Ads Top

Сцена на действие - Египет (Част 5)

                                                           
                                   Свещеният град Ерусалим

Днешният Ерусалим на хълмовете на Юдея е свещен град, поне за голяма част от човечеството. Силно свързани с него са корените на трите Авраамови религии и повече от три милиарда вярващи. Дали за мохамедани, евреи или християни - Ерусалим е свещен и естествено неминуемо се свързва с трънливия път на Христос. Ерусалим е и градът на мира, както говори древното му акадско име ,,Erusalem".

Словосъчетанието, състоящо се от ,,Uru" (производно от yarah, което означава ,,да се намери" или ,,да се основе/да се изгради" и ,,Salem" (мир), би могло да се преведе като ,,фундамент/основа на мира" или като ,,да се изгради/да се създаде мир".

Колко мирни периоди в действителност е имало в Ерусалим и околностите през изминалите 3500 години? Съвременната политическа действителност като че ли е отражение на миналото - на изминалите хилядолетия! През изминалите хиляди години Ерусалим е бил, повече от който и да е друг град по света, арена на размирици и войни - за съжаление! Пророчествата (глава1) за големите катастрофи и войни, които трябва да се случват на прехода на новото хилядолетие, също не вещаят розово бъдеще за Ерусалим, както ни казва и Светото евангелие от Лука (21:5-9):

,,И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече: ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат... А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят..."

Навярно би било добре да разглеждаме или да имаме предвид коментарите в по-задълбочена причинно-следствена връзка, която със сигурност няма да може да се ограничи само в период от няколко хиляди години. Ако вярваме на предсказанията за началото на хилядолетието (глава 1), които изглежда съвпадат със световната и най-вече със съвременната политическа действителност, много точно бихме могли да обозначим Ерусалим - в религиозно и политическо отношение - като сърдечната камера на нашата планета.

Трите Авраамови религии ще създадат основите за още векове или дори хилядолетия война или за началото на жадувания мир на Земята.

На мястото, където по-късно е построен градът, първоначално е издигната странна крепост. Тя е изградена на югоизточния хълм на Юдея, на височина 740 метра и на 56 километра източно от Средиземно море. Фараон Тутмос III е този, който както вече разбрахме, превръща селището в свещен град. От историческите документи ни е известно, че той прекарва там седем месеца, докато през това време войските му обсаждат враговете от Мегидо.

Очевидно историческите описания на походите на фараона не подлежат на съмнение за разлика от несвързаните и нелепи случки в много от библейските разкази с техните неточности по отношение на времето и размяна на имената и местата на действие. Мястото обаче, където фараонът изгражда главната си квартира по време на похода, не се е казвало Ерусалим нито по онова време, нито в по-късен период. В древните записки от преди Христово време се срещат частични сведения за някогашна крепост близо до Средиземно море, в които се споменава само за една ,,дъщеря" на Ерусалим.

В писмата от Тел-ел-Амарна, които са написани на акадски език през около 1400г. пр. Хр., също могат да се открият ясни послания. В древните документи се назовава град с името mat Urusalim, което може да се преведе като ,,земята (страната) Ерусалим". Писмата доказват недвусмислено, че тогава Ерусалим е бил под египетско господство и в него е имало египетски гарнизони.

От многобройните предания, стигнали до нас от времето на фараоните, името ,,Ерусалим" не се появява при споменаване на превзетите градове нито по времето на Тутмос III, нито на някой от неговите наследници. Египетското име за Ерусалим е било Кадеш (Qadesh), което се споменава при изброяване на азиатските градове при повечето фараони от онова време. Както в Библията, така и в Корана името Кадеш се използва като синоним на Ерусалим.

Всъщност по времето на Тутмос III е имало повече от едно селище с името Кадеш. При по-старателно разглеждане и като се имат предвид съответните исторически събития, различните селища с това име могат да се разграничат правилно.

Един от градовете с името Кадеш трябва да е град с голямо значение на брега на река Оронтес в северна Сирия, днешния Tell Nabi Mind, на езерото Хомс.

