Ads Top

Четирите Френски революции (Част 3) - Съдебният процес и екзекуцията на Луи XVI

louis xvi execution

Откриването в Тюйлери (вече приютил Събранието) на железен сандък с кореспонденцията на Луи с ,,emigres" и контрареволюционните дейности прави съдебния процес неизбежен, особено сега, когато якобинците са надделени в Събранието. Събранието решава да го съди само. На 11 декември Луи (наречен погрешно ,,Луи Капет" вместо ,,Луи Бурбон" - династията Капет свършва през 1328г., а Бурбоните идват през 1589г.) научава,че ще бъде съден. Той е разсъждавал за Чарлз I и иска да избегне официалното съдебно дело, което ще направи френската нация виновна.

Робеспие споделя неговото мнение... само че смята, че Луи трябва да бъде екзекутиран без съд. Луи е доведен в съда и е обвинен в ,,заговор срещу свободата и опит срещу безопасността на държавата" (безсмислено обвинение, което не може да се докаже юридически). Обвинен е, че е накарал армията да тръгне срещу гражданите на Париж. Марат отбелязва, че има твърде много обвинения; някои са зле формулирани, други - банални. Луи е изправен пред документи, за които признава, че не разпознава (възможно е да са изфабрикувани). След първото си появяване се връща в Темпъл и изяжда шест котлети, едно пиле и няколко яйца.

Луи се изправя за втори път пред съда на 26 декември. В края на сесията произнася кратка реч, заявявайки тържествено, че е невинен. Събранието не гласува в продължение на де седмици. Жирондистите, осъзнавайки, че смъртта на Луи ще засили конфликта у дума и чужбина, се опитват да спасят живота му, предлагайки да има възвание към хората и атакувайки херцога на Орлеан (който присъства като Филип-Егалите). Якобинците настояват за екзекуцията на Луи и наричат жирондистите роялисти и умерени. Дантон предлага да се пощажи животът на краля, ако Пит плати 2 милиона франка, Пит отказва (и по-късно нарича екзекуцията на Луи най-зверското престъпление в историята, забравяйки за Чарлз I). Най-накрая, между 14 и 20 януари гласовете за четири предложения са дадени. По отношение на наказанието му за смърт е гласувано с мнозинство от един човек (361 гласа ,,за" от общо 721).

Charles Henri Sanson
В 3 сутринта в неделя, 20 януари, Събранието се изправя на крака. По-късно сутринта екзекуторът, Шарл-Анри Сансон, чието семейство живее извън границите на града, получава заповедта. Екзекуцията на краля ще се осъществи на следващия ден в ,,Place de la Revolution". Сансон пише на помощника на прокурора, казвайки, че е уведомил дърводелеца, който ще построи ешафода, и задава въпроси. Казва му се да чака краля на ешафода. Кралят ще бъде доведен от затвора си в Темпъл в закрита каляска, придружен от двама жандарми. (Сансон е подозиран, че е таен роялист, който може да позволи на краля да избяга, и организаторите се страхуват, че парижката тълпа може да насочи яростта си върху откритата каруца и да убие краля, преди да стигне до ешафода.)

В 14 часа Изпълнителният съвет влиза в предверието на краля, включително министрите на правосъдието и външните работи, както и Сантер, командира на Националната гвардия. Кралят е задържан в Голямата кула на Темпъл, средновековната резиденция на бившите рицари тамплиери, включително Жак дьо Моле, последния велик майстор на Ордена на рицарите тамплиери (,,от същите тези Кули" - пише Томас Карлайл - ,,бедният Жак Моле и неговите тамплери са изгорени от френския крал пет века преди това"). Стените са дебели 2.7 метра, а вместо прозорци има процепи. Дванадесет до петнадесет мъже стоят прави, докато Жозеф Гарат; министърът на правосъдието, се обръща към краля и иска от секретаря на Съвета Филип Грувел да прочете декретите на Съвета. Със слаб и треперещ глас Грувел прочита изявлението, че Луи Капет е ,,виновен в заговор срещу свободата на Нацията и в посегателство срещу общата безопасност на държавата" и ,,ще изтърпи наказанието смърт". На края се казва, че ще бъде екзекутиран до 24 часа. В отговор кралят връчва писмо, настояващо за тридневно отлагане.

