Ads Top

Тайните общества зад политиката - Част 4 КРАЙ

Отношения между масонството и еврейския езотеричен елит 
Масонската традиция се позовава на вселенската доктрина с гностична матрица и представлява естественото развитие на средновековното тамплиерство. В масонската традиция откриваме символика, която е тясно свързана с мистичната култура на есеите и всички гностични ереси, които ги следват.

Звездата с шест или пет върха, Храмът на Соломон и Менорах, еврейският канделабър (свещеник със седем рамена) са само някои от основните отличителни символи на Ордена, което свидетелства за културно-родствената връзка между масонството и еврейския гностицизъм на есеите.

В Свободното зидарство откриваме всички езически елементи, които едно време са отличавали израилтянските воини-монаси, с препратки към прастария слънчев култ на Луцифер, към Кабалата, алхимията и питагоризма. Можем да твърдим, че масонството е събрало цялата по-малко известна история и езотерична култура на ,,Царския дом на Юда". Тези културни връзки, които не са пренебрегване, с гностично-есейски отпечатък откриваме в твърденията на някои знатни масони, равини или учени на Ордена: ,,Масонството е еврейска институция, чиято история, степени, мисия, ключови думи, тълкувания са еврейски от началото до края."

Това е истина, която потвърждава Исаак Вайс - главен равин, в Евреите, в Америка на 3 август 1860г.:
,,Връзката между масонство и юдаизъм е много по-силна, отколкото си мислим... в основните масонски принципи и разбирания витае духът на юдаизма: юдейски са идеите, езикът и почти цялата организация."

,,Фундаменталното учение, залегнало в ,,Откровението на Йоан", се предава в Кабалата от израелските жреци."

,,Онова, което шотландското масонство е взело от Кабалата, е алегорията на истинската дума, която ще ни даде в ръцете пълнотата на гностицизма и господството на Вселената."

,,Масонството, разбира се, присъства в Израел - земята, която е предоставила на институцията по-голяма част от символиката: Библията, Храма на Соломон, Хирам и акациевото клонче като символ."

Претенцията на масонските ложи да не искат да се припознаят публично като религия или неин сурогат разкрива на практика всички основни непреодолими противоречия, характерни за тайните общества. И както много добре знаят посветените в по-високите степени, масонството е последовател на гностичната луциферианска доктрина, която се стреми да се превърне в единствената голяма всеобща религия на някакъв глобализиран свят, подчинен единствено на малък, но заможен и влиятелен елит. Достатъчно е да припомним, че братството причислява към своите редици всички представители от каймака на обществото, които работят неуморно за изграждането на Новия световен ред. Зад прозрачната и филантропска фасада на някакво просвещенско и реформаторско движение масонската организация винаги е привличала безскрупулни мъже с влияние и власт, които на практика стават членове на Ордена, единствено за да направят кариера.

В действителност обаче голяма част от членовете на масонството нямат и най-беглата представа какво всъщност представлява то и какви са целите, които преследва. Те се ограничават единствено с изпълнението на възложените им задачи, като в замяна получават протекци и услуги. А ако проучим действителната роля, която е изиграло масонството в хода на историята, става повече от очевидно, че така възпяваните филантропски и духовни цели на ордена са само агнешка кожа, под която се крият лукавост и вълча свирепост. Самоопределящи се като носители на Светлината в метафоричен смисъл (факелът е един от техните символи), масоните и тайните им кукловоди на практика на практика представляват инструмент за постигане на кастово превъзходство, спирайки свободния прогрес на държавите. Не е случаен и фактът, че често пъти валят обвинения в сатанизъм срещу ложите, където се събират всякакъв вид авантюристи, жадни за власт. Не можем да пренебрегнем и това, че поне формално масонството преследва хуманитарни цели, които са били подкрепяни най-чистосърдечно от знаменити исторически личности, като Джузепе Гарибалди и Джордж Вашингтон (и двамата избрани за Велики магистри на Ордена). Но те така и не успяват да разберат истинските цели и причините за създаването на масонския Орден.

Голяма част от личностите обаче, които влизат в редиците на силното и влиятелно братство, се стремят да постигнат единствено лична изгода. Става дума за организация, която обикновените хора не познават, но иначе често посещавана от политици, индустриалци, магистрати, адвокати. Участието в масонското братство означава протекциите на много специален и изключителен клуб, който не търпи неподчинение. Например магистратът, веднъж станал масон, преди всичко е послушен член на братството, а после идват задълженията му на държавен служител. Непоклатим принцип, който се отнася до всички професии и който дава възможност на този, който дърпа конците на организацията, да осъществява политически, културни и икономически обрати в обществото, като остава винаги в сянка.

