Ads Top

Медиите (Четвъртата власт) в държавата


Съвременните масмедии биват наричани ,,Четвъртата власт", и то с право, както вече стана ясно. Политическото и обществено влияние на телевизията, радиото, филмите и печата от години служи като манипулатор Номер едно. Това, което наричаме ,,обществено мнение", се задвижва от командните лостове в ръцете на медийните властелини. ,,Общественото мнение" следователно е само изфабрикуваното и публикувано от тях! Това с пълна сила важи за историческото минало.

В действителност познаваме само техните лакеи или изпълнители, но не и истинските кормчии. Разбира се, известни са ни имената на главните редактори, говорители, кореспонденти и коментатори, които обаче са наемни работници. Дори да са високоплатени и много популярни личности, те също се подчиняват на строга цензура от страна на истинските медийни босове.

Йоханес Роткранц пише в книгата си ,,Обществените пропагандатори": ,,Когато различни хора изказват мнение по една и съща тема, съществуват толкова различни мнения, колкото са и хората. Предвид външното многообразие на съвременните масмедии - десетки телевизионни канали, стотици радиостанции, хиляди вестници и списания, милиони книги - би трябвало да се очаква, че по всички важни въпроси на обществения живот ще се стига до всякакви възможни становища, защото принципно има гарантирана от закона свобода на мнението и на пресата. Бдителните съвременници установяват обаче с нарастващо смущение, че не само в сферата на политиката и икономиката, а и в областните религия, възпитание, култура и наука всички големи медии в унисон оповестяват определени становища, като същите тези медии с непоклатима солидарност пазят гробно мълчание относно съществуването на различни мнения. И то не само мнения, а такива факти (,,новини"), които буквално биха могли да разтърсят стандартното медийно обществено мнение.
Това необяснимо еднообразие на многобройните факти и мнения, които масмедиите публикуват, има съвсем конкретни, но естествено оставащи в тайна за широката публика причини. То също така има съвсем конкретна тенденция и напълно конкретни силовополитически и религиозни цели - не само в Европа, а в целия свят."

Особено телевизионното потребление заема в ежедневието ни толкова голям и застрашителен дял, че най-вече телевизията формира светогледа и високоразвит психологически инструментариум, така че прилежно да се носим по течението на контролираната информация. В това число влизат и консуматорите, които си въобразяват, че имат широки познания по отношение историята и политиката, добра обща култура и различават капаните на медийния свят.

Пропагандаторите имат монопол в контрола над медиите. Всички те - радио, вестници, телевизия, списания, книги и филми - говорят в един глас, като взаимно се подкрепят. Независимо от илюзията за многообразие няма истинско различие на мнения, липсват алтернативни информационни източници за факти или идеи, които бяха позволили на повечето хора да си създадат собствено мнение, различно от това на медийните властелини.

Търсейки отговор на въпроса, кои са всесилните господари на медиите, Йоханес Роткранц стига до интересно заключение в книгата си.

През последните десетилетия, особено в Съединените щати, елитарни групи държат в ръцете си управлението на телевизии, развлекателна индустрия, радиостанции, преса и на всички останали масмедии. 


Например телевизията:
Независимо от специализираните кабелни информационни системи на практика всички национални и международни телевизионни новини, излъчвани в Съединените щати, се получават, филмират, редактират и излъчват от всичко на всичко три дружества: ,,American Broadcasting Companies" (,,Ей Би Си"), ,,Columbia Broadcasting System" (,,Си Би Ес") и ,,National Broadcasting Company" (,,Ен Би Си"). Повечето развлекателни програми, които гледат американците, се излъчват от същите три канала. Всяко от тези три дружества се намира под абсолютния контрол на един-единствен човек, и то в продължение на достатъчно дълъг период - от 32 до 55 години - за да настани по всички нива на предприятието функционери по свой избор и да остави отпечатъка си окончателно, напълно и незаличимо.

