Ads Top

Сцена на действие - Египет (Част 6) КРАЙ

                       
              Бил ли е Аменофис III библейският Соломон?
Във връзка с идентичността на библейския цар Соломон и египетския фараон Аменофис III Мустафа Гадала говори дори за фалшифициране на египетската история - доста шокиращо изказване!

Гадала смята, че в случая с тези исторически събития стават изключително очевидни многобройните опити, предприемани през годините, да се потулят отношенията между Египет и Израил.

Досегашното ни хронологично проследяване също внася светлина по въпроса, защото роднинските отношения между мнимия баща на Соломон (Аменофис III), великия цар-войн Давид (Тутмос III) и неговия ,,фалшив" син го илюстрират. Бащата на истинския цар Соломон, на фараон Аменофис III, както вече разбрахме, е библейският Йосиф със староеврейски произход (Юа), ,,бащата на господаря на двете държави".

В хода на досегашното изложение вече обърнахме внимание на наличните в наше време археологически резултати. Много от съвременните археолози изхождат от факта, че никога не е имало преселение на юдейски племена от Египет и Ханаан не е бил завладян насилствено, както се твърди в книгата на Исус Навин. Урските царства на Давид и Соломон никога не са съществували така, както са описани в Библията. Израилските царе според мнението на археолозите са управлявали само ,,незначителни райони от покрайнините". Много специалисти днес са единодушни, че монотеизмът също се е развивал по съвсем различен начин от този, който иска да ни подскаже Библията. В случая се наблюдава липса на научни доказателства!

Нека да хвърлим поглед на Стария завет, за да разберем какво казват авторите на Библията за Соломон.

Според Библията Соломон е живял през 10. век пр. Хр. Син е на цар Давид и негов престолонаследник. Както се вижда от Библията, Соломон се задържа на трона от около 967 до 928г. пр. Хр. Царството му се простира от границите на Египет до Ефрат: ,,Соломон владееше всички царства от река Ефрат до Филистимската земя и до границата на Египет" (Трета книга царства, 4:21). При управлението на Соломон строителството е в разцвет, включително той нарежда да се построи Храма на Ерусалим. Библията казва, че ,,цар Соломон надминаваше всички земни царе по богатство и мъдрост" (Трета книга царства, 10:23).

Защо не се намират неоспорими исторически и преди всичко археологически доказателства за велик цар като Соломон?

При регентството на Соломон в Ерусалим египетският фараон е Сиамун и управлява Египет от 976 до 956г. пр. Хр. Няма обаче исторически документи, в които да се споменава владетел с името Соломон, което допълнително с право потвърждава големите съмнения на съвременните учени относно живота и делото му. Освен това египетските владетели обикновено са много добросъвестни, когато документират живота и военните си успехи.

XVIII и отчасти XIX египетска династия са приети за една от най-успешните епохи. По онова време държавата на Нил достига последния си голям разцвет по могъщество, завоевания и строителство, което се вижда особено ясно от огромните строителни и технически постижения в храма на Амон и храма в Харнак до Тива (Луксор) при царуването на Аменофис III. Ето защо той е наричан и ,,царят на царете" или ,,господарят на всички владетели" - название, което в Библията се дава и на цар Соломон.

Значимите строителни дела вървят ръка за ръка с мирните периоди в историята. Периодът на управление на Тутмос, както знаем, преминава сравнително мирно, което съвпада с разказите за царуването на Соломон. Буквалният превод на името Соломон (староеврейски Shelomoh) означава ,,мир" или ,,сигурност". Аменофис III сключва с други влиятелни владетели от онова време различни договори, за да осигури мир надлъж и нашир.

Както в Стария, така и в Новия завет се казва, че Соломон не е първоначалното име на царя. Пророк Натан дава на Соломон името Jedidiah (за волята на Господа). То може да се преведе и като ,,поради Господа" или ,,в името Господне". В библиите след Лутер името се превежда и като ,,любимец на Господа", за разлика от по-старите преводи от Лутер, където името не е преведено, а Натан само получава поръка ,, и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия (от Бога обикнат), според словото Господне." (Втора книга царства 12:25.)

Ако сравним житейската история на египетския фараон Аменофис III с тази на библейския Соломон, установяваме учудващи съвпадения, от които можем да заключим, че цар Соломон и Аменофис III са едно и също лице.

Юдеите възприемат царя като сина на божеството; ето какво се споменава между другото в Псалом 2:7: ,,... Син Мой си Ти; Аз днес Те родих". Богът на израилтяните нарича своя царствен син и ,,помазаник": ,,Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки." (Псалом 17:51, както и в Псалом 2:2, 19:7, 27:8.)

Отъждествяването, за което четем в Библията, първоначално е чисто египетски начин на възприемане, който е приет и от древните евреи. Освен това, помазването е египетски, а не еврейски обичай. Староеврейската дума за ,,помазан" е ,,MeSHeH" и очевидно е била заета от египетската ,,Meseh".