,,Другият Кадеш...", пише Мустава Гадала, ,,... откриваме в горна Галилея, северно от Асор, на място без стратегическо значение. Известният израелски археолог Йоханан Ахарони пише по този повод: ,,неравната, хълмиста и доста неприветлива територия в горна Галилея почти не е била населена в късната половина на бронзовата епоха (1550-1200г. пр. Хр.)"."

В съответствие с това твърдение археологическите и исторически доказателства, с които разполагаме до момента, потвърждават предположението, че въпросното населено място, по онова време трябва да е било съвсем малко и неукрепено селище.

След като в записките за живота и делата на Тутмос III за основни цели на първия му поход се споменават най-напред Кадеш и веднага след това Мегидо, трябва логически да изключим възможността, при споменатия там Кадеш да става дума за незначителния и слабо населен северно-палестински град в Горна Галилея."

                                                   Библейският Йосиф в Египет


В Библията се казва, че семейната история на Исаковия син Яков започва в земите на Ханаан. Яков обичал най-малкия си син Йосиф повече от другите си деца.

Братята на Йосиф изпитват все повече завист и ревност към него. Те решават да се отърват и го продават като роб в Египет. Там Йосиф постепенно се издига до втори комендант на фараона и спечелва голямо политическо влияние. В Библията пише, че той е единственият, който можел да тълкува сънищата на фараона.

По-голямата част от живота си Йосиф прекарва в Египет и този факт е неоспорим! Братята и баща му също го последват, където умират и са балсамирани.

До днес не са намерени исторически записки или археологически доказателства за библейския Йосиф и семейството му. В египетската история обаче има явни доказателства, че хрониките за библейския Йосиф и неговото семейство са аналогични на историческите сведения за египетския Юя (Yuya) и семейството му.

На 5. февруари 1905г. Джеймс Е. Квибел откри в Долината на царете гроба на Юя. Откритието на Квибел постави науката пред някои загадки, защото и до днес няма правдоподобен отговор на въпроса, как човек като Юя е погребан в Долината на царете, а не в Долината на благородниците, както би било нормално според обичая. Няма съмнение, че с жизненото си дело трябва да е допринесъл изключително много за египетския народ! Юя е везирът (министър) на Тутмос IV (около 1425 - 1408г. пр. Хр., XVIII династия), както и на Аменофис III (около 1408 - 1372г. пр. Хр., XVIII династия).

Едва ли в този случай може да става дума за съвпадение или недоразумение - погребването на Юя заедно с царете е високо признание и награда!

Мумията на Юя е една от най-добре запазените мумии, намерени досега в Египет. Има обаче още една особеност на трупа, която поставя въпроси пред съвременните изследователи. Ръцете на мумията не са скръстени над гърдите в обичайната Асар-форма (позата на Озирис). Дланите на Юя лежат върху шията му, под брадичката.

Според египетската традиция Юя е удостоен с различни титли, които навярно е заслужил през живота си. Най-важната титла, изписана на гроба му, гласи: ,,ntr n nb tawi" което означава ,,свещеният баща на господаря на двете държави".

Под ,,господаря на двете държави" се има предвид официалната титла на фараона. Юя получава званието ,,свещеният баща на фараона", точно съответстващо на казаното в Библията (Битие, 45:8), когато Йосиф се разкрива на братята си (които подгонени от глада се преселват в Египет): ,,И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му народ и началник над цялата Египетска земя."

Дъщерята на Юя Тия е омъжена за Аменофис III и го дарява със син, който става следващият фараон на Египет - не някой друг, а Аменофис IV или Ехнатон, а Юя е дядото на фараона.

Критичният читател веднага би задал следния въпрос: защо мумията на библейския Йосиф е открита в Долината на царете, след като в Библията се твърди, че тялото на Йосиф, под неговото желание, е отнесено в земята на предците му. Дали под страната на Нил не се има предвид земята на предците?

