Ads Top

Сцена на действие - Египет (Част 4)



                                                         Царят войн Тутмос III


Тук му е мястото да разгледаме историята на египетския фараон Тутмос III (1505-1450г. пр. Хр.), управлявал в XVIII династия, за да опровергаем историческите събития около цар Давид, които не се вместват в библейската рамка на времето, описана от авторите на Библията.

След смъртта на Хатшепсут, Тутмос III става единствен владетел на могъщото фараонско царство. По времето, когато поема властта, са минали повече от четиридесет години без египтяните да водят големи битки в западната част на Азия. В същия момент сирийският цар на Кадеш оглавява в страната си армия на конфедерацията между Сирия и Ханаан на бунт срещу египетските войски, които били струпани там от времето на фараон Тутмос I (1530-1510 пр. Хр.).

Исторически е доказано, че във връзка с този бунт III води през следващите двадесет години седемнадесет похода в Западна Азия. Учен-книжовник, който придружава фараона по време на походите, ги описва подробно в записките си. Бележките са повторно записани върху вътрешните стени на изградения от Тутмос III храм в Карнак край Луксор.

Няма съмнение, че битката при Мегидо се числи към най-значимите сражения по време на господството на Тутмос III. Доказателство е фактът, че в храма в Карнак, както и на други места има подробни описания и с това се приписва все по-голямо значение на въпросната битка в сравнение с другите военни действия на фараона.

Историческите подробности за военните действия на Тутмос III, описани по стените на храма в Карнак, се покриват точно с разказите на библейските автори за битките на цар Давид. Отделните несъответствия се получават от объркване на хронологията на събитията, както и от погрешното смесване на двата града.

Заключение:
Стигаме до извода, че въз основа на многобройните исторически и преди всичко археологически свидетелства за бойните действия на фараон Тутмос III походите трябва да са се състояли. От друга страна, липсват каквито и да е доказателства, които биха подкрепили твърденията на Библията за библейския Давид. Според библейските автори събитията би трябвало да са станали едва петстотин години по-късно, по времето, което Библията отрежда на Давид - през първата половина на 10. век пр. Хр.

Въз основа на досегашното изложение трябва да се изхожда от факта, че библейският Давид е египетският фараон Тутмос III са едно и също лице!

                                                             Авраам и Давид
По едно и също време ли са живели Авраам, основателят на Авраамовите религии от Ур и библейският цар Давид? Нека във връзка с този въпрос разгледаме историята на Авраам в Библията, която Мустафа Гадала обобщава в проучванията си:

,,Откриваме историята на Авраам в Битие, глава 11, строфа 26 до глава 25, строфа 10. В нея се споменават различни народи, като например филистимци, моавци, амонци, арамейци, едомити, амаличани и ханаанци.

Това са народите, които според Втора книга на Самуил, глава 8, принадлежат към Давидовото царство.

Във Втора книга на Самуил ни се съобщава, че по време на обсадата на укрепения град Давид е в крепостта на Ерусалим. От там нарежда да извикат при него Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия, която при обсадата служи в армията на царя. ,,Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея" (Втора книга царства, 11;4). След това Вирсавия забременява. По-късно във Втора книга на Самуил се казва, че детето на греха се разболява и умира.

В този разказ веднага ни правят впечатление приликите между Авраам и Урия. И двамата са чужденци. Авраам произхожда от Ханаан, но живее в Египет. Урия е хетеец, който живее в Ерусалим. И двамата трябвало да гледат как жена им забременява от съответния цар и ражда син, комуто е предопределено да умре рано. Само Исаак прави изключение, защото животът му е спасен в последния момент.

В историята за Давид в Библията хетеецът Урия се представя като съпруг на Вирсавия. Ако той действително се е казвал Урия, името му се състои от следните съставни части:
Ур (Ur) - дума от езика на хуритите (от северна Месопотамия), която означава ,,град" или ,,светлина" - и Ия (Yah, iah), съкратена форма на името Йехова, Бога на израилтяните. Ето защо в превод името означава ,,Светлината на Йехова". Въпреки всичко той трябва да е бил хетеец. Можем ли обаче наистина да си представим, че хетеец, един от традиционните врагове на египтяните и на израилтяните, е един от героите в армията на Давид?
По-скоро трябва да приемем, че Урия хетеецът, е измислен образ."

Авторът Гадала убедително доказва връзката между имената Урия и Авраам:
,,Ур е рожденото място на Авраам (така пише в Библията). Yah (iah) е кратката форма на името Йехова, бога на израилтяните. Ето защо е далеч по-смислено да се направи логическото заключение, че името Ур-ия (Ur-iah) всъщност трябва да се отсъди на Авраам, защото то указва както рожденото му място, така и неговия бог."

Гадала прави и връзка между Capa (Sarah) и Вирсавия:
,,Първоначално името Вирсавия (,,Bathsebah" в немския превод на Библията) се е пишело и изговаряло ,,Beth-Sheba". ,,Beth" означава ,,момиче", респ. ,,дъщеря".

,,Sheba" означава област в южен Ханаан, която според местни източници е била наричана ,,Beer-Sheba".

Следователно името ,,Bathsebah" може да се преведе като ,,момиче (дъщеря) от Sheba". В Библията се казва, че Сара е от Sheba и след прогонването й от Египет се връща там със съпруга си Авраам.

