Ads Top

Новият световен ред чука на вратата - 11 Септември 2001 (Част 1)


За жалост, новите поколения все по-малко се интересуват от история. Техни идоли са не стойностни личности, а персонажи от телевизионните развлекателни програми - футболисти или 20-годишни момиченца, опитващи се да влязат в шоу бизнеса, продавайки телата си. Затова не е никак чудно, че случаят Пърл Харбър минава почти незабелязано, но що се отнася до официалната версия за събитията, свързани с 11 септември, не може да се каже същото. Благодарение на непрекъснатото тръбене на медиите Кулите близнаци и неуловимият гений на злото Бин Ладен се превръщат в неделима част от съвременния багаж на средностатическия човек с оскъдни познания по съвременна история. Трябв да признаем, че никога досега институциите от т. нар. западен свят не са си давали толкова труд, за да повишат културното равнище на населението. Проблемът е там, че официалната възстановка на фактите не съвпада с действителния ход на събиията и обясненията, дадени по този повод от Белия дом, са безпочвени, включително и предполагаемата версия за арабските терористи.


А медийното проглушаване може да се определи единствено като съвършена пропаганда. Затова нека се опитаме да вникнем по-дълбоко в проблематиката на този въпрос.

Важно предисловие
Когато се разследва престъпление, един от основните критерии, които спазват водещите следствието, е разпознаването на субекта, имащ най-голяма полза от него. Търси се подбудата - концепция, която древните римляни изразяват съвсем кратко с въпроса: Cui prodest? (Кому е изгодно?)

Официалната версия разпознава мотива в престъпния фанатизъм на т. нар. ислямски фундаментализъм, който цели да разруши западния свят, за да задоволи нечии налудничави религиозни догми. Докато тезата, която медиите преднамерено цензурират, отнасяща се до причината за атентатите, изправя на подсъдимата скамейка големите икономически интереси на енергийните монополи (Ирак е вторият в света доставчик на петрол с най-добро качество, защото не се нуждае от изкуствени процеси на преработка) и установяването на нов световен политически ред, където в значителна степен се ограничава свободата на гражданите, за да се предостави огромна власт на западноевропейските правителства, изразяваща се в упражняване на контрол и натиск
Какво се е променило
Нека видим как се променят Америка и светът след 11 септември, като направим преглед и пропуснем съзнателно (поне за момента) противоречията в динамиката на събитията и анализираме само обективните последствия. След 11 септември (на 26 октомври 2011г.) правителството на Джордж Буш одобрява мерки, които потъпкват всички основни принципи на международното право и индивидуалната свобода. 

Патриотичният акт не само въвежда престъпната концепция за превантивна война срещу други държави в разрез с всякакво демократично зачитане на националния суверенитет, но и драстично ограничава личното пространство и свобода на гражданина. Позовавайки се на днешното международно юридическо положение, това значи да се дадат права на полицията да арестува своеволно граждани според свой собствен критерий за опасност, който не подлежи на обсъждане, преди набеденият субект да е извършил престъпление. В това отношение Патриотичният акт изцяло се покрива с нормативните разпоредби, които са били в сила в нацистка Германия. Така администрацията на Буш си присвоява изключително и едностранно право да извършва военна атака срещу която и да било държава, ако американските тайни служби решат, че представлява заплаха.

След 11 септември мишената е Ирак - обвиняват я, че незаконно държи оръжия за масово унищожаване (които в действителност така и не се откриват). Последствията са очевидни. Народът й плаща с труда и петрола си (истинската причина за окупацията) една нашественическа и репресивна война, която се опитват да оправдаят с факти, оказали се неверни. Позорна и скандална война, която разрешава на т. нар. добри режими (по време на речите си Буш - като Гьобелс, разделя света на защитници на доброто и демони на злото) да създадат специални затвори, като тези в Гуантанамо, където нарушаването на човешките права е ежедневие.

Ситуация, която американският президент определя като постоянна заради хипотетичната борба с ислямския тероризъм. Факт е, че тероризмът - истински или предполагаем, е в полза на деспотичните и авторитарни режими, които така узаконяват както максималното ограничаване на свободата на човека, така и неконтролируемата си власт.

