Ads Top

Произход на религиите (Част 5) - Първите стъпки на католическата църква и Догматизиране на съборите


Движенията на Йоан и Исус, продължават да се развиват паралелно и след смъртта им и се оформят в две направления. От учението на Исус и многобройните му последователи през следващите векове възниква римската църква, която заличава всички други Христови енории и ръкописи на Исус. Тя преди всичко си присвоява апостолите Петър и Павел и в тяхно име изгражда институция, която поддържа възкресението на Исус към живота, но анатемосва и обявява за сатанинско дело всякакви езотерични познания. По този начин в продължение на много църковни събори възникват създадените от хората догми, с които се оправдават претенциите за абсолютност на църквата.

Павел
Павел произхожда от висш обществен слой. Той получава строго фарисейско възпитание и обширно образование. На около 18 до 20 годишна възраст (след библейското разпъване на кръста на Исус) Павел пристига в Ерусалим и като ученик на Гамалиел I се посвещава усилено на изучаване на теологията. Фанатично и ревностно, праволинейно и в името на закона, той воюва срещу ранните християнски секти, които се изпречват по житейския му път. Малко по-късно е обзет от въодушевлените, предизвикано от личността на Исус и неговото учение и прозира възможността да извлече полза и самият той да застане начело на голямо движение.

Факт е, че както в случая с апостолите, а така също и с Исус, и за Павел няма нито един исторически ръкопис. Всички сведения за него, почти без изключение, произлизат от предписаните му от ,,Деянията на Светите апостоли послания (чат от които са фалшифицирани или са събрани от няколко автентични текстови фрагменти). За фалшиви се смятат посланията до Тимотей, Тит и Послание към евреите. Освен това силно оспорвана е истинността на Послание към ефесяните, Послание към колосяните и Второто послание към солонците.

С други думи това, което днес наричаме християнство, е изкуствено създадено законодателно учение, което по-скоро трябва да се нарича учение на Павел - ,,Павелизъм" - както установява в книгата ,,Исус в Индия" и Холгер Керстен.

По всички важни точки тази религиозна система не се позовава на посланието на Исус, а на абсолютно различните доктрини на Павел. Християнството в днешната си форма започва едва в момента, когато Павелизмът се налага като държавна религия.
За него (Павел) не са важни думите и теориите на Исус, а преди всичко собствените му доктрини; Павел поставя Исус на престола и прави от него Христос, какъвто Исус никога не е искал да бъде. Исус търси пряката, непосредствена връзка между Бог и хората, а не бюрократичния канален ред.

Армин Ризи пише за негативната инфилтрация на църквата: ,,.. стига се до абсолютизирането на Исус и образуването на тоталитарни силови структури, които вече имат много малко общо с първоначалното желание на Исус. Християнската църква е атакувана със собствените си оръжия: тя допуска чрез самоизмама да бъде въвлечена в насилствени действия и убийства (Инквизиция, масови убийства, интриги с властта и т.н.). Тя загубва всякакво езотерично прозрение и обявява за дело на Сатаната всички форми на ново прозрение; противно на това се отдалечава все повече от първоначалните теории, при което трябвало да циментира домогванията си до властта и претенциите за абсолютност с литания на новите догми: Исус = Бог. непорочно зачатие; раждането на Исус от Девата; църквата е единствената връзка към Исус и т.н. Тези несъстоятелни твърдения трябвало накрая да бъдат доказани с факта, че самият папа се провъзгласява чрез догма за безгрешен."

При по-късните Вселенски събори църквата прави всичко възможно да догматизира личността на Исус според собствените си представи. За целта истинската му самоличност трябвало да се запази в тайна. В случай, че прегледаме възгледите на ,,антицърквата" за Исус, веднага ще ни стане ясно, че създаденият от църквата официален образ ще рухне като картонена кула. Ако се окаже например, че нейният Спасител не е умрял на кръста, или че не е разпънат на кръст, че като равин е бил женен и може би е имал братя и сестри, дори и собствени деца? Римокатолическата църква векове наред се чуди какво обяснение да даде по тези въпроси и досега прилага модела на самообожествяването - с внушителен успех, което в световен мащаб се потвърждава от ниското ниво на общите и исторически знания на нейната голяма общност от вярващи! Има един факт, на който не се обръща никакво внимание: до ден-днешен няма нито едно доказателство, което да потвърждава живота и делото на Исус!

