Ads Top

Анунаки - Наводнения и Войни - Част 2 КРАЙ

Заради разрушаването на Центъра за контрол на мисиите на анунаките в шумерския град Нипур по време на Потопа и нуждата от място, което да е на равно разстояние от линиите на пътя за спускане, е построен нов контролен център в планината Мория, преведена като ,,Планина на насочването". Именно това е мястото на бъдещия свещен град Йерусалим, отдавна смятано за най-свещеното място от всички основни западни религии.

По времето. когато свързаната им работа с космос е приключила, нови поколения от анунаки се раждат на Земята. Изглеждайки като сценарий на някаква древна сапунена история - има разкази за интриги, конспирации и открити войни, изправящи брат срещу брата и сестра срещу сестрата. Тези конфликти, бунтове и войни в крайна сметка ще включат и човечеството, осигурявайки първото му съприкосновение с въоръжената битка, която продължават и днес.

Според шумерските текстове първородният син на Енки Мардук получава суверенна власт над земите на Египет и става известен като Ра. Неговите деца - Шу и Тефнут - задават пример за бъдещите фараони, като се женят един за друг. Тяхното потомство - Геб и Нут - също се женят и стават следващата царска двойка, както и родители на някои от най-известните богове/властелини на Египет - Озирис, неговата сестра/съпруга Изида, Сет и Нефтис, сестрата на Изида. Всички тези бракове вътре в семейството водят до проблема с правото на наследяване, който е решен чрез разделяне на страната. Озирис получава Долен Египет, а Сет - планинския Горен Египет. Неудовлетворен от това разпределение, Сет започва да маневрира срещу Озирис и така започват легендарните войни в древен Египет.

След смъртта на Озирис синът му Хор иска да си отмъсти на Сет, който се мести на изток, завладявайки синайската космическа площадка. Разярен, че наследниците на Енки имат контрол върху космическата база, последователите на Енлил атакуват силите на Сет. Това семейно съперничество се предава още от зората на времето.

Под ръководството на сина на Енлил Нинурта синайската площадка е завладяна отново. Управлението преминава в новите царе на Вавилон, Асирия и Ханаан, които също са ангажирани в почти безкрайни войни. Много от тези конфликти са достоверно записани в Стария завет, допълнени с неясни имена и непроизносими места, които затрудняват историците да ги разберат напълно заради вечно променящите се имена от един език на друг.

Въоръженият конфликт, който е започнал със съперничеството и интригите между господарите анунаки, сега е пренесен върху човешките им последователи и се е превърнал в механизъм за съзнателен контрол заедно с религиозното почитане на анунаките, което вече е доказало, че е успешно в поддържането на реда сред не особено развитите хора.

Какъвто обаче е случаят в толкова много войни, нещата излизат от контрола на анунаките.

В история, напомняща на Ромео и Жулиета, внучка на Енлил на име Инана се омъжва за най-младия син на Енки Думузи с предпазливата благословия на двете враждуващи семейства. Когато обаче Думузи е убит, след като е арестуван от Мардук/Ра за нарушаване на нравствения кодекс на анунаките, Инана атакува Мардук/Ра.

За да се спре този конфликт, Мардук/Ра е съден за смъртта на Думузи. Тъй като не може да се докаже дали смъртта му е причинена умишлено или е случайна, се решава Мардук/Ра да бъде осъден на доживотен затвор в огромно, недостъпно място, чиито стени достигат небето. Ситчин идентифицира затвора на Мардук като Великата пирамида.

Той пише, че неговите преводи на шумерските текстове обясняват, че любопитната кладенчова шахта във Великата пирамида - озадачаващ, издялан на ръка тунел, свързващ слизащия надолу проход на пирамидата с нейния изкачващ се нагоре проход - е изкопана, за да се заобиколи огромния гранитен блок, който запушва възходящия проход, и да се спаси Мардук/Ра, след като присъдата му е отменена, но му е наредено да отиде в изгнание. Това залавяне, затваряне и предполагаемата смърт на египетския бог са разказани в древните египетски йероглифи.

Инана, далеч не удовлетворена от този обрат на събитията и желаеща властта за себе си, може да бъде отклонена единствено като й се даде контролът върху друг район, вероятно населението в долината на Инд. Руините в могилите, представляващи Мохенджо-Даро - най-големият град на цивилизация, датираща отпреди 2500г. пр. Хр. - са открити за пръв път на река Инд в южен Пакистан през 1922г. Макар и напълно - и странно - опустошени в някакъв предисторически период, строежа с печени тухли на сградите и предварителното планиране на града сочат според някои изследователи очевидна връзка с Шумер. Олфорд казва, че градът е населен от хора, наречени харапани, които ,,почитат едно женско божество, чието описание е изумително сходно на други образи на богинята Инана".

