Ads Top

Четирите Френски революции (Част 4) - Якобинската революция и Диктатурата на Робеспиер и терорът по време на Френската революция

Jacobin revolution

От април до септември 1792г. войната върви зле за Франция и французите търпят поражения. Революционерите вече започват да печелят надмощие. На 20 септември френските сили под командването на Дюмурие и Келерман отблъскват пруско-австрийската войска при Валми. Към Ноември французите са окупирали цяла Белгия. Сега срещу тях е коалиция на Австрия, Прусия, Испания, Обединените провинции и Великобритания, която успява да спъне техния напредък. През декември доминираният от якобинците Конвент издава прокламация, призоваваща пролетариата на Европа да се вдигне на бунт срещу държавното управление. Това е призив за Световна революция в съответствие с доктрината на Вайсхаупт, но насочена предимно срещу коалицията. Пролетариатът не се вдига.

През пролетта на 1793г. войната носи нови френски поражения (в Обединените провинции, Белгия и на Рейн.) Дюмурие дезертира в Австрия. Якобинската власт се засилва, а жирондистите са държави отговорни за загубите на френската армия и дезертьорството на Дюмурите, и те губят популярност, тъй като не адресират оплакванията на работниците. (На този етап Томас Джеферсън, който прекарва три години във Франция и вярва, че повечето французи са якобинци и че революцията във Франция е ,,красива", пише на Брисо на 8 май 1793г., казвайки, че е ,,вечно привързан към принципите" на Френската революция.)

Масонско, водено от якобинците народно въстание срещу жирондистите започва в Париж на 31 май 1793г. На 2 юни Конвентът е заобиколен от въоръжени метежници - масони-якобинци. Тълпата е въоръжена от Якобинската комуна и се ръководи от Анрио, който нарежда ареста на 29 жирондистки депутати, чиито имена диктува. Якобинските монтаняри командват и предприемат спешни мерки за защита на Революцията и за адресиране на исканията на работниците. Много жирондисти бягат в провинциите, за да подклаждат нови бунтове срещу Конвента, но нямат народната подкрепа. Жирондистката революция е в края си.

Монтанярите - якобинците Дантон, Робеспиер и Марат - ръководят Конвента след падането на жирондистите и дават политически израз на Революцията. Те покровителстват долните класи за сметка на буржоазията, която е защитавана от жирондистите. Страната е в различна ситуация: Франция е завладяна от Коалицията и 60 департамента са се вдигнали срещу Конвента. Бушува гражданска война, включваща контрареволюционно движение (,,Vendee") и крачки към федерализъм в Нормандия и Прованс. Нова конституция, базирана на Декларацията за правата на човека и признаваща народното право на бунт, е одобрена от Конвента, но не може да влезе в сила, докато заплахата от Коалицията не престане.

Силата на останалите жирондисти намалява след смъртта на Марат. Марат - символ на монтанярите - е изправен пред Революционен трибунал през април, но е оправдан. Лекува кожната си инфекция с бани, когато Шарлот Кордей, млада поддръжница на жирондистите, успява да влезе в стаята му и многократно го пробожда.

На 10 октомври Конвентът обявява, че временното правителство на Франция ще е революционно до възстановяването на мира. С други думи, якобинският Конвент, одобрен през юни, който позволява всеобщо избирателно право, правото на препитание и безплатно образование, е отложен. На негово място ще има силно, централизирано, диктаторско управление. Комитетът за обществена безопасност е основан през април. (Никой не е в безопасност при този Комитет, който претендира да защитава обществеността.) Робеспиер замества Дантон в него през юли и заема мястото си заедно със Сен-Андре, Карно, Барер, Кутон и Сен-Жус. Комитетът за обща сигурност е главният орган на полицията и Законът за заподозрението, въз основа на който действа, е отговорен за задържането на поне 300 хиляди граждани, 10 хиляди от които умират в затвора.