Във връзка с настоящите предания от по-ново време можем да открием и предположим интересна аналогия със старите преводи отпреди хилядолетия. Например в по-новите преводи на Лутер във всичките три източника (Псалом 2:2, Псалом 17:51 и Псалом 19:7) думата помазвам или помазан, която без съмнение има голямо значение и освен това говори ясно за произхода на Египет, вече изобщо не се споменава. В по-старите преводи, само няколко десетилетия по-рано, тези думи все още се срещат. Ето как се променят разкази, действия и собствени имена, а факти, от които могат да се извлекат важни заключения, се заместват с други понятия (напр. от Lade (ракла, скрин) се прави Sarg (ковчег); Битие 50:26). В Библията има безброй подобни примери, както вече се убедихме от изложението до тук. Примерите показват ясно, колко фактически материал се е загубил през последните векове и хилядолетия при множеството преписвания и създаване на нови копия (от препис на препис, който също е бил само препис). Дали и доколко това е ставало умишлено и каква роля е играела идеологията на преводачите, е съвсем друг въпрос.

Обратно към Соломон: друго съответствие откриваме по отношение на жените, за които двамата са женени. Фараон Аменофис III взима за съпруга по-малката си египетска сестра, за да наследи трона, защото той по правило принадлежи на по-възрастната сестра в рамките на царското семейство.

За Соломон се казва: ,,... Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град..." (Трета книга царства 3:1).

Защо израилският цар не си е потърсил израилска жена за съпруга, а вместо това се жени за дъщерята на царя, която е египтянка?

Мустафа Гадала пише, че положението на фараонската дъщеря като първа и най-важна съпруга на Соломон показва, че става дума за жена от собствената му народност - също както при Аменофис III. Ако Соломон е бил царят на Израил, той е трябвало да се ожени за израилтянка, за да създадат заедно наследниците на трона, защото при израилтяните по правилно произходът се следва и записва по майчина линия.

Соломон обаче изглежда е взимал за свои съпруги само чужденци, каквато е била и дъщерята на фараона. Дори майката на неговия престолонаследник Реховоам (Rehoboam) е амонитка и се е казвала Наама, както можем да прочетем в Трета книга царства, глава 14, строфа 21.

Фараонът, за чиято дъщеря се е оженил Соломон, не се споменава, както вече знаем. За него обаче се казва: ,,Фараонът, египетски цар, бе дошъл и превзел Газер, и с огън го бе изгорил, а хананейците, които живееха в града, не избил, и го бе дал вено на дъщеря си, Соломоновата жена." (Трета книга царства 9;16.)

Тази библейска строфа не е потвърдена от действително историческо събитие. Никой от египетските фараони, живеели по времето на Соломон, не е бил замесен във военни конфликти в западна Азия. Владетелите от тази епоха се числят към особено слабите царе от XXI династия.

Нека да тръгнем по две други следи на двамата царе Аменофис и Соломон, които също ще ни отвеждат до очевидни съвпадения: дейностите им като строители и мъдростта им, за която е изписано много. Първо да се спрем на темата за строителството.

Вече многократно повторихме, че и днес все още липсват археологически доказателства за великите и могъщи царства на Давид и Соломон. Също така споменахме, че за сметка на това обаче, в Стария завет е описано подробно Соломоновото ,,супер царство". Там се казва, че славният Соломон съградил ,,... храма Господен и своя дом, Мило и стените иерусалински, Хацор и Мегидо и Газер" (Трета книга царства 9:15). На Соломон се приписват и много други градежи.

Могъщият цар е построил храма на хълма Мория в северен Ерусалим. На това място днес е Куполът на скалата. Поради тази причина не могат да се извършват разкопки и в наши дни, за да се потърсят археологически доказателства за древния храм.

Ако се огледаме за аналог в египетската хронология, веднага ще открием, каквото търсим. Става дума за несъществуващия вече погребален (възпоменателен) храм, който е построен по нареждане на Аменофис III в западна Тива (Ta-Apet). Днес на това място, на западния бряг на Нил до Луксор все още са останали само две забележителни статуи, известни като двата Колоса на Мемнон. Двете статуи стояли отстрани на храмовия вход и изобразявали великия владетел в седнало положение. Те са високи около 20 метра, като само краката им са с дължина два метра и ширина един метър.

Двата колоса могат да се сравнят с двете колони, които се споменават от Библията във връзка с храма на Соломон - египетските статуи също имат имена, както и описаните в Библията колони.

Британският антрополог сър Флиндърс Петри открива една стела в храма, върху която има надпис от времето на Аменофис III. На нея по-подробно е описан храмът:  ,,... непобедима крепост от пясъчник, изцяло позлатена, сребърните й подове проблясват, а вратите й са от кехлибар... Освен това към храма има и царствени статуи от гранит, кварцит и скъпоценни камъни, които ще пребъдат във вечността."

Тези описания силно наподобяват разказите в Библията за великолепния храм на Соломон.

Аменофис III построява много други храмове както в Египет, така и в околностите на Ханаан. Археологически проучвания доказват например, че няколко описани в Библията храмове, които се приписват на Соломон, в действителност са построени по време на управлението на египетския фараон в Ханаан. Освен това храмовете на Соломон имат типично египетски особености. Например двете колони на главния вход на храма символизират разделянето на две на спиритуалното цяло, човек трябва да премине през тях, за да попадне във вътрешността на храма. Друг обичай, първоначално също египетски, е божеството да се носи в ковчег и след това да се вкара в святото място (храма).

Колкото до царския дворец, разбираме, че той е построен в северната част на Ерусалим, южно от района на храма. Въпреки обстойните археологически разкопки в този регион все още не са открити никакви останки от подобен дворец. Впрочем за него не се споменава повече през следващите епохи след смъртта на Соломон, въпреки че той е бил толкова великолепен и е имал централно религиозно значение!