До 1985г., когато ,,Ей Би Си" се слива с ,,Capital Cities Communications Unc", медиен конгломерат със седалище Ню Йорк, председател на управителния съвет и главен управител е Ленард Хару Голдънсон. Той застава начело на компанията, след като през 1953г. е президент на предшестващото дружество ,,American Broadcasting-Paramount Theatres Inc." (през 1965г. името е променено на ,,American Broadcasting Companies Inc").

Развлекателната индустрия:
Според Роткранц в развлекателната индустрия нещата изглеждат почти какво в телевизионния бизнес:

Колкото и да е важен контролът на новинарските програми, още по-решаващо значение за изграждане начина на мислене на американците имат развлекателните предавания. Милиони американци, предимно по-младите, никога не гледат новинарските емисии, но за сметка на това телевизорите им непрекъснато са настроени на развлекателни програми. Именно в развлекателния сектор се постига най-силен контрол.

В ,,Си Би Ес" Джеф Сагански отговаря на телевизионните забавления. При ,,Ей Би Си" е по-различно, забавният сектор се ръководи от двама мъже: Робърт Айгър и Стюарт Блумбърт, като Блумбърт отговаря повече за развлекателната програма, а Айгър за търговските въпроси. През 1980г. Брандън Тартикоф става мениджър на развлекателния сектор, а след десет години и президент на ,,Ен Би Си". През юли 1991г. той я напуска и става председател на ,,Paramount Pictures". Новият президент на ,,Ен Би Си Ентъртеймънт" е Уорън Литълфийлд.

Сагански, Блумбърг и Литълфийлд избират програмите за излъчване: забавни игри, токшоута, безмислици, исторически и псевдодокументални филми, сапунки, приключенски сериали, извънредни предавания. Те обясняват на създателите на програмите какво искат да гледат. Те забраняват всичко, което не им харесва. Те определят характера на всяка програма. Пак те решават доколко злободневни да са са различните пропагандни теми: сключване на бракове между представители на различни раси, хомосексуалност, феминизъм, контрол над огнестрелното оръжие, въвеждане отново на законодателството за ,,Холокоста", заплаха от ,,белия екстремизъм".

Контролът на американската развлекателна индустрия и нейното влияние над американската психика далеч не се ограничава със съдържанието на телевизионните програми; той включва всичко, което напуска филмовите студия на Холивуд.

Радио, вестници и други масмедии:
Трите големи телевизионни компании - АВС, СВС, и NBC - притежават не само монопола в областта на комерсиалната телевизия, те носят отговорността и за голяма част от комерсиалното радиоразпространение - или поне до скоро беше така. Много години техен единствен конкурент е ,,Mutual Broadcasting System" (MBS) с 941 радиостанции в цялата страна (но без телевизионен канал) начело с Мартин Рубинщайн. През 1985г. председател на управителния съвет и главен мениджър на MBS става Норман Дж. Патиц.

Не по-различно изглеждат нещата с вестниците. Ежедневниците са най-влиятелните масмедии в САЩ след телевизията. Дневно се продават повече от шейсет и три милиона екземпляра, разпределени между почти 1640 издания. Би могло да се предположи, че големият брой издавани вестници означава изплъзването от контрола и преди всичко свободно изразяване на мнението. За съжаление, случаят изобщо не е такъв.

Премахването на конкуренцията и създаването на местен монопол за разпространяване на новини и становища са характерни методи, при които чрез вестниците в Америка се създават религиозни общности. Едва ли има по-добро доказателство за използването на печата като инструмент от трите най-влиятелни американски вестника: ,,Ню Йорк Таймс", ,,Уолстрийт Джърнъл", и ,,Вашингтон Поуст". Трите издания управляват не само финансовата и политическа столица на Америка, те определят тенденциите в почти всички жизнени сфери. Те решават - на национално и международно равнище - кое е новина и кое не е . Те създават новините, останалите просто ги копират.

Огромното влияние на американските медии за масово осведомяване върху международния медиен пейзаж проличава най-добре в такива продукции като забавни игри, токшоута, приключенски предавания или семейни сериали. Отвсякъде се вижда как съдържанието на телевизионните програми се съставя по американски тертип. само че надали може да се прецени колко голямо е истинското влияние на ,,американските" медийни гиганти върху международните масмедии.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.