Ads Top

Революционната динамика на Реформацията


За революционната динамика и начина, по който окултната визия се тълкува и интелектуализира, Кабалистичните катари за пръв път пазят свята окултната визия на Реформацията и я предават на нейните окултни интерпретатори Уиклиф и Хус. Нейният окултен революционен автор е Фичино, който тълкува визията от гледна точка на нейния скрит неоплатонизъм. Сериозният интелектуалец, който дава на окултната визия нов нюанс, е християнският кабалист Пико дела Мирандола, който се среща с Фичино във Флоренция. Самият Фичино и Пико дават интелектуален израз и на антипапските чувства. Полуполитическите интелектуални тълкуватели първоначално са Савонарола, управлявал Флоренция в продължение на четири години, а по-късно Лутер, който е повлиян от християнския кабализъм и води германските принцове. Първата част от революционната динамика на революцията на Реформацията може да се дефинира както следва:


Революцията на Реформацията намира интелектуалния си израз във Фичино, Пико, Савонарола, Лутер и Калвин. Политическият й израз е въплетен от Хенри VIII и закриването на манастирите от Томас Кромуел. Физическият й ираз може да се открие в Германия чрез германските принцове, които приемат лютеранството и се обединяват в Шмалкалдическата лига през 1531г., за да защитават новите църкви, и във войната, избухнала между протестантите и Испания: между германските принцове и Карл V до Религиозния мир от Аугсбург през 1555г., и между Англия и Филип II през цялото управление на Елизабет I, която парира испанския империализъм, като основава Първата Британска империя.

Фридрих Велики казва за революцията на Реформацията: ,,Революция толкова велика и толкова уникална, която променя почти цялата Система на Европа, заслужава да бъде изследвана с философски очи". Погледът ,,с философски очи" ни помага да обобщим революционната динамика на революцията на Реформацията както следва:


Инкубаторнта фаза на революцията на Реформацията може да се открие сред катарите (,,Чистите") от Лангедок. Има основания да се твърди, че катарското движение е религия, а не революция. За мнозина катарите искат да живеят отделно от света, а не да трансформират социалните му институции. Въпреки това движението има еретична окултна визия (визия, обявена за еретична от религиозната ортодоксалност на онова време - Мани) и интелектуален израз (пиер-Роже дьо Мирпоа и Гилабер дьо Кастр). Има и политически израз: Раймонд VI и VII (графовете на Тулуза), които оглавяват физическата фаза, станала свидетел на атаки срещу представители на католическата Църква.

Мирпоа е пълководец на катарите от Монсегюр през по-голямата част от първата половин на XIII век. В известен смисъл движението наистина иска да трансформира цялото общество -в протестиращи катари - и макар че катарски армии никога не са нападали Париж, движението наистина води до две граждански войни (Албигойския кръстоносен поход и последната обсада на Монсегюр), набирането на хора за които включва Париж. Атакувайки религиозната ортодоксалност на своето време, катарите са предшественици на пуританите, които осъществяват своята революция чрез убийството на английския крал, а не на папски легат и двама инквизитори.

Пураните провеждат успешна революция и има аргументи катарското движение да се разглежда като неуспешна революция, която се е опитала да създаде не-папско общество от ,,Parfaits" и вярващи. Еднакво силен е аргументът те да се разглеждат като отцепили се от обществото в желанието си да бъдат оставени на мира.

Революционната динамика на неуспешната катарска революция може да се формулира както следва:


Ренесансът открива своята еретична окултна визия в Платон и другите класически автори. Неговите еретични окултни тълкуватели са Гемистос Плетон (действащ в качеството си на платонист, а не на ортодоксален критик) и Козимо де' Медичи, който действа като покровител и на двете, след като остава единствен управник на Флоренция през 1434г. Най-богатият човек на своето време, до 1455г. той избягва политическите прожектори и събира около себе си художници и хуманисти, чийто покровител е. Окултният революционен основоположник е Фичино, който възражда Платоновата Академия. Интелектуалният тълкувател е Пико дела Мирандола, който въвежда понятието за ,,Mage". Полуполитическият интелектуален интерпретатор, станал след това политически, е Лоренцо де' Медичи, Великолепният, който през 60-те години на XV век абсорбира хуманистичните идеи на Фичино и ги въвежда в управлението на Флорентинската държава, когато идва на власт през 1469г. Ранната революционна динамика на революцията на Ренесанса е следната:


Политическият израз на революцията на Ренесанса е в семейство Медичи, особено Лоренцо Великолепният (и Козимо), в Карл VIII и папите през Ренесанса. Физическият й израз е заместването на християнството от окултното във фигурата на ,,Mage" (например Пико) и във вдъхновението от Фичино художници като Ботичесли, които отразяват новия хуманизъм в изкуството си, като се фокусират върху голото или оскъсно облечено човешко тяло (например на Венера) и помитат ореола и съзерцателните интереси на средновековната живопис. Пълната революционна динамика е:


Божият град на Савонарола е резултат от революция срещи Медичите и опит за революция срещу папството. Неговата окултна визия се корени в по-ранните катари и надгражда катарската революция. Савонарола дава интелектуален и полуполитически израз на революцията на Реформацията. Освен това дава интелектуален и политически израз на своята Революция, но е убит от ,,arrabbiati", преди да настане бруталната физическа фаза. Революционната динамика на революцията на Савонарола изглежда така:


Кулминацията на Имперската революция на Първата Британска империя в Новия свят е основаването на Джеймстаун през 1607г. - първата англоговореща колония, която оцелява. Нейната ,,еретична окултна визия" (интуитивната вътрешна визия за света, отхвърлена като еретична от религиозната ортодоксалност на онова време, Църквата, разглеждаща земята като плоска) може да се открие в еретичния френски кардинал Пиер д'Айли и неговото убеждение, че земята е кръгла, както и пионерското му откриване на Новия свят.

Еретичните окултни интерпретатори са Христофор Колумб, който приема становището за кръглата земя, влизат в конфликт с Църквата (епископ Талавера от Авила, изповедникът на кралица Изабела, който се изказва неблагоприятно за предложеното от него пътуване) и залага живота си на подлагането си на проверка, и Америко Веспучи, който идентифицира Америка като нов континент. Окултният революционен основател, придал нов нюанс на визията, е Джон Дий, първият, измислил фразата ,,Британска империя". В Париж през 1550г., когато е на 23 години, Дий се среща с Гилиелмус Постелус, кабалист, мечтаещ за основаване на нова религия и управление - идеал, споделен от Дий. Той твърди, че Елизабет I е получила от завоеванията на крал Артър титлата за многобройни чужди земи, включително Гренландия, Исландия, Фрисландия, северните острови към Русия и Северния полюс и вярва, че Новият свят е определен от божественото Провидение за британски - светоглед, насърчил осъществяването на експанзията на Елизабет. 

Задълбоченият интелектуален интерпретатор на окултната визия на Дий е сър Уолтър Роли, който организира няколко пътешествия (а по-късно пише ,,History of the World" (,,История на света"). Полуполитическият интелектуален интерпретатор, по-късно превърнал се в политически, е Бартоломю Госнолд, който е пионер на южния път към Новия свят, когато заселва Кътихънк през 1602г. и след това организира основаването на поселището в Джеймстаун през 1607г. Той е силата в Джеймстаун Форт до смъртта си и военноти си погребение там през август 1607г. Ранната революционна динамика на Имперската революция на Първата Британска империя е следната:


Интелектуалният израз на Имперската революция на Първата Британска империя обхваща пътешествията на Фробишър, Гилбърт и Роли и разпространява имперската идея чрез кръга Дърам. Политическият израз може да се открие в опитите на Елизабет I да основе Първата Британска империя под ръководството на лорд Бърли и географа Хаклуит. Консолидиранетона Революцията може да се открие в заселването на Джеймстаун от Бартоломю Госнолд при сър Робърт Джеймстаун от индианците. Пълната революционната динамика на Имперската революция на Първата Британска империя е следната:


Разглеждайки идеите за революцията на Реформацията като цяло, можем да заявим, че революционната динамика на идеите зад нея са:


Към 1610г. Реформацията е разделила единното християнство на воюващи секти, което запраща интелектуалците към окултния неоплатонизъм и розенкройцерството. От Реформацията се оформя нова сила: пуританството, чийто калвинизъм е приет в Шотландия от новия английски крал Джеймс I. Спрямо твърдата линия на Елизабет I, Джеймс е по-снизходителен към пуританите и както те, така и херметическата традиция засилват влиянието си по негово време.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.