При сравняването на двореца на цар Соломон и двореца на Аменофис III в Тива има изумителни съвпадения.

През годините между 1910-та и 1920-та в непосредствена близост до храма на Аменофис III са проведени интензивни разкопки. Целият проект се осъществява под ръководството на ,,Metropoliten Museum of Art" в Ню Йорк. След приключване на продължилите с години разкопки е установено, че храмът към царския дворец на Аменофис III съответства точно на описанието на двореца на библейския цар Соломон според Трета книга царства, глава 7, строфи 2-12. Дворецът на Соломон, както и този на Аменофис III, е разделен на пет части:

  • царски палат
  • дом на дъщерята на фараона (станала негова съпруга)
  • тронна зала
  • зала с колонии
  • дом от ливанско дърво.
Накрая нека да споменем, че от 2002г. в храма на Аменофис III се провеждат отново разкопки, но все още няма конкретни резултати.

През 1961г. британската археоложка Катлийн Кениън намира още една част от пъзела. Тя открива останките на град Мило под древната крепост на Ерусалим. Катлийн Кениън датира първите постройки към 14. век. пр. Хр., т.е. по времето на царуване на Аменофис III.

Цар Соломон е описан в библейското повествование като изключително мъдър човек. Когато Бог бил готов да му изпълни дадено желание, Соломон не поискал злато и блага, а мъдрост. Ето какво се казва в Трета книга царства, лава 10, строфа 23: ..Цар Соломон надминаваше всички земни царе по богатство и мъдрост." Само че, както знаем, няма ръкописи и археологически доказателства и по този въпрос.

Не буди учудване фактът, че Соломон се приема за автор на староеврейските книги на мъдростта и поезията. Разбира се, трудно може да се вярва и на това, защото няма доказателства, че той е написал всички книги, съдържащи голям брой поговорки, духовни строфи, мъдрости и псалми. Кой може да ги е писал?

И по този въпрос могат да се открият съвпадения с Аменофис III. Много изследователи предполагат, че староеврейските книги на мъдростта са написани от Аменемоп (Аменофис III) въз основа на египетските принципи.

Януари 2003 година - нови открития в Ерусалим
В средата на януари 2003г. израелският вестник ,,Ha'aretz" съобщава за сензационна находка около Храмовия хълм. Дали пък след хилядолетия Свещената земя не дава най-накрая някакво неопровержимо доказателство за Соломоновия храм, първата ,,къща на Бога" в юдаизма?

В центъра на сензацията е находката на каменна плоча с размери 27 на 31см, която на староеврейски език съобщава за ремонтни дейности в храма, извършвани по нареждане на ,,иудейския цар, син на Охозия". Това би могло да се сравни с твърденията от Стария завет (Четвърта книга царства, 12), където се описват подобни ремонтни дейности в храма на Соломон. Възложител на ремонта според Библията е неизвестният в историята цар Иоас, който вероятно е управлявал юдейското царство в края на 8. век пр. Хр.

Ако се докаже автентичността на находката, тя ще е от голямо значение не само в историческо, но и в политическо отношение.

Откритието би могло да постави край на хилядолетните спекулации и легендата за произхода на юдейско-християнската религия да се превърне в историческа реалност.

Разбира се, след подобно археологическо разкритие страстите се разпалват още преди да се обявят окончателните резултати от изследването. Например археологът Габриел Баркай от университета ,,Бар-Илан" говори в случая за ,,най-значителната находка в историята на Израел". Предполага се естествено, че политическият интерес, свързан с автентичността на подобна находка, несъмнено ще е голям, защото плочката на Иоас би могла да даде решителен обрат на спора с палестинците за Храмовия хълм. Как обаче изглеждат нещата в действителност на въпроса, дали плочата е оригинална.

Израелските изследователи, колеги на Баркай, не са единодушни в мненията си. Според първоначалния археометричен анализ Баркай има право. В продължение на почти една година Шимон Илани и Амнон Розенфелд от Държавния геоложки институт (,,Geological Survey") старателно изследват каменната плоча. Те я подлагат на проверка под електронен микроскоп и анализират състава й с помощта на рентгенови лъчи и спектрометър. Илани стига до извода, че находката е автентична.

Когато през януари 2003г. в печата се публикуват първите снимки на плочата, специалистите по епиграфика не са имали възможността за анализ. Преди още да са видели оригинала, много от тях опровергават изследователите и смятат, че находката е фалшификат.

Спешно е свикана конференция на учени от Германия, Израел и САЩ с цел дискутиране на находката в детайли. Експертите са единодушни в мнението си, че ,,на царския писар, който толкова небрежно е изписал буквите, щели да му отсекат ръцете". Друг специалист, Ернст Аксел Кнауф, евреист в университета в Берн, отбелязва следното: ,,Фалшификаторът очевидно знае само староеврейски... Тук чисто и просто са комбинирани няколко откъса от Библията." Фалшификаторът е комбинирал писмени знаци от моабитски и юдейски образци от 9. до 7. век. При преписването е допуснал няколко грешки. Според Кануф, ,,една дума е дотолкова преиначена, че няма никакъв смисъл", а друга дума е влязла в употреба едва няколко века по-късно.

