Ads Top

Сцена на действие - Египет (Част 2)

                                          
                                     Завръщане след четири поколения 
Благодарение на археологическите проучвания и заключения днес знаем, че заселването на Ханаан не е насилствено, както е описано в книгата на Исус Навин. В тази връзка се връщаме отново към Авраам, на който отредена ключова роля в целия сценарий.

В Библията пише, че заради глад и нищета Авраам заедно с целия си род напуска Ханаан и се отправя към плодородните земи на Нил и пребивава известно време с жена си, всъщност с неговата полусестра Сара.

Авраам и Сара се връщат от Египет отново в Ханаан и установяват, че в малката енория са настъпили значителни промени. По този повод научаваме от Битие какво казва Господ Бог на Авраам: ,,И рече Господ на Авраама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;... в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си." (Битие 15:13, 15:16.)

Ако вникнем по-задълбочено в тези думи откриваме явно противоречие. От една страна, се говори за четиристотин години изгнание и робство, а от друга страна, се предвещава завръщане на четвъртото поколение (,,четвъртия род"). Между четиристотин години и четири поколения има не по-малко от триста години.

Още по-съмнително изглежда друго обещание, дадено от Бога, което прочитаме след няколко изречения: ,,В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат." (Битие 15:18.)

За да може разместването на тези големи периоди от време да си дойде на мястото, задължително е да се отговори на решаващия въпрос: кога израилтяните са дошли в Египет и колко време продължава престоят до напускането им?

Старият завет не дава сведение нито по кое време става това, нито при кой фараон или в кой град. В Битие се посочва само периода от време, който израилтяните би трябвало да са прекарали в Египет. Но и при тези сведения, както виждаме, има разминаване от порядъка на около 300 години. В такъв случай коя информация за момента на събитията е вярна, първата или втората?

  1. Период от време от 430 години, както се съобщава в Изход (12:40): ,,А времето, което израилтяните прекараха пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години."
  2. Период от време в рамките на четири поколения, както се разбира от Битие (15:13 и 15:16): ,,... знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;... в четвъртия род ще се върнат тука..."
Различните данни относно летоброенето се дължат на първо място на дългите периоди от време, както и на множеството преписи.

В еврейския оригинален текст четем: ,,... wa dor rabi'I yashwbw hena...". Това много показателно и убедително показва, че пребиваването трябва да е било в течение на четири поколения. Същото съвсем ясно посочва и на четири поколения. Същото съвсем ясно посочва и Мустафа Гадала: ,,Фактите говорят за престой в течение на четири поколения, а не за период от 430 години, поради следните причини: точният превод на еврейската строфа гласи: ,,а четвъртият (dor) ще се върне тук". Погледнато граматически строфата ,,четвъртият (dor)" в случая е подлог към глагола. Следователно ,,dor" може да означава единствено ,,род" (генерация, потомство). Понятието ,,dor" никога не се е използвало нито в еврейския, нито в асирийския или в някой друг език за период от четиристотин години.
   За потвърждение на правилния превод на думата ,,dor" с ,,род" служи фактът, че в книгите на Моисей се споменават точно четири потомства между момента на преселване в Египет и Изхода.
   И в Талмуда също не намираме, каквито и да било потвърждения на теорията за пребиваване на израилтяните в Египет в течение на 430 години. Там между другото се казва: ,,и чедата на Израил си тръгнаха от Рамзес след Сукот. Двеста и десет години след пристигането им в Египет израилтяните отново напускат страната - шестстотин хиляди мъже, жени и деца."

Както разбираме от казаното дотук, може би това са ,,четирите рода", които би трябвало да са изиграли важна роля в египетската история.

Фараонът, управлявал Египет по времето, когато Авраам пристига с жена си Сара в страната на Нил, следва да е бил Тутмос III. До този извод стига и Мустафа Гадала. ,,Всички признаци ни насочват към Тутмос III, който очевидно е фараонът, оженил се за Сара (Sarah) и създал Исаак."