Независимо дали тази индуска богиня е била Инана, или не, тя продължава борбата си за власт според шумерските текстове и в крайна сметка замества Нинхарсаг сред основните водачи на анунаките. Тя също открива човешки хибрид, който използва, за да създаде нова империя. Този човек е Шару-Кин, известен повече като Саргон Велики. Смята се, че е наследник на човешка майка и баща от анунаките и той основава семитската акадска династия около 2200г. пр. н. е, която накрая обхваща цяла Месопотамия. Спомнете си, че Саргон твърди, че той - подобно на по-късния Моисей -е поставен в запечатана кошница от тръстика от майка си и е пуснат надлу по реката в търсене на безопасност.

,,Летописите на Саргон на завоеванията му описват Инана като активно присъстваща на бойните полета, но приписват на Енлил цялостното решение за мащаба на победите и разпростирането на териториите" - отбелязва Ситчин.

С падането на Саргон и Акадската империя Мардук/Ра се измъква от изгнанието и се опитва да си върне властта над Вавилон. Това води до променящи се съюзи, след като силите на Енлил и Инана се изправят срещу тези на Мардук и баща му Енки. Дори един син на Мардук на име Нергал или Ера, който обединил сили с Енлил, се изправя срещу него, превръщайки конфликта в истинска гражданска война.

Страхувайки се от амбициите на Мардук, анунаките убеждават Ану да позволи използването на седем могъщи оръжия, за които мнозина днес вярват, че са били тактически ядрени ракети, срещу Мардук/Ра. Всичко това става по някое време преди 2000г. пр. н. е.

На този етап библейският патриарх Авраам се появява в разказа. Според Ситчин Авраам далеч не е скитащият се юдей, както често широко се вярва. Той казва, че внимателното изучаване на различни текстове ясно сочи, че Авраам от Ур е висш шумер. ,,Идвайки в Египет, Авраам и Сара са заведени в двора на фараона; в Ханаан Авраам сключва договори с местните владетели" - отбелязва той. - ,,Това не е образ на номад, който плячкосва чужди селища, това е образ на персонаж с висок статус, който е умел в преговорите и дипломацията."

Освен това Авраам командва въоръжена армия, както се вижда в Битие 14: 14-16, където е записано как той взема 318 ,,обучени мъже", за да спаси племенника си Лот и семейството му от нахлуваща коалиция от армии, изпълняващи заповедите на Мардук.

Движейки се с очевидното намерение да завладеят отново космическата площадка в Синай, тези армии от север са отблъснати, преди да стигнат до Синай, и спират, за да плячкосват градовете Содом и Гомор в долината Сидим на южния бряг на Мъртво море, след като разгромяват царете им. Точно тук те вземат Лот за затворник, преди да се преместят на север, а там Лот е върнат, след като е спасен от Авраам.

Точно там светът може би е почувствал първата ядрена експлозия.

Ситчин посочва, че всъщност Авраам и неговите войни са тези, които спират мародерите на Мардук да не стигнат до Синайската космическа площадка в Ел Паран. Този подвиг носи похвали и благословия от Мелхиседек, както и съглашение с Яхве, идентифициран като Енлил. Олфорд твърди, че богът Авраам Яхве, първоначално ,,El Shaddai", или Бог на планините, може би е син на Енлил на име Ишку, известен и като Адад. Според Олфорд този анунак по-късно продължава да общува с избраните си хора чрез радио излъчвател-приемник, наречен в Библията Кивот на завета.

Боули също разглежда кивота като радио-устройство и смята за съществено, че кивотът трябва да се изпълни според много прецизни инструкции, преди плочите с Десетте божи заповеди да се поставят в него. ,,Може да се предполага, че плочите са съдържали източника на енергия, необходим за активиране на приемника-излъчвателя" - пише той.

Стих в Стария завет (Числа 7: 89) може би дори описва местоположението на говорителя на устройството: ,,Кога Моисей влизаше в скинията на събранието да говори с Господа, чуваше глас, който му говореше от очищилището, що е над ковчега на откровението между двата херувима, и му говореше".

Тъй като техните Енлилски ,,богове" не са успели да ги предпазят от нахлуващата коалиционна армия, царете на Содом и Гомор вероятно са преминали на страната на Мардук. Каквато и да е причината, Енлил и синовете му Нинурта и Адад години по-късно се подготвят да изстрелят ядрени ракети като акт на отмъщение.

В чест на миналата служба на Авраам обаче те решават да го предупредят. Както е описано и в Битие 18, Яхве идва при Авраам и го предупреждава, че градовете ще бъдат разрушени, защото са го загърбили. Доказателства, че разрушението на Содом и Гомор е планирано събитие, могат да се открият в това предупреждение и в пазаренето на Авраам с Яхве, като намалява броя на праведните хора, заради които градовете ще бъдат пощадени, от петдесет на десет.

Това предварително познание се свидетелства и от предупреждението, което Лот получава в Содом от два ,,ангела", макар че оригиналната староеврейска дума ,,Mal'akhim" всъщност означава само ,,пратеници". След известни проблеми със съседите заради посетителите, както е посочено в Битие 19: 12-13, двамата казват на Лот: ,,Кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място, защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим."

