Ads Top

Съвременни концепции за война


Войната е неизбежна част от човешката история и възниква още с появата на хората, проявява се в различни етапи от живота на цивилизациите и за съжаление никога няма да изчезне, колкото и да ни се иска това! Историците са изчислили, че в цялата човешка история за последните 5500 години е имало приблизително 14500 войни. От раждането на Христос до наши дни не е имало и една година без война, някъде по света!

Природата на войната
Войната е сложно обществено явление, продължение със средства за въоръжено насилие на политическите битки на хората. Основното съдържание на войната е организирана, упорита борба с всички сили и средства между две или повече държави, народи или обществени групи.

Войната е неизбежна в съществуването сред природата, защото същността на живота е постоянна борба. В морето големите риби изяждат по-малките. В джунглата хищниците унищожават всички по-слаби. В гората по-силните дървета израстват бързо нагоре и задушават по-слабите под себе си. Това е неизбежен природен закон.

Земята е населена с много народи, които живеят в отделни държави, говорят различен език, вярват в различни религии и имат различни интереси. Всеки от тях се стреми да подреди живота си според своите разбирания и интереси. При този стремеж се срещат интересите на различните държави, чийто спорове ги принуждават да влезнат в борба по между си. Въоръжените сблъсъци се провеждат с цел изземване на чужди човешки, технически, природни ресурси и територии. Докато има хора и държави с различни интереси, дотогава ще има нужда от поддържането на армия, а след като интересите на държавите са вечни, то и войната ще бъде вечна. Единствената различно във времето е, че войната се променя заедно с израстването на обществото и еволюира в крак със съвременните тенденции.

История на теорията за войната
Всепризнат теоретик на войната е китайския военен стратег Сун Дзъ, автор на известния трактат ,,Изкуството на войната", в който се разкрива връзката между войната, политиката, стратегията, тактиката и факторите за военна победа. Според Сун Дзъ пълководците трябва да се стремят да провалят плановете на врага, да унищожават съюзите му, да атакуват укрепените му позиции, но най-добрите пълководци са тези, които успеят да накарат противника си да изпълни тяхната воля без да водят бой!

През средните векове Западна Европа е под влиянието на църковната философия, която догматично изключва възможността за теоретично изследване на бойните действия. Изключение прави само италианския политик Николо Макиавели, който също пише книга ,,За изкуството на войната". В нея той разглежда как трябва да бъде основната организация, обучението и въоръжаването на армията, както и основните изисквания към командирите. Според него основното средство за постигане на победа е решителната битка и изтощаване на врага. За определяне на непосредствената цел на въоръжената борба казва: ,,Всеки, който иска да води война, си поставя една единствена цел - да бъде в състояние да се изправи срещу всеки враг в областта и да го победи в последната битка."

Тактиката на източните народи се отличава с използването на различни военни хитрости, чрез съсредоточаване на големи маси от войски, устройване на засади и избор на място за бой. Най-важната цел им е била разстройване на защитата на врага, създаване на вътрешни противоречия между народ и управление, подривна дейност, разсредоточаване на противниковите войски и потушаване на волята за победа на врага, съчетано с дълбок удар по жизненоважните центрове на противника и унищожаване на командването на Въоръжените сили.

Извод: Още от древни времена до днес основните принципи за водене на войната са едни и същи - съсредоточаване огъня, усилията и маньовър със сили и средства върху една цел.

Като пример можем да посочим Александър Македонски, който е станал ,,Велик",  защото е разбрал принципите на войната с които да завземе целя му познат свят. След създаването на ,,македонската фаланга" той успял да измисли как да съсредоточи огъня, който до тогава е стигал на върха на мечовете, копията или стрелите, да маневрира с фалангата и да унищожава противника по части.

По-късно римляните са създали огромна империя, защото са успели да направят същото в по-големи мащаби благодарение на изобретяването на ,,римски легиони". Това е още по-голямо съсредоточаване на огъня и усилията на силите и средствата.

След появата на барута и развитието на огнестрелните оръжия Наполеон I Бонапарт прави същото. Докато противниците му са се строявали в две редици и са се стреляли докато едните се огънат психически и избягат, той е намерил начин как ,,творчески" да комбинира политически и военно-стратегически действия, така че да се получи ,,максимална концетрация на войски и артилерия на главния удар".