Малко преди смъртта си, Йосиф предсказва масовото изселване: ,,Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. Па закле Йосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука." (Битие, 50:24 - 25.)

В строфа 26 на глава 50 от Битие научаваме за смъртта на Йосиф: ,,Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет."

Видно е, че Йосиф категорично обявява своята принадлежност към страната си - Египет, - в която е спасен и от роб се издига до везир на фараона. Йосиф също така е наясно, че след като е взел за жена египтянка, децата му не биха могли да бъдат отгледани и възпитани като евреи, защото биха понесли последиците от традициите на майчината си религия.

Ако той наистина е предвидил масовото изселване, което не може да се постави под съмнение, тогава всъщност може да се очаква, че би трябвало да призове израилтяните своевременно да напуснат страната.

Още по-противоречива е историята с двойното погребение. Няма как човек да приеме, че от една страна, Йосиф иска да го погребат в Египет, в същото време обаче призова израилтяните - още докато те бягат, за да спасят живота си - три рода (поколения) след смъртта му да издирят тайния му гроб и да изпълнят волята му ,,изнесете костите ми оттук". Подобна хипотеза е повече от съмнителна!

В този ред на мисли Мустафа Гадала отбелязва следното:
,,Трябва да подчертаем, че историята на Йосиф три пъти в периода между 9. век пр. Хр. и 2. век пр. Хр., е била отново преработена и допълнена, преди автор от 2. век пр. Хр. да състави от трите предоставени му версии една нова история и сам да добави част, в която се описва смъртта на Йосиф и желанието му да бъде още веднъж погребан в Ханаан. В Библията не се откриват никакви указания за времето, което Йосиф е прекарал в Египет. След масовото изселване, което всъщност е окончателния, болезнен разкол между египтяните и евреите, двете страни постоянно се опитват да отричат съществуващите преди между тях отношения. Ето защо в Библията нито един фараон не се нарича с истинското му име."

Повечето изследователи на Библията се доверяват на хрониките на еврейския историк Йосиф Флавий и на книгата му ,,Contra Apionem", написана около края на 1. век от новото летоброене. Той твърди, че преселението на израилтяните в Египет и масовото изселване е станало по време на династията на Хиксосите (около 1663-1550г. пр. Хр.).

Историкът разказва за събития, които са се случили преди повече от 1700 години, което непременно трябва да се има предвид. Не бива да забравяме и факта, че Йосиф Флавий свежда информацията си до източници от Манетон, който е живял през 3. век пр. Хр. - 1300 години след предполагаемото преселение!

Това съвпада с мнението на много специалисти, които разглеждат преселението, както го описва Библията, като малко по мащаб и преди всичко предполагат, че не е било събитие от голямо значение.

Както вече изтъкнахме, в египетската история се споменава само веднъж думата Израил, което без съмнение говори за незначителната роля, която тази народностна група е играела в Египет.

След като няма следи за мащабно преселение, съответно не е имало политическо значение и е обхващало само сравнително малка група от хора. Египтолозите са единодушни, че за събитие от голямо значение щеше да има записки. Заключението им звучи доста убедително и поради още един аспект - времето на XVIII и XIX династия се смята за една от най-великите епохи на египетската високо развита цивилизация както по отношение на вътрешната, така и на външната политика!

Авторите Найт и Ломас също стигат до същия логичен извод:
,,Посочва ни се, че 600 000 израилтяни поемат пътя през пустинята за четиридесетгодишно пътуване, но на всеки интелигентен човек е ясно, че при масово преселение участие може да вземе само част от хората. В египетската история няма следа за подобно напускане, а ако е имало събитие с описания мащаб, както Библията иска да ни внуши, щеше да остане някаква следа. Ако групата е била толкова голяма, тя би трябвало да представлява една четвърт от цялото население. Като се замисли човек, какво влияние ще окаже подобен емиграционен процес върху прибирането на реколтата и работния пазар, не би било възможно да остане недокументиран толкова дълбок обществен прелом."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.