Патриотичният акт в подкрепа на полицейската държава
Патриотичният акт е по същество погазващ свободата закон, който ограничава съдебните гаранции и. нар. ненарушими права на човека (свобода на словото, на движение и т.н.), въвеждайки ограничителни мерки, които са в полза на тайните служби и на упражняващото контрол върху тях лоби на властта. Подобен залез на демократичните ценности по посока на деспотичните режими на диктатурите никога не би бил възможен без датата 11 септември . На 26 октомври 2011г. - месец и половина след атентатите в Ню Йорк, с подписа си Буш дава ход на един от най-противоречивите американски закони: Патриотичен акт, като с това дава ход на онази антитерористична международна кампания, която после се превръща в движещ мотив на американската политика.

Законът предоставя на администрацията редица нормативни разпоредби, които съдействат за осъществяването на милитаристичните й планове, гарантирайки широко поле на действие за сметка на гражданските свободи, с които парадира най-демократичната страна в света. Макар и роден в условията на непредвидени критични обстоятелства, в действителност е обречен да се превърне в обикновен закон (като всички останали) за американския народ. Но без широко разпространяваната официална теза за заплахата от тероризъм подобни нормативни актове придобиват съвсем друго звучене. На практика това е преврат, насочен срещу демокрацията. Сред много произволни действия, които предвижда и разрешава законът, присъства и възможността без разрешението на магистрат да се контролират действията на обикновения гражданин - какви книги заема в библиотеката, кои са закупените заглавия в книжарницата, данни за здравословното му състояние, данъчни задължения и др.

С други думи - законната цел на борбата срещу тероризма се преследва с всякакви средства, с каквито разполагат в държавата. Говорим за първата от дълга поредица законодателни разпоредби. В хода на следващите години американската администрация продължава да отнема пространства от свободата на гражданското общество. В тази връзка можем да посочим Закона за реформа на разузнаването и предотвратяване на тероризма от 2004г. и цяла поредица от дребни жалки поправки в дейността на тайните служби, които прерастват в създаване на супер секретна служба. Благодарение на емоционалната вълна, която отприщват атентатите, и неизбежния хаос около събитията, Патриотичният акт успява да извърши пробив и да наложи контрол върху индивидуалната свобода на гражданите. А после бавно и сигурно се правят малки крачки - на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си, но подпомагани осъществяването на глобален политически замисъл

От международна гледна точка Патриотичният акт предоставя на американската администрация извънредно право на превантивна агресия, като по този начин най-безцеремонно нарушава гражданския принцип, съгласно който всички държави се признават за равни юридически субекти. По всичко изглежда, че от 26 октомври 2001г. този, който управлява американския народ, е и единственият в света, който може да разполага официално с по-големи правомощия в сравнение с всички останали държавни глави. Така се създава недопустима анормална ситуация, която може да бъде оправдана единствено с голямата военна мощ и арогантната сила, с която парадира американското правителство. Все едно от най-силният физически в класа да се нахвърли с юмруци срещу някой от съучениците за това, че го с погледнал лошо.. В такъв случай на останалите ученици не им остава друго, освен да се надяват на добронамереността му - точно както и ние сме заставени да вярваме пряко волята си и въпреки очевидните факти в правдоподобността на официалната версия.

Тероризмът като претекст за преврати и установяване на диктатури
27 февруари 1933г. е дата, която с пълно основание можем да определим като германския 11 септември, когато нацистите откриват огън срещу немския парламент с операция ,,false flag" (под чужд флаг), за да стоварят после вината за атентата върху комунистите. В добре обоснована реч пред Райхстаха Адолф Хитлер изтъква необходимостта от защита на държавата, сигурността на нацията и свободата и благоденствието на германския народ. След организирания от самия него атентат успява да убеди германските законодатели да му предоставят всякакви необходими правомощия при извънредна ситуация, за да може да помогне на страната си да излезе от кризата на тероризма.

