Ads Top

Невежо и Безбожно общество - Част 3 КРАЙ


Масмедиите избират война или мир...
За масмедиите като власт и инструмент могат да се изпиша цели томове и въпреки това често се пропуска подсъзнателното въздействие на тези силови инструменти. Дали ще е пресилено, ако се каже, че в наши дни те определят дали да има война, или да се запази мира?

Много примери от изминалите години показват по категоричен начин как медиите служат като инструмент за създаване на лъжи, с които да бъдат оправдани пред народа определени политически намерения.

Назад към 1990г.:
След нахлуването на Ирак в Кувейт в началото на август са налице всички признаци за война. Не само в Европа, а и в САЩ народът е против война срещу Ирак. За да бъде оправдана обаче намесата на САЩ, за подготовката на Иракската война е наета една от най-големите пиар агенции. С бюджет от 10,7 милиона долара ,,Hill & Knowlton" стартира през 1990г. пропагандна кампания за освобождаването на Кувейт. Кулминацията на този своеобразен пиар е съзнателна лъжа, разтръбявана от правителството на Буш и от кувейтското правителство.

На 10 октомври 1990г. петнайсетгодишната кувейтчанка Найира със сълзи на очи, описва пред Комисията по човешките права към американския конгрес зверствата на иракските войници. В кувейтска болница те изтръгнали от кувьозите петнайсет бебета, които умрели, захвърлени на пода. Кувьозите били откраднати. И от друоги болници се съобщавало за подобни случаи, така че ,,Амнести Интернешънъл" докладвала за 312 убити по този начин бебета и откраднати кувьози.

По-късно Амнести Интернешънъл опровергава съобщението! Вредата обаче е сторена и не може да се поправи, защото масмедиите веднага разтръбяват ,,злодеянието" - и до днес много хора говорят за ,,престъпление", каквото изобщо не е имало. Буш старши подйваща, разбира се, с удоволствие лъжата и я използва за военната си акция. Той непрекъснато прибягва до тази ,,история", така че първоначално критично настроеният Сенат дава съгласието си за интервенцията. Чрез медийна пропаганда в крайна сметка се стига до желаният обрат в общественото мнение и повечето граждани на САЩ подкрепят войната срещу Ирак.

През януари 1992г. е идентифицирана малката свидетелка, която твърди, че е наблюдавала всичко това: става дума за дъщерята на Сауд Назир ал-Сабах, кувейтския посланик в САЩ. Момичето е подготвено като свидетел от агенция ,,Hill & Knowlton". Неин президент е Грег Фулър, известен поддръжник на Буш и бивш ръководител на щаба му. Допълнителните разследвания показват, че кувейтските лекари явно са излъгали и че уж откраднатите кувьози са на мястото си. Установява се, че в хода на пропагандната кампания са проведени изследвания, които да покажат кои събития въздействат най-силно върху населението. Хората са особено чувствителни на жестокости спрямо невръстни деца и реагират бурно. През 1992г. лъжата е опровергана, но по това време войната срещу Ирак вече е минало.

Отровен газ срещу собствения народ?
Другата история, която и до днес се подмята от масмедиите и доказва в каква огромна степен те се използват за пропаганда, дори за легитимирането на войни, по всяка вероятност не е станала точно така, както я представят.

Става дума за твърдението, че Саддам Хюсеин е използвал химическо оръжие срещу собствения си народ. Иракската армия извършва смъртоносна атака с отровен газ над беззащитното село. Халабя в близост до иранската граница. През март 1988г., в края на осемгодишната война между Ирак и Иран, чрез обгазаяване са убити около пет хиляди селяни. Масмедиите продължат до ден днешен да показват селяни, загинали вследствие на газовата атака, като използват случая за пропагандни цели - и то твърде успешно. Но има основание да се смята, че случаят е чиста пропаганда, за да се обрисува Хюсеиновата жестокост.

На 31 януари 2003г. е публикувана статия в ,,Ню Йорк таймс" с доклад на професор Стивън С. Пелтиер. Той е виден сътрудник на ЦРУ и американската армия и като човек в подобна биография и завидни познания не само опровергава една от най-големите пропагандни истории, оправдаваща предстоящата война в Ирак, а направо я разбива на пух и прах.