Диктатурата на Робеспиер и терорът по време на Френската революция (1793-1794г.)
Към края на 1793г. френската икономика е в пълен хаос, а новата Революционна република е изправена пред стотици хиляди работници, за които няма работа; това е особено вярно за онези, които работят в свързаните с лукса занаяти. Революционните водачи под ръководството на Робеспиер (който се е срещнал с Вайсхаупт в Париж) се заемат с ,,обезлюдяване" (или ,,редуциране на населението". Съвсем просто казано, 25-милионното население на Франция трябва да се намали на 16 милиона (според един източник) или дори на 8 милиона. Както пише Неста Уебстър, ,,системата на Терора е отговор на проблема с безработицата".

Революционните комитети, отговарящи за изтреблението, работят денонощно. Използват карти, за да установят колко души във всеки град или провинция трябва да се избият, за да се стигне до общия брой 8 милиона изтребени. Буржоазията страда. В провинциите всеки, заподозрян в контрареволюционни склонности, е екзекутиран след скалъпен бързо. Стотици много скоро умират по този начин.

На 5 септември Терорът е поверен на специална армия от 6000 революционери. Тя затваря осъдените от местните революционери, докато революционните трибунали и военните комисии издават 17 хиляди смъртни присъди.

Ширят се поголовна сеч, канибализъм, пиянство и кражби. Започва кампания и срещу религията и през септември стотици хвърлени в затвора свещеници са убити след призив на Клуц - илюминатизирания якобински автор на ,,The Universal Republic" (,,Световната република"). Всяко село или улица, чието име напомня за християнството, кралското семейство или феодализма, е преименувано - в съответствие с политиката на Вайсхаупт. Илюминатът Шумет (който заедно с Ебер контролира Парижката комуна) превръща запасяването с храна в углавно престъпление и в програма за дехристиянизиране, която забранява религиозните церемонии във или извън църквите, разпространява обяви из гробищата, информации, че ,,Смъртта е вечен сън" (мото на илюминатите). Катедралата Нотр-Дам е преименувана на Храм на разума, а момиче от хора е качено на трона като Богиня на разума. В църквите се празнуват Празници на разума в съответствие с учението на Вайсхаупт: ,,Разумът трябва да е единственият кодекс на човека". Религиозните одежди и принадлежности са осмивани, а календарът е реформиран: седмицата сега има десет дни, а в месеца има три десетдневни периода.

За революционерите Богинята на разума е синоним на Богинята на природата, тъй като обещава нова Златна епоха. Рационализмът се слива с езичеството, което отразява интереса на франкмасонството към предхристиянската античност (особено към фигурата на Питагор, на когото Вайсхаупт нарича произведението, в което очертава илюминатството като политическа философия). Езическите символи изобилстват. Новата Република е обявена по време на есенното равноденствие на 22 септември 1792г. в момент (важен за езичниците), когато има пълно равенство между дена и нощта, тъй като и двете са точно по 12 часа. Високият олтар в Нотр-Дам е заменен с купчина пръст. Бастилията (която е атакувана през юли 1789г.) е срината със земята, а мястото, на което се е издигала, върнато на природата. То се превръща в пръстена сцена на езическите фестивали на новата Република. В центъра му се издига огромна статуя на Изида, или самата Природата. Фестивалите тук и на по-големите ,,Champs de Mars" (,,Марсон полета") подклаждат нов дух на национализъм.

На 4 декември Конвентът приема закон, централизиращ властта в парламентарна диктатура, като начело е Комитетът за обществена безопасност. Никога не е съществувала по-голяма Обществена опасност. Всички местни администратори, трибунали и революционни комитети минават под негов контрол, а Якобинските клубове следят всички служители. Комитетът се опитва да спре ултрареволюционното поведение, включително това на дехристиянизаторите, които вандалстват или затварят църквите. Ребеспиер е за деистична гражданска религия и обявява подобно поведение за контрареволюционно.