Жан-Батист Клери, ,,valet-de-chambre" (камериерът) на краля в затвора в Темпъл, описва последните му часове. Вечерта кралят хапва малко, но с удоволствие. Изяжда две пилешки крилца със зеленчуци, пие две чаши вино, разредено с вода, и малко вино от Малага. С разрешението на краля неговият изповедник, абат Еджуърт дьо Фирмон, отива в Съвета и иска от комисарите на Тауър да донесат богослужебни принадлежности от близката църква, така че кралят да може да присъства на литургия. След известно време му се казва, че литургията трябва да свърши до седем на следващата сутрин, ,,защото точно в осем Луи Капет ще тръгне за екзекуцията". Изповедникът се връща при краля. ,,Краткият ми разказ, изпуснал всякакво споменаване на условията, изглежда, го направи изключително щастлив". С други думи, той като че ли не е казал на краля, че ще бъде изведен за екзекуцията в осем часа.

Кралят прекарва известно време с изповедника си. Ляга си в дванадесет и половина и иска да бъде събуден в пет. Клери пише: ,,Тогава съблякох краля, и докато се канех да навия косата му, той каза: ,,Не си струва труда".. Заспа дълбоко в момента, в който си легна, и спа непробудно до пет часа." Кледни седи на стол до леглото му през цялата нощ.

Кралят е събуден в пет часа от шума, когато Клери пали огъня. Отвън, на ,,Place de la Revolution", дърводелци издигат ешафода. Кралят се облича и прекарва един час с изповедника си в кабинета. След това се връщат в спалнята на краля и откриват, че там е издигнат олтар. Кралят изслушва литургията, коленичил на пода. Казва на изповедника си: ,,Колко съм щастлив... че успях да действам в съответствие с принципите си! Без тях, къде щях да бъда в този момент? Сега обаче колко сладка ми изглежда смъртта, защото високо горе има неподкупен съдия, който ще ми даде справедливостта, отказана ми на земята."

Зазорило се. Шумът от движението на войските, биенето на барабаните и тътенът на оръдията се чуват в Тауър. Кралят отбелязва, че ,,вероятно Националната гвардия се събира". Обещал е да види кралицата, но изповедникът му го умолява да не го прави, да й спести агонията, която ще е нетърпима. Кралят казва: ,,Прав сте; за нея ще е нетърпимо. По-добре да се лиша от щастието да я видя още веднъж и да я оставя да живее в надежда още малко." Видно е, че кралят вече знае, че съдбата му е решена.

Jean-Baptiste-Joseph
В 8 ч. Шарл-Анри Сансон излиза от дома си в тъмнозелената си шапка и бяло шалче. Придружен е от сина си; носят ками и пистолети под палтата си, очаквайки опасност. Помощниците ги чакат на ешафода. Мъгливо и заледено е и Националната гвардия заобикаля ешафода, докато Сансон проверява острието на гилотината. Хиляди френски граждани се струпват на ,,Place de la Revolution", задръствайки улиците, които водят до него.

В 8:30 ч. Сантер пристига със седем или осем служители на Комуната и десет войници, които се строяват. Клери пише: ,,При това движение кралят излезе от кабинета си и каза на Сантер: ,,За мен ли сте дошли?". ,,Да" - беше отговорът. ,,Един момент" - отвърна кралят и се върна в кабинета, от който незабавно излезе, следван от изповедника си. Негово величество държеше Завещанието си в ръка и обръщайки се към служителя на Комуната (на име Жак Ру, свещеник-ренегат), който стоеше пред другите, каза: ,,Умолявам ви да дадете този документ на кралицата - на съпругата ми". ,,Това не е моя работа" - отвърна той, отказвайки да го вземе - ,,Аз съм дошъл тука, за да ви отведа до ешафода." Негово величество тогава се обърна към Гобо, друг служител на Комуната: ,,Умолявам ви" - каза той - ,,да дадете този документ на жена ми; можете да го прочетете, в него има някои подробности, които искам да станат известни на Комуната."

