Ads Top

Мартин Лутър Кинг - Имам една мечта


За нашето съвремие много от идеите, които защитава през целия си живот, звучат като неоспорими дадености - на никого днес няма да се отдаде да прокара идея за транспорт отделно за ,,не бели" или пък да не ги допуска до изборните урни, само защото не са от ,,правилната" раса.

Но за афроамериканският проповедник и лидер на Движението за правата на тъмнокожите в САЩ, Мартин Лутър Кинг това е смисълът на живота.

За пламенната си вяра, с която защитава идеите за равни права, Мартин Лутър Кинг е удустоен с Нобелова награда, а посмъртно и с най-високото отличие на САЩ - Златен медал на Конгреса.

Манифестът на идеалите на Кинг става знаменитата му реч ,,Имам една мечта" (,,I have a dream"), която произнася на 28 август 1963 година. От трибуната пред стълбите на мемориала на Линкълн, пасторът успява да вдъхнови не само събралите се да чуят думите му, а и идните поколения. Днес малцина не знаят кому принадлежат думите ,,Имам една мечта".

За какво мечтаеше Кинг?

Кинг мечтаеше...
... че един ден САЩ ще се откажат от сегрегацията.
,,Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството."

Реалността: Сегрегацията е практика за принудително разделяне на представители на различни групи от населението по религиозен, расов или кастов признак. В САЩ до средата на 60-те години на ХХ век действат закони, които позволяват на чернокожите да бъде забранявано да посещават учебни заведения, да ползват обществения транспорт и дори да седят в кафенета, предназначени за ,,бели".

Година и половина след речта на Мартин Лутър Кинг, президентът на САЩ Линдън Джонсън обявява сегрегацията за незаконна.

Ако погледнем в световен мащаб, да се говори за пълен отказ от сегрегацията е рано. Въпреки че де юре тя се осъжда почти по цял свят, като противоречаща на всевъзможните конвенции по правата на човека, де факто е редица големи градове и сега съществуват етнически ,,гета", а има и държави, в които действат училища, в които учениците се подбират по религиозен принцип.

Кинг мечтаеше...
... че равните избирателни права ще бъдат гарантирани за представителите на всички раси и нации.
,,Не можем да бъдем доволни докато негрите в Мисисипи нямат право да гласуват, а негрите в Ню Йорк смятат, че няма за какво да се гласуват. Не, ние не сме доволни и няма да бъдем доволни дотогава, докато ,,правосъдието не потече като вода, а правдата като силен поток." (,,Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва." препратка в речта на Кинг е към цитат от Библията, книгата на пророк Амос, гл. 5:24)

Реалността: Формално избирателното право е дадено на цветнокожото население в САЩ веднага след края на гражданската война между Севера и Юга. 15-тата поправка на конституцията на САЩ е приета през 1870г. и с нея се дава право на глас без оглед на расовата принадлежност. Но веднага след това властите в САЩ предприемат мерки, които фактически не позволяват на чернокожите да гласуват.

През 1965г. е приет ,,Закон за избирателните права", с който тъмнокожите получават право на глас, но срещу заплащане на определен данък.

Днес необходимостта да се предоставя на всички хора от всички раси еднакви избирателни права е утвърдена с декларацията по правата на човек на ООН.

Кинг мечтаеше...
... че един ден борбата срещу дискриминацията ще спре, просто защото вече никой няма да оспорва тезата за равенство между хората.
,,Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта. Мечта един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: ,,Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни"."

Реалността: Всеобщата декларация за правата на човека, забраняваща дискриминацията по расов, полов признак, според език и религия, е приета още през 1948г. Това обаче не пречи на съществуването на законите за сегрегацията в САЩ до средата на 60-те години на ХХ век; за политиката на сегрегация в ЮАР чак до началото на 90-те години, както и до проявите на многобройните расистки групировки, които и до днес действат по всички краища на света.

Кинг мечтаеше...
... че това, какво ще постигнат децата му в живота, няма да зависи от цвета на кожата им.
,,Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес!"