Материалът, от който е изработена плочата, също дава основание на експертите да предполагат, че става дума за фалшификат. Археологът от Тюбинген Зигфрид Митман, експерт и по Библията, отбелязва: ,,Никога досега не съм виждал надписи за строителни дейности върху плоча от пясъчник. Те (плочите) обикновено са базалтови или варовикови."

Твърде критично мнение по повод автентичността на плочката изказва и Надав Нааман, историк от университета в Тел Авив и специалист по Книгата на Царете. Според него книгата е създаден векове след събитията, които описва. Авторите навярно са се позовали на предания. За образец на въпросната 12. глава би трябвало да е послужил надпис на цар Иоас, предполага историкът отдавна. ,,Плочата не прилича на царския надпис, който ми е известен", споделя Надав Нааман.

До момента все още не е окончателно изяснено, къде се е появила тази плоча, което само потвърждава твърденията на критиците и като се има предвид голямото политическо значение на находката, дава повод за всякакви дискусии. Според слухове, плочката е предложена на Израелския музей от неизвестен ерусалимски колекционер. Неговите адвокати и съпричастните учени отказват да посочат мястото на откритието. От какво се страхуват?

Като се позова на мистериозни източници, ежедневникът ,,Ha'aretz" пише, че плочата е открита при мюсюлмански археологически разкопки на Храмовия хълм. Там, в третото по значение светилище на исляма, фондацията ,,Ал-Акса" строи най-голямата джамия на Близкия Изток. Само няколко дни след първата публикация вестникът съобщава, че плочата е намерена на друго място: на мюсюлманското гробище пред Златната порта, която междувременно е зазидана и през нея няма достъп до района на Храма.

Точното място на находката е от много съществено значение, смятат единодушно всички учени. Защо всъщност още от самото начало се пази в тайна? Дали в случая отново основна роля играят политическите пристрастия? В крайна сметка става дума за решаващи доказателства, които биха потвърдили легендите и хрониките от Библията. Това, че въпросната плоча се появява точно в този момент, подчертава още повече политическата сериозност на хилядолетния конфликт около Ерусалим и Храмовия комплекс. Палестинците повече от всичко се страхуват от нови израелски претенции около Храмовия хълм.

Преди около три години по нареждане на палестинските строителни власти бяха извозени стотици камиони изкопен материал то Храмовия хълм в недалечната Кедронска долина, преди археолозите да успеят да го разгледат. Следователно може да се очаква, че в близко бъдеще на бял свят ще се появят и други писмени находки. Остава да се изчака с констатацията, в полза на коя от двете страни ще бъдат те.

Все пак трябва да се запитаме: ако природоизпитателите са убедени стопроцентово в автентичността на плочата, защо през изминалите месеци медиите й отделят само второстепенно внимание?

Колкото и да е спорно, дали плочата е истинска или е фалшификат, поне за част от вярващите тя със сигурност би представлява световна сензация!

Заключение:
Въз основа на досегашното изложение - особено на съпоставката между библейския цар Соломон и египетския цар Аменофис III - виждаме, че египетската хронология наред с различните признаци предоставя сериозни твърдения и подкрепени с доказателства сведения, които неопровержимо внушават извода, че библейският Соломон и египетският фараон Аменофис III са едно и също лице.

Откритието на каменната плоча в Ерусалим доказва, от една страна, спешната необходимост от окончателно изясняване на имуществените претенции около Храмовия хълм и Соломоновия храм; от друга страна, се потвърждава безсилието за решаване на този проблем поради липсата на достатъчно категорични факти - митовете и преданията за Соломон си остават в царството на легендите!

 Моисей, известен още като Ехнатон?
Нека се спрем на последните два елемента от пъзела в нашето проучваме: Моисей и Исус.

По различни причини познанието за живота на Моисей има особено значение за човечеството. Според авторите на Библията Моисей е богоизбран и посветен, с който всемогъщият Бог разговаря, той води израилския народ към спасението от египетското робство, нему Бог открива Десетте божи заповеди и накрая му дава указание за изработване на кивота.

Преди да се впуснем в търсене на взаимовръзките и аналогиите в хронологията по отношение на Ехнатон, трябва да обърнем внимание на друг източник, който може да ни разкаже легендата за Моисей. Става дума за преданията за великия акадски цар Саргон I, който царува дълги години над Вавилон и Шумер. Да си припомним, че юдеите имат пряка връзка с преданията, по време на вавилонското пленничество например. В историята на Саргон има видими съвпадения с легендата за Моисей. И в неговия случай се разказва за майка му, която била нерешителна и тайно ражда сина си. За да спаси живота на рожбата си, я слага във върбова кошница и запечатва капака й със смола. След това я хвърля в реката, където обаче тя не потъва.

Историята за раждането на Моисей вероятно е възникнала през 6. век пр. Хр., а цар Саргон е живял, както споменахме, векове преди него.

Известни са и други източници, част от тях по-стари, от които е видно, че библейската история за Моисей не е единствената, а може би дори е заимствана от някои по-древни предания.

Интересно е, че героите в следващите истории можели да си служат със Свещения огън и били големи магьосници, както впрочем се знае и за Моисей.

Например легендата за античния бог Бакхус, който първоначално е фригийски бог, също като Моисей спасен от водата, преминава по суша чрез Червено море и записва законите върху каменни плочки. Неговите армии са водени от огнена колона, а от челото му излизали светлинни лъчи.

