Ads Top

Четирите Френски революции (Част 1) - Орлеанистката революция


Орлеанистката революция


Има четири отделни революции, а не едно-единствено въстание на непривилегированите срещу техните богати и властни потисници, и всяка от четирите революции има различни цели и водачи. Първата е Орлеанистката революция от 1789г.

Дотогава във Франция има поне 266 илюминатиризани ложи на Великия Ориент. Двама тогавашни автори, тамплиерът и френски свещеник абат Барюел и шотландският професор Джон Робинсън от Шотландския ритуал, са съгласни, че зад Френската революция стои заговор. Робинсън твърди, че илюминатите държат контрола, Барюел - че тамплиерите командват, и проследява тяхната преданост на Манихейската ерес, която е оцеляла чрез катарите, тамплиерите, франкмасоните и революционерите. И двамата са прави. Френската революция е замислена от една организация: илюминатите, скрити в тамплиерите.

Фигурантът на Вайсхаупт, херцогът на Орлеан, велик майстор на илюминатизирания Велик Ориент (известен и като ,,Philippe-Egalite"), който е съосновател на Бретонския клуб, е в центъра на Орлеанисткия заговор. Заточен е в имението си през 1787г. след конфликт между Луи XVI и благородниците за финансовата политика, като престъплението му е, че оспорва властта на краля пред ,,Parlement" (парламента) на Париж. Целта му е да изгони краля и да основе народна демократична монархия със себе си като монарх. Лишен от интелигентност, той е охотен претекст за най-умерената фаза на революцията и е на разположение на илюминатите в неговия Велик Ориент - мъже като неясния Шодерло дьо Лакло, които ръководят заговора. Защитава революционния клуб (Бретонския клуб) с името си и спонсорира похода на ,,жените" (всъщност преоблечени мъже) до Версай.

Предреволюционна Франция е в хаос. Франция има най-многобройното население в Европа, но не може да се изхранва. Буржоазията е изключена от властта, а селяните са оттеглили подкрепата си за феодалната система. ,,Philosophes" защитават социалната и политическата реформа и повишават обществените очаквания. Френското участие в Американската война за независимост е изхарчило държавните финанси. Икономиката е в такова рисковано положение, че през февруари 1787г. главният финансов ревизор Шарл-Алекзандър дьо Калон свиква представители на духовенството, благородниците и буржоазията (трите съсловия), за да предложи увеличаване на данъците за намаляване на дефицита. Това събрание настоява за свикването на ,,Estates-General", което не се е срещало от 1614г. Реформаторската програма на Калон се проваля и в Париж и няколко други градове настават смутове. През август 1788г. кралят вика обратно Некер, за да се справи с растящия дефицит на Франция (изумително решение на Луи XVI предвид надвисналия банкрут на Франция, за който отговорен е Некер), обещава да свика ,,Estates-General" и освобождава пресата.

Недоволството на интелектуалците през този размирен период може да се долови от ,,Marriage of Figaro" (,,Бракът на Фигаро") на Бомарше (1784г.), която е за трудностите на човек без пари при напредването в социална система, изградена върху привилегии. Средната и долната класа мразят управляващата класа, защото я възприемат като пречка пред професионалния успех. Фигаро започва като бръснар-хирург. Опитва се да пише пиеси, но е цензуриран, опитва се да пише за държавните финанси и е хвърлен в затвора, опитва журналистика, но е притиснат. Пробва да получи държавна работа и е отхвърлен, макар че е годен за поста. Чакайки да хване съпругата си с господаря си, разсъждава за него: ,,Тъй като сте голям земевладелец, си мислите, че сте страхотен гений! ... Аристократизъм, богатство, ранг, назначения: всичко това прави човека толкова горд! Какво обаче сте направили, за да заслужите толкова много добри неща? Направили сте си труда да се родите! (,,Vous vous etes donne la peine de naitre").