За разлика от Наполеон пруския военен теоретик Dietrich Adam Heinrich von Bulow смята, че войната може да се спечели, чрез стратегия за избягване на генералното сражение и маневриране за защита на важни комуникационни възли и силни крепости. Всички налични сили се разполагат ,,кордонно", така че да прикриват най-вероятните направления за движение на вражеските войски. Така настъпващата армия не се решава да влезне в главните укрепления и да остави своите комуникации застрашени. Този начин на война е наречен ,,кордонна стратегия". Тя е продиктувано от факта, че ресурсите, силите и средствата имат предел на изчерпване и започнали да не достигат.

Руския пълководец фелдмаршал Михаил Кутузов успял да надхитри армията на Наполеон с което издигнал изкуството на войната в нов етап на развитие. Става ясно, че стратегическите цели може да се постигат, като се концентрират силите в решителна посока за да се победи врага в система от последователни битки, вместо в една обща битка.

Въпреки това немският военен теоретик генерал-майор Карл фон Клаузевиц в своята работа ,,За войната" определя задачите на военната стратегия, като концентрация на всички сили и средства за среща на главните сили на противника в генерално сражение. Според него ,,Боя" е единственият ефективен начин за правене на война, неговата цел е унищожаването на вражеските сили, като средство за прекратяване на конфликта.

В края на XIX век американския военноморски контраадмирал Алфред Махан, заедно с британския вицеадмирал Филип Коломб създават стратегия наречена ,,теория на морската мощ", съгласно която военноморските сили изиграват решаваща роля във въоръжената борба и победа във войната.

На свой ред, италианският военен теоретик генерал Джулио Дуе в началото на ХХ век създава теорията за водещата роля на авиацията. Според Дуе, превъзходството във въздуха създава условия за поразяване на държавни и икономически центрове на врага за да постигне победа във войната.

Първата световна война се оказва пълен провал на тези две теории, затова се появи теорията на близкрига - провеждане на кратна война. Първоначално идеята се прокарва от пруския военен теоретик фелдмаршал Молтке, който говори за неизбежността на войната, изненадващата атака и мълниеносното поражение на врага. Френският маршал Фердинанд Фош допълва, че задължително условие за водене на войната е да се постигне крайната цел, което може да стане само по един начин, а именно унищожаването на организираните сили на врага.

Официално концепцията за блицкрига е създадена в началото на ХХ век от немския генерал фелдмаршал Алфред фон Шлиффеном. В статията ,,Съвременната война" той препоръчва да се търси мълниеносно поразяване на врага, чрез създаване на мощна ударна сила за нанасяне на съкрушителен удар в една голяма операция. Ясно е, че предимство ще има този, който удари първи, а поради натрупването на огромно количество нови технологии, този първоначален удар ще може да бъде съкрушителен за противника.

Втората световна война обаче отрече този модел, за да се появи концепцията за тотална война. В основата на концепцията за тоталната война, разработена от германските военни теоретици в началото на ХХ век, стои идеята за война на нациите. Ето защо, да се спечели една такава война, е необходимо мобилизирането на всички ресурси на своята собствена нация и от постоянно търсене на всестранно въздействие за сломяване духа на враждебната нация и прекратяване на нейната съпротива.

През 20-те години на миналия век руският генерал-майор Александър Свечин обявява, че не бива да се абсолютизира теорията на тотална война и защитава необходимостта от съчетавана на различните форми на война - войната на смазване на противника и войната на изтощение, която включва не само отбранителни действия, но също така и елементи от ,,непряко действие" в широкия политически смисъл. В началото на тридесетте години, той пише, че Съветският съюз е подходящ за война на изтощение. Първоначално тази теория е критикувана, но се доказва след Втората световна война и днес има все още почитатели в Русия.

Също по това време британския военен теоретик и историк Лидъл Харт започва да публикува неговата стратегия за непреки действия, които изискват избягване на решаващ сблъсък с врага. Според Лидъл Харт в хода войната ще бъде най-добре да се разоръжи врага, отколкото да се унищожава в твърда борба. ,,Най-разумната стратегия във всяка кампания е да се отложи битката и началото на офанзивата до тогава, докато се подкопае морала на врага и се създадат благоприятни условия за решителен удар."

