Ads Top

Окупираната Федерална Република Германия - Част 1


Макар че от края на Втората световна война е минал повече от половин век, повечето германски граждани изобщо не са запознати с правното статукво на ФРГ, което се установява след края на войната.

Правното статукво на ФРГ след Втората световна война:

  • Имат ли гражданите на Федерална република Германия наистина право на самоопределение, както повелява международното право?
  • Защо германската марка (DM), която се смята за една от най-стабилните валути, е заменена от еврото?
  • Защо в условията на нашата демокрация не се провежда допитване до народа, както в случая с еврото?
  • Каква роля играе ,,Временното имперско правителство" в Берлин?
  • Защо и до днес не са водени мирни преговори?
  • Защо обществеността силно се нуждае от просвещаване по тези въпроси?
Тъй като няма никакво съмнение, колко е голямо значението на фактите, изглежда, отсъства каквото и да е желание за дискусия и за изясняване на съществуващите неясности!

Или може би някога сте чули нещо по въпроса от медиите, или сте чели някъде за това?

Основният закон (съгласно Хагския регламент е основен закон, право на окупаторите, или закон на окупаторите) на ФРГ след Втората световна война и различните спогодби и допълнителни споразумения (напр. законодателството ,,SHAEF", Потсдамски и Лондонски протокол, договорът две плюс четири и различни решения на Конституционния съд) на съюзниците и до днес може би са причината за различни политически решения на германската вътрешна и външна политика.

Претенции от страна на държавите победителки:
Както от гледна точка на международното право, така и според съглашението на държавите победителки и различните решения на Конституционния съд, Федерална република Германия не е правоприемник на Германския Райх. На 31. 07. 1973г. конституционният съд издава едно Решение. В мотивите на решението, което и до настоящия момент не е отменено, се казва (2BvF 1/73):
Основният закон - не само една теза на международното право и на държавното право - изхожда от това, че Германският Райх се запази след рухването през 1945г. и не е загинал нито с капитулацията, нито с прилагането на чужда държавна власт в Германия от страна на държавите-окупаторки, нито по-късно; Германският Райх продължава да съществува, да има правоспособност както и преди, самият той обаче не е дееспособен поради липса на институционална организация, най-вече поради липса на държавни органи. Със създаването на ФРГ не беше основана нова западногерманска държава, а една част от Германия беше организирана по новому. Следователно ФРГ не е ,,правоприемник" на Германския Райх. Тя според държавното право свежда своето управление до ,,сферата на валидност на конституцията".
В прав текст това решение означава, че съгласно международното право само представител на Германския Райх, който според Федералния конституционен съд в момента не е дееспособен, е упълномощен да подписва и съответно да сключва за немската страна мирен договор, на който отдавна му е изтекло времето. Това от своя страна пък означава, че сключването на мирния договор за Германия може да стане само ако се стигне до структурно съживяване на този все още съществуващ де юре Германския Райх.

В такъв случай ФРГ не е правилният партньор за сключването на мирен договор с държавите победителки във Втората световна война. От друга страна, мирният договор можеше да бъде сключен по случай т. нар. повторно обединение на Германия (ФРГ с ГДР). Всички ,,демонтажи" и плащания, които ФРГ и ГДР извършват ,,доброволно" в продължение на десетилетия след Втората световна война, нямат връзка с предизвиканите от Германския Райх военни щети! Те не носят облекчение за дълговете на Германския Райх през войната. Ето защо обезщетенията и плащането на репарации могат да бъдат регулирани само в един мирен договор между правителство на Германския Райх и държавите победителки. Към това се прибавят още и военни дългове от Първата Световна война на стойност трийсет милиона златни марки по силата на Версайския договор. Хитлер преустановява плащането на военните дългове.

SHAEF-законодател:
Не може да се допусне, че държавите победителки ще се откажат от военните дългове и съществуващите все още искания от Втората световна война.

Има много признаци за това (напр. повторното обединение на ФРГ и ГДР), че държавите победителки от години подготвят и подкрепят създаването на Временно правителство на Германския Райх в Берлин като договорен партньор за мирни и репарационни преговори. Начело на тази организация стои генералният пълномощник за Германския Райх (,,за несъществуващия понастоящем (юридически признат) райхсканцлер и райхспрезидент"), който е идентичен с генералния пълномощник за особения статус на Берлин съгласно конституционното право. Длъжностните лица на Временното правителство на Германския Райх полагат клетва и са служебно подчинени на главнокомандващия армията на четирите държави победителки, на SHAEF като най-висша законодателна инстанция в Германия.

SHAEF (чете се ,,Шейф") е съкращение за ,,Supreme Headquaters Allied Expeditionary Forces", върховното командване на съюзническите военни сили през Втората световна война,чийто щаб е в САЩ.

SHAEF и до сега е най-висшата законодателна инстанция в Германия!

SHAEF се явява под върховното командване на въоръжените сили на Съединените щати, следователно главнокомандващият е президентът на САЩ, т.е. в настоящия момент (2003г.) това е Джордж Уокър Буш.

Следователно в сила е Ваймарската конституция и произтичащото от нея законодателство; не това на ФРГ, заедно със съответните закони от националсоциалистическия ,,Трети райх".

SHAEF-законодателството и всички други законови искания и наредби съгласно окупационното право след края на Втората световна война продължават да обвързват както и преди всички германци.

По тази причина ли всички федерални канцлери и вицеканцлери на ФРГ, преди да наложат клетва пред Германския Бундестаг, пътуват до Вашингтон, за да бъдат официално въведени в длъжност?

,,Договорът две плюс четири" съзнателно се тълкува погрешно от ФРГ (Държавен вестник, 1.11.1990, S. 1.274). Според него ФРГ никога не е била суверенна държава. За държавите победителки от Втората световна война двете германски държави, ФРГ и ГДР, са ,,инструменти на окупационното право". Повторното обединение на двата инструмента на окупационното право ФРГ и ГДР е наложено ,,против волята на двете германски правителства", по нареждане на SHAEF. Тази мярка е обявена публично в сградата на Райхстага в Берлин, с посочване на датата, още през 1987г. - две години по-рано - от генералния пълномощник за Германския Райх.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.