Ads Top

Следите на Авраамовите религии - Част 1


Католическата църква и антицърквата - обръщат поглед назад към една дълговечна традиция. Може да се твърди, че двете институции са взаимнозависими и в наши дни. Въпреки че никоя от тях не обича да чува подобно твърдение, това е положението с полемиката за Исус. От тях зависи да внесат яснота около тъмното си минало със задължителни, неоспорими доказателствени факти! Може би нямат желание да го направят?

Очевидно въпросът е основателен, защото за властната и финансово могъща църковна институция залогът е голям, поне свързаното със земно-материалното - защо й е да променя правилата на играта, след като всички играчи, в случая милиарди вярващи, в своето неведение и невежество водят бедно духовно съществуване. В крайна сметка всеки вярващ в края на земния си път, благодарение на божествената власт на църквата, получава билет направо за рая.

Но от друга страна, не става дума само за идеология и самоотверженост, а и за световно политически дела.

По куриозен начин определени претенции за абсолютност заявяват както Авраамовите религии, от една страна, така и Ложата, преди всичко Свободните зидари, от друга, което в същото време би трябвало да означава, че вражеските групи се движат по много тънък лед, който както е известно един ден може и да се пропуска под краката им, би ги довело до затруднено положение и в крайна сметка - до борба за оцеляване.

Ако претенцията за абсолютност се отнасяше само до един от религиозните клонове, по отношение на съответната доктрина би трябвало да има поне исторически неоспорими документи, или с оглед на дългите периоди от време (няколко хиляди години), да може да се проследи една линия в историята, която опровергава антитезите на противниковите групи. Не бива да забравяме, че няколко хиляди години делят появата на великия пророк на исляма Мохамед от времето на Авраам, Давид, Моисей и Гилгамеш, всички те исторически личности.

Научни и исторически факти:
Нашето проучване е чисто научно и се ориентира по писмените документи и фактите от историята и археологията. За целта ще се спрем по-подробно на няколко основни източника.

Както вече споменахме, писмените доказателства от Мъртво море, които се появяват отново на бял свят в средата на миналия век, хвърлят нова светлина на определени събития. Много истории в Стария завет вероятно никога не са се случвали, което е доказано от множество актуални археологически проучвания. Например Израел Финкелщайн, председател на департамента по археология към университета в Тел Авив, неотдавна разкри в книгата си ,,Keine Posaunen vor Jericho" (,,Пред Ерихон не свият фанфари") сензационни факти. Той твърди, че основни текстове от Библията са погрешни:
  • Никога не е имало преселение на египетски племена от Египет.
  • Ханаан никога не е бил насилствено превзет, както е описано в книгата на Исус Навин.
  • Древните царства на Давид и Соломон са лъжа и измама. Според Финкелщайн израилските царе са господствали само над ,,незначителни части от покрайнините".
,,Като приказка и монументален камуфлаж (неодобрително замаскиране на политически възгледи) - такова е Божието слово там. Където учените предполагат исторически факти, те виждат политическа пропаганда."

Според най-новите заключения, историческите факти днес изглеждат различно. Така смята и Дирк Кинет, който преподава библейски език в университета в Аугсбург: ,,Ние сме изправени пред скъсване на дигата."

Много експерти са единодушни, че монотеизмът също се развива по съвсем различен начин от този, на който днес иска да ни научи Библията. Авраам се е принасял в жертва на единствения Бог, Моисей също е имал правото на особено отношение към Бога, който му се разкрива многократно. Според различните автори на Библията народът на Израил е обявен за ,,специален етнос" - лично от Бог! Само че и от различните богове от Стария завет, както веднага ще видим, защото в Стария завет се появяват няколко божества. Най-новите открития на археологията обаче показват днес съвсем друга картина - според тях и ,,Господ" е започнал с малко.

Аугсбургският експерт Дирк Кинет дава следното обяснение по този повод:,,В началото Яхве е само бог на времето. Той е гарант на плодородието, чието сексуално представяне бавно е изтласкано."