След края на Втората световна война по-големите страни приеха доктрини за ядрена война в които се предвиждат възможности за нанасяне на решаващи удари с всички видове ядрено оръжие. Поради осъзнаването на факта, че такава война може да доведе до унищожаването на човешката цивилизация през втората половина на петдесетте години се появява концепцията за ограничена ядрена война. В нея се предвижда използване на тактически и оперативен-тактически ядрени оръжия с малка мощност за унищожаване на най-важните военни и икономически обекти на врага, което доведе до ядрена надпревара между тогавашния СССР и САЩ.

Концепция за водене на съвременна война
Може да се каже, че след края на Студената война, рискът от глобална ядрена война е намалял, поради което се обръща все повече внимание на манипулирането на моралните и психологически фактори за унищожаване на врага. Съвременната война е не толкова военно стълкновение, колкото сложен комплекс от информационно-технологическо, познавателно-психологическо, виртуално-реално явление.

Според генерал-майор Владимир Слипченко: ,,Победата във въоръжената борба на бъдещето може да се постигне главно с унищожаване на икономическия потенциал на противника. Така противникът няма да е подготвен за бъдещия конфликт и няма да е необходимо да се разгромяват сухопътните му сили. Просто те няма да представляват заплаха, защото разрушената икономика ги е обрекла на загуба на боеспособност. Освен това тези условия неизбежно ще доведат до политически колапс на държавата.

В днешно време един от най-известните анализатори на характериските на съвременните войни генерал-майор Александър Владимиров твърди, че те трябва да се разглеждат като война на идеология за доминиране в управлението на света, агресивно водени от ,,Великите сили", чрез геополитически технологии, информационно осигуряване, икономическо и военно превъзходство с периодично прилагане на чисто военни средства.

След като не може да се използва ядрено оръжие в бъдещите войни следва да се търсят други коварни и ефективни форми на международна конфронтация, чрез разкриване на местните конфликти, използването на икономически и финансови санкции, политически, дипломатически и информационен, психологически натиск, съчетани с различни видове подривни дейности, както беше в Югославия, Ирак, Грузия и Украйна.

Според западните експерти, модерната война е информационна война и победител в нея ще бъде този, който има по-съвършена информационна система. Терминът ,,информационна война" се споменава за първи път от Том Рона, което предизвиква появата на ,,Единната доктрина за информационни операции" на въоръжени сили на САЩ. Тази доктрина е кратко изложение на възгледите на военното ръководство относно естеството на организацията и въздействието над информационни ресурси от подобни ефекти. Способността на въоръжените сили да предотвратяват кризи и конфликти в мирно време и по време на война ще зависи от ефективността на информационните операции на всички нива и в целия спектър на въоръжените действия."

Експертът по сигурността в правителството на САЩ Ричард Кларк въвежда концепцията за ,,кибервойната". Според неговото определение, кибервойна са действията на дадена държава за влизане в компютърните мрежи на друга държава с цел повреждане и унищожаване. Той твърди, че са необходими само 2 години труд на около 600 души и по-малко от 50 милиона долара за да се парализира най-могъщата държава на света САЩ, като се разрушат държавните компютърни мрежи, чрез провеждане на целенасочени кибератаки. Осъзнавайки важността на кибер пространството още през 2009г. правителството на САЩ създаде Кибер командване CIBERCOM), което да бъде отговорно за опазване сигурността на мрежите, да води компютърно разузнаване, предотвратяване на кибер атаки и нанасяне на превантивни удари. Към момента към него работят над 10 хиляди експерти по кибер сигурността.

Друга съвременна концепция за водене на войни, чрез използване на информационните технологии е концепцията за мрежово-центричната война, разработена от американските военни теоретици вицеадмирал Артур Себровски, научния сътрудник Джона Гарстка и адмирал Джей Джонсън.

