Ads Top

Произход на религиите (Част 3) - Масони във Ватикана и Полемиките за Исус


Масонството - ,,антицърквата" - и католическата църква открай време имат напрегнати взаимоотношения, което едва ли се нуждае от допълнително обяснение. Тук ще се съсредоточим само върху някои примери.

Въпреки че за официална година на създаване на Свободните зидари (основаване на английската Велика ложа) е определена 1717г., има различни признаци, че масонски ложи функционират много по-рано. Различни източници сочат, че кралят на Шотландия, Джеймс I (1566-1625) е посветен през 1602г. в ложата на ,,Scoon" и ,,Perth". Година по-късно е обявен за крал на цяла Англия и управлява в Лондон. По това време се появява считаната и до днес за класически английски превод ,,King james Bible" (,,Библия на Крал Джеймс"). Предговорът на първото издание, е написан лично от крал Джеймс и съдържа бележки, които са насочени срещу папството и биха могли да се класифицират като пренебрежителни и язвителни. Конфликтът следователно е внесен дори в Библията (или поне в предговора).

Папа Пий VIII (1761-1830) публикува енциклика срещу масоните. Той е избран за папа през 1829г. и умира след едногодишен понтификат.

През 1738г. папа Климент XII издава папски декрет, който постановява, всеки присъединил се към масоните католик да бъде отлъчен от църквата.

Папа Лъв XIII издава на 20-ти април 1884г. енцикликата ,,Humanum genus" (,,Човешкият род"), в която заема позиция срещу масонството като антихристиянско движение. Той използва тежки думи и директно говори за ,,Царство на Сатаната.. под чиято власт са всички онези, които отказват да се подчинят на вечния Божи закон, пренебрегват Бога или действат против него.. (Враговете на Бога са) в съзаклятие помежду си за ожесточена борба под ръководството и помощта на съюза на така наречените Свободни зидари. Без да крият плановете си, те подстрекават срещу величието на Бога и открито и явно работят за унищожаване на църквата.."

Интересно е наистина да погледнем на света от гледната точка на църквата. Тя говори за Сатаната или Дявола - действащото лице зад кулисите дърпащо конците със злобните си ръце. Той предпочита малодушните хора, които са прегрешили и с греховете си лесно са се поддали на властта му и са станали негови слуги.

За делата си целенасочено използва верните му майстори и велики майстори на изкушението и злото срещу ръководните сили на противниковата страна, за да се добере до командния лост на властта и да упражнява върховно влияние в областта на църковните, религиозни, обществени, политически, културни и научни дела.

От почти двеста години действията на италиански масони от висока степен имат за цел да възкачат на трона на Св. Петър папа, който да отговаря на техните потребности. Доказва го документ от 1818г. със заглавие ,,Дългосрочна инструкция. Кодекс и наръчник на Върховните във висшето масонство". В инструкцията най-напред се говори за политическата цел, за освобождаването на Италия, което трябва да бъде последвано от освобождението на целия свят, ,,братска република и обединяването на човечеството". По-нататък се казва: ,,Нашата цел е... пълното унищожаване на католицизма и дори на църковната идея... Папата, който и да е той, никога няма да влезе в тайните съюзи; затова тайните организации трябва да направят първата крачка към папата и църквата с цел да ги оковат във вериги. Делото, с което сме се захванали, не е работа за ден, месец или година - може да продължи много години, може би един век... Това, което търсим и което трябва да чакаме, както евреите своя Месия, е папа според нашите нужди... Не се съмняваме във възможността да вложим всичките си усилия за постигането на тази крайна цел."

Хитрият проект за малко да успее през 1903г. След смъртта на Лъв XIII кардиналите щели да изберат за папа последния държавен секретар на починалия папа, високопоставеният масон и кардинал М. Рампола.  Но на третия изборен тур на 2-ри август 1903г. нещастието - от гледна точка на църквата - все още можело да се предотврати. В крайна сметка на седмия тур на 4-ти август 1903г. като папа Пий Х е избран патриархът на Венеция, Джузепе М. Сарто. Фактът, че кардинал Рампола е масон от висока степен, става известно едва след кончината му, когато в наследството му са открити документи, потвърждаващи принадлежността му към ложата.

През септември 1978г. във Ватикана се появи списък със сто двадесет и едно имена, който попада в ръцете на папа Йоан Павел I. Две години по-рано, през лятото на 1976г., подобен списък се появява за първи път в свещените зали на Ватикана и съдържа имената на високопоставени духовници - архиепископи, епископи, прелати и някои християни без духовен сан, - както и съответната дата на встъпване в ложата. Документът е широко разпространен. И досега не е известен първоначалният източник.

Един от присъстващите в списъка е държавният секретар Жан Вилот, който реагира с опровержение. Френското списание ,,Lectures Francaises" публикува през 1976г. в септемврийския си брой споменатия списък с имена на масони и името на френския държавен секретар естествено не е пропуснато. В отговор Вилот предприема офанзива като шише писмо на директора на списанието, в което дословно се казва следното:
,,Кардинал Вилот, държавен секретар, изпраща на директора на ,,Lectures Francaises" най-сърдечните си поздрави. След като той неотдавна научи, че списанието е споменало името му в септемврийския брой на 1976г., и го представя като масон, кардинал Вилот декларира изцяло, че той никога, в който и да е момент от живота си не е имал и най-малко отношение към масонството, както и към никое друго смесено общество. Той винаги е на разположение за отсъждането на папите..."

