Ads Top

Сцена на действие - Египет (Част 1)

    
                                                  Праотци и фараони
,,Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му..."

  С тези думи започва Новият завет. Дългата генеалогия изяснява, че Исус произлиза от цар Давид. Цар Давид е бил най-прочутият владетел с царство, простиращо се от бреговете на Нил до река Ефрат в Месопотамия. Поне така се твърди в Библията. Давид очевидно е бил надминат от потомъка си Соломон, който - построява Първия храм в Ерусалим (Храмът на Соломон) и Библията го описва като един от най-великите, засенчил с богатството си всички останали царе по Земята.

Ако вярваме на православните интерпретации на летоброенето, Храмът е построен около 980г. пр. Хр., т.е. около половин век след библейското преселение на израилтяните от Египет. Разликата във времето, която намираме в Първата книга на царете, кара и досега много учени да си блъскат главата. Противно на това общоприетата теория гласи, че библейското преселение от Египет, начело с Моисей, трябва да се е състояло по време на управлението на Рамзес II, в периода между 1290г. и 1224г. пр. Хр. Следователно липсват около двеста години. Разбира се, съвременните изследователи на Библията го намират за доста невероятно. Към това се прибавя и наличието на много несвързани (нелепи) изказвания, най-вече в Петокнижието на Моисей, а и както вече се убедихме, някои по-нови археологически заключения оборват много факти, представени от библейските автори като исторически, а друга част все още не са доказани.

Вече обърнахме внимание на големите периоди от време - понякога цели хилядолетия - между живота и делото на библейските герои и писменото изложение в Библията! И досега се водят бурни дискусии по въпроса за възрастта и датата на появата и в крана сметка за доказването на авторството на много книги от Стария завет. Във връзка с тази полемика трябва да споменем три лагера:
  • Традиционалистите твърдят, че основните текстове на Библията са възникнали около 1000г. пр. Хр.
  • Втората група е доста по-въздържана в преценките си и определя момента на възникване около 600г. пр. Хр.
  • Друга група смята Стария завет за ,,произведение от епохата на елинизма". В основата си той е създаден едва след 330г. пр. Хр.
Ако проследим библейските герои в Древен Египет, много исторически твърдения от Библията рисуват една по-реалистична картина. Още веднъж трябва да се подчертае нещо, което е от изключително важно значение; общите корени на египтяните и израилтяните. В Стария завет намираме явно потвърждение, защото в него срещаме думата Египет стотици пъти, от друга страна, думата Израел се споменава само веднъж в египетската хронология. Вече става ясно, колко сериозна и важна е проблематиката.

За да се доближим, колкото може повече до автентичната история от Библията, трябва неминуемо да потвърдим следите й в страната на фараоните, защото натам ни водят всички знаци, най-вече тези в Библията.

Днес се оказва, че авторите на Библията често споменават имена на лица, места и водни извори, които в много случаи не са свързани със съответната история, назовават неведнъж в противоречие с тези събития в Древен Египет името на даден фараон, периода на съществуване на определена династия или най-малкото някое местонахождение.

Един от многото фараони, които играят някаква роля в Стария завет, се жени за жената на Авраам. Друг възлага работа на Йосиф и го прави свой везир. Той става най-висшият офицер в страната. След победата му фараонът го задържа на служба при себе си. Важното място отредено на Йосиф в двора на фараона се потвърждава от факта, че същият Йосиф, който в Египет се казвал Юя (,,Yuya"), е погребан в Долината на царете - като везир! Освен това знаем, че животът и делото на Моисей трябва да са имали връзка с фараоните. По този повод в своето творчество Манетон пише: ,,Моисей, син от рода Леви, отгледан в Египет и посветен в Хелиопол, става висш духовник от братството под управлението на фараон Аменофис (Ехнатон)." Това доказва също и Деяния на Светите апостоли (7:22), където се казва: ,,И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетски, и беше силен на думи и дела."

Соломон се жени за дъщерята на един фараон, ,,фараонът, който не познавал Йосиф" или ,,фараонът на тиранията". Защо във всички тези случаи имената на фараоните не се споменават със сричка? Изключено е имената им да не са били вече известни. В такъв случай, защо са премълчани? Единственото логично заключение е, че умишлено не са били назовани! Това се потвърждава и от факта, че Рамзес например се споменава в Библията във връзка с преселението на израилтяните от Египет (Изход 12:37). Защо обаче са пропуснати имената на останалите фараони, както и други сведения и населени места?

Вече на много видни египтолози е направило впечатление, че тук нещо не се връзва. За мнозина възниква конфликт между известните им исторически факти и техните религиозни убеждения. Разбира се, тези догматични пречки съответно не позволяват да се коригира библейската история. Подобни констатации прави и египтянинът Мустафа Гадала, който след десетки години изследвания успява убедително да го докаже в книгата си ,,Historical Deception: The Untold Story of Ancient Egypt" (,,Историческа измама - неразказаната история на древен Египет").

