Ads Top

Защо работим 8 часа?

Живеейки в XXI век, ние сме свидетели на сблъсъка между два различни икономически устройства - остарелия и отминал аграрен процес и индустриалната трансформация, властвала повече от два века. Всяка една ..икономическа цивилизация" е имала своите особености и своите характеристики на работния процес.

По време на Индустриалната революция служителите са работели в тежки условия по 16-часови смени. Но във времето това се оказало като неефективно, вредно не само за работниците, но и за бизнеса. Затова през XIX в. нещата започнали да се променят, а работното време било нормирано на осем часа в средата на двадесетото столетие. Днес някои развити европейски държави са приели 6-часов работен ден, вследствие осъзнаването, че човек не може да работи ефективно 8 часа. Но има ли начин да се прецизира работният ден така, че да бъдат съчетани успешният бизнес с щастието на работещия и неговите икономически потребности? Ако вземем предвид постигнатия успех на хора, които са работили по 4 часа на ден, и този на хора, работили 16 часа на ден, е трудно да се определи оптималното работно време.

Как възниква 8-часовия работен ден?
8-часовият работен ден възниква по време на Индустриалната революция (приблизително 1750 – 1850 г.). Тогава е периодът на преход от аграрно- икономическо устройство към индустриално производство, в резултат на което аграрното общество става индустриално. В края на XVIII в., когато компаниите всячески търсят начини за оптимизиране и увеличаване на производствения капацитет, се появяват 24-часовите смени (това разбира се е съпроводено и с появата на електричеството и други технологии, направили възможен този работен цикъл). Като последица – нормалният работен ден за работника започнал да варира между 10 и 18 часа, 6 дена в седмицата.

Друга причина, поради която все пак хората са се съгласявали на изнурителните смени, са ниските надници. Оттам и дългите часове работа – нуждата от пари за препитание. Нерядко родителите са изпращали и децата да работят във фабриките, лишавайки ги по този начин от възможността да учат. Освен всичко, условията на труд са били повече от ужасни – мръсни фабрики, замърсен въздух в работната среда, лоша храна и др. Това започнало да се променя през XIX в., когато великобританецът с леви идеи Робърт Оуен предложил идеята за 8-часовия работен ден. Идеята на Оуен била денонощието да се раздели на три равни половини така, че работниците да имат време за себе си и време за почивка.

През 1817 г. той започнал кампания, чието мото било: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън“. За негово съжаление това не хванало дикиш, макар че през годините не един и два закона, свързани с предприятията и облекчаването на условията на труд и часовете работа, са проправяли своя път в законодателните „поточни линии“.

След опита на Оуен, тази инициатива отново е подета от Том Ман през 1884 г. Голямата победа настъпва, когато успява да убеди Конгреса на просъюзите (Trades Union Congress), който представлява по-голямата част от британските профсъюзи, да приеме идеята за 8-часов работен ден и да я направи част от целите на съюза.

В САЩ натискът за по-къс работен ден започва през 1791 г. със стачка на работници от щата Филаделфия, които искат 10-часов работен ден, включващ 2 часа за хранене. До 1830 г. идеята за 8-часов работен ден е подкрепена от по-голямата част от работническата класа в САЩ, но бизнесът упорито негодува. През следващите няколко десетилетия работниците продължават със стачките, искайки намаляване на работните часове, като постепенно нещата се подобряват.

Така през 1884 г. Федерацията по организирана търговия и работническите профсъюзи обявява, че от 1 май 1886 г. ще се въведе 8-часовият работен ден. Разбира се, това решение не е подкрепено от страна на федералните власти и бизнеса. Те разчитали стачките и протестите да се приемат като маловажен опит за привличане на вниманието и по този начин да си възвърнат контрола. Но когато дългоочакваният 1 май 1886 г. настъпил, 350 000 работници напускат своите работни места в знак на протест и настояване работодателите да приемат вече взетото от тях решение. Процесът бил бавен, като едва през 1905 г. отделни отрасли започнали да въвеждат самостоятелно 8-часовия работен ден. Една от първите компании, която внедрила новото правило за труд, е Ford Motor Company (през 1914 г.). В нея работниците не просто получили по-късо работно време, но получили и двойно възнаграждение впоследствие. Продуктивността на компанията скочила драстично. Само за две години компанията удвоила печалбите си. Другите предприятия били шокирани от ефекта. Това вдъхновило и други дружества да последват примера на Форд и да приемат по-късия работен ден.

Чак през 1937 г. 8-часовият работен ден бил законово приет от щатските власти. Законът постановява, че работната седмица не трябва да надвишава 44 часа, като всеки час, изработен след 40-ия, трябва да се заплаща със съответното извънредно възнаграждение.

Това са историческите събития и решения, довели до днешния 8 часов работен ден. Съвременната реалност обаче се различава от тази преди век и нещо. Различават се не само нуждите на бизнеса, на предприятията, но и динамиката на живеене, технологичните средства и възможности. Това е и причината все по-често да се търси отговор на въпроса "Адекватно ли е в 21 век нормираният работен ден да бъде 8 часа.".


Източник: jivotatdnes

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.