Ads Top

Хенри Кисинджър и войната в Афганистан


Един от най-яростните поддръжници на англо-американската война срещу афганистанските талибани без съмнение е бившият външен министър на САЩ Хенри Кисинджър.

На 31 октомври 2001г. Кисинджър изнася реч пред Центъра за политически изследвания в Лондон, мозъчен тръст на неоконсервативното общество ,,Мон Пелерин". В речта си той най-напред възторжено хвали правителството на Блеър и подкрепя, която то оказва на Америка в борбата с тероризма. После Кисинджър казва:
,,Войната в Афганистан трябва да се разглежда като атака срещу безсрамните покровители на тероризма и срещу лицето бен Ладен като най-отявленото превъплъщение на тероризма... Резултатът трябва да е ясен: да се унищожи талибанското правителство и да се разбие напълно мрежата на бен Ладен... Защото, ако в даден момент талибаните продължат да оказват съпротива, те ще се превърнат в символ, че е възможно да се противопоставят на най-силната държава и нейните съюзници... Това би имало катастрофални последици за всички."

Медалът има две страни, така е и в случая. Много политически величия, които ,,скачат" за унищожителен кръстоносен поход срещу талибаните и Осама Бен Ладен, преди това дълго време са ,,лобирали" и подкрепяли талибаните.

Хенри Кисинджър спада към група, която по поръчка на петролната промишленост оказва натиск върху американското правителство да не включва Афганистан и талибаните в официалния списък на ,,страните, подкрепящи тероризма".

На 5 ноември Мери Пат Флеърти, Дейвид Отоуей и Джеймс Грималди публикуват във ,,Вашингтон Поуст" статия със заглавие ,,Защо Афганистан никога не е бил в списъка на поддръжниците на тероризма". Авторите съобщават, че бившият американски външен министър, в качеството си на консултант на американската петролна компания ,,Unocal", се е застъпил пред външно министерство да не се налагат санкции срещу Афганистан, защото петролният концерн предвижда изграждането на тръбопровод през страната. Този тръбопровод ще осигурява достъпа до петрола от региона на Каспийско море.

По-нататък се казва: ,,За да се осигури необходимото финансиране от органи като Световната банка, ,,Unocal" трябва да направи така, че външното министерство поне формално да признае афганистанското правителство. За целта ,,Unocal" използва бивши вътрешни хора: бившия външен министър Хенри Кисинджър, бившият извънреден посланик на САЩ Джон Мареска и бившия американски посланик Робърт Оукли."

Тук централна роля играят икономическите аспекти, както лесно можем да си представим. САЩ предприемат санкции срещу Иран, затова преминаването на тръбопровода през тази страна е немислимо - единствената алтернатива остава трасето през Афганистан.

Но веднага след терористичните покушения от 11 септември Кисинджър и други поддръжници на талибаните се превръщат в най-отявлените привърженици на бомбардировките. Линдън Ларуш сравнява тези хора с американците, които малко преди Пърл Харбър продаваха на японците стомана.

Реч от 31 октомври 2001г. Кисинджър подчертава, че не се изказвал в полза на правителството на Буш. От думите му обаче проличава накъде бие: ,,световен сблъсък на цивилизациите", а най-големият враг да е Осама бен Ладен и ислямът. Кисинджър смята, че сключването на мир с исляма е невъзможно. Ислямът бил ,,коренно различен" и досега само ,,Англия и Америка" били го разбрали.

11 септември изтръгнал американския народ от ,,унеса на самодоволството". Според Кисинджър той бил засегнат чувствително по-силно в сравнение с Пърл Харбър. ,,До този момент обществеността щеше да се изненада, ако чуе, че има радикални разлики между Съединените щати и исляма... и нещо като концепция за сблъсък на цивилизациите."

Кисинджър изразява недоволство от досегашния развой на войната и призовава за привличане на други страни. ,,Ако в Афганистан единствената цел е победа... ще установим, че тероризмът се завръща." Отношението на дадена държава към тероризма, според Кисинджър, е критерият, по който да се сформира международната система. В тази връзка той критикува факта, че правителството на Буш давало твърде много свобода на действие на палестинските групировки.

