Ads Top

Якобинците и привържениците на Стюартите


Предреволюционните членове на Националния конвент на Франция са формирали група, която става известна като Обществото на приятелите на конституцията. След като конвентът се мести в Париж, тази група се среща там в зала, дадена им на заем от якобинския манастир на католическите доминикански монаси. Тези революционери, заклети да пазят революцията от аристократите, скоро стават известни като ,,Якобинския клуб". От онова време всички революционери се наричат якобинци.

Това поне е официалната история на якобинците. Както обикновено, якобинците са свързани с по-ранни тайни общества, в този случай движението за възстановяване на кралския сан във Великобритания.

През 1688г. непопулярния и про-католически крал на Англия от Стюартите Джеймс II е детрониран от холандския си зет, протестантския Уилям от Оранж. Джеймс, чието име на латински е Якобус, а оттук и името ,,Jacobites" (привърженици на Стюартите), бяга във Франция. Там той продължава да е подкрепян от франкмасоните в Шотландия и Уелс, които искат да го възстановят на английския трон. Те са обвинени от френските франкмасони, че превръщат масонските ритуали и титли в политическа подкрепа за тази реставрация.

Според някои версии на масонската история Джеймс е скрит в Шато дьо Сен-Жермен от приятеля си, френския крал Луи XIV, където с помощта на католическите йезуити установява система на масонството, която става основата на масонски традиции като ,,Шотландския ритуал".

,,Теорията, която свързва кралския род на Стюартите с франкмасонството... като политически мотор, който трябва да се овладее за реставрацията на прогоненото семейство на трона... е толкова противна на всички.. че човек трудно би повярвал, че такава теория някога е била сериозно приемана, ако не бяха твърде многото убедителни доказателства за този факт" - е завъртяното признание на това политическо ангажиране от масонския автор Албърт Маки, който пише през XIX век.

След поредица от провалили се бунтове привържениците на Стюартите в Шотландия най-накрая са разгромени в битката при Кълодън, близо до Инвърнес, през 1746г. Техният водач - Чарлз Едуард Стюарт, ,,Хубавия принц Чарли, младият претендент" - бяга във Франция, вземайки със себе си привърженици на Стюартите, проникнати от франкмасонски идеали. Година по-късно в Арас, Франция, Чарлз основава Масонско суверенно първо събрание на червената роза, известно като ..Шотландски привърженици на Стюартите".

,,Организацията на това събрание цели да бъде само началото на план за включване на други масони... за създаване на клонове във всеки град, който според тях е подходящ, което те и правят... сред тях един в Париж през 1780г., който през 1801 се обединява с Великата ориенталска ложа на Франция" - обяснява Маки.

,,Якобинският характер на парижката ложа не е въпрос на спорове" - пише Уебстър. Тя обаче твърди, че ,,основателите на Великата ложа в Париж не произлизат от Великата ложа в Лондон, от която нямат разрешително, а... носят франкмасонството със себе си във Франция, преди Великата ложа в Лондон да е била основана; следователно те по никакъв начин не са обвързани от нейната регулация." Може би това е моментът, от който английското и континенталното франкмасонство започват да се отдалечават едно от друго.

Според Маки опитът да се свържат масонските традиции с претенциите на Стюартите към английския трон е първият път, когато политиката е въведена в ,,спекулативната философия" на франкмасонството. Със сигурност не е последният.

Френските масони също са силно ангажирани в политическите събития от онова време. Уебстър отбелязва: ,,Всички революционери от Учредителното събрание са посветени в трета степен" на Просветленото масонство, включително революционни лидери като херцога на Орлеан, Валан, Лафайет, Мирабо, Гарат, Рабо, Марат, Робеспиер, Дантон и Дьомулен.