С тази маневра Фюрерът успява да постигне издаването на станалия известен под името Декрет за пълни правомощия (съвършено аналогичен на Патриотичния акт на Буш), който му позволява временно да ограничи гражданските свободи, тоест докато премине кризата. Когато получава пълен контрол с налагането на фактическа диктатура, временно обявената ситуация на криза се превръща в постоянна. И така, зад фасадата заплаха от тероризъм, която непрекъснато внушава, успява да си запази правото на хегемон цели 12 години, докато следите му не изчезват в бункера край Берлин.

Пропагандната дейност в подкрепа на официалната версия
Версията, която разпространява американското правителство и разтръбена от световните медии като големия кошмар на века, представлява една впечатляваща връзка от нелогични и непоследователни твърдения. Въпреки това, цялата гилдия от новинари, признава да ни информира с репортажи и материали за случилото се, замълчава, опровергава и иронизира всеки по-задълбочен анализ за събитията, който не подкрепя позицията на Белия дом. Само някои информационни източници имат смелостта да дадат думата на осъждани публично съществуването на поредния заговор срещу държавите.

Сред най-авторитетните италиански журналисти, които отказват да следват боязливото стадо от свои колеги, се откроява името на Джани Миноли, както и на Паоло Джорми Бианки и Франко Фракаси (съавтори на скандален репортаж, излъчен от редакцията на Формат по Канал 3). Енрико Ментана пък разисква случая в поредица от авторското си предаване Матрица и винаги заема официозни становища. Разследващите репортажи се излъчват късно вечерта, когато голяма част от хората нямат възможност да гледат телевизия, защото на другия ден трябва да станат рано и да отидат на работа. Задачата да разкажат истината се пада на независимите журналисти, нагърбили се да разкриват и разпространяват неудобната информация по интернет - единственото все още свободно и достъпно за всички медийно пространство.

Ако вземем назаем големия брой доказателства, събрани от гласове извън хора, е възможно да се осветлят някои основни моменти на тиражираната версия и да бъде окончателно разбита заради това, което е в действителност. Става дума за колосална операция ,,false flag". Разбира се, в глобалната мрежа не липсват и сайтове, които подкрепят позициите на действащата политическа система и където специалисти по дезинформация претендират напълно злонамерено да представят като обезумели конспиратори всички, които осъждат задкулисните игри, стоящи зад събитията от 11 септември. Има множество блогове, които щедро предлагат услугите си да държат хората коректно информирани. Там доминира арогантният тон на палачите от бягалата сграда, за да укротят бунта на робите. Позиция на хора със самочувствие и увереност, че могат да разчитат на безусловната подкрепа на институциите.

Официалните аргументи, налагани от Буш, прикриват и оправдават една невероятна връзка от нелогични ситуации. Истинската си сила на убеждение намират единствено в авторитета на проправителствените източници, които умело са моделирали официалните технически експертизи. Информацията за автомобилно произшествие например може да бъде предадена по много различни начини, но ако съдията действително е безпристрастен, очевидно лъжливите и нагласени тези ще бъдат веднага изключени в полза на действително вероятните факти. И обратно - достатъчно е да прочетем документите от типични италианския съдебен процес за загиналите в самолетната катастрофа в Устика, за да разберем колко е лесно да се прикрият смъртни случаи, продиктувани от държавни интереси с най-абсурдни и невероятно удобни версии.

Новините, повтаряни като мантра
Голяма част от народа, и следователно от електората, се състои от отрудени хора, които всеки ден се борят за насъщния си и нямат време и енергия да се занимават с друго. Този, който манипулира информацията, съвършено добре знае, че за да получи публично одобрение, е достатъчно да тръби до оглушаване гръмките заглавия на новините, повтаряйки ги 24 часа в най-големите и авторитетни медии. А това са новини, които текат от обичайните информационни извори като водите на придошла река, каквито с например Ройтер и Анса, и се контролират от едрите финансови кръгове.