Изборите за ,,Estates-General" съвпадат с нови бунтове, тъй като през 1788г. реколтата не е добра. Зимата на 1788/89г. е много студена, замръзналите реки спират транспорта и меленето на брашно, и цената на хляба се вдига от 8 на 14 су през януари 1789г., подклаждайки бунтове в пекарните и пазарите и налагайки данък върху мелничарите и стражите, конвоиращи хранителни стоки. Парижани смятат, че недостигът на храни е политика на управлението и че хората са принудени да гладуват, за да се подчиняват под репресивния меч на кралските войски.

Решението на Луи XVI да свика ,,Estates-General" във Версай на 5 май 1789г. е повратна точка във френската история. Херцогът на Орлеан е избран да представлява благородниците. Бидейки популист, Орлеан подкрепя Третото съсловие (буржоазията или мнозинството от хората) срещу аристокрацията и духовенството, за които е кралят. На 17 юни Третото съсловие се обявява за Национално събрание и се заклева да даде на Франция нова конституция, а на 25 юни Орлеан и други аристократи се присъединяват. След напрегнати срещи, на които представителите не му се подчиняват, кралят се предава и кани и трите съсловия да формират Национално учредително събрание. Орлеан е герой. Ласкателната тълпа възбудено обикаля около дума му в Пале-Роял.

Горе-долу от този момент влиятелните журналистически материали на илюмината Николас Бонвил дават интелектуален израз на засилващото се революционно чувство, оказват въздействие върху обществеността и катализират Френската революция. Посветен в илюминатите от ,,посланика" на Вайсхаупт Кристиян Боде (приятел на Лесинг) в Париж през 1787г., Бонвил е последовател на Вайсхаупт. Той развива идеята на Вайсхаупт (в произведението си ,,The jesuits Driven from Free Masonry" (,,Йезуитите, ръководени от франкмасонството"), 1788g.), че франкмасонството има нужда от прочистване от корупцията на йезуитите. ,,Aux armes, citoyens!" (,,На оръжие, граждани!"), гърми той в своя ,,Tribun du Peuple" първата употреба на призива (изречен от Камий Дюмулен), който по-късно свиква тълпите към Бастилията на 12 юли 1789г., а днес присъства в ,,Марсилезата". Базиран в Пале-Роял, комплекса за забавления, притежаван от херцога на Орлеан, той създава ,,La Bouche de Fer" (,,Желязната уста"), гласа на разума и на абсолютната Истина, и доминира в революционните списания през следващите пет години.

Орлеанистката революция започва с експлоатиране на оскъдността на зърно през онова лято. Слухове за заплахи за запасите от зърно стигат до градовете и провинциите. Шушука се, че кралят и две привилегировани съсловия - аристокрацията и духовенството - ще свалят третото съсловие. Войски се събират около Париж и Некер, след отстъпки пред Националното събрание, кралят е освободен на 11 юли. Това се интерпретира (правилно) като началото на контрареволюция от краля, аристокрацията и духовенството срещу буржоазията и Националното събрание, и безредици предшестват открития бунт. ,,Hotel des Invalides" е превзет и са раздадени хиляди пушки. Това се следва от водено от тамплиерите щурмуване на Бастилията (стара крепост, издигаща се над Фобург Сен-Антоан и символ на кралската тирания от близо 500 години) на 14 юли.

Гарнизонът оказва съпротива и десетки парижани са убити. Основната цел на атаката от страна на революционерите е не да разрушават затвора или да освобождават затворниците, а да се снабдят с оръжие, амуниции и барут за предстоящата борба. Няколко войници са заклани от гневната тълпа след операцията. Бастилията е затворът, където последният велик майстор на тамплиерите Жак дьо Моле прекарва последните си дни през 1314г., и отварянето на вратите му има символично значение за тамплиерите, което не е загубено и в орлеанисткия илюминатизиран Велик Ориент. Кралят капитулира, носейки нова трицветна кокарда в знак на уважение към суверенитета на народа (бяло за Бурбоните, червено и синьо за Париж). Националното събрание е спасено то разпускане, а Некер е възстановен.