Истинската движеща сила на масонството никога не е била идеологията й, обгърната в мистика, а огромните финансови средства, които получава в дълбоко пазена тайна от най-богата и влиятелна банкерска каста в света. По този начин както самата организация, така и ценностите, на които по традиция се позовава, могат с лекота да бъдат унищожени и насочвани отвътре в желаната от силните на деня посока. Пример за това е научният прогрес, който престава да бъде свободен със създаването на Кралското общество - първия академичен кръг, замислен от масонството през XVII век, за да централизира и упражнява контрол над научните търсения.

Със създаването му се появява и понятието ,,официална наука", като от този момент нататък малък кръг от корумпирани ,,авторитетни" учени академици решава кое има научна стойност и кое не, независимо от това дали е спазен принципът на Галилей. Сред основателите откриваме имената на знатни майстори масони, като Елиас Ашмол, Робърт Морей и Кристофър Рен. Самият процес на централизация обхваща и свободния пазар - времето, когато се появяват и първите фондови борси.

,,Може да се каже, че първите, които имат някакви приблизителни познания за масонството, са самите масони..."

Сектата на Седемте - илюминатите от Бавария
Орденът на илюминатите е името на тайно общество с масонски отпечатък, което за първи път се появява официално през XVIII век. Със сигурност се знае, че е създаден в Инголщат, Бавария, на 1 май 1776г. (датата на обявяването на американската независимост) от еврейския йезуот Йохан Адам Вайсхаупт (1748-1830) с финансовата подкрепа на банкерите Ротшилд.

Главната квартира на Ордена по-късно е преместена в Мюнхен (Бавария) - града, в който по-късно се установява и друго общество с гностична матрица - Обществото ,,Туле" на Адолф Хитлер.

По всяка вероятност сектата на илюминатите е съществувала много преди официалната й дата на основаване, тъй като названието й и езотеричната й доктрина съвпадат напълно с други предшестващи я братства, като това на испанските гностици  ,,Алумбрадос" (означава илюминати) и на френските ,,Илюминати". Братството ,,Алумбрадос" е създадено от самия основател на Ордена на йезуитите Игнацио Лойола. Съществува езотерична традиция, която определят като легенда на официалната историография и според която братството на испанските илюминати е създадено много по-рано, отколкото се предполага, или още в началото на XIV век. Според тази теза братството ,,Алумбрадос" се създава от тамплиерите, които Филип Красиви не успява да залови.

За членовете на Ордена на илюминатите на Вайсхаупт знаем, че се самоопределят като продължители на хилядолетната традиция на посвещение на ,,Децата на светлината" (откъдето произлиза и терминът ,,илюминати"), или на същата мистична доктрина, която възхваляват евреите есеи. 

Структурата на Ордена има тринайсет степени на посвещение, членовете й изповядват култа към Луцифер, като се противопоставят на традиционните етични и духовни ценности. Една от основните цели е внедряването на членовете им във всички политически и военни групировки, които са в опозиция помежду си, за да могат винаги да постигат желаната и удобната за тях политико-социална промяна. Като използвана от масонството (техни членове, винаги са внедрявани в различни политически групировки), а също и от банкерите - Ротшилд, финансирали и двете воюващи страни по време на войните в по-ново време, стремежът на илюминатите е постигането на политико-икономически цели, обхващащи голям период от време.

В програмата им е заложено да свалят от власт монархията, да разрушат религиите, да сложат край на патриотизма и националните държави. И веднъж осъществили тези цели, най-сетне да пристъпят към създаването на една-единствена световна държава, поставена под управлението на банкерската каста, която реално финансира Ордена. Един вековен план, чийто израз днес откриваме в движението за глобализация, към която с цялото си сърце се стреми международният финансов елит. С други думи, крайната им цел е била (и все още е ) да разрушат социалния ред, на чието място да изградят нов обществен ред, изцяло почиващ на вселенската луциферианска доктрина. Резултат на философията им на действие е и политическият лозунг ,,Ordo ab caos" (,,Ред, роден от хаоса).

