Ads Top

Евразийският съюз се разширява, а Европейският съюз се разпада

Миналата седмица в света се случиха ЕДНОВРЕМЕННО две много важни събития. В българските медии на едното беше придадена супер огромна важност и всички медии говореха почти само за него от сутрин до вечер непрекъснато. В същото време на другото събитие не беше обърнато абсолютно никакво внимание. Все едно, че то изобщо не се беше случило. В интерес на истината обаче важността в световен мащаб и на двете събития е еднаква, затова е нужно да ги разгледаме паралелно и да ги сравним. Става въпрос за:

  • Референдума на 23 юни 2014г., където болшинството британци гласуваха за излизането на Великобритания от Европейския съюз (така наречения Брексит).
  • Самита на ШОС, проведен на 23-24 юни 2016г. в Ташкент, столицата на Узбекистан, където главите на страните-членки подписаха меморандум за присъединяването към тази организация на държавите Индия и Пакистан.
Повече от символично е, че най-мощната икономически страна, която досега е членувала в Европейския съюз реши да го напусне точно в същия ден, когато от другата страна на света други две изключително мощни икономически държави (Индия и Пакистан), ЕДНОВРЕМЕННО решиха да влязат в Евразийския съюз. При това следва да се обърне внимание, че тези две държави досега винаги са враждували помежду си, докато сега и двете по едно и също време станаха страни-членки на един и същ колективен блок за сигурност – ШОС.


Така, че независимо от факта, че българските колониални медии раболепно и дума не обелват по този въпрос (било защото не им е разрешено, било поради собствената им ограниченост, или пък защото се само-цензурират), фактът си остава факт. В Шанхайската организация за сътрудничество, (което е нещо подобно на източен аналог на НАТО и ЕС, само че с различна структура, цели и задачи) вече влиза 48% от цялото население на света! Става въпрос за държавите Русия, Китай, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан (които са постоянните страни-членки), плюс Белорусия, Монголия, Иран и Афганистан (които за сега са страни-наблюдатели, но ще получат постоянно членство в следващите 1-2 години). А от миналата седмица към този пакт от държави се присъединиха също така Индия и Пакистан.

Всъщност на срещата в Ташкент не бяха проведени никакви тържествени церемонии по присъединяването към ШОС на тези две страни, тъй като принципното решение за това беше взето още преди една година на срещата в Уфа. Сега просто беше подписан един меморандум, който задължава индийските и пакистанските политици да се придържат към действащите конвенции на обединението, които са задължителни за всички страни-членки.

Ето как се изказа по този повод президентът на Руската федерация Владимир Путин:

„Вие виждате, ние успяхме да приемем две огромни държави – Индия и Пакистан. Останаха чисти формалности. Можем да считаме, че от следващата година те ще бъдат пълноценни членове на тази организация. С тяхното встъпване, разбира се организацията ни ще придобие съвсем друго звучене и съвсем друга тежест. Както виждаме, това тук не ви е стадион и никой няма намерение да играе „Евразия – Европейски съюз: един на нула“. ШОС не съществува за противостояние на всички останали, още повече с пропагандистки цели.“

Тъй като в българското медийно пространство от сутрин до вечер се говори само за ЕС, но в същото време съществува пълно информационно затъмнение по темата „ШОС“ е честно да разкажем малко по-подробно за тази огромна организация. Тя съществува от 2001 г. Общата територия на страните, които влизат в нея е 34 милиона км2, т.е. това е 60% от територията на Евразия (Европа + Азия взети заедно). Общата численост на населението на съюза е 3 милиарда и 40 милиона души (т.е. около половината население на планетата). Водещи сили в съюза са Китай и Русия. Китай е на второ място в света по номинално ВВП, а Русия разполага с необятни територии и практически неизчерпаеми запаси на нефт и газ.

Първоначално ШОС възникна с цел стабилизация на обстановката в централно-азиатския район. По време на създаването ѝ в Афганистан на власт бяха талибаните. Тази държава в този момент от време служеше за разсадник на международен ислямски екстремизъм. А това беше реална заплаха за всичките 6 страни-членки, които основаха ШОС.  Така че приоритет номер едно на ШОС тогава беше (и си остана) борбата с международния (преди всичко ислямски) тероризъм.