Целенасочено изграждане образа на врага в лицето на бен Ладен:
В официалните публикации грижливо се премълчават очевидните, простиращи се надалеч взаимовръзки между бен ладен и американски и британски политически кръгове.

Първоначално издигнат и поддържан, по-късно Осама бен Ладен е използван, за да се създаде образът на врага и това не се е променило и до днес. За първи път бен Ладен влиза в действие в терористичния и конспиративен бизнес, когато е избран от правителствата на Тачър и Рейгън/Буш да помогне при финансирането на тайната война в Афганистан. От 1982г. бен Ладен е забелязван често в тренировъчни лагери на афганистанските муджахидини в Пешавар, Пакистан, където раздава чували с пари на ,,57 различни" групировки муджахидини, които по това време воюват срещу Червената армия.

Джоузеф Брида пише в ,,Нова солидарност":
,,Тайната война" в Афганистан беше скицирана от британския виконт Крейнбърн, наследник на фамилията Сесил, и от приятеля му лорд Бетъл като част от тяхната политика от ,,кризисната дъга", за да ограничат мощта на Съветския съюз с помощта на ,,ислямски фанатици" (и едновременно да върнат и наложат американското влияние в региона). Тази политика беше пробутана на тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън от министър-председателя Маргарет Тачър. Бен Ладе, чието саудитско семейство се сдобива с приказно богатство благодарение на държавни строителни поръчки, с един от многобройните ,,частни" канали за финансиране на войната.
 
До Осама бен Ладен се стигнало чрез неговия братовчед шейх Салим бен Ладен, един от четиримата избрани саудитци, на които е оказана честта да бъдат приети за членове на ексклузивния ,,1001 Club" на принц Филип (финансовия елит зад ,,World Wildelife Fund"). Фамилията бен Ладен е най-богатата неблагородническа фамилия в саудитското царство. По тамошните критерии шейх Салим се смята за краен англофил (привърженик на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи).

Шейх Салим намира също покровители в САЩ. През 1979г. чрез фирмите ,,Zapata Oil" и ,,Arbusto Ltd", той става търговски партньор на Джордж Буш младши.."

Джоузеф Брида обяснява още:
,,Когато през 1980г. се разразява Афганистанската война, шейх Салим играе важна роля в управляваната от Великобритания ,,Bank of Credit and Commerce International (BCCI)", банка, използвана от търговци на наркотици, терористи и тайни служби, с която си служат също Тачър и Буш за финансирането на тяхната Афганистанска война. Осама, по това време на 20 години, се води младши партньор на шейха. Неговият фанатизъм по отношение на ,,афганистанското дело" и личното му богатство от около 400 милиона долара се допълват идеално."

Когато през 1988г. Съветският съюз се оттегля от Афганистан, Буш и Тачър задраскват муджахидините от своя каталог с ,,борци за свобода" и ги предоставят на трудовия пазар. Въпреки това те остават под влиянието на британските тайни служби и веднага са експедирани за Северна Африка и Близкия Изток, където като ,,ислямска терористична група" извършват терористични атентати в услуга на британските геополитически цели. Бен Ладен остава най-важният ковчежник на групата и нищо повече.

,,Ако американското правителство наистина е искало да изключи тези терористични мрежи, е трябвало да се откаже от ракетни атаки в стил Рамбо и вместо това да пресуши финансовата империя от 400 милиона долара на бел Ладен. Той не е криел парите под леглото си в афганистанска крепост - те са вложени в най-изгодни недвижими имоти в Лондон и акции в индустрията, а според надеждни източници - и в многобройни, близки до Буш тексаски петролни фирми."