Йохан адам Вайсхаупт (1748-1830), наричан ,,Спартакус", е вън от всякакво подозрение почитан йезуитски професор, който преподава канонично право в университета в Инголщад. Но зад маската на уважаван и почтен преподавател се крие истинското лице на Вайсхаупт, който лично ръководи сектата на илюминатите, организирана като пирамидална йерархична структура, разделена на степени на посвещение. В нея единствено адептите от по-високо стъпало имат право на достъп до информация за имената на останалите членове и за действителните цели на Ордена. Членството на посветените в по-високи степени се пази в пълна тайна, заради което те си спечелват прозвището ,,Невидимите".

Голяма част от членовете принадлежи и на други тайни общества, като заема престижни постове в клира, аристокрацията, магистратурата, войската и във всяка друга значима социална област. В редиците на знатните личности откриваме имената на херцог Карл Август, владетел на Саксония-Ваймар (1757-1828), херцог Ернст II, владетел на Саксония-Гота (1745-1804), Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832) и Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803). Благодарение на престижа на техни агенти, ползващи се с голям авторитет и власт, илюминатите много бързо успяват да проникнат във всички масонски ложи и да установят пълен контрол.

Но точно когато сектата изглежда е постигнала голямо влияние, се случват някои непредвидени обстоятелства. На 22 юни 1784г. баварският принц Карл Теодор издава забрана за участието на гражданите в тайни общества, ако изрично не е одобрено от държавата, в резултат на което много франкмасони са заставени да разпуснат ложите. Това не спира илюминатите да продължават да заговорничат необезпокоявани благодарение на прикритието, което им гарантират техни членове, внедрени в съдебната система. Но проблемите им не свършват дотук. Най-неочаквано барон Адолф Фрайхер фон Книге оттегля членството си от организацията, а след него и много други, което по всяка вероятност се дължи на развихрилия се скандал около излизането на книга, разкриваща някои тревожни задкулисни игри на организацията. През април 1786г. двама бивши членове на обществото - отец Косандей и абат Ренер, преподаватели по литература в Мюнхен, са извикани да свидетелстват за аморални прояви и антирелигиозни действия на свои сподвижници.

В края на разследването съдът е принуден да издаде ограничителни разпоредби срещу тайното общество. Но мрежата от агенти на илюминатите се оказва изключително силна и влиятелна: тя има внедрени членове в разследващите и съдебните органи. Така Орденът на илюминатите остава невредим. В резултат на разследването Вайсхаупт загубва единствено правопособността си на преподавател и е заставен да потърси убежище в Регенсбург, където продължава с още по-голяма решимост да придвижва напред подривните си планове.

Случайната смърт на член от сектата обаче става причина важни документи от Ордена да попаднат в ръцете на полицията. Неприятно обстоятелство, което изважда на бял свят плановете на обществото. След този случай са забранени всички тайни сдружения с недвусмислена присъда за илюминатите и за Ложата ,,Великия Ориент". И така, на 11 октомври 1785г. съдии разпореждат да бъде направен обиск на дом, намиращ се в Ландсхут и собственост на барон Ксаверий фон Цвак - съветник в Ордена на илюминати и пръв вербовчик на новите адепти на сектата, както и член на ,,Тайния Аеропаг" - върховния орган на илюминатите. През следващата година се извършва обиск и в замъка в Шандерсдорф, собственост на барон Томазо Франческо Мария ди Басус. Така баварското правосъдие успява да се домогне до тайния архив на илюминатите - набор от документи и програми, откъдето стават видни истинските цели на тайното общество и които накратко са:
  1. Премахване на монархията и на което и да било друго законно правителство.
  2. Премахване на частната собственост.
  3. Премахване правото на унаследяване на частна собственост.
  4. Унищожаване на патриотизма и лоялността към военните.
  5. Премахване на семейството, тоест на брака като постоянна обвързаност, и на семейния морал. Разрешава се свободната любов, а възпитанието на децата се поверява на обществото.
  6. Премахване на религиите.
Това са шест точки, които по тревожен начин изразяват идеологическите принципи на историческия материализъм, пропагандиран години по-късно с Болшевишката революция в Русия, чието подстрекателство е дело на масоните. Сред иззетите от следователите документи откриваме тайни записки, като на по-голямата част от тях автор е Масенхаузен - съветник в Мюнхен. Сред тях има тайни рецепти за приготвяне на ,,блатна вода" - химическо съединение за създаване на нездравословна среда. Намерена е и колекция от 130 копия на печати, принадлежащи на владетели, благородници и банкери.


Няма коментари:

Предоставено от Blogger.