В нейната основа е идеята за увеличаване на сумарната бойна мощ на военните формирования, като се свържат в мрежа, която се характеризира с две основни функции: бързо управление и самостоятелна синхронизация. Увеличаването на скоростта на управление се постига чрез информационно превъзходство над противника благодарение въвеждането на нови системи за управление, наблюдение, разузнаване, контрол и компютърно моделиране. В резултат на това противника губи способността за провеждане на ефективни операции, тъй като всичките му действия ще бъдат забавени. Под самосихнронизация се има в предвид способността на военните формирования да избират сами формите и методите за изпълнение на бойните задачи по своя преценка, но в зависимост от нуждите на върховното командване. В резултат военни действия придобиват формат на непрекъснати, високоскоростни акции и операции с решителни цели.

Мрежовата структура позволява на географски разпръснатите сили от различни видове и родове войски, да се обединят в една обща концепция на операцията и за сметка на информационното превъзходство и осигурено единство да се използват много по-ефективно за посягане на общата цел.

Мрежовата структура позволява на географски разпръснатите сили от различни видове и родове войски, да се обединят в една обща концепция на операцията и за сметка на информационното превъзходство и осигурено единство да се използват много по-ефективно за посягане на общата цел.

Критиците на мрежово-ориентираната концепция за война обаче казват, че тя е прекалено пристрастена към модерните технологии, които винаги може да откажат. Според тях в центъра на войната трябва да е човека и неговата воля, която не е мрежово-центрична. Анализът на военните конфликти през последните 15 години показва, че концепцията за мрежа-центрична война е добра във военните конфликти с ниска и средна интензивност срещу очевидно по-слаб противник.

Майкъл Хендел – един от най-съвременните последователи на Сун Дзъ и Клаузевиц вярва, че всички описани класическите концепции за водене на война са верни и днес, но трябва да се адаптират към постоянно променящата се среда на информационната епоха. Логиката на войната и стратегическо мислене са универсални и безкрайни, като самата човешка природа.

Информационни технологии със сигурност позволяват намаляване на проблема с т.н. „мъгла на войната“, но това не е достатъчно. По-скоро предизвикателството пред военната наука е как да се справи с целия спектър на конфликта. Точно за това се появи всеобхватния подход на НАТО към операциите. При тази концепция се обхващат всички аспекти при управлението на кризи и конфликти и е от ключово значение синхронизирането на действията на въоръжените сили с всички правителствени и неправителствени организации и структури в рамките на единна стратегия и план.

С развитието на науката и технологиите се появяват още по-нови оръжия, респективно нови методи за водене на въоръжена борба и нови функции и параметри на войната, но основните принципи за победа си остават същите. Масовото използване на бронирани машини, самолети, кораби, ядрени ракети, съвременни информационни и комуникационни технологии просто увеличават пространствения обхват, напрежението и продължителността на битките. За еволюцията на технологичните възможности на оръжията може да се съди по броя на цивилните жертвите в конфликтите от различните периоди на човешката история.


Вижда се, че цивилните жертви растат с увеличаване на асиметричните действия.

Нещо повече, през Втората световна война бойните действия стават триизмерни по суша, въздух и вода, след това действията стават четири измерени с включване на космическото пространство, а по-късно пет измерни с информационното пространство, като за да се победи трябва да се съсредоточават усилията на силите и средствата във всички тези пространства към една цел. Ясно е, че това могат да го направят само богатите държави, при което по-слабите икономически страни нямат никакъв шанс за победа, освен да сменят правилата на играта!

Революция в концепциите за печелене на войната!
Точно за да се противопоставят на това съсредоточаване на сили, огън и маньовър от традиционните концепции, те изобретиха асиметричната концепция за водене на бойни действия.

За съжаление понятието „фронт“ стана отживелица, армиите се смесиха с населението и станаха невидими. Всеки и всичко днес са части от бойно поле и представляват потенциални цели. Фронтовата линия изчезна, защото оръжията станаха толкова точни, че е необходимо армиите да се крият. В миналото армиите се групираха за взаимна защита, а сега всяка струпана на едно място армия представлява лесна цел. Една цел може ли да бъде видяна , тя може да бъде поразена.

От друга страна благодарение на глобалните комуникации формированията могат да се развръщат тайно на територията на врага,  точно когато започва сражението. Представете си как мечка се бие с рояк оси. Колкото и да удря и хапе тя, не може да ги унищожи, а от друга страна тези оси трябва да имат отлична връзка по между си и когато намерят слабост, всички те да жилят на едно и също място. Това се нарича асиметрична заплаха.