Планът на херцога на Орлеан да узурпира престола на Франция, докато е велик майстор на вече илюминатизирания Велик Ориент е в центъра на ,,Орлеанистката конспирация" от 1789г., която има за цел да въоръжи населението срещу реда и закона и да осъществи социална революция. Самият херцог е доста посредствен човек, но е заобиколен от няколко силно решени заговорници, които го превръщат в свой фигурант. Твърди се, че идеята възниква от Адриан Дюпон, довереник на Орлеан и член на илюминатизирания Велик Ориент. Със сигурност организацията на това, което става известно като ,,Големия страх", е масонска. Ложите на Великия Ориент имат за цел ,,да вдигнат революция за буржоазията, като народът е инструмент". Това е манипулирано вълнение. На 22 юли 1789г. в градове и села по цяла Франция вестоносци (изпратени от ложите) яздят с плакати с надписа ,,Декрет на краля" и обявяват, че се приближават бандити и гражданите трябва да вземат оръжията. Други плакати гласят ,,Кралят нарежда всички ,,chateaux" (шато) да бъдат изгорени". Вестоносците добавят ,,Той иска да запази само своя", надявайки се, че новоовластената тълпа ще осъзнае, че може безнаказано да изгори и кралския ,,chateaux". Хората надлежно изпълняват ,,кралските желания", засенчвайки властта на аристокрацията по цяла Франция и позволявайки на буржоазията, Третото съсловие, да запълни вакуума.

..Орлеанисткият заговор" е бунт на буржоазията срещу аристокрацията, използвайки тълпите от народа, за да свършват мръсната й работа. Следват антинародни мерки: хранителните доставки са спрени, Третото съсловие блокира реформите в Националното събрание - опазване на собствеността, ограничаване на избирателното право до хората с определено ниво на доходи и забрана на профсъюзите - и организирани демонстрации, които се противопоставят на желанията на народа. Атакувани са хора, които са се сприятелили с бедните: срещу собственик на фабрика в Ревейон и един пекар (Франсоа), който е убит през октомври. Впечатлението из цяла Франция е, че Третото съсловие е обединено срещу аристократите.

На 4 август 1789г. на сесия на Събранието либерални аристократи и духовници се отказват от древните си феодални привилегии. Събранието след това постановява ,,забраната на феодализма", която включва църковния десятък и ловните права. Феодалните такси се запазват за още две години, освен като селяните не платят огромни компенсации на земевладелците, но аристокрацията губи наследствените си титли през 1790г. Сигнализиран е обаче кралят на ,,ancien regime" (стария режим) и Събранието вече може да конструира нов. На 22 август е планирана нова конституция на базата на доктрината за Човешките права. На 27 август основните й принципи са обявени в ,,Декларация за правата на човека и гражданина", която до голяма степен се базира на принципите на Русо и се смята от авторите си за универсално значима. Тя обявява свободата, равенството, неприкосновеността на собствеността и правото на съпротива срещу потисничеството. Първият й член е твърдение в стила на Русо, че ,,хората се раждат и остават свободни и равни по права". Бенджамин Франклин осигурява Конституцията на Пенсилвания, за която твърди, че е написал (макар че тя вероятно е написана от последователя на Пейн Джеймс Канън), и на която мнозина се възхищават. Новата конституция ще преоформи обществото според разума и естествените права, и ще отвхърли историята и традицията. ,В новото полукълбо смелите жители на Филаделфия дадоха пример за хора, които са установили наново своята свобода" - казва един депутат, - ,,но Франция ще даде пример на останалата част от света."

Луи демонстрира нежеланието си да санкционира двете августовски постижения на Националното събрание: Декларацията за човешките права и разрушаването на феодалния ,,ancien regime", и е възприет като съпротивляващ се на народните искания. Орлеан се надява, че тълпата ще убие краля и кралицата и ще го обяви за демократичен крал. Илюминатите в неговия Велик Ориент, от друга страна, искат да отстранят кралското семейство от защитата на армията в Париж, където могат да упражняват по-голям контрол. Тяхната възможност настъпва през октомври, когато Лафайет, командващ парижката Национална гвардия, преминава през Версай с гражданската милиция, сформирана за поддържане на реда, но и с войските, които са щурмували Бастилията. Кралят е готов да бяга и са впрегнати карети. Събранието настоява кралят да приеме алинеите на конституцията. Докато чака, Луи отива до бюрото си, подписва и връчва съгласието си на Мурние, председателя на Събранието.