Реалността: Въпреки равните права, още веднъж гарантирани в законодателството от 2006г., нивото на безработица сред афроамериканците в САЩ е три пъти по-високо от това сред ,,белите". Според изследване на китайски правозащитни организации, през 2010г. една трета от тъмнокожите, американци са се сблъсквали с дискриминационни практики на работното си място, но едва един на шестнадесет се е осмелявал да се жалва от това. Нивото на бедност сред етническите малцинства в САЩ е още по-отчетливо, отколкото при ,,бялото" население.

Но приказката за мечтите на Мартин Лутър Кинг е препятствията пред тъмнокожите граждани на Америка няма да е пълна, ако не споменем 53-годишният етнически кениец, роден в столицата Хонолулу на щата Хаваи, който на 20 януари 2009г. положи клетва като 44-ти президент на САЩ - Барак Хюсеин Обама, първият тъмнокож, заемал този прост, преизбран за втори мандат през 2012г.


Реч на Мартин Лутър Кинг:

,,Щастлив съм да се присъединя към вас днес в това, което ще остане ви историята като най-великата демонстрация за свободата в нашата история на нашата нация. Преди сто години, един велик американец, под чиято сянка ние, символично стоим днес, подписа Прокламацията за освобождение (Ейрахам Линкълн). Този важен указ се явява като ярък лъч на надежда за милионите негри роби, които бяха обгорени в пламъците на унищожителната несправедливост. Той дойде като радостта при разсъмване след дългата нощ на пленничеството им. Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите е все още осакатен от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите продължават да живеят на самотен остров на бедност насред огромен океан на материално благополучие. Сто години по-късно негрите все още мизерстват в ъглите на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна. За това ние сме дошли тук днес за да разкрием това позорно състояние.

В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република написаха блестящите думи на Конституцията и Декларацията, за независимост, те подписаха полица, на която всеки американец трябваше да бъде наследник. Тази полица беше обещание, че на всички хора - да, за чернокожите също така, както за белите - ще се гарантират неотменните права на живот, свобода и право на щастие.

Очевидно е днес, че Америка не е изпълнила обещанието до нейните чернокожи граждани. Вместо да почете този свещен дълг Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата ,,Без покритие". Но ние отказваме да повярваме, че банката на справедливост е фалирала. Отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна. И така ние сме дошли да осребрим този чек- чек който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Също така ние сме дошли на това свещено място, за да напомним на Америка, силната неотложна нужда на настоящото положение.

Не е време да си позволим лукса да чакаме, нито да приемаме успокоителни средства с постепенно действие. Сега е времето обещанията на демокрацията да станат реалност. Сега е времето да излезем от тъмнината и самотната долина на расовото разделение. Сега е времето да излезем от тъмнината и расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от плаващите пясъци на расовата несправедливост и да я поставим на твърдата канара на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта в реалност за всички Божии чеда.

Би било фатално за нацията да пренебрегваме спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да отмине докато не дойде съживяващата есен на свободата и равенство 1963 не е края, а началото.

Тези от вас, които се надяват, че негрите просто имат нуждата да изпуснат парата и ще бъдат доволни, се лъжат. Негрите ще преживеят едно бурно пробуждане, ако нацията продължава да прави това, което и пречи. Няма да има нито мир, нито спокойствие в Америка, докато не бъдат признати гражданските права на негрите.

Вихрите на негодуванието ще продължават да разтърсват основите на нашата нация, докато светлия ден на справедливостта не изплува. Но има още нещо, което трябва да кажа на моите хора, които стоят на горещия праг, водещ към палата на справедливостта: В процеса на спечелване на нашето истинско място, ние не трябва да извършваме незаконни деяния. Нека не задоволяваме жаждата си за свобода като пием от чашата на огорчението и омразата. Ние трябва винаги да водим нашата борба с достойнство и дисциплина. Не трябва да позволяваме съзидателния ни протест да деградира във физическото насилие. Отново и отново ние трябва да се издигнем до величествените висоти на посрещането на физическото насилие със силата на душата.