,,Аз стоях зад краля, близо до камината, той се обърна към мен и аз му предложим балтона. ,,Не го искам" - каза той. - ,,Дайте ми само шапката." Дадоха му я - ,,ръката му срещна моята, която той стисна за последен път. ,,Господа" - каза кралят, обръщайки се към служителите на Комуната, - ,,ще се радвам, ако Клери може да стои със сина ми, тъй като той е свикнал да бъде обгрижван от него; вярвам, че Комуната ще удовлетвори тази молба." Негово величество след това погледна Сантер и каза: ,,Водете"."

На изповедника на краля, абат Еджуърт дьо Фирмон, е разрешено да го придружи до ешафода, защото е ирландец. Разказът му е най-интересният от спомените на свидетелите.

Последното почукване на вратата беше от Сантер и неговите хора. Кралят отвори вратата и те казаха (но не знам какви думи са използвали), че е време да вървят. ,,Аз съм зает за момент" - им каза той с авторитетен глас. - ,,Изчакайте ме тук, ще се върна при вас след минута." Затвори вратата и връщайки се при мен, коленичи. ,,Свършено е" - каза кралят (отглас от последните думи на Христос на кръста). ,,Дайте ми последна благословия и се молете на Бога Той да ми помага до края."

След няколко мина стана, излезе от кабинета и тръгна към групата от мъже, които бяха в спалнята. Лицата им показваха пълна сигурност и всички те останаха с шапка на глава. Виждайки това, кралят поиска шапката си. Докато Клери със сълзи на очи се впусна за нея, кралят каза: ,,Ако някой от вас е член на Комуната, ви моля да се погрижите за този документ."

Беше завещанието му... След миг с твърд глас кралят каза: ,,Да вървим".

След тези думи всички излязоха. Кралят пресече първи двор (преди градината) пеша... На входа на втория двор имаше карета; двама жандарми стояха до вратата й. Когато кралят приближи, единият от тях се качи и седна на малка седалка с гръб към конете; кралят след това зае своето място срещу него, поставяйки ме до себе си, а другият жандарм седна до другия си и затвори вратата...

Голям брой хора, отдадени на краля, бяха решени да го изтръгнат насила от ръцете на екзекуторите или поне да дръзнат да го направят. Двама от водачите, млади хора с добре известно име, бяха дошли да ме предупредят за това предния ден и без да съм особено оптимистичен, не бях се отказал от надеждата, докато не стигнахме подножието на ешафода...

Кралят, оказвайки се затворен в карета, в която не може да ми говори или да ме чуе без свидетели на разговора, мълчете. Дадох му молитвеника си - единствената книга, която носех със себе си. Той с благодарност го прие; изглежда, искаше да ми посочи псалмите, които най-много подхождаха на ситуацията, и ги разказа заедно с мен. Жандармите, също запазвайки мълчание, изглеждаха изумени от спокойствието и набожността на монарх, когото несъмнено никога дотогава не бяха виждали толкова отблизо.

Пътуването продължи почти два часа. Всички улици бяха пълни с хора, въоръжени с пики или мускети. Самата карета беше заобиколена от много войници, несъмнено произхождащи от най-покварената и революционна част на Париж. Като допълнителна предпазна мярка много барабачици вървяха пред конете, за да попречат да се чуят виковете, които могат да се нададат в полза на краля. Нямаше обаче викове; жива душа не се виждаше по вратите или на прозорците, никой по улиците не беше в безопасност с тези въоръжени граждани, които без съмнение заради страх и слабост си затваряха очите пред престъплението, което мнозина вероятно ненавиждаха в сърцата си.