Само след няколко години се установява, че Вилот е излъгал в писмото си. Също както в случая с неговия ,,брат" Рампола, след смъртта му на бял свят излизат решаващите доказателства.

Пиер Комптън разказва в книгата си ,,The Broken Cross", как католическата църква е инфилтрирана с помощта на тайни общества. До такава степен, че неколкостотин водещи католически свещеници, епископи и кардинали са членове на тайни организации. Продължава с твърдението, че повече от седемдесет служители във Ватикана, между тях и частният секретар на папа Павел VI, генералният директор на ,,Радио Ватикана", архиепископът на Флоренция, прелатът на Милано, заместник издателят на Ватиканския вестник, няколко италиански епископи и абатът на Ордена на Св. Бенедикт, са членове на различни тайни общества. Въпросните лица са само тези, които стават известни в Италия, извън списъка на ложата P2 (P2 е съкращението на ,,Propaganda Due").

                                                    Полемиките за Исус
Идва ред да пристъпим към основния спорен въпрос! Образът на Исус, който църквата популяризира от около две хиляди години, по основни въпроси се различава от този, който антицърквата създава.

  • Най-напред се оспорва божествената същност на Исус, така, както я представя църквата. Исус не бил син Божи, а едва по-късно - след смъртта му - чрез политическа власт и целенасочена пропаганда църквата го провъзгласява за Спасител. Църквата на Исус няма претенции за абсолютност и в крайна сметка изгражда целенасочено своята организация и религия върху една лъжа.
  • Различни ложи застъпват становище, че Исус е сборен образ - ,,биографична сплав" - от няколко личности.
  • Други твърдят, че Исус е религиозен проповедник, който чрез своето обещание на Месия се стреми към политическа власт, за да постигне целите си. Той е посветен ученик на Йоан Кръстител, който по онова време има огромно влияние и е начело на свое движение. Исус навярно е принадлежал към вътрешния кръг на движението, но полага начало на собствено движение - това се случва най-късно след убийството на Йоан Кръстител. Към новия кръг - ,,движението на Исус" - принадлежи и Мария Магдалина (,,грешницата"). Тя обаче, противно на историческата традиция, е спътница на Исус, може би и негова съпруга, защото всички равини са били женени, а Исус е наричан Рави. Исус не е умрял на кръста, а по-късно може би се скрива в Южна Франция. Дори и да е приключил житейския си път на кръста, митовете за възкресението и възнесението са по-късна мистификация около личността му. След време Мария Магдалина заминава за Южна Франция и продължава живота си в изгнание в еврейските колонии, където основава династия (с дете от Исус) - меровингските крале и нейните наследници са потомци на династията, която води началото си от рода на Давид.
  • Друга теза разглежда авторът Холтер Керстен в бестселъра си ,,Исус в Индия". На базата на писмени предания той стига до извода, че Христос трябва да е пребивавал дълъг период от време в Индия и че се е върнал там отново по-късно, където накрая умира. 
  • Освен това има литература, която се опитва да докаже, че Исус не е евреин, а келт, чиито предци са от Галия. Те кръстили новото място, където се заселили, Галилея, за да им напомня за земите, от които идват. Ето защо Исус е с руса коса, сини очи и висок ръст, за разлика от местното население. Исус не може да е евреин, смятат тези критици, защото не говори еврейски, а арамейски език. В случая е намесена и плащаницата от Торино, която доказва - доколкото в действителност е автентична, - че Исус е имал северни черти на лицето. Учението на Исус е напълно чуждо на коренното население на Палестина, но не и на келтите, защото те застъпват в традицията си закона за причината и следствието.
  • Още по-спекулативно е твърдението, че Исус е имал брат близнак. Издадена е книга със заглавие ,,Двете момчета Исус" (автор неизвестен), в която се посочват много стари картини на Исус като дете, които в оригинал изобразяват двама Исусовци, които впоследствие са фалшифицирани и се вижда образът само на едното момче.
  • Друга версия твърди, че Исус никога не е съществувал и в действителност е германският бог ,,Один", който векове преди това също е бил разпънат на кръст и прободен отстрани с копие. Следователно тук става дума за възприети от църквата древни немски предания. Затова в по-късно време храмовете се строят върху германски места на силата и тамошната вода, която се върти по посока на часовниковата стрелка, се продава като ,,светена".
  • Има и версия, че личности от египетския регион са били подправени като евреи. По-късно ще хвърля подробно светлина на това твърдение.
Изброените по-горе аргументи са тежки обвинения срещу църквата и проповядваната от нея божествена същност на Исус. За много християни упреците естествено ще бъдат шокиращи, от друга страна, те са явни и официални религиозни мнения на назованите влиятелни организации. Можем да очакваме с интерес какво още ще продължи да излиза на бял свят в близко бъдеще по тази централна тема. Вниманието ни ще бъде насочено в еднаква степен към църквата и ложите - и двете страни трябва да направят своя ход, за да разяснят основните въпроси от тъмното минало.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.