Ads Top

Четирите Френски революции (Част 5 КРАЙ) - Термидоровата революция


Термидоровата революция под водачеството на Карно (който е поел военните длъжности през август 1793г.) е по-скоро уреждане на сметките между екстремистките водачи, отколкото преврат на умерените в Конвента намалява, властта се измества отляво към центъра, а след това и надясно и промяната е равнозначна на умерен преврат. Тя слага край на най-екстремалната политическа фаза на Френската революция и създава кратък ,,Бял терор" срещу якобинците.

Революцията наново утвърждава управлението от Национален конвент и нацията за сметка на Комитета за обществена безопасност и Парижката комина. Комитетът е разоръжен, затворите са изпразнени, а Якобинските клубове - прочистени и затворени през ноември. Законът от 10 юни, който отприщва най-кървавата фаза на Терора, е анулиран. Екзекуциите са по-редки, но от началото на Терора са загинали 300 хиляди души.

На Юг (в Прованс и Рона) старите сметки са уредени с линчове, убийства и масова сеч на ,,sanculoties" (санкюлоти, поддръжници на Робеспиер) в затворите. Контролът на цените, наложен от Робеспиер, е забранен. Настъпва нова икономическа криза и нов недостиг на зърно и брашно. Роялистите се връщат на сцената.

През 1795г. настъпва глад. Въпреки това французите печелят победа във Фландрия и Прусия се оттегля от войната през март. Вместо да прилага демократичната конституция от 1793г., Термидоровият конвент основава либерална република, подобна на тази от 1791г., с двукамарна законодателна власт и изпълнителен Директорат от пет души.

Пейн
В това ново общество се появява илюминатът Томас Пейн, който е напуснал Америка и се е върнал в Англия през 1787г. сионистки розенкройцер като Франклин и масон от тамплиерския Велик Ориент (отново досущ Франклин), през 1789г. той е предупредил Пит (анонимно) да не се забърква във война с Франция (тъй като войната ,,води единствено до едно сигурно нещо и то е увеличение на данъците"). 

Едмънд Бърк е атакувал Френската революция в ,,Reflections on the Revolution in France" (,,Правата на човека") (1791г.) и една година по-късно издава ,,Rights of Man, Part 2" (,,Правата на човека, втора част"), в която анализира социалните условия в Европа - бедност, неграмотност, безработица, - които са създали революцията. Наредено е Пейн да бъде арестуван, а книгата му - забранена, но Пейн тогава е на път за Франция, където приветства падането на монархията, но е ужасен от перспективата кралят да бъде гилотиниран (той препоръчва заточение). Живее в дома на Бонвил и дели съпругата му в ,,menage a trois", и подобно на Бонвил е посветен в илюминатството от Боде. Когато Робеспиер взема властта, Пейн е затворен (от декември 1793 до ноември 1794г.) и пише ,,Age of Reason" (,,Епоха на разума"). (Втората част излиза след освобождението му през 1796г.) В тези произведения той разкрива лоялността си към илюминатите, на които е помогнал да инфилтрират различни ложи. Деист, който вярва във Върховното същество (като Робеспиер), макар и разглеждан като атеист, Пейн е приет за втори път в Националния конвент и остава във Франция до 1802г. Тогава се връща в САЩ... за да открие, че е бил забравен.

Бабьоф
Новият Директорат трябва да се справи със заговора на Бабьоф - илюминат и ученик на Вайсхаупт с кодово име Гракх и френски предшественик на комунизма. Бабфоь спори с Робеспиер за ,,огромната тайна" на Терора - план за намаляване на населението на Франция с до 15 милиона души, така че останалата част от популацията да има хляб и работа.

Симпатизиращ на Робеспиер и ,,Декларацията за правата на човека", той обаче я смята за твърде драстична. Вече е бил затворен за несъгласия с плана хората да бъдат подтикнати да се разбунтуват чрез разпространение на новината за измислен град и след това да бъдат избити като метежници и сега осъжда допопулаторите в памфлета си ,,Sur la Depopulation de la France" (,,За депопулацията на Франция"). След падането на Робеспиер Бабьоф критикува Термидоровата реакция като катастрофа и казва, че единствената надежда е работата на Робеспиер да се довърши и да се поддържа конституцията от 1793г., която е основна на ,,Декларацията за правата на човека", но никога не е била приложена в действие.

Бабьоф отново е хвърлен в затвора в Плеси, след това в Ара, където среща съмишленици, съгласни да работят за социална революция в духа на Вайсхаупт за ,,общо щастие и истинско равенство". Извън затвора бабьовистите (Дарте, Жермен, Бодсон и Буонароти) остават обединени, ,,за да накарат равенството да триумфира" и се срещат тайно от полицията в градините на абатството Сен-Женвиев или в трапезарията на криптата. След време около 2000 души присъстват на тези срещи и вече малък таен комитет се среща в дома на Амар - един от най-странните членове на Комитетата за обща сигурност по време на Терора. Собствеността е кражба, твърдят Бабьоф и останалите, така че ,,няма да съществува никаква индивидуална собственост". Маркиз д'Антонел заявява: ,,Държавата на комунизма е единствената справедлива, единствената добра; без това състояние на нещата не може да съществуват мирни и наистина щастливи общества".

През 1795-96г. Директорът възразява срещу дейностите на Бабьоф и той започва да се крие, като през това време редактира двата си вестника. Когато на среща Дарте чете една статия на глас, пристига самият Наполеон, затваря мястото и пуска ключа в джоба си.

Бабьоф решава да създаде Вайсхауптовски ,,Таен директорат" от 12 души, които работят в различни райони и не се познават. През април 1796г. е завършен неговият ,,Manifesto of the Equals" (,,Манифест на равните"), който обявява ,,Република на равните", в която ще има ,,общност на стоките и на труда", т.е. равно заплащане на всички в замяна на равен брой часове труд независимо от природата на работата. Това трябва да се постигне с мирни средства, но населението следва да се подтикне към насилите и на ,,великия ден", в който ,,Републиката на равенството" ще се роди, няма да има противопоставяне - само 17 000 души, придвижващи се към Законодателно събрание, щаба на армията и домовете на министрите.

Походът е планиран за 11 май. Предаден е от войник на име Грисел и на сутринта плакат от Директората предупреждава гражданите на Париж за заговора. Полицията арестува Бабьоф и Буонароти, а скоро след това още 45 водачи. От февруари до май 1797г. всички водачи на заговора са осъдени. Бабьоф обвинява висшестоящите илюминати: ,,Шефовете и водачите имаха нужда от човек, който ще насочва общественото мнение, аз бях в позицията да спечеля това мнение." На 27 май Бабьоф и Дарте са осъдени на смърт заедно с други 28 души (бабьовисти) и независимо от опитите да се самоубият, и двамата умират на ешафода.

Така свършва последният опит на Френската революция да се задейства планът на Вайсхаупт, който се поддържа жив в ложите на илюминатите и за който говори Пейн в ,,Age of Reason" (,,Епохата на разума", 1794) и Робинсън в ,,Proofs of a Conspiracy"  (,,Доказателства за заговор", 1797).

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.