Най-новите открития доказват твърденията му, защото са открити глинени и метални идоли в Свещената земя, между които и малки глинени фигури с напращели гърди и закръглени дупета. Раждането на Бог от лоното на многобожието - това е рамката, в която битуват най-новите заключения:
  • В Ерусалим е процъфтявала храмовата проституция;
  • Бог първоначално е имал гола спътничка;
  • Още около 100г. преди Христос селяните от околността практикуват езически ритуали.
В Унгарит, на около четиристотин километра северно от Ерусалим, тъмното минало на религията на Израил излиза наяве, коментира френският археолог Андре Каку. Разкрити са ритуални текстове и златни статуетки. Една от находките е човече с брада - мъдрият старец и небесен отец ,,Ел" - праисторическа изява на Бога.

Твърде болезнено прозрение, че всемогъщият Бог от Стария завет може да е произлязъл от езически идол, отдавна трябваше да се случи. Със съвременните открития и произтичащите от тях убеждения хилядолетният религиозен пъзел все повече се подрежда и образува една цялостна картина. Въпреки че все още липсват части, общата картина, като че ли вече се оформя и едновременно чрез силата на разума просветва онова религиозно дело, което все още съществува като мрачна и мистериозна крепост. В статията си: ,,Божието откритие" списание ,,Der Spigel" пише: ,,Все по-ясно става, че Божието слово, ,,книгата на книгите", е пълна с измислици. Една група от фалшификатори, наречени ,,проповедници на Второзаконието", изфабрикува истинска история; те изопачават действителността, отстраняват неудобните факти и подобно на холивудски сценаристи съчиняват историята на Обетованата земя. Не са изяснени докрай детайлните около работния процес. Библейската институция по цензурата е действала умело..."

Божиите имена в Стария завет:
Преди отново да се върнем в Ур и с това към патриарха Авраам, нека да научим юдейските, Старозаветни имена на Бога. Мнозина незапознати добре с общата тематика, ще останат изненадани, че в Стария завет се говори едновременно за повече богове.

Староеврейската дума ,,Herr" (,,хер") би могла естествено в превод да се разбере и като наименованието за ,,бог". В староеврейския обаче тя означава всъщност ,,мъж", който е ,,господар" или ,,владетел".

Нека хвърлим поглед на различните еврейски (Старозаветни) имена на Бога:
  • ЕЛ: ,,бог" (Битие, 33:20); акадски език ЕЛ е Илу, на арабски - илах (Аллах?)
  • ЕЛ Елион: ,,Всевишния" (Псалм, 21:33)
  • Ел Олам: ,,Вечния Бог" (Битие, 21:33)
  • Ел Шадай: ,,Всемогъщия Бог" (Битие, 17:1)
  • ЕЛ Ро-и: ,,Бой, който ме вижда" или ,,Всевиждащия Бог" (Изход, 6:3)
  • Елохим: ,,богове, божества, божествени създания"; тук става дума за множествено число на думата ,,Елохо", която означава ,,бог" и в Стария завет се споменава повече от две хиляди пъти. Най-често ,,Елохо" се превежда като ,,Бог".
Първата книга от Библията, Битие, която както знаем е създадена преди няколко хиляди години и корените й са в епохата на Месопотамия, ни дава решаващото доказателство, особено като имаме предвид, че думата Елохим (Елохо) е спомената повече от две хиляди пъти в Стария завет: библейският монотеизъм е късна форма и осъвременява култа към боговете, който възниква от високоразвитите култури на Междуречието и на висшата египетска култура!
  • Йехова - личното име на бога на Израил, което на староеврейски се изписва с четири съгласни YHWH (ЯХВХ), чието значение всъщност е ,,аз съм" (ето защо ЯХВХ често се превежда като ,,Той, който е, или този, който съществува" за себе си. Това име се появява много често в Библията. Обикновено се провежда като ,,Йехова", ,,Яхве", често и като ,,Господ". Юдейската дума YHWH може да се изписва, но не се чете поради липса на гласни и се произнася като ,,Адонай". Евреите започват да го използват малко преди връщането на Моисей в Египет като предизвикателство към фараона.
  • Адонай: думата се използва в Библията за назоваване на човешки същества (,,Мъжът, който е господар в страната..", Битие 42:30), но и като име за Бога.
  • Адонай Йехова: тази комбинация от думи намираме например в Битие 15:2 и в Битие 15:5. Превежда се обикновено като ,,моят господар Йехова".
Библейският патриарх Авраам от Ур:
Твърде строга оценка дава на делото на Авраам авторът Кенет С. Дейвид:

,,Ако някой мъж предостави жена си на друг, за да спаси собствената си кожа, за нас той е страхливец. Ако спи със слугинята на жена си, за да се сдобие със син, и я изхвърли от къщата, ние го определяме като ,,гадно копеле". И ако този мъж накрая още и заплашва, че ще убие детето си и казва: ,,Бог ми заповяда", тогава повечето бих казали, че мястото му е зад решетките, даже и ако не посмее да стори злодеянието. Но библейският патриарх върши всичко това и въпреки деянията си се смята за един от героите на религията.
Авраам, който в еднаква степен бива почитан от евреи, християни и мюсюлмани като ,,отец на всички народи", е ярък пример за факта, че героичните образи от Библията не винаги са били големи герои  нито пък мили хора. В действителност немалко от тях са били доста презрени типове."

Нека прегледаме накратко най-важните факти свързани с личността на Авраам. Откъде се появява Авраам, който по-късно става прародител на цялото християнство?

Сведенията за Авраам (първоначално Авраам) са доста ограничени, но за щастие от средата на миналия век знаем повече за древен Шумер, наричан ,,люлка на цивилизацията". Днес се приема, че Авраам е роден в Ур, на територията на съвременен Ирак. Приема се, че е живял в периода от около 2000г. до 1700г. пр. Хр. Някъде по това време Авраам, който вероятно е бил номад, решава да напусне Ур, за да отиде в Ханаан: ,,И рече Господ на Авраама: излез от твоята земя, от това род и от дома на баща си (тя иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен." (Битие 12:1, 12:2.)

В Битие има и други сведения, които говорят за произхода на Авраам. Той идва от Харан, друг град от голямо значение. Стари търговски пътища го свързват с Ур. На теория Харан също би могъл да е родното място на Авраам, а по-късно да е пристигнал в Ур. Друга възможност допуска изследователят на Библията Сирус Гордън: ,,В действителност Авраам не е от Ур, а от Урфа в северна Месопотамия."

Повод за дискусия между учените и досега дават най-вече сведеният за времето на Авраамовите странствания. Например Гордън предполага, че Авраам е живял вероятно около 1358г. пр. Хр. По традиция животът и делото на Авраам се отнасят към периода между 2000г. у 1700г. пр. Хр. Неговите пътувания съвпадат с познатите миграционни и търговски маршрути преди Ур да бъде превзет и изоставен около 1740г. пр. Хр. Друг проблем възниква със споменаването на камили, започва не по-рано от 14. век. пр. Хр., а експерти смятат, че в региона използването им за пренасяне на товари започва вероятно след 10. век пр. Хр. За да стане бъркотията още по-голяма, в Библията се споменава град ,,Ур в Халдея". Според днешната наука халдейците населяват. Месопотамия едва в много по-късен период , а именно, когато през 612г. пр. Хр. превземат Ерусалим и отвеждат жителите на града във вавилонски плен.

Ако обаче повярваме на Стария завет, Авраам е следвал Божията повеля. Следите му водят и към Египет: той се връща в Палестина, където умира на 175 години. Синът му Исаак, който също като баща си е номад, създава Яков, чиито дванадесет синове сформират израилските племена.  

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.