Лот и роднините му бягат в планините, както са инструктирани, но огненият катаклизъм достига и до собственото му семейство. Според Генезис 19: 26 жената на Лот, която изостанала, се превърнала ,в солен стълб". Ситчин отбелязва, че оригиналната шумерска дума, интерпретирана от юдейските книжници като ,,сол", значи и ,,пара". Тогава жената на Лот се изпарила от експлозията, която погълнала Содом и Гомор. Лот и останалото му семейство може би са били защитени от гребена на хълм или нещо подобно. Шумерският текст ,,Erra Epos" цитира един от тези, криещи се зад разрушението, като кълнящ се: ,,Хората, които ще накарам да изчезнат, техните души ще се превърнат в пара". В атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки е често срещано някои от жертвите, защитени от първоначалния взрив, да оцелеят, докато незащитени хора, стоящи до тях, да се изпарят.

Междувременно Авраам, стоящ на мили в планините, гледа надолу и вижда стълб от плътен пушек, издигащ се като от пеш.

Друг резултат от атаката вероятно е бил пролом в южния край на Мъртво море, който не само покрива бомбардираните градове със солена вода, но създава и плитката южна част на морето под полуостров Лисан.

Ироничното е, че може би собственият син на Мардук е бил този, който е задействал ядрената атака, тъй като един вавилонски текст казва:,,Но когато синът на Мардук беше в земята на брега, Онзи-от-Злия-Вятър (Нергал) изгори равнината с топлина".

Доказателства за ядрения аспект на това разрушение идват от археологическите данни, че заобикалящите поселища внезапно са напуснати за няколко века около 2040г. пр. н. е. и че за изворната вода близо до Мъртво море и днес се установява, че продължава да съдържа вредни количества радиоактивност.

Заедно с опустошението на Содом и Гомор Синайската космическа площадка също е определена за ядрено разрушение, очевидно за да се попречи тя да попадне в ръцете на Мардук. Други мишени, незаписани и все още неоткрити, може би също са претърпели ядрени детонации.

Според Ситчин, Олфорд и други автори Синайската детонация предизвиква неестествените белези на полуострова, които все още могат да се видят от космоса, както и множеството обгорени скали в областта.

,,В източен Синай се откриват милиони опушени камъни, разпростиращи се на десетки мили. Тези камъни несъмнено са неестествени" - заявява Олфорд. - ,,Фотографиите ясно демонстрират, че скалите са опушени само на повърхността."

Ядрените взривове създават и неочаквани и трагични последици. Създава се радиоактивен циклон, който се движи на североизток през Месопотамия, изличавайки живота и слагайки край на шумерската цивилизация.

Конвенционалната история твърди, че могъщият Шумер, който внезапно се появява преди около шест хиляди години, просто изчезва също така внезапно, погълнат от новите империи на Вавилон и Асирия. Шумерските текстове разказват много по-ужасна история.

Според различни ,,ридания", преведени от изследователя на Шумер Креймър, в тях се казва: ,,На земята (Шумер) настана бедствие, непознато на човека, такова, което никога не е било виждано преди, на което не може да се устои. Огромна буря от небето... Унищожаваща земята буря... Зъл вятър като яростен порой... Яростна буря, придружена от пърлеща жега... През деня лишаваше земята от яркото слънце, вечер звездите не светеха... Хората, ужасени, не можеха да дишат, злият вятър ги сграбчваше, не им даваше и ден.. Устните се пълнеха с кръв, главите тънеха в кръв... Лицето избледняваше от Злия вятър. Той караше градовете да обезлюдяват, къщите - да обезлюдяват, конюшните - да обезлюдяват, кошарите се изпразваха... Караше шумерските реки да текат с вода, която е горчива, по неговите поля - да растат плевели, по пасищата - попарени растения... Така всички негови богове се изнесоха от Урок, страняха от него, скриха се в планините, избягаха в далечни равнини." Тази силна буря от радиоактивен прах унищожава първата велика цивилизация на света, оставяйки телата на населението ,,натрупани на купчини".

По това време подробните разкази за Шумер и неговите богове престават. Ще минат векове, преди цивилизацията и писмеността да избуят отново в Месопотамия, след като споменът за големия катаклизъм избледнее в мъгляви истории за кошмара.

,,Това, което в действителност се е случило" - обяснява Гарднър. - ,,е че оригиналните месопотамски писания са документирани като история. Тази история по-късно е пренаписана, за да формира основата за чужди религиозни култове - първо юдейството, а след това християнството. Деформираната догма - новата одобрена история - е толкова различна от оригиналните писания, че ранните разкази от първа ръка са получили етикета ,,митология."

Това е ядреният Армагедон на анунаките, а хилядолетната им колония Едем е взривена. Една теория гласи, че анунаките, шокирани от сътвореното от тях, се оттеглят в анклав в Синай, където повечето от тях вземат решение да се върнат у дома, може би оставяйки след себе си само временна сила.

За хората всичко това се е случило в древността - преди повече от четири хиляди години. За анунаките това е само малко повече от една година по тяхното време. Някои изследователи смятат, че спасителната мисия на анунаките може би все още пътува към Земята. Само времето ще покаже.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.