В ранните часове на 6 октомври части от тълпата нахлуват в двореца и убиват двама от телохранителите на кралицата. Тя бяга при краля по таен проход. Тълпата нацепва матрака й на парчета, фрустрирана от нейното бягство. На следващия ден и двамата се появяват на балкона.

Тълпата долу крещи ,,В Париж, В Париж". Кралят и кралицата и кралското семейство са отведени през 12-те мили от Версай до Париж, като главите на двамата телохранители се носят пред тях, набити на кол. Пътуването трае седем часа. Те се настанени в палата Тюйлери сред викове ,,Vive notre roi d'Orleans" (,,Да живее нашият крал д'Орлеан!"). Луи е извън защитата на кралската армия.

През декември 1789г. Бретонският клуб, който е основан като място за срещи на депутатите от ,,Estates-General", се преустройва на Общество на приятелите на конституцията. Популярното му име е Якобински клуб, защото се среща в бившия манастир на доминикаците, известни като якобинци. Ако в името се долавя отзвукът на Савонарола обаче, по-силно е ехото на Жак дьо Моле - тамплиерският велик майстор, който е изгорен на кладата през 1314г., защото якобинците са илюминатизирани тамплиери от Великия Ориент, които възприемат името като отглас на ,,Жак": те са по-скоро жак-обинци. Целта на клуба е да защитава придобивките на Революцията от реакцията на аристокрацията и той приема буржоа, които не са депутатите, и книжниците. Към 1790г. първоначалният парижки клуб има 1790 членове и 152 присъединени якобински клубове по цяла Франция.

Също толкова значим зад кулисите е Бонвил. В Цирка на Пале-Роял през 1790г. той създава своята Универсална конфедерация на приятелите на истината, която се контролира от ,,Социалния кръг" - интелектуален и журналистически, чиято централа е в подземна зала дълбоко в ядрото на Пале-Роял. Вътрешният кръг се среща нелегално и е алтернативен кралски двор на Версай; външният кръг, наброяващ около 6 000 души, се среща в Цирка. (Бонвил има общо три кръга: комунистически в центъра, социалистически и демократичен кръг и външен либерален кръг.) Този elite населява ,,кръга на светлината" и говори за пречистване на себе си и завладяване на светлината - становище, което дължи много на катарските ,,parfaits", макар че те като че ли не осъзнават това. Целта им е да установят съвършено егалитарно управление, в чийто център ще е Истината (т.е. пресата).

Бонвил описва кръга си от писатели като ,,законодатели на Вселената", фраза, която Шели приема в своето ,,поетите са непризнатите законодатели на света". Чрез Бонвил Сен-Жус, Дюмулен и Бабьоф стават членове на илюминатите. В центъра на вътрешният кръг е Марешал, който се нарича ,,HSD, l'Homme Sans Dieu" (,,Човекът без Бог") и има имунитет срещу арести. Марешал пише шесттомния ,,Voyages of Pythagoras" (,,Пътешествията на Питагор", в който разглежда общността на Питагор като политическо братство, в Питагор - като модел за революционерите. (От Питагор франкмасонството приема символа на триъгълника, който се открива върху печата на илюминатите.) В произведението му ,,le monde" (,,светът") се отнася до нов, усъвършенстван свят на илюминатите. Антоан Фабр д'Оливе, преводач на ,,Златните стихове" на Питагор, е друг съвременник на Бонвил.

Сред кръга от писатели на Бонвил са Рестиф дьо ла Бретон, който пише универсален речник и създава термина ,,комунизъм", и Луи-Себастиан Мерсие, който е автор на утопичния роман ,,L'An 2440" (,,Година 2440"). И двамата са автори на порнография - както и Мирабо, - а самият Бонвил споделя дома и съпругата си с английския революционер и илюминатист Томас Пейн. (В ,,An Essay on the Origins of Freemasonry" (,,Есе върху произхода на франкмасонството"), публикувано в Америка през 1802г., Пейн разкрива влиянието на ,,кръга на светлината на Бонвил, като твърди, че франкмасоните са наследници на почитащите слънцето друиди и зороастрийския култ към огъня и Питагор, и представлява култ, който е алтернатива на християнството.")

