия хълм, което със сигурност съвсем не е случайно! Ето как възниква и името ,,рицари тамплиери".

Като имаме предвид различни източници и доказателства днес можем да считаме, че тамплиерите са били натоварени със специална мисия и затова са се ползвало от изключителни привилегии.
Няма съмнение, че основната им задача е била да извършват продължителни разкопки и проучвания на Храмовия хълм в Ерусалим.

В книгата си ,,The Templar Tradition in the Age of Aquarius" (,,Тамплиерската традиция в епохата на Водолея") Гаетан Делафорж коментира следното:
,,Истинската задача на деветимата рицари е да изследват областта, за да открият определени реликви и манускрипти, които са съдържали есенцията на тайните предания на юдаизма и на Древен Египет и някои от които вероятно стигали назад до дните на Моисей."

Кристофър Найт и Робърт Ломас откриват при проучванията си, че изповедникът на Балдуин II Фулк (Фуше) дьо Шартр не споменава нищо за тамплиерите в подробната си хроника за първите девет години от съществуването на този орден от християни без духовен сан.

..Най-ранното сигурно доказателство за съществуването на рицарите тамплиери, което ни е известно, датира от 1121г., когато някой си граф Фулк Ф. дьо Анжу пренощува в Храма и след това отпуска на Ордена годишна сума от трийсет ливри."

В книгата си ,,Под храмовете на Ерусалим" двамата автори предоставят и други данни, на които попадат при изследователската си дейност: ,,Други доказателства, че тамплиерите са търсели нещо под руините на Храма на Ирод, открихме в записките на лейтенант Уилсън от ,,Royal Engineers", който ръководи в началото на века археологическа експедиция в Ерусалим. При разкопките дълбоко под Храма той проучва много древни предмети, които със сигурност могат да се припишат на тамплиерите."

Във връзка с по-нататъшните си проучвания двамата автори се запознават с шотландския учен Робърт Брайдън, който се грижи за архив на тамплиерите и съхранява множество подобни предмети. Найт и Ломас стигат до извода, че тамплиерите наистина са търсели нещо определено. Но каква цел са имали при търсенето и какво намират под Храма?

Както сигурно е известно на повечето, спекулациите по въпроса за тамплиерите и техните издирвания са предизвиквали през вековете най-невероятни слухове. Разбира се, тема на спекулациите наред с приказните богатства е Свещеният граал и Ковчегът на завета. Тези слухове съвсем не са без основание и напълно в реда на нещата е да се свързват с Ерусалим, а не с който и да е друг град на Земята.

Няма съмнение, че деветимата рицари дълго време запазват обединението в известния ни вид. Едва след девет години, които прекарват в резиденцията до Храма на Ирод, Юг дьо Пайен потърсил ново попълнение. Какви са мотивите за промяната?

Една от причините би могла да бъде смъртта на Балдуин, дългогодишният покровител на тамплиерите, от чието, благоволение те се ползват през годините. Има само две логични основания за промяната в техните възгледи и внезапното решение на Пайен да се търсят нови членове:

  1. След като в продължение на девет години рицарите са подпомагани от Балдуин, след смъртта му средствата им се изчерпват, а те все още не са изпълнили задачата си.
  2. Втора възможност: може би тамплиерите са постигнали вече целта си и намират това, което търсят, но не са искали да участва Балдуин.
Нека всеки сам реши кой вариант е по-приемлив, ако, разбира се, няма някаква съвсем различна причина за действията на Юг дьо Пайен. Има някои сведение в полза на първото предположение за решението на Пайен. Доказателството се съдържа в писмо, в което той споделя загрижеността си за непоколебимостта на своите рицари в Ерусалим.

Андре дьо Монбар, чичото на влиятелния абат на манастира в Клерво (известният по-късно като Свети Бернар от Клерво), придружава Юг дьо Пайен по време на пътуването му. Роднинската връзка с отец Бернар отвежда двамата при него. Монбар очевидно е впечатлен от историята на племенника си, защото веднага решава да ги подкрепи.

Бъдещият Свети Бернар използва влиянието си и моли папа Онорий II да благослови ,,устава" ерусалимските рицари (нещо като правилник за поведение), така че тамплиерите да получат легитимност и сигурен статус пред църквата. Най-накрая това става на 31 януари 1128г., когато Юг дьо Пайен е поканен на църковния събор в Троа. Като легитимен папски представител заседанието е председателствано от кардинал Албано. Освен архиепископите на Реймс и Сенс, на него присъстват и не по-малко от десет епископа и множество абати, сред които е и Бернар. Молбата на тамплиерите е приета и рицарите получават правото да носят собствено наметало - по онова време е било чисто бяло - и да имат собствена конституция. Пред очите на целия свят те вече са рицари и монаси със собствен устав - легитимиран от църквата, която по-късно носи отговорност и за бруталното унищожение на ордена през 1307 година.

Кристофър Найт и Робърт Ломас откриват интересен аспект във връзка с приемането на конституцията, който доказва, че основната задача на тамплиерите не е охраняването на богомолците, а съвсем друга, защото в ,,правилника" не се споменавало и дума за защита на поклонници!

Такава малка група рицари със сигурност би претърпяла поражение от многочислените разбойнически банди. Ето защо е безспорно, че за подобни неоснователни тези няма сериозни доказателства, следователно и в правилника няма и помен от охраняване на поклонници, защото това не е било част от задачите им.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.