Ads Top

Сцена на действие - Египет (Част 3)

                                                             

                                         Бил ли е Тутмос III библейският Давид? 
,,По повод на името Мустафа Гадала ни разяснява следните факти: ,,В езика на древните египтяни няма кратки гласни. Първата част от името на този цар винаги се е изписвала като Twt, т.е. състояла се е от три съгласни. По неразбираеми причини някои египтолози просто превръщат средната от тези съгласни в една гласна ,,и". Ако първоначалното Twt се преведе на еврейски (се изпише със съответните еврейски букви), се получава Dwd. При изговарянето на въпросното Dwd се получава Dawood. Това е староеврейска форма на името David."

Разглеждайки историята на библейската личност Давид установяваме, че той още от младежките си години става все по-популярен сред народа. В наши дни може да се докаже, че разказите в Библията за неговите младини са взети от по-старо египетско предание - метод, който вече достатъчно добре познаваме при библейските автори. Освен това би трябвало да се спомене, че няма никакви исторически основания за библейските твърдения относно Давид.

Информацията за военните дела на библейския цар Давид съответства много точно на сведенията за войните по време на господството на фараон Тутмос III.

Общоприетото е, че библейският Давид е живял през първата половина на 10. век преди Христос. Той е представян като умен генерал и велик цар на Израил, защото според Библията Давид обединява дванадесетте племена, управлява ги в продължение на 33 години и прави Ерусалим столица. Старият завет, особено в книгите на Самуил (Първа книга на царете, Втора книга на царете) разказва подробно за живота и делото на Давид. Но на какво от всичко казано можем да вярваме? Вече ни е известна суровата преценка на съвременните археолози, които открито поставят под въпрос ,,супер царствата" на Давид и Соломон.

В книгите на царете се споменават 42 царе и периодите на управлението им. Може би за целта са използвани древни хроники и списъци с имената на владетелите? След като изследователите целенасочено проучват месопотамските архиви с клинописи, установяват петима от библейските царе от Ур - не повече!

През 1993г. е разкрито важно доказателство в ,,Тел Дан", селищна могила в северен Израел. Мястото е наречено ,,дом Давид". Възможно е праотецът наистина да е съществувал, но ако е така, на базата на съвременните открития археолозите са сигурни, че той е бил само ,,княз на малко княжество", владетел на град държава, както отбелязва Израел Финкелщайн.

Като малко момче Давид е овчар и свири на арфа, бил русокос и красив. По-късно е представен на Саул, който го назначава за оръженосец. Днес почти всяко дете знае историята за Давид и Голиан. Голиат е добре въоръжен свръхсилен гигант. ,,И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педа. На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед; на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му - меден щит; и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие - от шестстотин сикли желязно, и пред него вървеше оръженосец." (Първа книга царства 17:4-7.) Той дошъл от лагера на филистимците, за да сплаши израилтяните и да ги предизвика и се стига до желания двубой, човек срещу човек. Давид излиза доброволно напред и показва готовност да се изправи срещу могъщия Голиат. Само Саул се опитва да го спре: ,,не можеш отиде против тоя филистимец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини. Тогава Давид рече на Саула: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото, аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, удрях го и го убивах; лъв и мечка е убивал твоят раб, а и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живя Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Израиля? Защото кой е тоя необрязан?) Давид рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека Господ бъде с тебе." (Първа книга царства 17:33-37.)

Давид дори сваля снаряжението, което Саул му бил дал - без меч и въоръжение, само с овчарска тояга и прашка той се изправя срещу гиганта. По време на битката Давид изстрелва камък с прашката си и уцелва Голиат, който пада ничком на земята. Тогава Давид вади меча му от ножницата и отсича главата му. Малко по-надолу в строфа 54 се казва: ,,Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си."

Колкото и силно да ни въздейства тази история, историческият анализ покосява библейското повествование също както бил покосен от камъка на Давид великана Голиат.

В Библията се твърди, че Голиеат е филистимец. Кога обаче филистимците се установяват в Ханаан? По този въпрос от историческите документи не може да се състави ясно становище. Според тях филистимците се заселват в областта след царуването на Рамзес III (около 1182-1151 пр. Хр.).

Авторът Мустафа Гадала отбелязва, че в т. нар. папирус на Харис в Британския музей е записано, че Рамзес III разпорежда да се построи храм в Ханаан. Масовата инвазия на ,,морските народи" започва в Ханаан около крайбрежието през около 1174г. пр. Хр., т.е. почти по същото време, когато гърците водят война срещу Троя. Надписите по стените на храма на Рамзес III в Тива (Та-Apet) съобщават, че нашествениците искат да се заселят трайно в страната, още повече става дума за цели родове. Освен това текстовете наричат ,,морските народи" пелесет (група от филистимци, името Палестина е производно от пелесет) текел, шекелеш, уешеш и дану. В морска битка Рамзес III брани страната срещу нападателите, като на много от пленниците по-късно е позволено да се заселят на югозапад от Ханаан.

