Ads Top

Окупираната Федерална Република Германия - Част 2


Повторното обединение 
Ханс-Петер Тиц е член на тогавашната Народна камара на ГДР и също така депутат от Европейския парламент. Когато през 1990г. ГДР се присъединява към ФРГ, който също дава своя глас за това решение.

Присъединяването се осъществява въз основа на комплекс от договори, чрез които - поне според официалната представа - се слага край на следвоенната ера и Германия получава отново пълен суверенитет. Така класическият мирен договор става излишен и политическите събития предотвратяват необходимостта от сключването на такъв.

Бившият депутат от Ханс-Петер Тиц пише следното:
,,Тази представа не може да се поддържа. В повечето случаи се има предвид така нареченият ,,Договор две плюс четири" (две (ФРГ, ГДР) плюс четири (четирите държави победителки във Втората световна война) от 12 септември 1990г. като регулиращ всичко базисен договор между бившите четири държави победителки и временните отделни държави ФРГ и ГДР, чрез който договор съгласно член 7 (2) Германия си възвръща пълния суверенитет."

Член 7 (2) гласи:
,,Обединена Германия има пълен суверенитет над своите вътрешни и външни работи."

Въз основа на този текст всеки гражданин би направил заключение, че никакви разпоредби от предишното окупационно право, които дотогава са валидни по силата на така нареченото преходно споразумение с официалното наименование Договор за регулиране на възникнали от войната и окупацията въпроси в ревизирания му вариант от 23.10.1954г., обнародван в ДВ III на 31.03.1955г., че не могат да продължават да действат.

,,Преходното споразумение" обхваща първоначално дванайсет части, от които във варианта от 23.10.1954г. частите II, VIII и XI са премахнати и този текст на договора, вече от девет с общо 83 члена и 224 алинеи, съдържа действащите разпоредби. За времето на неговото действие (т.е. до септември 1990г.) не може в никакъв случай да се говори за суверенитет на ФРГ. Политиците и медиите на ФРГ, които искат да накарат своите граждани и избиратели да повярват в подобен суверенитет, действат, без да взимат предвид този договор или без да са осведомени за него.
Следователно за да се осигури пълен суверенитет, трябва да се отмени ,,преходното споразумение" с предписанията на окупаторите, произлизащи от ,,договора две плюс четири". Но това не се се случва.
С въвеждането само на частични мерки отново се поставя, под въпрос суверенитетът на новата Федерална република!

Странно споразумение, както обосновано доказва и Ханс Петер Тиц:
За това служи ,,споразумението от 27/28 септември 1990г. към договора за отношенията между ФРГ и трите сили, както и към договора за регулиране на произлизащите от войната и окупацията въпроси", обнародвано в Държавен вестник 1990г., част II, от стр. 1386 нататък.

В точка 1. се определя суспендирането на съюзническите наредби и те престават да действат - но при условията на клаузите от точка 3 и именно тук буди учудване написаното:

,,3. Следните наредби на преходното споразумение остават в сила:
  • Първа част: Член 1, алинея 1, изречение 1 до ,,... да се отменят или изменят правните разпоредби" както и член 2, ал. 1; чл. 3, ал. 2 и 3; чл. 5, ал. 1 и 3; чл. 7, ал 1; чл. 8.
  • Трета част: чл. 3, ал. ,,в", буква ,,а" на приложението; член 6, ал. 3 на приложението.
  • Шеста част: чл. 3, ал. 1 и 3.
  • Седма част: чл. 1 и 2.
  • Девета част: чл. 1.
  • Десета част: чл.4."
Допълнително към подробното описание, кои части от преходното споразумение от 1954г. остават в сила, в споразумението се определя въз основа на една точка 4с, че извършеното суспендиране на останалите части на преходното споразумение от немска страна ,,не ограничава" по-нататъшното изпълнение на определени договорености.

Тук и дума не може да става за ,,суспендиране" на преходното споразумение от 1954г., щом като продължават да действат основни наредби от същата година.

Следващите два примера ясно показват значението на тези ограничения - разпоредбите, които продължават да са в сила - за ,,суверенитета" на новообединената Федерална република Германия.

Първи пример:
Както посочихме по-горе, остава да действат чл. 2 ал. 1 от ПЪРВАТА ЧАСТ. Този член от преходното споразумение от 1954г. гласи следното:

,,Всички права и задължения, които са обосновани или определени от или въз основа на законодателните, съдебни или административни мерки на съюзническите власти, са и остават в сила във всяко едно отношение според немското право, без оглед на това, дали са били обосновани или определени в съответствие с други правни разпоредби.
Тези права и задължения без разлика подлежат на същите бъдещи законодателни, съдебни и административни мерки като аналогични, обосновани или определени според немското право права и задължения."

Втори пример: 
В ШЕСТА ЧАСТ, чл. 3, ал.1 и 3 на преходното споразумение от 1954г., което изрично остава в сила, се казва:

,,(1) Федералната република в бъдеще няма да отправя възражения срещу мерките, които са били предприети или ще бъдат предприети срещу немското имущество в чужбина или друго имущество, което е било Конфискувано за целите на репарацията или реституцията, или въз основа на военното положение, или въз основа на споразумения, които Тристранният пакт е сключил или ще сключи други съюзнически държави, неутрални държави или бивши съюзници на Германия."