След 11 септември 2001 г. стана ясно, че малки държави и отделни терористични организации са в състояние да нападнат Велика сила,  дори от другия край на земното кълбо. Освен това тези заплахи могат да се прикриват, така както и плановете им за постигане на максимално преимущество. В този случай въоръжените сили изградени по традиционен начин губят всякакъв смисъл и не са приложими.

Китайската армия също създаде през 1999 г. асиметрична стратегия наречена „Неограничена война“ (буквално „война без граници“), която включва бойни действия във всички съвременни пространства на бойното поле. Спомнете си, че Китай успешно прихванаха сателит в космоса, разположен на орбита в която са повечето американски разузнавателни сателити. Представете си какво ще стане ако САЩ загубят информационното си превъзходство в региона?

Великите сили няма как да се справят с асиметричните заплахи ако спазват традиционните правила на война, затова беше създадена концепцията за изпреварващ, превантивен удар за борба с тероризма. През 50-те години на миналия век, непосредствено след края на Втората световна война и началото на Студената война, администрацията на американския президент Трюман разработи стратегия за възпиране, чрез използване на заплахи и превантивни действия. Така след 11 септември 2001 г. президентът на САЩ Джордж Буш обяви новата „Изпреварваща проактивна стратегия“ на САЩ в областта на националната сигурност в която се казва, че САЩ трябва да действат превантивно дори и да има несигурно място на атака на врага с цел да се предотвратят такива удари.

Тази доктрина включва три основни фази на нейното прилагане: смяна на режима на страни, които потенциално биха могли да застрашат САЩ, промяна в начина на мислене и начин на живот на населението, строителство и пресъздаване отново на територията, където се смята, че има заплаха. Това включва максимално разграждане и отслабване преди да започне новото строителство.

В западните традиции войната не е непременно свързана с използването на смъртоносни оръжия. Тази традиция следва класическата военна мисъл на Клаузевиц: „Войната е акт на насилие, който има за цел да накара врага, да изпълнява нашата воля. “ В света винаги има война, а въоръжената борба е само една от формите (фазите) на войната. Преходът към шесто поколение войни дава възможност за провеждане на безконтактната война без конвенционалните въоръжени сили.

Така се появява най-модерната концепция за водене на военни конфликти – „Хибридната война“. Това е концепция, обединяваща обичайна война, малка война, цветни революции, психологически операции и кибервойна. В нея се използват всички познати на човечеството средствата и методи за унищожаване на противника, от най-старите примитивни до най-новите технологии за водене на война. Нейната същност е война на не държавни военни формации срещу държавата и без официалното участие на правителствени въоръжените сили по метода на въоръжено нашествие. Те целят не унищожаване на противника, а силово завземане на властта в страната за преразпределение на ресурсите и ролите в социума от новото правителство в интерес на друга страна. Военните експерти описват новия начин на водене на война с термина „война на контролирания хаос.“

В Русия още през 50 –те години полк. Евгени Едуардович я описва като „Метежна война“ . Някой източници определят хибридната война, като разновидност на дифузната война (разпръсната война) Това е модерна версия на въоръжената битка, която дава възможност да се прави всичко, което е забранено при традиционните военни действия.

На научна конференция в Москва Началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация армейски генерал Валерий Герасимов казва, че на хибридните заплахи може да се противодейства само с подобни методи, затова се разработва концепцията „Мека сила”. Тази концепция предполага доброволно въвличане в орбитата на интересите на дадена държава, преди всичко за сметка на създаване на привлекателен образ в противовес на „твърдата сила”, опирайки се на принудата и парите. Счита се, че „меката сила” е активно използвана от страните от Запада, разпространявайки ценностите на демокрацията и правата на човека, като приобщава широката международна общественост към своята култура и потребителски предпочитания. От друга страна Руснаците разчитат на културната прилика между славянските народи, като защитник на цивилизацията на православния свят.
Съвременната война не е когато стрелят танкове и артилерия, самолети нанасят удари и войниците стоят на предната линия. Модерната война е като радиацията, не се чувства, но я има. Така в историята на човечеството са изчезнали много народи.

