Ads Top

Анунаки - Наводнения и Войни - Част 1


Преди около дванадесет хиляди години, когато водачите на анунаките осъзнават, че с предстоящото връщане на планетата Нибиру ще настанат жестоки климатични промени, Енлил решава да действа. На Великото си събрание Енлил убеждава мнозинството да позволи природата да поеме по курса си - да изличи хората, докато анунаките изчакват развитието на събитията в корабите за евакуация, които обикалят около Земята.

Макар че планът на Енлил е приет, брат Енки има собствен план. Дали заради някакви добри чувства към хората, или просто за да попречи на плана на Енлил, той предава убийствената ,,тайна на боговете" на един от най-високо ценените си човешки помощници, идентифициран като шумерския Зиосудра или Утнапищим.

,,Акадската версия на Потопа говори за Ной като Утнапищим, сина на Убар-Туту, и ги разполага в Шурупак (седмия град, построен от анунаките)" - пише Олфорд. - ,,Шурупак недвусмислено е идентифициран като медицинския център на боговете. За него се говори и като град Суд, идентифициран като Нинхарсаг - същата богиня, която е помогнала на Енки с генетичното създаване от LU.LU." Същата история за Потопа се повтаря във вавилонската легенда, представяща Атра-Насис като Ной.

Утнапищим е наречен ,,шумерския Ной" и паралелите между библейския разказ за Ной и обяснението в Епоса на Гилгамеш на Големия потоп са както: ,,Библейският разказ е редактиран вариант на оригиналния шумерски разказ. Както е и в други случаи, монотеистичната Библия е натикала в едно Божество ролите, играни от няколко богове, които невинаги са били в съгласие."

Според шумерските текстове именно съперничещият брат на Енлил Енки е този, който инструктира Утнапищим/Ной как да построи ковчега, включително използването на широко достъпния битум, за да го направи непромокаем. Версията в Епоса на Гилгамеш дава някои интересни подробности, които са изличени от разказа в Библията. Енки осигурява на Утнапищим извинение, за да обясни на съседите си защо строи лодката - той им казва, че като последовател на Енки е принуден да напусне контролираната от Енлил зона и има нужда от лодката, за да пътува до територията на Енки в Африка.

Енки инструктира Утнапищим/Ной: ,,На борда на кораба вземи семена от всички живи неща..." Тази инструкция е изключително очарователна, тъй като Енки е научният офицер, ангажиран с генетичното инженерство на хората, изглежда правдоподобно Утнапищим/Ной да вземе ДНК проби от всички живи неща, а не пълен товар от животни, насекоми и растения. Корабна каюта, пълна с мускалчета, пълни с проби, е нещо много по-разумно от плаващ зоологически парк.

Олфорд издига теорията, че Енки, работейки генетично чрез Утнапищим/Ной и три етнически различни сурогатни съпруги, създава трима синове, които представляват трите раси на света. Следователно след Потопа са представени човешките раси. Други автори теоретизират, че различните раси на човечеството представляват генетични експерименти от извънземни раси, различни от анунаките.

Акадският разказ също изяснява, че Големият потоп не е резултат от обилни валежи. Той описва тъмнина, придружена от колосални ветрове, които увеличават интензивността си, разрушавайки сгради и скъсвайки дигите. Такива условия биха се очаквали от преминаващо наблизо голямо планетарно тяло. Разпръснати археологически разкопки в продължение на много години сочат, че това, което се разглежда като Големия потоп, е планетарна катастрофа, макар че не всяка част нас вета е потопена. Една теория за Потопа е, че гравитационните сили, причинени от преминаването на Нибиру, са причината атлантическата ледена шапка, която вече е нестабилна заради края на последната ледникова епоха, да падне в океана, повишавайки морското ниво по цялата планета. Дори и днес повечето от първоначалните градове на анунаките в Месопотамия остават дълбоко под водата и тинята, близо до устията на реките Тигър и Ефрат.

След шест денонощия - според Акадския вариант - стихията утихва, но не се вижда земя. Най-накрая - както е в библейския разказ - ковчегът спира на върха на една планина, посочена като Арарат. След изпращане на гълъб, лястовица и гарван от ковчега, само гарванът изчезва, сочейки, че наблизо има още суша. Утнапищим/Ной и семейството му напускат ковчега и предлагат печено животно като жертвоприношение, което привлича вниманието на връщащите се анунаки. Древен текст заявява, че ,,боговете се тълпят като мухи" около готвещото се месо. Очевидно те са огладнели за месо по време на дългото си ограничение в обикалящите около Земята кораби.

Изправен пред факта за човешкото оцеляване и може би изпитващ известно разкаяние за действията си, Енлил няма особен избор освен да се умилостиви и да позволи по-нататъшния съвсем живот с хората.

Този сценарий със сигурност може да обясни внезапното изчезване на огромна част от човешкото население преди около десет хиляди години - повечето измират в Големия потоп.

Когато водите започват да се отдръпват и Нибиру излиза от Слънчевата система, анунаките и неколцина оцелели хора се заемат да възстановят света. Този свят след потопа обаче ще се окаже по-малко мирен от предишния.