Обширни интереси:
Скоро след атентатите в Ню Йорк професорът по икономика Мишел Чосудовски публикува статия със заглавие: ,,Who is Osama bin Laden"

Той пише, че Осама бен Ладен бил призован като новобранец в борбата срещу съветските нашественици в Афганистан. В този процес на мобилизация активно участие взима ЦРУ. В годините след 1979г. ,,повече от 100 000 чуждестранни ислямистки радикали директно са включени в афганистанския джихад". През март 1985г. Рейгън подписва ,,National Security Decision Directive 166", която разрешава прикрита военна подкрепа на афганистанската война. Това, от своя страна, води до огромни оръжейни доставки (до 1987г. - 65 000 тона годишно!), както и до участието на голям брой специалисти от ЦРУ и Пентагона, които заминават за Пакистан и Афганистан. Много от ислямистките борци въобще не знаят, че базите, където са обучавани, и оръжията, с които воюват, са платени от САЩ. Същевременно операциите на ЦРУ водят до засилването на пакистанския военен режим под управлението на генерал Зиа Ул Хак.

Професор Чосудовски взима отношение и по един неизвестен за широката публика аспект:
,,Тясно свързана с тайните операции на ЦРУ в Централна Азия и историята на търговията с наркотици. Преди Руско-афганистанската война в Афганистан и Пакистан се отглежда опиум само за малките регионални пазари. Хероин въобще не се произвежда. Излседването на Алфред Маккой потвърждава, че за две години след началото на операцията граничната зона между Афганистан и Пакистан става най-големият световен производител на хероин и покрива шейсет процента от американското търсене. Броят на хероиново зависимите в Пакистан от почти нула през 1979г. нараства на 1,2 милиона през 1985г. - драстично увеличение, каквото не се наблюдава в никоя друга страна."

През 1995г. бившият резидент на ЦРУ, отговарящ за операцията в Афганистан, Чарлз Кога, дори признава публично, че Студената война била по-важна за тях, отколкото войната с наркотиците, както посочва Чосудовски в статията си:
,,Основната ни задача се състоеше в това, да навредим възможно най-много на Съветския съюз. Нямахме нито ресурсите, нито времето да се занимаваме с търговията с наркотици."

Професор Чосудовски продължава:
,,В хода на Студената война територията на Централна Азия придобива стратегическо значение не само заради необятните си нефтени находища, а и заради производството на наркотици. Тук се добива три четвърти от опиума в света, което означава търговия за милиарди... Годишният оборот възлиза на 100 до 200 милиарда долара, което е около една трета от световния годишен оборот от наркотици."

Много показателни са взаимовръзките, които Чосудовски разкрива относно войните на Балканите и в Чечения. В заключение той казва:
,,От времето на Студената война Вашингтон съзнателно е подпомагал Осама бен Ладен, докато в същото време ФБР го поставя в списъка на най-издирваните терористи... Сега, след терористичните атентати в Ню Йорк и Вашингтон, истината трябва да излезе наяве, за да не се допусне администрацията на Буш заедно с партньорите от НАТО да стартира военна акция, която може да постави на карта бъдещето на човечеството."

Ал Кайда и НАТО...
В броя си от 25 ноември 2001г. ,,Нойе Цюрихер цайтунг" също разглежда връзките на САЩ и Великобритания с мрежата на бен Ладен. Вестникът съобщава за дейностите на активистите на Ал Кайда във Великобритания и в окупираното от НАТО Косово. Вестник ,,NNN" разкрива по-ранни акции на ,,Джихад", египетския клон на Ал Кайда, например убийството на президента Садат и ,,кариерата" на един от лидерите на терористичната мрежа Зауахири. След това се казва:
,,По данни на египетските и френските разузнавателни служби бен Ладен, който от 1996г. заедно с много издирваните, в края на 90-те години прекарва 500 арабски муджахидини за Тирана. Те се бият рамо до рамо с АОК в Косово и участват в особено брутални актове на отмъщение спрямо сръбски граждани."

Това означава, че през 1999г. НАТО и Ал Кайда воюват заедно в Косово, макар да е известно, че същата терористична мрежа е убила държавния глава на Египет, страна партньор на САЩ.

Македонски правителствени кръгове също потвърждават пред ,,EIR", че още в началото на лятото Ал Кайда и бойци на АОК действали активно заедно с американски военни съветници в зоната на косовско-македонската граница.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.