Индийският епос Рамаяна разказва за героя Рама, който преди най-малко пет хиляди години повежда народа си към централните части на Азия и към Индия. Подобно на Моисей по-късно, Рама също е велик законодател и голям национален герой. Той направил така, че в пустинята, през която водел народа си, да бликне вода (за сравнение Втора книга Моисеева, 17:6), показва на хората си един вид манна, която им служи за храна (за сравнение Втора книга Моисеева, 16) и излекувал епидемия с помощта на лечебната напитка Сома, индийската ,,жива вода". Накрая индийският герой Рама завладява ,,обетованата земя" Цейлон, като сторил така, че върху царя й се изсипва огнен дъжд. Рама стъпва на острова, като минава по сухопътния мост, който се появява по време на отлива. Той и днес се нарича пътят на Рама.

Рама, подобно на Моисей, е рисуван със струящи от главата му светлинни лъчи (огънят на просветения).

Друг познат античен герой е Заратустра. И той куси. Според гръцките писатели Евдоксий, Аристотел и Хермодор от Сиракула 5000 години преди Моисей живял някой си Зороастър (Заратустра). Историята му наподобява тази на Моисей в много отделни детайли. И в неговите вени течала царска кръв, и той е отнет от майка си и е подхвърлен. На тридесет години става пророк на нова религия. Бог му се появява облечен в светлина на огнен трон и под тътен на обхванатата от пламъци свещена планина Алборди му дава свещения си закон. Зороастър заедно с привържениците си отива в далечна ,,обетована страна". Когато стига до брега на морето, с Божията помощ водата се разделя, така че богоизбраният народ да премине пеша чрез морето.

Неоспорими са съвпаденията в различните по-древни източници с Мойсеевата история и става повече от ясно, че библейската версия за героя Моисей не е единствена по рода си.

Споменахме вече, че при всички посочени по-горе герои голяма роля играят ,,свещеният огън" и различните вълшебства. В библейската история за Моисей се разказва как всеки, който застанел на пътя му, падал покосен. Огънят е основното му оръжие в проявите му на могъщество и унищожителна сила. От различни хроники научаваме за чудесата, с които той си е служел. Библията разказва, как Моисей се изявява с магиите си пред египетските магьосници (Втора книга Моисеева, 7:8-13) и затова още древните гърци го смятат за голям магьосник. Още по време на ранното християнство наред с Моисеевото Петокнижие са създадени апокрифни ръкописи с магическо съдържание, основаващи се на силата на Моисей. Ръкописите от ,,Шестата и Седмата книга Моисееви", станали известни през Новата ера, се позовават на древната египетска традиция и разказват за различни вълшебни формули, чудодейни средства, магически надгробни текстове и тайни книги с различен произход.

В излязлата през 1928г. книга на Йенс Юргенс ,,Библейският Моисей" се доказва, че преди 6000 години египетските жреци владеели производството на барут и го използвали за направата на фойерверки и бенгалски огън, както и за демонстрация на сила. Изследванията на известния английски археолог сър Флиндерс Петри категорично доказват, че на Моисей принадлежат не само египетските храмове, а и царските мини в планината Синай и използваната от V в. пр. Хр. сярна мина ,,Гнефру". Рецептата за производството на барута Моисей познавал от тайните книги на жреците, а съставът (сяра, селитра и дървени въглища) чисто технически не бил проблем. Когато поданиците му не искали да се подчиняват, той им изпращал унищожителен огън, който действат безотказно.

В историята за Моисей има още едно указание, може би също заимствано от другаде, защото във връзка със зараждането на държавата (чиито основи са поставени от Моисей) в нея се подхваща и темата за Сътворението от водата. Това е майсторски похват на авторите, защото по този начин имат възможност правдоподобно да обяснят, как военачалник от египетската армия става патриарх на юдеите. Към това се прибавят и други аспекти, за да си дойдат нещата на мястото, като например твърдението, че майката на Мосей е от народа на левитите. Левитите са народността, от която по-късно се появяват жреците, при което авторите стигат до логическия извод, че Моисей трябва да е бил жрец и левит.

Историята на Моисей и на израилтяните, както е известно е тясно и непосредствено свързана със страната на фараоните. Животът и делото на библейския Моисей се отнася към XIX династия в Египет, но действителните исторически доказателства за него не са изяснени докрай.

Съществуват археологически доказателства, че става дума за времето, когато са царували Рамзес II (1300-1235г. пр. Хр.) и баща му фараон Сети I (1312-1300 пр. Хр.). Археологът сър Флиндерс Петри открива преди около сто години надгробна стела. От нея може да се направи заключение, че израилтяните се изселват от Египет в периода между 1300г. пр. Хр. и 1200г. пр .Хр.

Един от двамата фараони заповядал да бъде убит всеки новороден израилтянин. Съдбата пожелава Моисей да бъде спасен. След като бебето е изоставено от майка си в тръстикова кошница на брега на реката, го намира фараонската дъщеря. Тя се смилява над детето и решила да го отгледа.

В младежките си години Моисей преживява решаващо за съдбата му събитие. Той вижда, как египтянин бие израилтянин. Моисей се притичва на помощ на израилтянина и убива египтянина - причината да избяга и се скрие в пустинята.