На Коледа през 1793г. Робеспиер оправдава колективната диктатура на Националния конвент и административната централизация. В Конвента дехристиянизаторите под ръководството на атеиста Ебер се противопоставят на ,,Снизходителните", водени от Дантон, които смятат, че Терорът трябва да намалее. В началото на 1794г. Робеспиер получава върховенство, като става причина и двамата водачи да бъдат гилотинирани след речите, които изнася: Ебер през април заради антихристиянските си дейности в стил Вайсхаупт, които Робеспиер като деист не одобрява, а Дантон (заедно с Дюмулен) - през май, тъй като иска преждевременно да прекрати Терора.

,,Диктатурата" на Робеспиер е обвинена за Терора. Той повече от всеки друг член на Комитета за обществена безопасност е пред погледите на обществеността, тъй като е основен говорител на Конвента. Робеспиер не е социалист, а последовател на Русо и следователно не е илюминат по калъпа на Вайсхаупт. Докато Вайсхаупт пирува при анархията на Революцията, искайки разрушение и ликвидиране сами за себе си, Робеспиер и Сен-Жус възприемат анархията на Революцията като средство за постигане на цел, както е за Русо, а целта е установяване на бъдещата Утопия, при която ще има Държавен социализъм, след като буржоазията бъдеше елиминирана. Робеспиер осъзнава, че Комитетът иска обществен дух, свободен от лични интереси, който нарича ,,Добродетел" (следвайки Русо) и който според него може да се стимулира чрез Терор.

В доклад за Националния конвент през май той твърди, че има Върховно същество, ,,Бог", и безсмъртна душа, тъй като те напомнят на човека за справедливостта. ,,Терорът не е нищо друго освен справедливост", обявява Робеспиер. Неговият ученик Сен-Жус издава декрет, че притежанията на заподозрените ще се разпределят сред патриотите. На 4 юни 1794г., на 35-годишна възраст, Робеспиер е избран за председател на Конвента и председателства първия Фестивал, който посвещава на своя култ към Върховното същество. Илюминатизираните атеисти на Вайсхаупт, които следват култа към Разума, са засегнати. Идва новината, че френската армия е спечелила блестяща победа над австрийците и чувствайки се още по-силен, Робеспиер говори за нуждата от нова чистка. На 10 юни Комитетът за обществена безопасност въвежда нови репресивни мерки и отприщва ,,Големия терор", в който само през юни са гилотинирани 1300 души. Според оценките 17 хиляди ,,контрареволюционери" са гилотинирани по време на Терора в Париж през 1793-94г.

Робеспиер демонстрира презрение към Конвента от позицията си на абсолютна власт. Изнесъл е 450 речи в Законодателното събрание и Якобинския клуб и е станал раздразнителен заради умората. Страни от Националния конвент и Комитета за обществена безопасност, говорейки само в тамплиерския Якобински клуб. Страхувайки се за живота си, членове на Комитета за обща безопасност започват да заговорничат срещу него. Робеспиер отива в Националния конвент на 26 юни и Талиен, представляващ група, която се страхува, че може би е неин ред за гилотината, освен ако не се отърве от него, го (Робеспиер ,,Неподкупния") обвинява в Националния конвент в деспотизъм.

Робеспиер се опитва да издейства изслушване, но е арестуван и отведен в затвора Люксембург. Пазачът отказва да го затвори и Комитетът го освобождава и той живее в кметството (,,Hotel de Ville"). Санкюлотите (неговата тълпа поддръжници от дребни търговци) не го спасява и Националният конвент го обявява извън закона. Той отказва да поведе въстание. На 27 юли (9 термидор) въоръжена сила влиза в ,,Hotel de Ville", настава сбиване, тъй като тълпата се опитва да го арестува. Робеспиер се опитва да се застреля, но успява само да раздроби челюстта си. На 28 юли е довлачен кървящ на ешафода в ,,Place de la Revolution" и умира на гилотината заедно със Сен-Жус. Поддръжниците на тирана в Събранието и войнствените членове на Комуната го следват - общо 108 души. На 27 юли на гилотината са екзекутирани 45 антиробеспиеристи, а през следващите три дни - 104 негови поддръжници. Социалните закони и идеалът за икономическо равенство вече не се прилагат.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.