Онор-Габриел Рикети, граф дьо Мирабо, водещ революционер, наистина прегръща идеали, които са идентични с тези на Адам Вайсхаупт - основателя на баварските Илюминати. В лични документи Мирабо призовава за отхвърлянето на всякакъв ред, всякакви закони и на цялата власт, за да се ,,оставят хората в анархия". Той казва, че на обществеността трябва да се обещае ,,власт на народа" и по-ниски данъци, но никога да не й се дава реална власт, ,,защото хората като законодатели са много опасни (тъй като) налагат единствено закони, които съвпадат с техните страсти". Заявява, че духовенството трябва да бъде разрушено чрез ,,осмиване на религията".

Мирабо завършва тирадата си с прокламацията: ,,Какво значение имат средствата, стига човек да достига до целта си?" - същата философия на ,,целта оправдава средствата", която се проповядва от Вайсхаупт до Ленин и Хитлер.

Както често става в световните събития, въпросите, които запалват революция, първоначално се съсредоточават върху финансите. Франция е похарчила значителна сума пари, подкрепяйки Американската революция. През февруари 1787г. френските благородници са свикани на събрание от главния финансов контрольор, който предлага увеличаване на данъците за богатите, за да се намали националният дълг. Не е нужно да се казва, че благородниците отхвърлят тази идея и вместо това призовават за среща на Естат-Женерал - френския парламент, съставен от трите съсловия на благородниците, духовенството и гражданите. Той не се е събирал от близо двеста години.

Шумотевицата за това парламентът да обмисли политически реформи продължава и през 1788г. със смутове в основните френски градове, включително Париж. През този период се избират представители на трите съсловия.

Трите съсловия се срещат във Версай на 5 май 1789г. и незабавно са разделени по въпроса, как трябва да се подреди гласуването. Популярните гласове ще са за мнозинството, предимно обикновените граждани, докато вотът от съсловията ще облагодетелства благородниците и духовенството.

Третото съсловие - обикновените граждани - получавайки подкрепа от някои духовници, печелят и крал Луи XVI неохотно свиква Националния конвент, за да създаде нова френска конституция, докато същевременно тайно събира войски, за да потуши събранието.

Слуховете за това придвижване на войски се разпространяват и във възникналия Голям страх от юли 1789г. тълпа в Париж нахлува в главния затвор на краля - Бастилията, където освобождават само седем затворници - повечето са психично болни, - но се сдобива с така нужните пушки и барут.

Обратно на популярната история, тази атака не е спонтанно действие на потъпканата тълпа. ,,Това, че бандити от юга преднамерено са привлечени в Париж през 1789г., използвани и платени от революционните водачи, е факт, потвърден от авторитети, които са твърде многобройни, за да бъдат пространно цитирани... С други думи, въвеждането на континент от наети бандити окончателно отхвърля теорията, че Революцията е неустоимо въстание на хората" - пише Уебстър.

Междувременно яхнали коне куриери, разпратени от тайните общества, яздят от град на град, предупреждавайки страхливите селяни, аристократите. Казва им се, че кралят е заповядал те да бъдат атакувани. Хаосът и насилието скоро са повсеместни и са приветствани като революция.

,,Във френската революция виждаме за пръв път системно да се създава недоволство, за да бъде използвано" - пише Стил.

Тази експлоатация започва с франкмасоните още през 1772г., когато Великата ориенталска ложа е здраво стъпила във Франция, наброявайки 104 ложи. Броят нараства на 2000 ложи по времето на Революцията, като 447 членове на ложата участват в 605-членния Естат-Женерал. Според няколко изследователи Великите ориенталски ложи са ядрото на проникването на Илюминатите във франкмасонството.

Това проникване започва в първите години на XVIIIв., когато привържениците на Стюартите и останките от тамплиерите се бият за контрол над френските ложи за франкмасонството. Уебстър вярва, че ,,Шотландското масонство" е просто було за тамплиерите и че Великата ложа на Франция е ,,нападната от интриганти" (т.е. привърженици на Стюартите).