Приема се , че между войната и мира вече няма ясно разграничение. От изследване на войните през последните 100 години се вижда, че всички те се провеждат под формата на граждански конфликти, а не като типичния сблъсък на две армии.  Затова в повечето концептуални документи се избягва думата война, а се предпочита „конфликт“, „конфронтация“ и т.н. Руснаците започнаха да използват думата „мировойна“ или „войномир“.

В теоретичен и практичен план, всички военни концепции се фокусират върху задачата за подтискане волята на врага, като подчиняването му е средство за постигане на целите. Затова една от най-важните задачи в съвременната война е въздействието на масовото съзнание на обществото. Основната печалба в съвременната война не са ресурси, територия или власт, а новите промени в националния манталитет на победената нация. По този начин победителя печели бъдеще за своята цивилизационна култура.

Всяка от страните преследва свои цели и не са възможни компромиси, както при решаването на конфликтите. Понякога се сключва мир, но той е продиктуван по условията на по-силната страна. Победителя образува картината на следвоенния свят. Той съставя резултатите от победата си в международното и националното право и се радва на стратегическите последици от войната, като неконтролируемо използва всички ресурси на победените.

От наблюденията на събитията в Украйна и Сирия се отличават няколко основни метода за водене на настоящите войни. Освен традиционния сблъсък със смъртоносни оръжия се наблюдава и конфронтация в областта на дипломацията, икономиката, културата, религията в съчетание с психологическа и поведенческа война, провеждане на информационни операции, жестоко технологично противоборство, граждански конфликти и терористични атаки. Кампанията се провежда почти едновременно в цялата страна, без да зависи от местните ръководители. 

Характеристики на съвременните войни
Съвременните войни имат цивилизационен характер, това е сблъсък на културно ниво за правото на съществуване на определен социум.

Бъдещите войната ще имат глобален характер – водят се навсякъде по света. От историческа гледна точка се наблюдава промяна на външния вид на войната. Официално се заявява, че бъдещите войни трудно ще намерят непознат противник и непознато място за провеждане на бойните действия. Бившият командващ на съюзните сили в Афганистан, генерал D. Barno каза: „Ние ще участва във войни, за които е трудно да се определи началото и края, бъдещите конфликти са в сянката на войната“. С други думи в тази нестабилна ситуация се налага преразглеждане на класическото понятие за „бойно поле“. В този термин за пространството на битката следва да се включи целия свят, защото мястото на противника не е известно и следователно може да се появи навсякъде.

Войните имат постоянен и универсален характер, тъй като е в ход постоянно увеличаване на интензитета на всички фронтове и театри на войната. Противниците ще използват традиционни, не традиционни и хибридни стратегии, за да заплашват жизнените интереси на противостоящите сили. В тази връзка е необходимо армията да бъде в постоянна готовност за всякакво развитие на ситуацията, навсякъде по света с всякаква възможна структура на военни съюзи и формати .

В същото време естеството на въоръжения конфликт ще зависи главно от промените в геополитическата среда, причинени от борба за власт и ресурси. При такива обстоятелства, стратегическата цел на армията ще бъде използването на такива военни тактики и стратегии, които да направят невъзможна ефективната реакция на врага.

Съвременните войни имат хибриден характер, тъй като се използват всички познати днес средствата и методи за водене на война, от най-старите примитивни методи до най-новите и сложни методи за водене на война.

Съвременните войни имат дифузен характер – взаимното проникване на организационна, технологична и информационна основа. С други думи – това е пътят на война, цивилизована война, инстинктивна, от държавни организирани форми на въоръжена борба, военните закони и военна етика, до общо геноцид на хора на територията на врага и култа към смъртта. Дифузните войни не стават случайно. Те са планирани и организирани.
Съвременната война има всеобхватен характер поради наличието на вътрешен враг. Днешната концепция не се ограничава само до визията на бъдещите военни операции със срещуположни страни, но и изтъква необходимостта да се намали възможността за действия вътре в страната. Врагът може да се появи в неизвестен формат и вътре в страната. Инвазията е от типа мрежова война, няма контролен център. Широко се използват информационните операции и тероризъм.  Ключовата роля на армията се разчита до толкова, че тя да изпълни следващите стъпки след края на военните действия и да понесе основната тежест за преформатиране на живота и манталитета на населението, което си е реална заплаха за националната сигурност. Възможностите на войската се използват за бързо и ефективно внедряване и поддържане на контрол върху дадена територия на различни места и региони. Военните сили са необходими и за да гарантират новото национално статукво.