На второ място страните-членки поставиха пред себе си задачата да си сътрудничат в икономическо и в научно-техническо отношение. В този план особено важно значение зае добиването, преразпределението и транспортирането на природния нефт и газ.

И на трето място възникването на ШОС може да се разглежда като естествен отговор на опитите на САЩ да налагат своите интереси в региона. След разпадането на Съветския Съюз в тази част на света се създаде определен вакуум, който веднага беше запълнен от трансатлантическо влияние. Но от момента на създаването на ШОС до сега наблюдаваме точно обратното явление. И този процес както ясно се вижда набира все по-голяма сила.

Също така не може да не се отчетат и настойчивите усилия от страна на Китай за по-близко сближаване с Русия и с останалите страни-членки в региона. Тази политика в Китай придоби особено голямо значение от началото на 2000 година нататък. Именно оттогава в академическите среди в Китай започнаха все по-силно да се издигат гласове в подкрепа на тезата да не се абсолютизира повече провежданата дотогава политика от Дън Сяопин на неучастие на Китай в каквито и да било международни съюзи или блокове (т.нар. политика на „стоене на сянка“).

Размразяването на отношенията между Китай и Русия започна през 1999 г. със състоялия се в Шанхай симпозиум на тема: „Критически анализ на епохата на Елцин в светлината на изучаването на теорията на Дън Сяопин“. Според оценката на участниците на този форум политиката на Елцин е била „прозападна“ и „пораженска“. Форумът предложи на руските политици, ако желаят, да преразгледат отношението си към западните политици. Целта беше максималното запазване на руския национален суверенитет.

Тук някои хора биха се запитали откъде накъде китайците са се загрижили да спасяват суверенитета на руската държава? Но в същност истината е, че националния суверенитет на самите китайци зависи ПРЯКО от стабилността и независимостта на руската държава. Китайците са напълно наясно, че ако Русия рухне под силния американски натиск и се превърне в колония (по подобие на българската държава), то автоматично след това под прицел ще се окажат самите китайци. А Китай без Русия много трудно би се справил с един международен блок, в който влизат САЩ, Европейският съюз и всички останали държави, които гравитират около това обединение.

Затова пък силна Русия, силен Китай, а сега също така и Индия и Пакистан, плюс всички останали държави, които вече са се присъединили (и които за в бъдеще ще се присъединят към ШОС), представляват една напълно сериозна алтернатива на САЩ и ЕС. Един такъв блок би дал възможност И на Китай И на Русия да упражняват много по-добре своя собствен национален суверенитет. И така през 1999 г. на своя  симпозиум китайците казват на руснаците следното:
  • Помощта на западните държави (начело със САЩ) по отношение на Русия е „леко ръмящ дъждец след унищожителен гръм“.
  • Коренният интерес на САЩ винаги е бил и ще си остане сдържането и отслабването на Русия.
  • Разширението на НАТО на Изток съкращава стратегическото пространство на Русия, което явно влошава нейното геополитическо положение.
  • Поддържането на дружески отношения на Русия с азиатските държави не само е нещо добро за нейната собствена икономика, но ѝ обезпечава също така и силен тил в борбата ѝ срещу провежданата срещу нея хегемонистична политика от страна на САЩ.
Явно руснаците са разгледали тези точки съвсем внимателно, тъй като още през следващата година се създава ШОС, която организация от тогава до ден днешен укрепва и се разширява все повече и повече. Като при това интересът е взаимноизгоден за всички. За геополитическите интереси вече споменахме. В икономическо отношение също има огромен взаимен интерес. Китай е силно заинтересуван в доставките на петрол и газ за своята индустрия. Русия пък изкупува от Китай стоки за бита, дрехи, обувки, трикотажни изделия и други такива. Все още има много какво да се желае. Русия през 2015г. се нарежда едва на 16-то място сред търговските партньори на Китай със скромните 68 милиарда долара стокооборот. За същата тази година на първо място по експорт за Китай си остава САЩ с 558 милиарда. Тенденцията обаче е положителна и най-вероятно с времето стокооборотът ще нараства.