Още при царуването на Рамзес III започва бавният упадък на Новото царство. След края на неговото управление Египет губи контрола над Палестина, а филистимците разпростират селищата си по крайбрежните равнини на Ханаан чак до Мъртво море и до Йордан. По същото време и израилтяните правят опити да се настанят в тези земи. След края на господството на Рамзес III липсва водещата сила, която да сложи ред в страната и започват междуособиците между филистимците и израилтяните и едновременно с това възникват и легендите за Давид и Голиат.

В заключение, от историческа гледна точка, може да се каже, че Давид - ако действително е водил битки срещу филистимците - няма как да е живял преди 12. век преди Христос, защото едва тогава е била голямата масова инвазия на филистимците по крайбрежните равнини. Историческите факти си противоречат с посочения в Библията период от време, когато се е състоял двубоят между Давид и Голиат, защото според библейските автори събитието трябва да е станало през първата половина на 10. век пр. Хр.

Мнозина специалисти се съмняват, дали известната история се е разиграла точно така, защото може би героят, убил Голиат, не е бил Давид, а друг мъж от Витлеем, Елханан, както можем да прочетем във Втората книга царства, глава 21, строфа 19.

Да се припише това геройство на Давид се свързва по-късно с опита да бъде описан като обикновен овчар, който няма понятие от войната, но няма съмнение, че през целия си живот Давид е бил голям войн и политик. Геройските дела, най-вече битката срещу гиганта Голиат, днес са известни почти на всяко дете.

За разлика от това обаче не се споменава с охота, че когато Давид бяга от цар Саул, отива при филистимците и се бие срещу израилтяните - изключително необичайно обстоятелство за основателя на най-великия род в израилската история!

Как тогава да приемем библейската легенда и в крайна сметка какво мнение да си създадем за живота и делото на великия Давид, комуто несъмнено се отрежда ключова роля в библейската история около Ерусалим? Списъкът с въпроси става още по-дълъг, като се започне от наследника на Давид, Соломон - ,,царя на царете", чието велико господство съвременните археолози явно отричат, също както това на Давид, или поне великолепието и размаха му, за които се говори в Библията. За да са толкова предпазливи формулировките, очевидно има факти, които не са съвсем точни!

Твърде изненадващо - и как иначе би могло да бъде - откриваме в едно древно египетско повествование, ,,Автобиография на Синухе", много сходни неща с библейската версия за Давид и Голиат.

Историята на Синухе се разиграва в Средното царство (около 2040-1650г. пр. Хр. - XI-XIV династия) и винаги се е радвала на голяма популярност сред египтяните. Цели осемстотин години след описването й в книжовните школи на Новото царство (около 1580-1070 пр. Хр. - XVIII-XX династия) книжовниците преписват откъси от нея като задача за упражнение. Произведението с право е било почитано толкова много, че Ръдиард Киплинг твърди, че повестта заслужава да бъде причислена към шедьоврите на световната литература.

Историята на Синухе е съществувала в много различни текстови варианти още от 20. век преди Христос, а между древната египетска версия и библейската легенда за Давид и Голиат са изминали около хиляда години. След като е тясно свързана с великата египетска култура, напълно разбираемо е, че авторите на Библията са чували за емблематичното египетско повествование за Синухе.

От египетската повест научаваме, че Синухе е имал за враг великан. В преданията и легендите се твърди, че народ от гиганти е живял около 20. век преди Христос в Ханаан, т.е. по времето на повествованието.

От Библията научаваме, че Голиат произлиза от народа на великаните. Но рафаимите (гигантите) и филистимците са две напълно различни народностни племена, които са живели по съвсем различно време.

И в двете повести главните герои - Синухе и Давид - са назначени след победата си за командващи на армията.

В библейския вариант в Първа книга на Самуил се разказва, че историята за Давид и Голиат се е случила по време, когато Ерусалим още не е управляван от израилтяните. Защо е трябвало Давид да носи главата на Голиат в чужд град, който е под владичеството на неговите врагове? В Библията категорично се споменава Ерусалим: ,,Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си." (Първа книга царства, 17:54.)

Въз основа на историческите факти, както и на огромните интервали от време, има голяма вероятност библейската история за Давид и Голиат да е по-късна версия на египетското повествование за Синухе. По-късното възпроизвеждане на събитието в Библията може би изтъква по-силно героя Давид.