Според историческата хронология в Библията еврейските племена идват в Египет по времето, когато Йосиф е заместник регент. В Битие 45 се посочва как Йосиф се разкрива на братята си, които заради глада отиват в Египет (Битие 41). След голямата радост и в двора на фараона става известно, че братята на Йосиф са пристигнали в Египет. Вследствие на това фараонът се съветва с министрите си и нарежда на Йосиф да каже на братята си, да отидат в земите на Ханаан и да доведат баща си и семействата си. В случая говорим за неизвестен фараон, защото името му не се споменава, въпреки че той прави изключително голяма услуга на Йосиф и семейството му. Забелязваме, че авторите на Библията предоставят Йосиф в друга светлина, като подчертават самовластието му, когато той се обръща към братята си с думите: ,,Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно." (Битие 45:9.)

В разказа не се отдава нужното внимание на фараона, името му се пропуска да се спомене и едновременно с това авторът на Битие прави Йосиф господар на целия Египет.

С личното позволение на египетския фараон под вице регентството на Йосиф евреите пристигат в Египет и се заселват в най-плодородните земи около Нил (Битие 45).

Йосиф е синът на Яков, т.е. на внука на Авраам, чийто син е Исаак, така твърди Библията:
  • Сара ражда Исаак
  • Исаак създава Яков в Ханаан
  • Яков създава Йосиф
  • Йосиф е продаден от братята си на търговци и попада в Египет, където по-късно е провъзгласен за везир и съветник на фараон Тутмос IV (1425-1408г. пр. Хр.). Той е везир и при неговия наследник Аменофис III (1408-1372г. пр. Хр.).
  • Дъщерята на Йосиф Тия се омъжва за Аменофис III и му ражда две деца: Ехнатон (Аменофис IV) и Семенхкаре.
Ето как в такъв случай се подреждат четирите рода на изгнаниците:
  • Йосиф
  • Тия
  • Ехнатон
  • Тутанкамон
                                                        Хронология на XVIII династия

При всички дати и периоди от време става дума за приблизителни данни, така че са възможни отклонения, от няколко години както при периодите на управление, така и по отношение продължителността на живот на владетелите.

                                                      Хронология на XIX династия

                                                      Бащата на Исаак, фараонът
Библията ни дава информация, че Сара е била омъжена, както за Авраам, така и за неизвестния фараон, следователно е под въпрос на кой от двамата мъже се приписва истинското бащинство.

Нека още веднъж по-обстойно се спрем на личността на Авраам и на царуващия по онова време фараон, който както вече споменахме, трябва да е бил Тутмос III.

В Битие, глава 12 четем, че заради глада Авраам търси убежище в Египет. Пристигайки в страната на Нил, жена му се представя като негова сестра. В изложеното по-късно в Библията се съобщава, че Авраам очевидно се е страхувал от фараона. Заради красотата на съпругата си той я представя като своя сестра:

,,А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава; и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива; затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе." (Битие 12:11 - 13.)

След пристигането на Авраам и съпругата му в Египет, фараонът веднага наредил да поведат Сара в двореца и се отнесъл любезно към Авраам:

,,И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена; видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов. И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили." (Битие 12:14 - 16.)

Фараонът, който вероятно първоначално не е знаел, че Сара е омъжена, трябва да е научил тайната. Той извикал Авраам, както разбираме от следния текст в Библията:

,,Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? Защо ми не обади, че тя е твоя жена? Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви. И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (И Лота с него)." (Битие 12:18 - 20.)

Историята продължава със завръщането на Авраам заедно със Сара в Ханаан, където обаче той установява, че са настъпили множество промени. По този повод Библията казва, че Господ Бог сключва съюз с Авраам. Най-напред Господ обещава на Авраам в Битие 15:18 следното:

,,на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;" След това в глава 17:5 - 6 продължава: ,,и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе".

В тази връзка Господ дава на Авраам и друго обещание:

,,И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името й Сарра; Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея." (Битие 17:15 - 16.)