Основните цели на ШОС са формулирани по следния начин:
  • Укрепване на добросъседството.
  • Укрепване на мира, безопасността и стабилността в региона.
  • Построяването на нов демократически, справедлив и рационален световен порядък.
  • Съвместно противодействие на тероризма, сепаратизма и екстремизма във всичките им възможни проявления.
  • Борба с незаконната търговия на оръжие, наркотици, международната мафия и незаконната миграция.
  • Съдействие за обезпечаването на основните права и свободи на гражданите.
  • Предотвратяване на международни конфликти.
  • Съвместно търсене на решения на нови предизвикателства, които могат да възникнат в ХХI век.
Но най-главната задача на ШОС от самото ѝ създаване до наши дни си остава поддържането на мира, безопасността и стабилността в региона. А това е най-тясно свързано с пресичането на незаконната миграция, например. В известен смисъл може да се каже, че страните-членки на ШОС правят точно обратното на това, което в България се прави вече от много години. Вместо да ухажват и да издържат нелегални имигранти, да ги узаконяват и да им издават български лични карти, руснаците правят точно обратното – без много церемонии ги екстрадират обратно оттам, откъдето са дошли и укрепват националните си граници.

Всъщност миналата седмица и Великобритания на добре известния Брексит гласува в полза на това и там да се провежда същата тази политика. След изхода на британците от Евросъюза проникването на имигранти на територията на Острова ще става все по-сложно, ще се изискват визи и много от тези, които сега в момента желаят да нахлуят там по силата на „европейските“ споразумения, много скоро ще бъдат обявени за нелегални имигранти. Тоест, Великобритания се осъзнава и започва да прави същото, което страните от ШОС правят вече от доста време насам.

Въпросът е ние, българите какво правим? Защото докато ние спим (или по-скоро шмекеруваме, като умишлено се правим, че спим, което е всъщност много по-лошо), под носа ни всеки ден прекосяват границите ни около 250-300 нелегални имигранти. Ако умножите тези цифри на 365 дни в годината ще получите около 100,000 души, което е един средно голям български град. И докато всяка година един такъв български етнически град изчезва от картата на България поради висока смъртност, ниска раждаемост и напускащите нашата страна българи, в същото това време друг един такъв град се заселва тук, само че с мюсюлмани. Ето как неусетно се подменя населението на България и както се е видяло никой нищо не прави по въпроса. По стар български обичай, политиците си кротуват и народът също си трае. Не е чак толкова трудно да се досетим какво ще се случи накрая. Исторически вече се е случвало два пъти, сега е третия.

Всъщност никой не знае точните цифри за нелегалните имигранти, които влизат в България защото те нарочно се крият от нас. Но и без официална статистика мислещите хора знаят за какво става въпрос. Информация изтича по един или по друг начин. И не се заблуждавайте, че всички тези пришълци са се запътили към Западна Европа. Не това е планът. В района на Родопите има построени вече над 200 джамии. При условие, че в някои от  тези села има само по няколко жители, въпросът е защо са построени? След като в момента седят и бездействат под ключ, значи планът е в скоро време да се отключат и да се задействат. За кого? Кой ще се моли в тях? Новопристигналото население естествено.

От няколко години пиша статии на тема, че на България в най-скоро време ще ѝ се наложи да избира между Запада и Изтока. Това е все едно да избира между Европейския и Евразийския съюз. Тази идея в момента може да звучи налудничаво на някои хора. Ще кажат, ние вече сме членове на ЕС. Да, но въпросът е, че ние влязохме там без по този въпрос да е постигнато национално съгласие. В България референдум по този въпрос не беше проведен. Никой не попита българите дали желаят да се присъединят към НАТО и към ЕС.  В Англия беше проведен Брексит, а в България нищо подобно никога не е било провеждано. Въпросът е ние по-тъпи от англичаните ли сме? Нашите умствени способности по-ограничени ли са, в сравнение с английските избиратели? Изобщо ние половин хора ли сме? Защо някои нации могат свободно да решават към кой блок да се присъединят, а на други не им се дава тази възможност?