Каретата пристигна сред пълно мълчание на ,,Place Louis XV" и спря в средата на широкото празно пространство, което беше оставено около ешафода; това пространство беше оградено от оръдия, и зад тях, докъдето стигаше погледът, се виждаше въоръжена тълпа.

В мига, в който кралят усети, че каретата спира, се наведе към мен и прошепна: ,,Пристигнахме, ако не греша". Мълчанието ми значеше ,,да". Един от екзекуторите излезе напред, за да отвори вратата на каретата, но кралят го спря...

В момента, в който кралят слезе от каретата, беше заобиколен от трима екзекутори, които се опитаха да свалят горната му дреха. Той ги отблъсна с достойнство и сам си свали балтона. Свали и яката и ризата си и се приготви собственоръчно. Екзекуторите, объркани за момент заобиколиха, за да задържат ръцете му: ,,Какво правите?" - попита кралят, бързо дърпайки ръце. ,,Завръзваме ръцете ви" - отговори един от тях. ,,Завързвате ме!" - възмутено възкликна кралят. - ,,Никога!" Правете каквото ви е наредено, но никога няма да ме завържете." Екзекуторите настояха, говореха по-високо и като че ли призоваваха за помощ, за да принудят краля да се подчини.

Това беше най-мъчителният момент през онази ужасна сутрин; още една минута, и най-добрият от всички крале щеше да получи оскърбление, хиляди пъти по-тежко от смъртта, чрез насилието, което щяха да използват срещу него. Изглежда, самият той се страхуваше от това и обърна глава, сякаш търсеше съвета ми. Първоначално запазих мълчание, но когато той продължи да ме гледа, казах със сълзи на очи: ,,Ваше величество, в това ново оскърбление виждам още една прилика между Ваше величество и Бог, който след малко ще бъде вашата награда".

При тези думи той вдигна очи към небето с лице, изразяващо неизразима тъга. ,,Естествено" - отговори той - ,,нужен е само Неговият пример, за да ме накара да се подчиня на такава обида". И тогава, обръщайки се към екзекуторите: ,,Правете, каквото желаете; ще изпия чашата до последната капка."

Ръцете на Луи са вързани на гърба му. Той е пълен и му е трудно да изкачи стръмните стъпала до ешафода, и абатът казва: ,,Сине на Сен-Луи, въздигни се към небето (,,au ciel")". Луи тогава се запътва към предната част на ешафода и се опитва да говори на тълпата. Нарежда на барабанчиците да запазят тишина и те го правят, както описва абатът: ,,Стъпалата към ешафода бяха много стръмни. Кралят беше принуден да се облегне на ръката ми и трудността, която те му причиниха, се страхувах, че смелостта му започва да чезне, но какво беше моето изумление, когато - качили се на върха - той ме пусна, пресече ешафода с твърда стъпка, с един поглед принуди да замлъкнат петнадесет-двадесет барабанчици, които стояха точно срещу него, и с глас, толкова силен, че можеше да се чуе чак до Пон-турнан, произнесе тези незабравими думи: Умирам невинен за всички престъпления, в които съм обвинен. Прощавам на виновниците за моята смърт и се моля на Бога кръвта, която се каните да пролеете, никога да не бъде изискана от Франция."

След първите дни на кръвопролития на гилотината Шарл-Анри Сансон по-скоро я е надзиравал, отколкото да е работил на нея. Това да го направи лично. Той е получил задачата да обезглави краля и трябва да го направи лично. Обикновено той и помощниците му подреждали затворниците в редици с гръб към ешафода. Когато извикали името, един по един те се качвали на ешафода, Шарл-Анри от едната страна, неговите помощници - от другата. Притискали жертвата към дървената талпа и поставяли врата й в дървената яка като люнет.