Заради важното значение на тази история нека да не забравяме, че и археологическите заключение за супер монархиите на Давид и сина му Соломон в Ерусалим показват, че така както Библията ни поднася историята, по-скоро тя е от царството на приказките.

                                                                            Царят войн Давид
Нека още малко да повървим по следите на библейския Давид. След голямата му победа в двубоя срещу Голиат той бързо е повишен и застава начело на Саулската армия като неин могъщ военачалник: ,,... и Саул го направи началник над военните люде..." (Първа книга царства 18:5.)

Във Втора книга царства подробно се разказва за походите под командването на Давид. Става дума за битки на север от Палестина, в Сирия и Моав, източно от Мъртво море. След като е имало множество предания за случая, а между събитията и истинското им записване минават големи периоди от време, в разказите в Библията е объркана последователността им. По тази причина са сменени погрешно имената на две напълно различни места, където се е развивало действието.

  • В библейската история във Втора книга царства, глава 8 се казва, че Давид успешно унищожава конфедерация на сирийското царство под управлението на Адраазар. ,,Давид порази Адраазара, сина на сувския цар Рехова, когато тоя отиваше да възстанови властта си при реката (Ефрат); и взе Давид от него хиляди и седемстотин конници (в гръцкия превод: хиляда колесници и седем хиляди конници, Издание на Светия Синод на Българската Църква, 1933г.) и двайсет хиляди пешаци; и преряза Давид жилите на всички колеснични коне, като (си) остави от тях за сто колесници. Дойдоха сирийци от Дамаск да помогнат на сувския цар Адраазара; но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци. И Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, плащащи данък. И Господ пазеше Давида навред, където да отидеше той." (Втора книга царства, 8;3-6.)
  • Две глави по-нататък се разказва за похода на Давид срещу амонитците. Тук изведнъж отново се появяват сирийците, както и съюзниците от Сува, които са ударени смъртоносно от войската на Давид и се включват в борбата срещу него. Амонитците щели да помолят сирийците да им помогнат във войната, а Сува, градът, който отдавна е бил завладян, принадлежал на съюзниците на сирийците. Въз основа на предишните описания, това няма как да е възможно! 
  • По-нататък научваме, че след победата на Давид и неговите войски съюзниците на амонитците избягвали в своя град Рава (днешният град Аман, столица на Йордания), за да търсят убежище. Ето защо Давидовата армия се връща в Рава, за да обсади града. И това изглежда невъзможно, след като Сува вече е бил превзет и Давид изгражда гарнизони в Сирия. Разгледаните събития, както са описани в Библията, не може да са станали. Ако историите са действителни, те са се случили само в обратен хронологичен ред.
Очевидно е, че има объркване и размяна на споменатите имена на градове в Библията. Град Рава, както обърнахме внимание по-горе, е днешната столица на Йордания, Аман. В подкрепа на това твърдение досега няма намерени археологически доказателства. Авторите трябва да са допуснали грешка, като посочват Рава за града, нападнат от Давид. Същото нещо установява и египтянинът Мустафа Гадала: ,,В действителност става дума за град Мегидо (Армагедон)."

Мустафа Гадала посочва още: ,,Дори в Библията е съмнителна верността на разказа за Рава. Военното значение и легендарната слава на Армагедон като арена на многобройни международни битки се разглеждат по-подробно от Йоан (Откровение 16:16). Армагедон (Хар Мегидо, хълмът Мегидо) е всъщност истинската сцена на действието, където в края на всички дни световните царе ще водят заедно последната си битка срещу божествените сили.
 Във Втора книга на Самуил (глава 10:2) ни се разкрива, как Давид завладява град Рава, чийто цар е казвал Анон. Седем глави по-нататък обаче отново откриваме Рава като независим град с цар Сови, който съжалява Давид и неговия народ, защото ,,народът е гладен и уморен и е жадувал в пустинята" (Втора книжа царства 17:28-29.)
Селището Рава по онова време е маловажно.
Соломон, наследникът на Давид, който поема царството, без да воюва повече, издава заповед ,,да съгради храма Господен и своя дом, Мило и стените иерусалимски, Хацор и Мегидо и Газер." (Трета книга царства 9:15.)
В Първа книга на Царете, глава 4, строфа 12 Мегидо също се споменава като едно от владенията на Соломон."

За селището Сува не се намират доказателствени материали нито в Сирия, нито в Ханаан, който да потвърждават, че градът изобщо е съществувал по времето, което се свързва с Давид (10. век пр .Хр.) или Тутмос III (15. век пр. Хр.).

Град Сува в действителност трябва да е град Кадеш, разположен на река Оронт (Оронтес) в Северна Сирия.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.