Така че тези въпроси в близките 1-2 години ще бъдат поставени на масата и на тях отговор ще трябва да даде българския народ. Той прекалено дълго време беше игнориран и в един момент врящият котел ще изпусне парата. Според мен катализатор за този процес ще бъдат именно нелегалните имигранти. Техният брой особено към септември тази година чувствително ще се увеличи. Аз съм писал по този въпрос още преди две години, когато изрично предупреждавах да се пазят границите.

Става въпрос за това, че в картата на България върви една дълга прогресия от около 4 години (Венера полуквадрат Асцендент). Тя започна през 2014г., достига пик през 2016г. и приключва през 2018г. Кулминацията ще бъде достигната тази есен (тоест след броени месеци). И когато хората започнат да виждат нахлуващите в страната стотици иноверци, със своята чужда култура да заливат българските градове и села, може би хората най-накрая ще се надигнат да защитят земята си. Това ще е последният шанс. Друг няма да има.


Ако посоката не се обърне през следващите 1-2 години, то екстраполирайте това което вече се е случило през последните 26 години и ще видите какво ще остане от България дори само след едно десетилетие. Но аз съм сигурен, че достатъчен брой хора ще се задействат, тъй като от астрологична гледна точка моментът в близките години ще е изключително благоприятен. След това подобна възможност няма да има за десетилетия напред.

Много хора критикуват политиците ни за състоянието, до което са довели страната ни. Това твърдение по принцип е вярно, но е вярно само наполовина. Политиците действително носят 50% от вината, но останалите 50% носим всички ние, понеже със своята пасивност и сътрудничество им предоставяме отлични възможности да правят това, което правят.  Нито един друг народ по света, когато е поставен в такива условия няма да проявява такава пасивност (или защо да не си го наречем с думичката „страх“).

Навремето Махатма Ганди е казвал, че е невъзможно няколкостотин хиляди англичани да управляват няколкостотин милиона индийци, ако последните не сътрудничат на властта. И именно по този начин, с една ленена дреха на гърба си и с една тояжка в ръката е успял да пропагандира идеята за несътрудничестово с властта по ненасилствен начин. И е успял. След като милиони индийци отказват да плащат данъци, да се подчиняват на властите и по всякакъв начин не са им сътрудничели, накрая английската империя сама се е отказала да управлява официално тази територия и я е напуснала.

Но за наше голямо съжаление нашата българска народопсихология изключва подобна всенародна солидарност. Можем да си пишем над входа на народното събрание колкото си искаме „Съединението прави силата“, но досега толкова векове този лозунг все още не ни е влязъл в главите. Той не е част от нашата народопсихология, която се основава преди всичко на индивидуализма и защитата единствено само на личните, тесносемейните или на теснороднинските интереси. Така че, останалите 50% от вината за положението, в което се намираме в момента ляга върху всички нас, върху всеки един етнически българин. И върху тези, които са избягали (имигрирали), и върху тези, които си кротуват пасивно тука. Всеки един етнически българин носи определена лична вина.

Следващите 1-2 години ще се окажат критични за това, дали ще можем да си я изкупим тази вина. Не трябва да седим и да чакаме някой нов политик да дойде да ни поведе към светлото бъдеще, а трябва да направим обратното – трябва активно да се задействаме сами. Трябва да поставим коня пред каруцата. Ако ние всички действаме заедно, то тогава ще се появи и политикът, който ще ни поведе. Няма да се случи обратното. Защото ако дори самият Махатма Ганди се беше родил българин и се беше опитал да поведе българският народ, използвайки същите методи, чрез които поведе след себе си стотици милиони индийци, то той най-вероятно щеше да се провали в българските условия. И причината за това опира пак в българската народопсихология, в която липсва единството и поставянето на националния интерес над личния. В крайна сметка българите са обречени да разберат (без значение по какъв начин), че разрешаването на който и да било техен частен проблем е невъзможно, преди да се разреши общият, национален проблем. Така, че именно в промяната на народопсихологията ни е заровено разковничето за успеха или за неуспеха на нашата нация.

Източник: bultimes

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.