Националното учредително събрание приема поредица от революционни мерки, които са от полза за буржоазията. То национализира всички земи на римокатолическата църква във Франция, за да се плати публичния дълг - мярка, която съответства на политиката на Вайсхаупт, - и настъпва широко преразпределение на собствеността, голяма част от него пак към буржоазията. След това Събранието решава да реорганизира църквата папата и френското духовенство се съпротивляват. Събранието помита административната система на ,,ancien regime" и я заменя с ,,departements", райони, кантони и комуни, управлявани от избрани събрания. Правосъдието е пригодено към новата система и съдиите трябва да се избират. Събранието се опитва да създаде монархически режим, в който кралят и Събранието разделят властта, но слабият Луи, заобиколен от своите аристократични съветници, е уклончив и се колебае, което прави партньорството неизпълнимо. В резултат Франция пропуска възможността си да има конституционна монархия като британската система, създадена при Уилям III.

През май 1790г. граф дьо Мирабо става таен съветник на Луи XVI и Мария-Антоанета по препоръка на приятеля му Аугуст, принц Аренбер, граф дьо ла Марк и с одобрението на австрийския посланик в Париж - довереник на Мария-Антоанета - Флоримунд, граф Мерси д'Арженто. Мирабо, член на илюминатите и съосновател на Яконбинския клуб, пише: ,,Ще превърна в основна своя цел да се погрижа изпълнителната власт да има своето място в конституцията". Назначението на Мирабо вероятно е по молба на сионистката династия Лорен, която се надява, че той ще окаже влияние върху събитията. Той е подкрепил Некер, но е катализирал оставката му през септември 1790г. с реч за банкрута на нацията. Сега защитава правото на краля да обявява война и мир, казвайки, че е по-добре Франция да няма крал, отколкото ,,безсилен, безполезен крал". Якобински памфлет го обвинява в предателство. Кралят и кралицата се срещат тайно с него на 3 юли, но не вземат предвид съвета му. За него е изключително трудно да се представя за якобинец, докато тайно съветва краля сред обвинения в измяна. Става председател на Събранието за две седмици. През март внезапно се разболява на легло и в началото на април 1791г. умира. Отправят се обвинения,че е отровен. Погребан е величествено в църквата Сен-Женвиев, която е превърната в Пантеон специално за него, но когато се откриват документи, доказващи връзките му с кралското семейство, останките му са извадени от Пантеона по заповед на Събранието.

Мари-Антоанета е планирала да избяга от страната с дофина и подтиква Луи да бягат от Париж, преди конституцията да е довършена, така че той да не е принуден да я приеме в настоящата й форма. На 20/21 юни 1791г., напускайки Тойлери поотделно, за да не привличат вниманието, цялото кралско семейство се качва в каляска с два коня и се опитва да избяга от Париж - и Франция - през източната граница. Във Варен трябва да сменят конете, но няма признаци нови коне да са били уредени. Кралят и кралицата чукат по вратите, за да търся коне. На път за Варен кралят е разпознат от стар враг, собственика на станция за пощенски коне Друе, който се впуска да го преследва. Друе пристига с хайка и настоява да види кралските паспорти. Всички влизат в магазина на бакалина мосю Сос. Първоначално Луи отрича, че е кралят, но след това признава. Казва, че иска да отиде само до Мон Меди и апелира към Сос да му помогне. Кралицата призовава г-жа Сос, която хлипа, обляна в сълзи: ,,Какво искате да направя, госпожо? Вашата ситуация е много злощастна, но разбирате, че това ще застраши господин Сос: те ще го обезглавят."

Луи XVI и Мария-Антоанета се връщат в Париж; Луи вече е загубил легитимността си като конституционен монарх.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.