,,(3) Претенции и искове срещу лица, които са придобили или прехвърлили собственост на основание посочените мерки в ал. (1) и (2) на този член, както и претенции и искове срещу международни организации, чуждестранни правителства или лица, които са действали по нареждане на тези организации или правителства, не се допускат."

Тези разпоредби означават, че държавите победителки от Втората световна война се поставят извън всякакво съдебно преследване, те следователно и досега не могат да бъдат подвеждани под съдебна отговорност за своеобразни международни военни действия (напр. военни престъпления), които по време на Нюрнбергските процеси са били осъдени. Да вземем за пример само ужасът от бомбардировките над германски градове като Дрезден например, със стотици хиляди невинни жертви, бездомни бежанци, жени и деца, непосредствено преди края на войната или милионите убити войници и прокудени немски граждани от конфискуваните източни територии - в явно нарушение на прокламираното в Нюрнберг международното право.

Особено внимание заслужава цитираната по-горе формулировка в края на чл. 3, ал. 1: ,,...са сключили или ще сключат".

И от тази формулировка произтичат без съмнение решаващи последици за ФРГ. Съгласно нея държавните победителки са упълномощени както в настоящия момент, така и неограничено в бъдеще да конфискуват и присвоят немско имущество в чужбина или друга немска собственост за целите на репарация, реституции или поради други военни основания, като освен всичко друго имат и правото да сключват и бъдещите специални споразумения в тази връзка! В чл. 1, изречение 1, изрично е записано: ,,Федералната република в бъдеще няма да отправя възражения..."

Възможно ли е при тези юридически ограничения на споменатите договори наистина да се говори за суверенитета на Германия?

Същото се отнася и за ,,клаузата за вражеските държави" (чл. 53 и 107) на Хартата на ООН, която и до днес позволява на победителите от Втората световна война, дори без упълномощаване от страна на Съвета за сигурност, да предприемат ,,принудителни мерки" срещу вражеските държави, т.е. срещу Германия.

От посочените два примера става ясно, че в никакъв случай не може да се говори за ,,суспендиране" на преходното споразумение от 1954г. и че важни разпоредби на окупационното право очевидно продължават да са валидни, и то с широк обсег на действие!

До този извод стига Ханс-Петер Тиц в подробния си анализ на правното статукво на ФРГ:

,,...защото съвсем ясно и недвусмислено се казва, че всички решения от страна на съюзниците, взети в рамките на предишното окупационно право - ако не са изрично отменени - продължават да са в сила без оглед на това, дали са съвместими, или не с немската правна система. И това означава, че германската политик в бъдеще винаги трябва да се ориентира по тях!
Изричното подчертаване, че тук цитирания член и другите изброени членове на преходното споразумение остават в сила, доказва че Федералната република очевидно е подчинена на някогашното окупационно право, и то без ограничение по отношение на времето."

По разпореждане на SHAEF през юли 1990г. от Конституцията се премахва преамбюла (заповедта за повторно обединение), както и първоначалният чл. 23, който определя сферата на действие на основния закон за старите федерални провинции. Сферата на действие не се разпростира върху новите федерални провинции - тя е премахната преди присъединяването на ГДР! Закон без сфера на действие никъде не е валиден, основният закон вече не съществува.
Дали според тълкуването на SHAEF ФРГ престава да съществува де юре през 1990г. и според международното право е форма на диктатура, тъй като се управлява без конституция? ,,Обединението" с ГДР смята ли се съгласно това тълкуване за ,,анексия"?

Специалният статус на Берлин:
И до днес Берлин е със специален статус, политически факт, който е малко известен (включително и сред голям брой политици).

Правното основание за това положение произтича от договор, наречен: ,,Споразумение за регулиране на определени въпроси относно Берлин". Договорът е датиран от 25.09.1990г. и може да се прочете в Държавен вестник 1990, част 11, от страница 1274 нататък. Следователно наред със споразумението от 27/28 септември 1990г. допълнително е сключен аналогичен договор, отнасящ се специално до Берлин.

В официалната декларация №1 от октомври 2001г., страница 12, е записано следното:

,,И днес провинция Берлин, съгласно правното положение, закрепено в разпоредбите на ,,Споразумението за регулиране на определени въпроси относно Берлин" от 25.09.1990г. (BGB1. II. S. 1.274 ff), не е част от ,,Федерална република Германия". От приетата тук гледна точка е факт, че инструментът на окупационното право ,,Федерална република Германия" продължава да няма суверенитет в Голям Берлин. За да влязат в сила законите, които се издават от инструмента на окупационното право ,,ФРГ", трябва да се издаде официално постановление за валидност от сената, който от своя страна представлява инструмента на окупационното право за административно управление на Голям Берлин. Както беше оповестено в началото, Берлин продължава да съществува под ,,особен конституционен статус quo ante" на Германския Райх при съответните условия на окупационното право. Така Берлин както и преди е административната столица на държавата Германски Райх и  същевременното провинциална столица на разпадналата се Република Прусия. От 25 февруари 1987г. градът е столица на имперската провинция ,,Свободна държава Прусия", столица на провинция Прусия и община Берлин както и седалище на Пруския общински съюз на териториалното дружество на Голям Берлин."

Петдесет години след войната продължават ли немските граждани да живеят, подчинявайки се на все още действащите разпоредби на някогашното окупационно право на бившите държави победителки?

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.