Следователно Сара и ,,момичето (респ. дъщерята) от Sheba" също са едно и също лице."

Египтологът и автор на книги Мустафа Гадала, през десетилетните си търсения и проучвания, стига до изключително взривоопасни заключения, както сами се убедихме. Те преобръщат из основи произхода на Авраамовите религии. Би могло да се каже, че се хвърля друга светлина на определени исторически сведения от Библията - според изводите на Гадала. Освен това библейските предания не само се поставят под въпрос, като например тези за големите царства на Давид и Соломон, те по-скоро се опровергават със силата на доказателствен материал! Да не забравяме и най-новите археологически констатации, които бяха отбелязани в началото на главата.

Нека още веднъж дадем думата на Мустафа Гадала:
,,Следователно напълно логично заключение е свързването и в крайна сметка отъждествяването на имената и житейските истории на Урия и Араам и Вирсавия и Сара. Заключението може да се докаже чрез действителните лица, които се крият зад имената Урия (Авраам) и Вирсавия (Сара) и тяхното отношение към царя войн. В случая възникват и някои въпроси: възможно ли е Авраам и Сара никога да не са били в Египет и Сара да е имала връзка с фараона, докато той по времето на обсадата при Мегидо е бил на възвишенията на Ерусалим? Трябвало ли е също там Авраам най-напред да пожертва Исаак? Фараонът ли е бил господар на планинските възвишения, т.е. този, който впоследствие кара Авраам да остави Исаак жив? Следователно той ли е същият владетел, респ. фараон, за който синът, Исаак казва: ,,защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?", както е написано в Битие, глава 26, строфа 27?"

                                                        Си-Он - свещеният Хелиопол
Гадала доказва, че наименованието Сион е понятие, което не произхожда от староеврейски. Първоначално думата се е състояла от две срички: ,,Си" и ,,Он".

,,Си" е староеврейска дума, която означава ,,неплодородно място". ,,Он" е египетското име на свещения град Хелиопол в Древен Египет. Името ,,Сион" е староеврейско словосъчетание, което може да се преведе като ,,Он в пустинята".

Древният Хелиопол е в днешната североизточна част на Кайро в близост до пустинята и няма какво да показва като забележителности, освен един обелиск на Сезострис I и няколко разрушени хълма от славното антично време.

Да сравним твърденията в Библията, във Втора книга на Самуил, за превземането на Ерусалим от Давид, с историческите доказателства за живота и делата на фараон Тутмос III:

Във Втора книга царства, глава 5, строфи 6 и 7, е описано как Давид завоюва Ерусалим: ,,Царят тръгна за Ерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна;... Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град."

Не може да се докаже, че Давид завзема града насилствено, както се предполага от тези строфи. В глава 24 (22-23) във Втора книга царства се разказва, как Давид тръгва, за да купи парче земя от местния цар. Земята принадлежала на Орна, царя на иевусейците. Орна предлага на Давид следното: ,,нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете - за дърва. Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!"

От надписите в храма Карнак в Луксор за живота и делата на фараон Тутмос III знаем, че той е направил от това място свещен град. Преданията доказват, че Тутмос III прекарва там седем месеца - ,,в една крепост на изток в този град" - докато войските му окупират враговете от Мегидо. Надписите обаче не дават никакви сведения за наличието на някакви врагове в крепостта!

Във Втора книга царства, глава 6, строфа 17, след това се казва, как скоро след пристигнаето на Давид израилтяните полагат ковчега: ,,Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него..."

Изразът ковчега Господен вероятно е предаден на израилтяните от Моисей, за който се твърди: ,,И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела." (Деяния на Светите апостоли, 7:22.)

По-нататък се казва, че с пристигането на ковчега Господен в Ерусалим това селище става свещен център на всички израилски народностни племена.

Надписите за делата на Тутмос III в храма Карнак ни съобщават следното: ,,... се събужда (за живот) в шатрата на живота, на благоденствието и на здравето, в града на Орна. И те продължиха на север и следваха своя господар, и носега моя баща Амон РА, господаря на трона на двете държави (за да ни посочи пътя)."

Фараонът следователно е носил със себе си светилището на neter (бога) Амон РА, когато е започнал войната и то остава при него в крепостта. По този начин мястото, на което е било, също става свещено. В историческите записки за Тутмос III се казва, че той е избрал място, за да се съгради там гробница (светилище) за неговия бог.

Отношенията между царете Тутмос III и Орна са описани ясно в писмата от Тел-ек-Амарна, писани през 14. век преди Христос. В едно от тях от владетеля на Ерусалим към Ехнатон, сина и приемника на Аменофис III, се казва: ,,и виж, тази земя Ерусалим не ми е завещана нито от баща ми, нито от майка ми. Могъщата ръка (на царя) ми я предаде."

Трябва да отбележим, че египетският фараон Тутмос III е придвижвал със себе си светилището на своя бог Амон РА и е избирал място, където да го изгради. Както видяхме, историческите дела на III се покриват с библейското повествование на цар Давид, който нарежда да се построи ,,носещ саркофаг" за светинята на израилския народ. Храмът за ,,свещения саркофаг" (,,светилището") е построен обаче едва от наследника на цар Давид (Тутмос III) - цар Соломон.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.