Преди потопа всички хора, които не работят директно за анунаките, са скитащи се ловци и ,,Фермерството вероятно е повече работа, отколкото ловуване, съдейки по наличните етнографски данни, и (води) до нестабилна, променена от човека екосистема с ниски резултати по индекса на разнообразието" - отбелязва археологът Кент Фланъри. - ,,Тъй като ранното фермерство представлява решение да се работи по-усилено и да се яде повече ,,непредпочитана" храна, подозирам, че хората са го правели, защото са чувствали, че им се налага, а не защото са искали да се занимават със селскостопански труд. Защо са чувствали, че трябва, вероятно никога няма да разберем независимо от факта, че решението им преоформя останалата част от човешката история."
събирачи на храна. Практически за една нощ те внезапно стават фермери.

Шумерските плочки обясняват защо хората са започнали да обработват земята и да опитомяват животни - защото боговете им го нареждат. Със селскостопанския труд идва концентрацията на хората в градове, които стават все по-големи в сравнение с времето преди Потопа. Всеки е управляван от един от властелините анунаки, които сега започват да се разглеждат като ,,богове" от хората. Като допълнително доказателство за Потопа най-ранните усилия в селското стопанство се откриват не в богатата почва на речните долини, а в планинските земи на Месопотамия и Палестина.

Това отново се обяснява във фрагмент от шумерски текст, който заявява: ..Енлил отиде до върха и вдигна очи: той погледна надолу; там водата излъчваше морето. Погледна нагоре; там беше планината от ароматни кедри. Той качи ечемика и го нася по тераси в планината. Това, което расте, той го качи на планината и зася терасовидно житните растения."

Подобно на хората, определени хранителни култури сякаш нямат предшественик в еволюционната верига на Земята. Те просто внезапно се появяват - напълно култивирани - преди около тринадесет хиляди години според археологическите находки. ,,Няма обяснение за това ботаногенетично чудо, освен ако процесът не е на естествена еволюция, а на изкуствена манипулация" - коментира Ситчин, отбелязвайки, че трите критични фази на човешкото развитие - фермерството (около 11 000 г. пр. н. е.), предисторическата култура (около 7500 г. пр. н. е.) и цивилизацията (около 3800 г. пр. н. е.) - се появяват на интервал от 3600 години, същия период от време, който е необходим за изминаване на пълната орбита на Нибиру.

Освен ,,царуването" над селскостопански култури и животни, анунаките започват да предават водачеството върху избрани хора. С нарастването на човешкото население анунаки/Nefilim осъзнават, че трябва да предприемат стъпки за поддържане на контрола върху създанията си. Овен това искат да има посредници между тях самите и хората, които те продължават да смятат за не много по-добри от животните.

На събранието на анунаки/Nefilim след Потопа е решено Земята да се раздели на четири региона, а човешкото население - да се раздели в три от тези области - долна Месопотамия, долината на Нил и долината на Инд. Анунаките запазват полуостров Синай - новият им космически център след Потопа - като свое частно, или ,,свещено" убежище.

Тази стратегия на ,,разделяй и владей" за разпръснатите човешки общности очевидно изисква отделни водачи. Така се ражда понятието за ,,царстването" - човешки управници, специално избрани от анунаките, или ,,боговете", за да ги представляват. Практиката на династическото царстване, основана на царска линия, която може да се проследи до боговете, е въздействала върху страни и управления и до днес.

Тя започва в шумерския град Киш, който Ситчин приравнява с библейския Хуш. Гарднър е съгласен, разполагайки библейския Хуш на изток от Вавилон, а не в Египет. Битие 10: 8-12 разказва, че Хуш е внук на Ной и баща на легендарния Нимрод, който управлява и строи такива градове като Вавилон, Ерех и Акад от базата си в Шумер, преди да построи градове в Асирия, включително Ниневия.

Възможно е опитът на Нимрод да попречи на плана на Енлил за разпръскване да е водел до историята за Вавилонската кула от Стария завет. Този разказ започва в Баалбек, за който се смята, че е центърът на операциите на анунаките с космическите совалки след Потопа в това, което е днешен Ливан. Масивни гранитни блокове, наречени ,,Трилитон" и тежащи повече от триста тона всеки, поддържат идеята, че някога това може да е било площадка за кацане или излитане. ,,Текстовите свидетелства, географските свидетелства и физическите доказателства се подкрепят взаимно, за да потвърдят, че Баалбек е планиран като платформа за кацане на ракетите на боговете" - смята Олфорд.

Арабски текст, открият в Баалбек, обявява, че там Нимрод и неговите последователи се опитват да построят ,,shem", преведено в Битие 11: 4 като ,,... и да си спечелим име". ,,Shem погрешно разбрано по невнимание, се приема от повечето преводачи като знак за думата ,,име". Shem обаче първоначално означава ,,онова, което отива нагоре" - обяснява Търнидж. - ..Ситчин определя произхода на shem като месопотамски, възникнал от думата ти, или семитското производно shu-mu или sham... ,,онова, с което човек се  помни", развило се до ,,име". Оригиналното значение на думата обаче първоначално е свързано с понятието за нещо, което лети."