Френското масонство скоро се разцепва на две фракции - великата ложа на Франция с нейната тамплиерска традиция, пропита от философията на Илюминатите, и изгонената Велика ложа Лакори, която през 1772г. става Велика ориенталска ложа, като начало е бъдещият херцог на Орлеан.

,,Великата ориенталска ложа след това кани (Великата ложа на Франция) да анулира декрета за изгонване и да се обедини с нея, и това предложение е прието, а революционната партия неизбежно го е замислила преди това; Duc de Chartes (който скоро ще стане херцог на Орлеан) е обявен за Велик майстор на всички съвети, клонове и шотландски ложи на Франция. През 1782г. ,,Съветът на императорите" и ,,Рицарите на Изтока" се обединяват, за да формират Grand Chapitre General de France, която през 1786г. се обединява с Великата ориенталска ложа. Победата на революционната армия тогава е пълна" - обяснява Уебстър.

Притеснен от разпростиращия се хаос, Националният конвент през 1789г. набързо приема Декларация за правата на човека и на гражданина, обявяваща свободата, равенството, ненарушимостта на собствеността и правото на съпротива срещу потискане - всичките отколешни принципи на масонството.

Когато кралят отказва да одобри декларацията, парижката тълпа тръгва към Версай и го води в Париж, където Конвентът продължава да кове нови закони и политики. Един е да се национализира собствеността на Римокатолическата църква, за да се изплати националния дълг. Това действие забива клин между гражданите и техните поддръжници сред духовенството, засилвайки враждебността и у двете страни. Конвентът след това се опитва да създаде конституционна монархия, подобна на английската, но слабият и страхлив Луи се опитва да избяга от страната през юни 1791г. Заловен е във Варен и е върнат в Париж със стража.

Междувременно насърчавани от ситуацията във Франция, основаните на масонството революционни клубове изникват и в други страни, включително Англия, Ирландия, германските държави, Австрия, Белгия, Италия и Швейцария. Напреженията между другите държави и Франция растат до 1792г., когато Франция обявява война на Австрия и Прусия.

Изправена едновременно пред война и революция, Франция дегенерира в Управление на терора, през което крал Луи XVI, Мария Антоанета и хиляди други, предимно аристократи, са екзекутирани.

В ход, подобен на действието на Хитлер 150 години по-късно, якобинците затварят всички масонски ложи през 1791г., страхувайки се - и в това е иронията, - че организационната сила на масоните може да се обърне срещу тях.

,,Зад Конвентът, зад клубовете, зад Революционния трибунал се крие... онзи най-таен конвент, който ръководи всичко.. окултна и ужасна сила, на която другото събрание става роб и който е съставен от върховните инициати от Илюминатите" - отбелязва Уебстър.

След изчерпателно разследване на темата Епърсън е съгласен. Той пише: ,,Невидимата ръка, която ръководи цялата Френска революция, са Илюминатите, съществували само 13 години, но въпреки това достатъчно могъщи, за да предизвикат революция в една от най-важните страни на света".

Войни, бунтове и преврати продължават във Франция, докато един млад генерал - Наполеон - най-накрая не завладява пълния контрол през 1799г. Макар че той носи собствената си запазена марка терор в Европа в продължение на години, Наполеон обявява края на революцията. Франция е пълна бъркотия. Стотици хиляди са умрели от глад, войни, насилие и на гилотината. Властта на монархията и на монолитната Църква до голяма степен е била разрушена.

,,Така, в ,,голямото корабокрушение на цивилизацията", както го описва един съвременник, проектите на кабалистите, гностиците и тайните общества, които от почти осемнадесет века са изсмуквали соковете на християнството, откриват своето осъществяване" - коментира Уебстър.

Увереността да се започне огромен бунт като Френската революция може би идва от новите земи в Америка. Макар че Американската революция не е създание единствено на тайните общества, както е във Франция, съществува определено подмолно течение от връзки на тайните общества, основани както на религиозни, така и на философски различия.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.