Историята следва известното си развитие и Моисей става герой. Той все по-често се среща и разговаря с Бога; поставено е началото на дълготрайно  активно общуване. Моисей на практика получава напътствия, защита и е съпроводен от Бога в похода си, напускайки Египет, докато накрая се озовава в планините на Синай, където два пъти получава законите с десетте божи заповеди, написани лично от Бога! В крайна сметка благодарение на Моисей народът намира пътя към Обетованата земя.

А сега нека се спрем на египтянина Ехнатон, сина на Аменофис III:
Египетският фараон Ехнатон, известен и като Аменофис IV (Аменхотеп IV) (1372-1354г. пр. Хр.) въвежда в Египет монотеизма (единобожието). От този момент нататък като божество е почитан само ,,бог" Атон.

През петата година на управлението си Ехнатон взима важно решение с голямо историческо и религиозно значение. Той обявява бога на слънцето Атон за единствен и всеобщ бог и постановява, че от този момент нататък единствено към него е позволено да се отправят молби. Отхвърля собственото си име Аменофис IV и своеволно се преименува на Ех-н-атон. Премества се от традиционния култов център на Атон в Тива заедно със свитата си на триста километра северно в ет-Тел-ел-Амарна.  Там основана новата столица на своята религия Ахет-Атон, Хоризонта на Атон. Ехнатон е бил посветен в древното тайно учение. Фараон Ехнатон, който неясно защо често всявал страх в околните, е считан и за един от великите посветени, минавал за мистик и мечтател.

Не буди учудване фактът, че прогресивна личност като Ехнатон, каквато той несъмнено е бил, винаги е привличала вниманието на учените. Повествованията и легендите за личността му са също толкова оспорвани, колкото и целият му живот и дело. Някои учени виждат в него фараона, който потиска ,,децата на Израил", а другите го възприемат като жертв на преселението на израилтянския народ. За Фройд той е менторът Моисей и духовният родоначалник на юдейския монотеизъм. Освен това в проучванията си Фронд стига до сензационния извод, че Ехнатон и Моисей, би трябвало да са едно и също лице. Гланвил е на мнение, че като цар Ехнатон не заслужавал нищо повече освен упреци и критика, Бристъд го слави като пръв индивидуалист в историята, за Гардинър той има черти на фанатик, а Пенделбери го смята за болен от религиозна мания. Само изключителна личност може да предизвика подобен противоположен спектър от мнения и заключения през изминалите векове.

Мнозина експерти са на мнение, че Ехнатон и Моисей са една и съща личност, защото център на знанието и на посвещението е общността на познанието на върховните жреци в Хелиопол.

Какво говори в полза на тази теория?

Изводите на Зигмунд Фройд:
През 30-те години на миналия век известният психоаналитик Зигмунд Фройд активно се занимава с личността на Моисей и корените му в Древен Египет. Той пише и книга, озаглавена ,,Моисей и монотеизма", в която твърди, че Моисей е египтянин и в същото време приърженик на Ехнатон.

Фройд стига и до заключението, че името Моисей първоначално е египетско име.

В книгата Изход се казва, че след като детето е спасено и взето в двореца, царицата го нарича ..Моше", защото е извадено от водата.

В хода на изследванията си Фройд установява, че името ,,Моше" първоначално има друго значение. Староеврейската дума ,,m sh a" е глагол, който може да се преведе съответно ,,да извадиш (извлечеш) нещо" или ,,този, който изважда нещо", докато името ,,Moshui" означава ,,този, който е изваден (извлечен)". Фройд заключава, че името Моисей (Moses) не може да има староеврейски произход, а е производно от египетската дума ,,mos", използвана за лице, на което по закон (по право) принадлежи нещо.

Напълно разбираемо е, че подобни изводи, дори да са научно обосновани и направени от капацитет като Зигмунд Фройд, предизвикват бурни дискусии, гняв и негодувание от религиозна гледна точка.

През 1937г. Фройд дава основание за нестихващи и до днес полемики около личността на Моисей, произхода и потеклото му. Той успява да обоснове логична теория, подкрепена от много хронологични аналогии между Ехнатон и Моисей, че двамата би трябвало да са едно и също лице.

През същата година Фройд публикува статия със заглавие ,,Ако Моисей е бил само един египтянин". По време на проучванията си Фройд, открива изумително съвпадение между новата религия, която Ехнатон иска да наложи на народа си и религиозните учения, приписвани на Моисей. По този повод Фройд пише в статията: ,,В еврейското вероизповедание се казва: ,,Schema Yisrael Adonai Elohenu Adonai Echod" (,,Чуй, о Израил, Господ, твоят Бог, е единственият бог"). Староеврейската буква ,,d" отговаря на египетската буква ,,t", а староеврейското ,,е" в египетския език става ,,о". Ето защо този израз от еврейската религия може да се разбира и така: ,,Чуй, о Израил, нашият бог Атон е единственият бог"."

Малко по-нагоре посочихме вече, че Ехнатон въвежда в Египет монотеизма (единобожието) и египтяните започват да почитат само ,,бог" Атон като единствен Бог.

Нека отделим още малко време на името:
Ако мислено премахнем двете гласни ,,о" и ,,е" от думата ,,Moshe" (Moshe) (староеврейската форма на името Moses, Моисей), остават двете съгласни ,,m" и ,,sh". След като староеврейското ,,sh" отговаря на египетското ,,s", ясно може да се докаже, че староеврейското име е изведено от египетски. И в староеврейския, както и в египетския език кратките гласни се изговарят, но не се пишат.