Самият Сансон ни разказва какво се случва след това:

В съответствие с обещанието ми това е точната истина за станалото по време на екзекуцията на Луи Капет.
Когато излезе от каретата, му казаха да свали балтона си; той се възпротиви, настоявайки, че екзекуцията може да се извърши също толкова добре и така, както е облечен. Когато го информираха, че това е невъзможно, самият той ни помогна да му свалим балтона. Същата ситуация се повтори, когато стана въпрос да се завържат ръцете му и когато отново му беше обяснено, той сътрудничи. Тогава попита дали барабаните ще продължат да бият и ние отговорихме, че не знае,, което си беше истината. Качи се на ешафода и пристъпи напред, сякаш за да говори, но му казахме, че това е забранено. След това той се остави да бъде заведен на мястото, където беше завързан, и каза с ясен глас: ,,Народе мой, умирам невинен". След това се обърна отново към нас и каза: ,,Господа, невинен съм за всичко, в което ме обвиняван. Мога само да се надявам, че кръвта ми ще циментира щастието на френския народ."

Това, граждани, бяха неговите истински последни думи... За да съм верен на истината, той издържа всичко това хладнокръвно и със сила, която ни изненада. Убеден съм, че е извлякъл тази сила от принципите на своята религия, защото никой не може да е по-голям вярващ от него.
(Подпис:) Сансон, екзекутор, наказателно правосъдие.

Това изявление е направено на 21 февруари - месец след екзекуцията. През 1806г. Шарл-Анри информира Наполеон: ,,Ваше величество, аз екзекутирах Луи XVI".

Вратът на Луи е твърде дебел, за да влезе в клупа на люнета, и когато острието пада, вратът и челюстта му са ,,ужасно разкъсани". Има много кръв, която се събира в корито под гилотината. След революцията Мария-Антоанета, жена му, казва, че е искала да си измие ръцете в кръвта на французите, а сега французите са си изтрили дланите и пръстите в неговата кръв. Някои докоснали с окървавените си пръсти устните и заявили, че кръвта има добър вкус, други казали, че е солена. Сансон отбелязал: ,,Чакайте, ще ви дам ведро и тогава ще можете да ги потопите по-лесно."


Абатът продължава разказа си: ,,Най-малкият от екзекуторите (изглеждаше под осемнадесетгодишен) хвана отрязаната глава и обиколи с нея ешафода, показвайки я на населението. Този чудовищен ритуал беше придружен от силни крясъци и нецензурни жестове. Настъпи куха тишина и малко след това се чуха слаби викове: ,,Да живее републиката". Малко по малко гласовете се увеличиха и за по-малко от десет минути викът, повторен хиляди пъти, стана всеобщ крясък на множеството."

На този етап един възрастен френски тамплиер-масон потапя ръцете си в кралската кръв и извиква: ,,Кръщавам те в името на свободата и Жак." Той има предвид Жак дьо Моле, последния велик майстор на тамплиерите. Друг изкрещява: ,,Жак дьо Моле, ти си отмъстен!".

Тялото на Луи XVI е хвърлено в плетен кош и поставено в каруцата на екзекутора. Закарано е на гробището ,,La Medeleina" и е хвърлено в гроб, дълбок 3.5 метра, и е покрито с негасен вар.

Екзекуцията на Луи XVI от филма: "La Révolution française" (1989)

Под натиска на по-крайните якобинци жирондистите са отговорни за гилотинирането на Луи. Както и при екзекуцията на Чарлз I, остават въпроси, които чакат отговор. Кой стои зад този акт? Защо искат смъртта на Луи? И имайки предвид тамплиерско-масонското участие в Американската революция, има ли някакъв смисъл изборът на затвор за Луи - Темпъл - и в крясъците, че Жак дьо Моле, последният велик майстор на тамплиерите, е отмъстен? Защо Луи е затворен в средновековната обител на тамплиерите, включително Жак дьо Моле, след като има още няколко затвора на разположение? Отговорът като че ли е, че тамплиерите от Великия Ориент на Орлеан, които сега са фасадата на илюминатите на Вайсхаупт, стоят зад жирондистката екзекуция на краля.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.