Армин Ризи пише:,,Със своите догми и своеволни фалшификации на древното учение църквата маневрира върху тънък лед, който лесно може да се пропука. Първото, което не може да издържи дълго, е претенцията на църквата за монопол върху Исус. Той без съмнение има толкова малко общо с църковните представи, колкото църквите днес едва ли биха могли да си представят. Съобразно с това и догмите - един Божи син като Исус можел да се появи на този свят само като рожба на непорочна девица и естествено бил живял в безбрачие - са неверни и заблуждаващи. Тези възгледи водят началото си от диаболичните (сатанински, грехови) принципи на властта, жените - подобие на Ева - са малоценни, сексуалността е Дяволско дело, езотеричното знание (особено реинкарнацията) е заблуждаваща доктрина, човекът е зависим от църквата, всички некръстени хора отиват в Ада и т.н."

С няколко думи Армин Ризи посочва съвсем точно, какви неиздържани твърдения пропагандира църквата от векове, за да не изгуби репутацията си. До днес тя пропуска шанса си за категорична и спешно необходима реформация. Едновременно с това на противниковата страна се предоставя достатъчно ,,взривен материал", без значение дали нейните възгледи за Исус са правилни или става дума за частични или пълни полуистини, че дори и за целенасочени лъжи.

,,Не мислете, че измислям; Отидете и открийте другото ми лице! Цялата история на Църквата е миш-маш от грешки и насилие."
- (Й. В. фон Гьоте)

Ecumenical councils

Догматизиране на съборите
Вселенските събори са събрания на епископите и висшите църковни сановници за обсъждане и вземане на решения по верските и канонически въпроси на църковното учение. Решенията, които се взимат на Вселенските събори са общовалидни и задължителни за цялата църква. Католическата църква провежда двадесет и един Вселенски събора, от които Източната православна църква признава само първите седем до Втория събор в Никея през 787г.

Да хвърлим поглед на първите събори от ранното християнство и на решенията им, превърнали се в непоклатими догми на християнството:

Първия събор:
Първият вселенски събор на ранното християнство е свикан през 325г.от император Константин Велики и се състои в Никея.

Император Константин, легализирал християнството преди дванадесет години в Римската империя обаче е привърженик на култа към Слънцето - той не е покръстен християнин!

Авторите Найт и Ломас също констатират този факт в резултат на дългогодишните си проучвания: ,,... Едва на смъртния си одър той приема кръщението - защото християните, може би, все пак имат право. Случаят може да се разглежда и като евтина и разумна застраховка за живота след смъртта... По времето, когато императорът за първи път се занимава по-отблизо с християните, те вече са мнозинство сред населението, защото един от десет граждани е член на тази юдейска отцепническа група. Той урежда спорните въпроси между различните християнски фракции, които взаимно се обвиняват във фалшификация и трябва да е усетил, че тяхната религия бавно си пробива път към господството."

Император Константин взима мъдро решение, защото бързо разбира, че все още има твърде много различни религиозни ереси и че сред самите християни цари голямо разцепление, което без оказването на целенасочено въздействие би довело до разединение в различни религиозни форми, което силно ще ограничи властта му.

Ето защо Константин свиква Първия вселенски събор с цел утвърждаване на един официален образ на Христос и успява да го постигне. Дали намеренията му са били почтени или не, заради своята проницателност Константин с право заслужава титлата, отсъдена му от историята: ,,Константин Велики".

Какво се случва на Първия събор в Никея: от общо 1800 епископи (митрополити) в Римската империя Константин се спира на 318, които събира от всички краища на империята - Франция, Испания, Египет, Сирия, Персия, Армения и, разбира се, от свещената земя.