В случая с името на Моисей (Moses) в гръцкия превод на библейското име съгласната ,,s" в края е изпусната.

,,Mos" пък е често срещана част от сложна дума в египетските имена, като например ,,Plah-mos" и ,,Twth-mos", използвани най-много по време на XVIII династия.

Ранните детски години:
Бащата на Ехнатон Аменофис III (Аменхотеп III) се жени за полусестрата си Ситамон, за да се сдобие с правото да наследи трона. След този брак той последвал и зова на сърцето си и взима за жена Тия, дъщерята на Юя, т.е. полуегиптянка. Ако го беше направил преди да се ожени за Ситамон, той няма да може да претендира за египетския трон. Аменофис III унижава още повече първата си жена, че като египтянка прави Тия своя царска съпруга, т.е. царица.

В интерес на обективното представяне на фактите трябва обаче да кажем, че има известни неизяснени обстоятелства около продължителността на управление, времето на женитбата и най-вече определянето възрастта на мумията на Аменофис III.

През годините мумията не се е запазила в добро състояние. Анатомът Елиът Смит я изследва, но не може да определи точно на каква възраст е починал фараонът и че към момента не е ясно, дали е починал на четиридесет или по-скоро на петдесет години. Периодът на управление обаче е между 35 и 38 години, ето защо той не е бил достигнал възможната най-ранна възраст за възкачване на царския трон. Експертите изхождат от факта, че по онова време е бил на по-малко от девет години, защото малко повече от девет години е периодът на царуване на баща му. Ако в началото на управлението си Аменофис III е бил в толкова крехка възраст, би трябвало да се откажем от предположението за романтичната му любов към Тия, защото тя би трябвало да е била още по-невръстна от него.

Първият син, с когото Тия дарява Аменофис III, е наречен Тутмос. Той е огледан в Мемфис и обучен за върховен жрец. Скоро след това изчезва безследно.

Предполага се, че първородния син на Тия наполовина египтянин и наполовина израилтянин го е грозяла сериозна опасност. От гледна точка на духовенството възкачването му на трона означава катастрофа за египетския народ, защото в случая ще бъдат управлявани от цар с полуизраилски произход. Човек може много добре да си представи, какво е означавал този факт по онова време, като се има предвид и настоящата политическа обстановка в Близкия Изток.

Според хрониките вторият син на Тия се ражда около 1370г. пр. Хр. в пограничния град Зарав. (Възможно е данните да варират в рамките на около 20 години). Той получава името Аменофис IV и по-късно влиза в историята, както знаем, като Ехнатон.

След раждането му, за да го предпази, Тия го изпраща по реката при израилските й роднини в близкия Гошен. Подобен е разказът в Библията и за Моисей, намерен като пеленаче от принцеса на брега на Нил.

В Талмуда също се разказва за големите опасности, на които са изложени синовете на Тия. Тук обаче се споменава съвсем друг мотив за опита Моисей да бъде убит веднага след раждането му. В Талмуда се твърди, че само Моисей - не всички еврейски деца - трябвало да бъде убит, защото той имал правото на египетския трон.

В библейското повествование първоначално се казва, че Моисей е първородното дете на родителите си. По-късно обаче, противно на това твърдение, научаваме, че е имал по-голяма сестра на име Мириам, която тайно наблюдава как малкият й брат се понася по течението на реката:

,,но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг; а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него." (Изход, 2:3-4.)

Тогава идва дъщерята на фараона, за да се изкъпе в Нил. Тя вижда кошчето в тръстиката и изпраща робинята си да го извади. Принцесата го отваря и намира вътре плачещото бебе. Тя казва, изпълнена с жал: ,,...това ще е от еврейските деца." (Изход, 2:6.)

В този момент сестрата на детето предлага помощта си:
,,Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето? Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето. Фараоновата дъщеря й рече: вземи детето и го кърми. И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих." (Изход, 2:7-10.)

В случая с библейския Йосиф вече отбелязахме, че след като фараонът го приема и назначава за свой везир, му е дадено и новите задължения към египетските му господари. Малко вероятно е, царствената майка да е дала еврейско име на осиновеното си дете. Още повече тя сигурно не е говорила староеврейски, така че едва ли би могла да му даде подходящо име. Важното е, че в никакъв случай не би било в духа на традицията да избере за детето еврейско име.

В наши дни окултното познание за голямото значение на имената е почти изгубено. Повечето хора не знаят значението на собственото си име и дори идея си нямат, че името им или това на тяхното дете влияят върху моделирането на живота им. Днес обществото е залято от все повече модни имена със слаб енергиен заряд.

Известна ни е латинската сентенция ,,nomen est omen" - името е съдбата или името прави човека! ,,Древните" са знаели, че всяка буква е като мантра (от санскрит - магическа формула), като мелодия - мелодията на живота. Всяка буква има собствен заряд и предназначение.

Това важно значение откриваме на много места и в Библията, където ангел съобщава например на Захария или Мария имена за децата им. Окултната тайна на имената е имала голямо значение в древните времена и е била достояние главно на жреците.

Когато се е стигало до промяна на имената, винаги е имало изключително значение свързано с най-задълбочените окултни познания. В тази връзка е напълно логично обяснението, че на осиновения Моисей не може да е било дадено староеврейско име.