Най-престижните журналистически медии предпочитат да запазят привилегированата си позиция в информационния свят, отколкото да рискуват авторитета си, настъпвайки интересите на силните. Журналистите реално нямат професионална независимост, защото са заставени най-стриктно да следват линията на изданията, която им се диктува от ръководството и собствениците. Затова изявяват качества и предоставят материали по вкуса на издателите, с което шансовете им за издигане многократно се увеличават. Истинският професионалист, ако иска да запази работното си място, няма как да излезе от рамката на правилата.

Информационният театър никога няма да може да извади на сцената истинските мерзости на онзи, който щедро възнаграждава своите най-добри актьори. Същото се случва и в политиката, където съществуват въпроси от второстепенно значение, за които може да се дискутира сред различните и корумпирани десни, леви и центристки групировки, като в същото време има и въпроси от първа величина, които не могат да бъдат изложени на показ от никого: кирливите ризи на банкерите, на които плащаме публичен дълг и които са истинската причина за основните военни събития, за непосилното бреме на данъците, на което сме подложени, и на още много престъпления срещу човечеството.

И се случва така, че макар и лишени от реално основание, т. нар. политически коректни новини (или по-точно казано нагласени) в крайна сметка се превръщат в културен багаж на хората. В паузите между теленовелите, бигбрадърите, спортните коментари, островите на известните и всякаква друга телевизионна измет, предназначена за широка консумация, водеща ни до сигурна интелектуална смърт, никнат като гъби новините мантра (хипнотични монотонни песни). И така фрази от рода: Атаката на Ал Кайда срещу Кулите близнаци или Оръжията за масово унищожение на Саддам се превръщат в неопровержими истини за всички онези, които са погълнати от ежедневието и нямат нито време, нито инициативността да се задълбочат в събитията. Днес предимно телевизията и другите средства за масова информация са тези, които определят манталитета, традициите, стила на живот и модела на подражание на хората и информацията, която хората приемат за най-истинска. Неведнъж сме чували някой да казва категорично: Вярно е!... По телевизията го казаха!

Става дума за промиване на мозъци на множество поколения, което започва още от училищната скамейка (или по-скоро от учениците по история), когато нашите родители, а също и техните, са били ученици, с образователни системи, които политиците ни избират според нуждите и целите си. Елитът съвършено добре знае, че даващото най-добри резултати образование не започва в училищна възраст, а много преди това, или чрез културните натрупвания на поколението, което ни е предшествало. На първо място са точно родителите ни - тези, които не разбират как в действителност стоят нещата. Със закостенелите си възгледи за демокрация и с информацията, с която разполагат, винаги са вярвали, че живеят в свободен свят. На пръсти се броят онези от тях, които са осъзнали, че са програмирани да вярват безусловно в истините, които им предлага на много добра цена действащата политическа система. За да се опише истинското здравословно състояние на информационния свят, достатъчно е да припомним изявленията на Джон Суинтън, редактор на ..Ню Йорк Таймс", по време на историческата му реч за сбогом от Американската прес асоциация (през далечната 1880г., когато още е нямало телевизия) - изявления, които звучат много актуално и днес:

,,В Америка през този период от световната история не съществува независим печат. Знаете го вие, знам го и аз. Никой от вас няма да дръзне да изрази собствено мнение, защото предварително знаете, че ако го направите, то така или иначе няма да бъде публикувано. На мен ми плащат определена сума седмично, за да не публикувам честните си възгледи във вестника, за който работя. Други от вас са платени по подобен начин за подобни неща и всеки от вас, който постъпи така глупаво да напише във вестника, в който работи, честните си възгледи, веднага ще бъде изпратен на улицата да си търси друга работа. Ако си позволя да напиша това, което мисля, тоест истинските си позиции по страниците на някой от броевете на вестника, само за 24 часа ще бъда изхвърлен. Работата на журналиста е да разрушава истината, да лъже безсрамно, да корумпира, да позори, клевети, да лази пред силата на богатството и най-сетне да продава страната и народа си, за да си изкара насъщния. Вие го знаете, знам го и аз. Е тогава, каква е тази лудост да се вдига наздравица за независим печат? Ние сме марионетки - те дърпат конците, а ние танцуваме. Нашите таланти, нашите възможности, нашият живот принадлежи на други. Ние сме интелектуални проститутки."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.