Гадала също осъзнава сложната конфликтна ситуация за много от своите сънародници и колеги:
,,Вече повече от две хиляди години духовете се разгорещяват, когато стане дума за произхода на Стария завет и до днес все още не може да се отговори напълно на многобройните въпроси... Данните и споменатите години относно живота на лицата в Библията се различават толкова очебийно от действителността, че и при най-добро желание никой не може да ги приеме насериозно. Ако вярваме на Библията, Бог е създал света през 4004г. Междувременно обаче съществуват сериозни доказателства, че през 4004г. Земята отдавна е била населена. Също така продължителността на живот на множество личности от Библията е абсолютно неправдоподобна...!"

Пак във връзка с Авраам намираме указания. В Библията например се твърди, че Терах, прадядото на Йосиф, е на седемдесет години, когато се ражда синът му Авраам. На друго място обаче пише, че Терах умира на двеста и пет години. Само след няколко строфи научаваме,че Авраам тъкмо бил навършил седемдесет и пет години, когато баща му умрял. Ако се доверим на посочените първоначално в Библията числа, Авраам би трябвало по това време да е бил на сто тридесет и пет години, а не на седемдесет и пет.

                                 Призходът на Петокнижието на Моисей
Да се спрем по-подробно на ,,Петокнижието" на Моисей. Петте книги са основният източник за осветляване на въпросите, свързани с възникването на монотеистичните (еднобожните) световни религии. Ислямът е най-младата от Авраамовите религии. В сравнение с християнството обаче съществува една много съществена разлика. Християнската религия получава ,,своите книги" в период от няколко века, а Коранът се разкрива на пророка Мохамед направо от Небето.

В Стария завет се създава впечатлението, че всички пътища в крайна сметка винаги завършват или започват в Египет. Разказите в Библията за израилтяните и египтяните за повечето читатели са познати още от детството.

При повърхностно разглеждане на Стария завет изглежда, че Моисей е представен като главно действащо лице - при което науката не е доказала окончателно историческата личност Моисей така, както е описана в Библията. Едва във втората книга от Петокнижието, Изход - доколкото извеждането от Египет в действителност се е състояло - египтяни и израилтяни стават заклети врагове. Като разгледаме събитията и произтичащите последици, установяваме, че корените на съвременните глобални политически проблеми и кризисни зони, най-вече по отношение на днешната геополитическа криза ,,Близък Изток", могат да бъдат открити още във времето на Стария завет. Съвременните политически конфликти в световен мащаб в действителност ни отвеждат хилядолетия назад в човешката история - корените на всички световни конфликти в историята на новото време, почти без изключение са преплетени с религията.

Вече обърнахме внимание на факта, че се водят спорове и дискусии преди колко години и кога точно се е появил Старият завет. Много по-важен е въпросът, защо библейската история, персонажите, събитията и местата са толкова проблематични (съмнителни) и какво ни дава основание да се съмняваме, че случаите са точно такива, каквито ни ги представя Библията. Няма съмнение, че имената на фараоните умишлено са пропуснати от различните автори и преводачи.

Също така е безспорно, че трябва да се е стигнало до промени в хронологията на историческите събития поради големите периоди от време. В истинския смисъл на думата това е било ,,пътешествието до Ерусалим", както се казва в днешно време. В този процес от основно значение е съответната религиозна и политическа идеология на времето и на преводачите, която в течение на многото векове и хилядолетия непрекъснато е претърпяла промени.

Според старите предания създаването на първите пет книги от Библията се приписва на Моисей. В Изход четем следното: ,,И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излиза спомена за амаликитци от поднебесието." (Изход 17:14.)

,,Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля." (Изход 34:27.)

Днешните експерти на Библията по различни причини поставят под въпрос авторството на Моисей. В Петокнижието например се говори за смъртта му. Изглежда доста съмнително самият Моисей да разказва за собствената си смърт, ето защо още този факт навежда на мисълта, че той най-малкото не е писал сам всичките пет книги.

Латинското ,,Deuteronomium", на староеврейски ,,Ха Деварим" (Думите), от гръцки ,,Второзаконие", е Петата книга на Моисей, която принадлежи към ,,Еврейската библия". Тя също няма как да е написана от него. Доказателството се крие в разликата по отношение на литературната структура на втора, трета и четвърта книга на Моисей, която е запазена и в немските преводи и така става възможна нейната проверка.