,,Осъзнаването, че ти или shem в много месопотамски текстове трябва да се чете не като ,,име", а като ,,небесно превозно средство" отваря пътя към разбирането на истинското значение на много древни приказки, включително библейската история за Вавилонската кула" - пише Ситчин.

Неговото обяснение за проблема с Вавилонската кула е, че хората там се опитват да построят собствена кула за изстрелване, очевидно надявайки се да създадат собствен ,,shem", или летящ апарат предвид оспорването на раздробяването на човечеството от външния властелин Ан. ,,Хайде да си съградим град и кула, висока до небето" - са цитирани те в Битие 11: 4; - ,,и да си спечелим (shem), преди да се пръснем по лицето на цялата земя."

Тази дейност само засилва страха на Енлил от човешка конкуренция и засилва решимостта му да сломи хората. Реакцията му може би е отразена в Битие 11: 5-8: ,,Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ по цялата земя; и те спряха да зидат града."

Скоро трите клона на човечеството - всички наследници на Сим, Хам и Иафет - тримата синове на Утнапищим/Ной - са транспортирани до предварително определените места, където в течение на времето наистина се развиват различни езици.

Олфорт теоретизира, че Утнапищим/Ной може би е имал жени, представляващи отделни расови групи. Децата на тези съпруги са били от различни раси и това предлага обяснение за присъствието на негроидната раса в Африка, на монголоидната - в Азия и на бялата - в Близкия изток.

Шумерските текстове и Библията са съгласни, че Сим и неговите наследници остават в района, обхващащ Месопотамия, Хам и неговите потомци са откарани в Африка - включително части от Арабия. - ,,докато хората на Иафет са транспортирани в долината на Инд, вероятно превръщайки се в мистериозните ,,арийци", които внезапно се появяват там в предисторически времена."

С това разпръскване би следвало да е настанал мир, придружен от растежа на нови градове с техните новоназначени царе и засилено производство на храна. За съжаление обаче изглежда, че древните ,,богове" не са били по-способни от хората да създадат дълготраен мир.

Проблемите започват, още докато анунаките се заемат да преместят своите космически площадки от Шумер - сега в по-голямата си част под водата - в Синайския полуостров на място, което започва да се нарича Ел Паран (Божие прославено място). Както е и преди Потопа, Араратските планини - в това, което днес е източна Турция и където - както се твърди - най-накрая се спира ковчегът - осигурява най-северния ориентир за плъзгане до Синайската площадка за приземяване. Тази база е разположена на Тридесетия паралел в географския център на Синай, докато южният ориентир са двата най-високи върха на Синайската планина, известни съответно като Катерина (2 637 метра над морското равнище) и по-ниския Моисей (2 286 метра). Това, което липсва на този път за плъзгане е съответният ориентир на запад.

,,Това е терен, който е твърде равен, за да предложи естествени ориентири" - обяснява Ситчин, - ,,и затова, ние сме сигурни, че анунаките се заемат с построяването на изкуствените два върха близнаци на двете големи пирамиди в Гиза."

,,Великата Хеопсова пирамида е била и космически фар" - съгласява се ученият от НАСА Морис Шателен, който разработва комуникационните системи и тези за преработка на данни за космическите мисии ,,Аполо". - ,,Отвисоко пирамидата е видима на много голямо разстояние и с невъоръжено око, а в космоса се появява на екрана на радара от още по-голямо разстояние заради наклонените си страни, които отразяват радарните лъчи перпендикулярно, ако ъгълът на приближаване е 38 градуса над хоризонта. Лесно е да се осъзнае, че полираната каменна повърхност... е радарен рефлектор... Такъв мощен рефлектор може да служи като фар за подхождането на космически кораб и вероятно е служила за тази цел дълго време. Знаем, че пирамидата е била боядисвана с различни цветове, които може би са били метализирани, за да се увеличи отразяването на лазерните или радарните лъчи."

Редакторите на ,,Holman Bible Dictionary" (,,Библейски речник на Холман") пишат, че ,,Синай" вероятно идва от дума, означаваща ,,блестящ" и сигурно произлиза от вавилонския бог Син. Син е просто семитското име на Нанар = първородният син на водача на анунаките Енлил и суверен на Ур - родния град на Авраам. Някои изследователи теоретизират, че може би в някакво далечно време върховете на Синасйката планина също са поддържали гигантски рефлектори, за да помогнат за триангулирането на кацащите пилоти.

Син освен това е халдейското име за Луна, откъдето Шумерите твърдят, че Енки е получил живите организми или ,,семена" за своите експерименти с човешки хибриди от останките от сблъсъка между Нибиру и планетата Тиамат. ,,Огромният мащаб на промяната на това едно-единствено име за човешката история е отвъд всяко разбиране" - обявява Хенри. - ,,Когато се появяват християнските интерпретатори, те повтарят историята, че сме родени в ,,sin" (грях). Те са напълно коректни в твърдението си. Същевременно обаче пропускат факта, че ,,Sin" се отнася до Луната - източника на нашия генетичен материал!"

Следва продължение...

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.