Войната се храни, чрез доставки на оръжие и гориво, директен грабеж на населението и страната, използват се ресурси на отстъпващата държавна армия, финансова помощ от големи спонсори обикновено от съседни заинтересовани държави.

Бъдещата операционна среда значително се разширява с появата на „петото поле на боя“ – бойните действия се водят по земя, море, въздух, космоса и киберпространството. Цялото национално и културно и информационно пространство ще бъде изпълнено с текстове, филми и хора от друга култура, които целят промяна на националната идентичност. Дори някой автори твърдят, че има и шесто поле на боя – вашите мозъци.

От анализ на най-новите, настоящи конфликти се вижда, че всичко започва с помощ от неправителствени организации, които формират опозиция или „пета колона“ в противостоящата страна. Например руските източници твърдят, че в Украйна това са били “ Свобода на словото “ и “ Американска демокрация за приятели на Америка“ .

Често следва развитие подобно на антиправителствените демонстрации на Майдана в Украйна или „Арабската пролет“ в Египет, Либия и Сирия, които прераства в бунт. Използват се въоръжени групи, екстремисти или престъпни организации в градовете с висока концентрация на населението, под предлог националното недоволство и слабо управление. Създава се режим и стил на безмилостна гражданска война.


След настъпване на пълен хаос, следва влизане на умиротворителни сили, които установяват контрол над местните власти. В крайна сметка се образува ново гражданско правителство, което се признава от световната общност.

Такава война ние можем да загубим, защото:

  • Не осъзнаваме, че това е война! Липсва разбиране за сериозността на момента и нищо не правене.
  • Не знаем как се провежда тази война и нямаме разработени свой собствени концепции за водене на война, нямаме навременно разработени подходящи планове, теории, стратегии и инструменти за война.
  • Не разбираме, че войната е предварителна подготовка, планиране, мобилизиране и тази военна аксиома не се прилага в държавната практика.
  • Не подготвяме новото поколение да бъде готово да служи на отечеството, липа или неадекватно военно обучение на населението за война.
  • Националната икономика няма готовност и не може да реагира в случай на криза, не набелязваме мерки за защита на критичната инфраструктура и не заделяме ресурси и средства за водене на война.
Как да победим в съвременната война?

За да победим в една такава война е необходимо обединение около националния идеал и твърдо противодействие на натиска за промяна на националното ни самосъзнание и културна идентичност, чрез взаимно допълващи се политически средства, икономически и военни действия.

Поради компресиране на събитията във времето ще се изисква ускорена реакция и безпроблемно взаимодействие между всички сфери на държавата. Трябва да се набележат мерки за изтриване границите между държавните структури, гражданските структури на икономиката, насочени към научните изследвания, иновации, производство, информация и промишлените запаси на страната, независимо от обхвата, вида принципите за собственост или за финансиране, за да се гарантира развитието на технологиите, инструментите и решенията, необходими за практическото прилагане на стратегията.

Областите, които ще имат най-голямо значение в бъдеще за засилване на военната мощ на страната са информационните и комуникационни технологии, прилагането на които развива високо точни оръжия, биотехнологии, изкуствен интелект, роботика, както и създаването на различни безпилотни летателни апарати.

В Българските условия трябва да се има предвид, че проблемите на съюзните въоръжени сили и нашата армия не са от един и същ радикал. Техният боен опит не е типичен за нашите условия, защото те водят войни предимно навън, а ние на първо място трябва да защитим собствената си територия. При всички случай в началото на войната ще трябва да предвидим отбранителни операции срещу по-силен противник. За целта е необходимо е да разработим свои собствени концепции, форми и методи за използване на въоръжените сили, които се опират на националния идеал и културна идентичност на българите, за да може противника да получи отпор на всички нива до последния човек.

Източник: postvai

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.