Твърдението в Библията, че дъщерята на фараона осиновява детето, също не отговаря на истината. Според повелята на традицията и обичаите на тогавашното време неомъжена принцеса не е можела да осинови дете.

Освен това е очебийно, че библейската история за двете майки, които спорят коя от тях е родната майка на детето и отиват при Соломон да разреши спора им, прилича много на историята на Моисей, отгледан в двореца на фараона, където за него се грижат две майки. (Трета книга царства, 3:16-28.)

3. Какво още знаем за Ехнатон и Моисей, което в крайна сметка би могло да потвърди предложението ни, че става дума за едно и също лице?
Днес за Ехнатон се знае, че е прекарал по-голямата част от младежките си години по източната делта на Нил и в светилището на жреците Хелиопол. В тази част на Египет той сигурно е бил силно повлиян от ,,Атон" Още по-голямо влияние и по-силен отпечатък върху него без съмнение оказва Хелиопол (Onnu). Ехнатон със сигурност е бил посветен в древното египетско тайно учение, защото още приживе минава за един от посветените и е смятан за мистик.

И по този въпрос има безспорни съвпадения с Моисей. Различни историци от минали времена са на мнение, че библейският Моисей също е живял на младини в Хелиопол и там е посветен в тайните. Например Манетон, който е живял в Хелиопол и е бил върховен жрец, споделя в написания от него многотомник ,,Aigyptiaka" (,,Египтология"), че в Хелиопол Моисей е запознат и посветен в цялата мъдрост на египтяните.

Предполага се, че когато е бил на около десет години Ехнатон (по онова време все още Аменофис IV) се връща отново в Тива. Амонците и техните жреци и най-влиятелните египетски родове, представители на старата традиция, които почитат бог Амон, не демонстрират нужното уважение и респект към младия Ехнатон заради нечистия му произход. Именно амонците са тези, които го отхвърлят като наследник на трона.

Когато здравословното състояние на баща му Аменофис III започва чувствително да се влошава, Тия все повече и повече трябвало да поема управлението на страната. Освен това тя е била загрижена да осигури трона за сина си след смъртта на баща му. Ето защо Тия се заема да го ожени за дъщерята на Аменофис III и първата му съпруга, неговата полусестра Нефертити - истинската наследничка на трона. В историческата литература също често се среща образът на Нефертити и тя неведнъж е била вдъхновение за авторите на исторически романи. Изградената днес представа и многото легенди за нея са спорни в доста отношения и служат по-скоро за подклаждане интереса на милионите туристи в Египет. Историческия образ на Нефертити отговаря на Моисеевата сестра Мириам в библейското повествование.

Влиянието на Тия нараства, което води до решението на Аменофис III да повери по-рано управлението на сина си Аменофис IV (Ехнатон).

Вижда се колко голямо трябва да е било от факта, че името й - въпреки че не е била владетелка на трона и противно на традицията - се споменава редовно в надписите като името на първата царица. Както е известно тази част е оказана само на великите царе. Освен това тя винаги е описвана като еднакво знаменита с фараон Аменофис III.

Тук трябва да се направи още една важна уговорка: явният прелом, настъпил благодарение на Ехнатон (монотеизма), несъмнено трябва да бъде ревизиран, защото както вече беше изтъкнато във връзка с вавилонското пленничество на евреите, този процес сигурно се е развивал в продължение на много векове. За съжаление почти не се споменава, че още бащата на Ехнатон е почитал бог Атон, само че не е пренебрегвал заради него останалите божества.

По отношение на Ехнатон и библейския Моисей съществуват множество други впечатляващи съвпадения, които потвърждават тезата, че те са едно и също лице.

4. Още един последен пример ще затвърди въпросната теза:
В Талмуда може да се прочете, че когато е на 18 години Моисей бяга от Египет, защото убива египтянин. По-късно става войник и воюва на страната на етиопския цар срещу бунтовниците, предвождани от египтяни. Царят печели битката, а Моисей се прочува и издига. След смъртта му е провъзгласен за негов наследник и получава за жена царската вдовица.

Моисей управлява ,,справедливо и почтено", но царица Адонит искала да види на трона сина си и се обръща към народа с думите: ,,Защо да ви управлява чужденец?" Талмудът ни разкрива, че вследствие на това Моисей доброволно се отказва от поста си и отново напуска страната. Раздялата трябва да е станала дипломатично и ,,приятелски", защото на Моисей са оказани големи почести.

Между разказите за Моисей в Талмуда и житейската история на Ехнатон в Амарна (Ахетатон) могат да се открият много съвпадения.

  1. Моисей е провъзгласен за цар малко преди да се пресели на Синайския полуостров - Ехнатон също.
  2. Двамата изпълняват ролята на върховен жрец.
  3. При посочването в Талмуда на Етиопия, описана като град, вероятно става дума за объркване с Амарна.
  4. Името на египетската царица, която Моисей взема за съпруга, е Адонит (Атон-ит). То е производно от името Атон (бога на Ехнатон).
  5. Желанието на царицата синът й да стане цар вместо Моисей напомня на приемането на властта от Тутанкамон след царуване на баща му Ехнатон.

1 коментар:

  1. БОГ АТОН Е БОГ НА ЕГИПТЯНИ И ЧУЖДЕНЦИ ТОЙ НЯМА ИЗБРАН НАРОД

    ОтговорИзтриване

Предоставено от Blogger.