Що се отнася до обещания син, без съмнение става дума за Исаак. Други два аспекта обаче правят казаното в Библията за Авраам и Сара съмнително. От една страна, обещанието в последната строфа, че в бъдеще щели да произлязат царе от нея (Сара). С това обещание за първи път в историята се споменават еврейски царе, защото както знаем, до този момент евреите живеят като номадски племена. Всяко едно от племената имало водач, но не и цар. От друга страна, много странно звучи твърдението в Библията, че Сара била безплодна в брака си с Авраам. Ето защо тя предлага на мъжа си египетската си робиня Хагар, за да му роди син. Хагар ражда Исмаил. Как е възможно тогава Сара да е родила син, след като е била безплодна? Сигурно и за Авраам е било голяма изненада или и по този въпрос нещо не отговаря на истинските исторически факти, за които ни информира Библията? Кой би могъл да е бащата на Исаак? След като Сара е била омъжена и за Авраам, и за фараона, въпросът за бащинството по принцип засяга и двамата.

В Талмуда например се казва, че при раждането си Исаак не приличал на баща си Авраам: ,,В деня, в който синът на Авраам Исаак беше отбит, даде Авраам голямо угощение и всички народи по света му се подиграха и казаха: Погледнете стареца, чиято жена му донесе вкъщи намерено на улицата дете! Сега той дори твърди, че бил негов роден син. И при това устройват голям празник, за да изглежда твърдението им истина."

От друга страна, от Библията научаваме, че след раждането на Исаак Авраам прави олтар, защото има намерение да го убие с нож и да го принесе в жертва на Господа. Когато посегнал към ножа, ,,Ангел Господен" му викнал от небето:

,,... не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене." (Битие 22:12.)

Без отговор остава много важен въпрос: ако Авраам наистина беше последвал искането на Бога и беше пожертвал сина си? За какъв Бог става дума тогава, който иска подобно нещо от един баща? Обяснението, че ,,искал да го изпита", не върши работа! Подобно божествено изпитване на вярата, както го възприемат и в наши дни мнозина вярващи, няма нищо общо с божествеността!

Интересно е също така, че в този библейски разказ Авраам не предприема нищо, което да показва, че той с нежелание би откликнал на искането на Бог. Защо не се застъпва за сина си по същия начин, както за жителите на Содом - хора, напълно чужди за него, за разлика от сина му.

Подобни съобщения от внезапно появили се ангели с пълномощия направо от Господа не са рядкост в Библията напротив срещаме ги едно през друго - както в Стария, така и в Новия завет. Трудно може да си представи човек, че Авраам е искал да умъртви собствения си син, доколкото Исаак е бил негов роден син. Странно е също, че библейските автори ясно и категорично говорят само за единствения син, а Исмаил дори не се споменава.

Египтологът Мустафа Гадала много уместно отбелязва, че в тази част на света, по онова време, човешките жертвоприношения не са били нещо обичайно. А дори и да са били, Авраам би трябвало по-скоро да пожертва по-големия си син Исмаил!?

Бъркотията става още по-голяма в хода на библейското повествование, защото Господ казва на Исаак в Битие (глава 26:2 - 3) следното:

,,Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти каже; постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя..."

Какво правдоподобно основание би могло да има за тази връзка, която може да се разбере и като явно предупреждение? Дали със заповедта си Господ не е искал да попречи на Исаак да потърси в Египет родния си баща?

Според библейската хронология научаваме, че Исаак се жени за Ребека, която му ражда близнаци: Исав и Яков. След това разбираме, че Исав продава на брат си Яков правата на първороден син. Яков има единадесет деца. Най-малкият му син се казва Йосиф и е този, който застава начело на преследването на израилтяните в Египет. В по-нататъшното развитие на историята на Йосиф се отрежда особено значение, защото той е назначен от фараона за втория по важност офицер в страната. Трябва да е имал важна роля в двора на двамата фараони, защото му е оказана изключителната чест, като везир да бъде погребан в Долната на царете.

Неизяснен остава въпросът, кой всъщност е бил фараонът, управлявал великата страна на Нил по времето, когато Авраам пристига там със Сара. По всичко личи, че трябва а е бил Тутмос III, ,,който очевидно е фараонът, оженил се за Сара и създал Исаак."

По този въпрос съществуват многобройни и показателни признаци, както ще се убедим веднага. В допълнение историческите предания за житейските истории на Давид и Тутмос III са идентични до такава степен, че дават основание безусловно да се предполага, че при тях става дума за една и съща историческа личност.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.