Удивителният борбен дух, не трябва да ни води към недоверие на всички бели. Понеже много от нашите бели братя - за това свидетелствам тяхното присъствие днес тук - са осъзнали, че тяхната съдба е свързана с нашата съдба. Те са осъзнали, че тяхната свобода е неразривно свързана с нашата съдба. Ние не можем да продължаваме да вървим сами. И докато вървим, ние трябва да си обещаем, че винаги ще маршируваме напред. Не можем да се върнем назад.

Има хора които знаейки, че търсим своите граждански права, ни питат: ,,Кога ще бъдете доволни?". Не можем да бъдем доволни докато негри стават жертва на неописуеми ужаси на полицейска бруталност. Не можем да бъдем доволни докато нашите тела, натежали от умората на пътуване, не могат да получат подслон в мотелите по магистралите или в хотелите по градовете. Не можем да бъдем доволни, докато предвижването на негрите може да бъде само от по-малкото към по-голямото гето. Никога не можем да бъдем доволни, докато нашите деца са лишени от себеуважение и ограбено достойнството им, заради табели, на които е написано: ,,Само за бели". Не можем да бъдем доволни докато негрите в Мисисипи нямат право да гласуват, а негрите в Ню Йорк смятат, че няма за какво да се гласува. Не, ние не сме доволни и няма да бъдем доволни дотогава, докато ,,правосъдието не потече като вода, а правдата като силен поток."

Аз съм наясно, че някои от вас са дошли днес тук в следствие на големи изпитания и страдания. Някои от вас идват директно от тесните килии на затворите. А някои от вас идват от области, където вашето търсене на свободата вие е смачкало поради бурите на преследвания и ветровете на полицейската бруталност. Вие сте ветераните на съзидателното страдание. Продължавайте да работите с вярата, че има изкупление за незаслуженото страдание. Върнете се в Мисисипи, върнете се в Алабама, Южна Каролина, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в бедняшките квартали и гета на северните ни градове, знаейки, че по-някакъв начин тази ситуация може и ще бъде променена. Нека не се въргаляме в долината на отчаянието.

Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: ,,Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни". 

Мечтата ми е един ден на червените хълмовете на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството. Мечтата ми е един ден дори щата Мисисипи, щат нажежен от горещината на несправедливостта, нажежен от горещината на подтисничеството, да бъде превърнат в оазис на свободата и справедливост. Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес! Мечтата ми е един ден щата Алабама, с ужасния си расизъм, със своя губернатор, от чийто уста излизат думите като ,,вмешателство" и ,,анулиране" ...един ден именно там, в Алабама, малки чернокожи момчета и момичета да могат да се хванат за ръце с малки бели момчета и момичета като братя и сестри. Имам една мечта днес! Имам една мечта, че един ден ,,всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм  ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места - поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки род ведно ще я видим."

Това е нашата надежда. Това е вярата с която се връщам на Юг. С тази вяра ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камък на надеждата. С тази вяра ще успеем да превърнем фалшивите акорди на нацията ни в красива симфония на братството. С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да влизаме в затвора заедно, да отстояваме свободата заедно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни. И това ще бъде денят в който всички Божии чеад ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента: Моя страна, миля земя на свобода, за тебе пея аз, земя в която умряха бащите ми, земя на пилигримската гордост, от всеки планински склон нека свободата да звъни. И ако Америка ще бъде велика нация това трябва да стане реалност. И така нека да звъни свободата от изумителните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк. Нека свободата да звъни от възвишенията на Пенсилвания. Нека свободата да звъни от натежалите от сняг скали на Колорадо. Нека свободата да звъни от красиво оформените склонове на Калифорния. И не само това. Нека свободата да звъни от каменната планина на Джорджия. Нека свободата да звъни от планините Лукаут в Тенеси. Нека свобода да звъни от всеки хълм и възвишение на Мисисипи. От всеки планински хълм нека свободата да звъни. И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии чеда, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръцете и да запеят думите на стария негърски спиричуъл: Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!"

Източник: historynakratko

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.