Обичайният превод на Стария завет се основава на староеврейски текстове, които са предложени през 9. и 10. век на базата на създадените през 2. век. През 70г. в Яфа е свикан Съвет, който гласува бъдещите версии и съдържание на Стария завет. Както е известно, староеврейските текстове не са единствената основа на завета, защото гръцките текстове от Александрия са още по-стари. По времето на Птолемей Втори, владетел на Египет от 285г. до 247г. пр. Хр., е възложен превод на библията на гръцки. Върховният жрец на Ерусалим изпраща за целта седемдесет и двама от своите старейшини в Александрия и им дава да носят със себе си официалния препис на Мойсеевите книги. Те работят в продължение на седемдесет и два дни над окончателния превод на Светото Писание. През следващите години всички останали книги от Стария завет също са преведени на гръцки от други учени. ,,Септуагинта" означава в буквален превод ,,Седемдесетте" (лат. седемдесет, осъществено от 72-ма учени, както предава легендата).

През 4. век се появява издание на Библията от епископ Улфила - превод на готски. Почти по същото време през 383г. сл. Хр. папа Дамас възлага латинския превод на Библията. Със задачите са заема Евсевий Йероним. Неговият превод се базира, от една страна, на ,,Септуагинтата", гръцкия превод на Стария завет, а от друга, на староеврейските текстове. Преводът му добива популярност под името ,,Vulgata" (лат. народен, популярен) и става едно от най-важните и пътеводни издания на библията на латински език. През 1546г. на Трентския събор то е обявено от висшите църковни духовници за официалната ,,препоръчителна Библия".

Никак не е трудно да се разбере, че обхващането на историята и главните действащи лица на Библията е изключително трудоемка, почти непосилна задача. Голямата вражда между израилтяните и египтяните несъмнено решително е допринесла за видоизменението на историческата картина такава, каквато днес е налице.

Още един и то значим исторически аспект трябва да се има предвид при изключително сложното търсене на следите: изгнанието във Вавилон.

В началото на 8. век страната на юдеите се разделя на две царства - Израил на север и Юдея на юг. Те поемат сравнително различен път на развитие, което скоро води до война. В северното царство става почти традиция убийството на царя. Жестоката ежедневна действителност е белязана от смърт и убийства.

От самото начало северното царство има големи трудности, свързани между другото по всяка вероятност и с по-неблагоприятното географско разположение. Юдея, южното царство, е встрани от маршрута от Изток на Запад, а теренът е по-труднодостъпен за чуждите завоеватели. Южното царство се радва на по-голяма национална сигурност от северното.

През 721г. пр. Хр. асирийците напълно завладяват северното царство. Южното царство просъществува още век и половина. През 597г. пр. Хр. вавилонския цар Небукаднезар превзема Ерусалим. Той сваля царя и поставя на трона Зедекия. Законният цар, Йоахим, заедно с придворните и интелектуалния елит на прокудени във Вавилон. Няколко хиляди юдеи в продължение на почти три поколения живеят в изгнание.

Чувството за единство, запазването на обичаите и обредите и свързаните с тях традиции се засилват очевидно още повече в условията на изгнание. Въпреки че начинът на живот във Вавилон им е чужд, изглежда религията им се е сторила изненадващо близка. Собствените им египетско-ханаански легенди идват от същия шумерски извор, от който тръгват и вавилонските предания. Юдеите установяват, че историята им за сътворението, както и за Потопа води началото си от още по-древни и по-обширни първоизточници.

Противно на общоприетото мнение доста съмнително е, дали по това време евреите са били монотеисти. Въпреки че се молят на върховния си бог Яхве, след пристигането си в новата им натрапена родина те със сигурност, почитат и вавилонските богове и отправят молитвите си и към тях. По онова време е било в реда на нещата да се почитат божествата на чуждите народи. Освен това трябва да се има предвид, че е имало и друга причина да постъпват по този начин - хората са вярвали, че силата на боговете е териториално ограничена. Яхве е имал власт над Ерусалим. Няма никакви доказателства, по време на своето изгнание евреите да са построили дори и най-малък саркофаг.

Днес много експерти изхождат от факта, че голямата част от Мойсеевото Петокнижие е записана по време на вавилонския плен и причината се е криела в силната потребност за следващите поколения. За депортираното духовенство очевидно това е била най-добрата възможност да придадат духовен смисъл на изгнанието и да приемат писменото документиране като изпратена от Бога задача.

Съдбата на еврейския народ следва своя ход и през 539г. пр. Хр. идва краят на пленничеството във Вавилон. Персийският цар Кир завладява Вавилон без кръвопролития. Той влиза в града през прочутата порта на Ищар, следван от армията си от персийци и мидийци.

Най-накрая евреите можели да се завърнат в Ерусалим и получават обратно града си, но Юдея става провинция на Персийкото, а не на Вавилонското царство.

Голямото влияние, което вавилонското пленничество оказва на евреите и в религиозно отношение, може да се разбере по името на техния нов водач, защото Зоровавел означава ,,семе от Вавилон".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.