След като християните от най-отдалечените земи са най-голямата секта в империята, съборът се състои в Никея, в днешна Турция и действа като парламент на новообединената империя.

Нека направим кратко обобщение на решаващото значение на събора:
Бог и Исус не са единосъщни, а само подобни. Константин успява да реализира плана си, защото съборът постановява единосъщието на Бог Отец и Христос. С имперски закон постановлението за обожествяването на Христос става първата значителна църковна догма (религиозна доктрина) на ранното християнство. Епископите (митрополитите) приемат с одобрение ,,Никейския символ на вярата".

,,Великият" Константин прави между другото още една услуга на църквата.

До този момент мястото, където е погребан Исус е неизвестно. През 326г. Константин открива - благодарение на ,,божествено вдъхновение" - гроба на току-що обожествения Исус. Голямо влияние му оказва неговата майка, императрица Елена, която е ревностна християнка и с небивал ентусиазъм, характеризиран дори като мания , да издирва всякакви свещени места и реликви. Четири години след ,,находката си" Константин изгражда в Ерусалим свещената църква на Божи гроб. През същата година Константин показва и другото си лице. Той осъжда и екзекутира най-големия си син Крисп (вярвайки на обвиненията, че е имал афера с Фауста, втората му съпруга), а след няколко месеца нарежда да умъртвят във вряща вода и Фауста; да не пропуснем и тъста му Максимилиан. Вече ни се разкрива истинския облик на императора и епископите, които изпращат създадения от тях ,,Никейски символ на вярата" до всички религиозни общности и обявяват постановленията си за ,,отредени то Бога". Всичко, което казвал императорът, било ,,закон Божи", всичко останало - ерес (религиозните учения, отклоняващи се от официалната догма), дело на Дявола. Впоследствие много ръкописи са определени като ,,гностически" и забранени от току-що дефиниралата се религия на християнството. Още по-гротескно изглежда решението за обявяването на Константин за светец на арменската, гръцката и руската църква.

Втори събор:
Вторият вселенски събор е през 381г. в Константинопол, свикан от император Теодосий I (347-395) - участват 150 духовници.

И Теодосий е отличен от църквата с бляскавото прозвище ,,Велики", съобразно неговите съмнителни ,,геройски дела". В морално отношение не отстъпва на колегата си Константин, защото историографията помни и този римски император с тирания, коварство и непоносими изтезания. През 390г. - почти десет години след втория събор - по заповед на ,,Великия" са избити в кървава баня 7000 разбунтували се граждани от Тесалоники (днес Солун). Той обявява християнското учение за държавна религия. Теодосий нарежда на миланския епископ Амброзий да бъдат разрушени всички езически култови храмове. Убиват всеки, който не иска да се покръсти!

На втория църковен събор се утвърждава Доктрината на за Троицата Бог Отец, Исус Христос и Светият Дух - остава и досега непоклатима догма на църквата.

Едно от най-големите антидвижения от ранния IV век е арианството, ерес чието име идва от древноримския християнски теолог Арий. Според арианството Исус не е единосъщ с Бог Отец, а негово съвършено творение.

Арий е роден в Либия и следва в теологическата школа на Лучиан от Антиохия. Като презвитер (главен свещеник) в Александрия Арий влиза в спор с епископа по въпроса за ,,божествеността" на Христос. Заради възгледите си и най-вече все по-голямото му влияние през 325г. е изпратен в изгнание в Илирия, но много скоро дискусията около Арианското движение се разпространява върху цялата църква и напрежението се поддържа повече от половин век. През 379г. император Теодосий I забранява движението, но не може да го разгроми напълно.

Въпреки осъждането на арианството като ерес, то не умира. През 334г. Константин I връща Арий от изгнание. Скоро след това двама влиятелни владетели се решават да подкрепят арианството: следващият император Константин II и епископът и теолог Евсевий от Никомедия, който по-късно става патриарх на Константинопол. Около 359г. арианството се налага и става официалното религиозно учение на Римската империя - да не повярва човек на ушите си! Но последователите му не са единни и скоро се разцепват на две групи. Чак след смъртта на Константин II през 361г., древното Никейско православие е признато от Теодосий през 379г. и наложено отново благодарение на Втория събор в Константинопол през 381г. Тогава както и днес, не се дискутира много, а е отсъдено непреклонно - в ,,името Господне" и за добруването на църквата!

Трети събор:
Следващият Вселенски събор е през 431г. в Ефес. През древността градът е известен с култовите си места и е важен център на ранното християнство. Най-големият и значим християнски градеж е църквата от IV век, посветена на Апостол Йоан, която след разрушаването й е възстановена отново през VI век от византийския император Юстиниан I.

Третият вселенски събор е свикан съвместно от източно-римския император Теодосий II (409-450) и западно-римският император Валентиан II (425-450).

Двамата императори изглежда не се интересуват от световните и духовни проблеми на времето, което би могло да обясни факта, че рядко удостояват събора с присъствието си.

По време на управлението си Теодосий II няма качествата на велик император и е силно повлиян от по-голямата си и жадна за власт сестра Пулхерия. За известно време тя дори управлява като регент на брат си. Пулхерия се хвалела с факта, че е девствена, на което изглежда никой освен нея не вярвал.

Съборът е свикан, за да се сложи край на скандалите, предизвикани от лъжеучението на Константинополския патриарх Несторий. Той не искал да приеме названието Богородица за майката на Исус, Мария. Изтъквал разликата между човешката и божествена природа на Исус и в този дух гледал на Мария като на майката на човека Исус, а не на божествения Христос. Твърденията му са в противоречие с доктрината на Светата църква, че Божият син Исус има едно Лице и едновременно е Бог и човек.

Подобна е картината и със западноримския император Валентиан II. Той е под опекунството на майка си Гала Плацидия, а житейският му път приключва с убийството му. 

Какво точно постановява Третият вселенски събор в Ефес? Почитането на Мария като Божия майка и името Богородица. За отбелязване е, че не става дума за ,,божествено вдъхновение", а за политически мотивирано решение! Ефес е средището на култа към богинята Атемида. Замисълът е да се неутрализират богините от другите религии и едновременно с това да се утвърди Божията майка в младата християнска религия. След постановлението на Третия събор дори на статуите на Артемида в Ефес са приспособени ореоли, а надписите им са променени на ,,Божия майка" и ,,Богородица".

След като много други религии, по-стари от християнството, вече имали ,,Божия майка", която, разбира се, не е заченала по естествен начин, неизменно е непорочното зачатие и раждането на сина Божи от девицата (Дева) Мария.

Въпреки че църквата поддържа и досега тази силно съмнителна доктрина, мнозина сред милионите вярващи в наше време все пак не приемат старата догма. В действителност обаче те нямат никаква представа, каква цел преследва тази заблуждаваща теория и доколко лишава от обективност вярващите братя и сестри, за които задкулисните факти остават неизвестни.

Въпреки всичко в края на тунела се вижда светлина: междувременно и сред теолозите има такива, които започват открито да анализират по друг начин въпросната съмнителна доктрина. И без друго Новият завет опровергава ,,вечната Дева", защото в евангелията ясно се споменава,че Исус има братя и сестри.

На въпроса, дали Мария е била девица, когато е заченала Исус, вече се дава по-изтънчен отговор: ,,Не знаем" (веднъж знаят, друг път не знаят - интересна работа!). Зачатието чрез Светия Дух също може да е символ за изключителното значение на Исус. В Книга на пророк Исая 7:14 (Стар завет) на староеврейски се съобщава за раждането на Месията от ,,млада жена" (,,девойка"). В превода на гръцки това е превърнато в ,,девица" (,,Дева"). Може би евангелистите говорят по-късно за ,,Дева Мария", за да изпълняват пророчеството в Стария завет."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.