Професор Пелтиер споделя:
,,Информиран съм благодарение на предишните ми дейности, тъй като по време на Ирано-иракската война бях главен политически анализатор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), а от 1988-а до 2000 година бях професор във Военния колеж на армията (Army War College). Имах достъп до тайните материали за Персийския залив, които минаваха през Вашингтон. Освен това след 1991г. водех група в американската армия, която имаше за цел да установи как иракчаните  биха водили война срещу Съединените щати."

Пелтиер съобщава и че се е занимавал със селцето Халабя, за което имало много подробен доклад на тайните служби, само дето не се разбирало кой в действителност носи отговорност:
,,В действителност знаем, че на този ден кюрдите от Халабя са бомбардирани с отровен газ. Не можем да твърдим със сигурност, че иракски химически оръжия убиха кюрдите."

Но това не единствената фалшификация. Ето какво още казва професор Пелтиер:
,,Обгазяването на Халабага, това със сигурност го знаем, стана по време на битка между иракчани и иранци. Ирак използва химически оръжия, за да унищожи иранците, които бяха завзели (иракското) село недалеч от границата. Ако са убити цивилни, то те са имали лошия късмет да попаднат под кръстосан огън. Но със сигурност не са били главната цел на иракчаните... Веднага след битката DIA (военната тайна служба на американската армия) проведе разследване, резултатите от което са поместени в таен доклад. Там съвсем ясно се посочва, че ирански, а не иракски газ е убил кюрдите. DIA е установила, че в битката за Халабя и двете страни са използвани отровен газ. Състоянието на труповете обаче показвало, че са убити с отрова, която действа по кръвен път, т.е. с газ на основата на цианкалий, който се използваше от Иран - и това обстоятелство беше известно на американските тайни служби. Иракчаните, за които се знаеше, че са използвани иприт, в онзи момент не са имали газ, който да действа по кръвен път."

Пелтиер изразява учудването си, че ,,тези факти отдавна са известни, но във връзка с Халабя се премълчават." В редките случаи, когато въз основа на доклада се споменавало, че по всяка вероятност става дума за ирански газ, който убил кюрдите, веднага се спекулирало, че докладът на DIA е изготвен в полза на Саддам Хюсеин, който през 1998г. все още е трениран от Вашингтон като добър приятел.

,,С това не се опитвам да реабилитирам Саддам Хюсеин" - заключава Пелтиер, - ,,той многократно е отговорен за нарушаване на човешките права. Но не е коректно да бъде обвиняван за обгазяването на собствения му народ в Халабя като акт на масово убийство".




Забрана на книги във всички времена
Ако се взрем в историята на човешката цивилизация, проличава стремежът на властващите да забраняват неудобните за тях произведения. В повечето случаи те са убедени, че със забраната на книги действат не само за благото на господстващите, а и на народа. По правило на миналото светска и духовната власт са вървели ръка за ръка; общи са и основанията за забраната на неудобните книги.

Историята познава велики личности, станали жертва на преследване заради своите произведения: на забрана и унищожение са подложени както съчиненията на Лутер, така и тези на Еразъм, Джордано Бруно, Якоб Бьоме, Имануел Кант, Шилер и Гьоте.

Публичното изгаряне на забранени книги в края на 19. век било повсеместно както в Европа, така и в САЩ.  Разумът надделява и това явление изчезва, но не и преследването на опасните произведения. През миналия век тук-там все още се хвърлят книги на горящите клади.

По време на дванайсетгоишното господство на национал-социалистите са забранени близо 12 500 книги. При публични изяви днес се набляга на забраната на книги от времето на националсоциализма, без да се припомня унищожаването на произведения от държавите победителки след Втората световна война. Позовавайки се на заповед на главнокомандващия на Съветското военно управление в Германия от 15 септември 1945., няколко месеца по-късно, а именно на 13 май 1946г., държавите победителки издават ,,Заповед № 4" на Контролния съвет ,,относно конфискацията на литература и произведения с националсоциалистически и милитаристичен характер". От немската управа за народно просвета в съветската окупационна зона, в сътрудническо със службата за надзор на произведенията при немската библиотека в Лайпциг, са издадени т. нар. ,,Списъци на бракувана литература", които са използвани служебно и в западните окупационни зони. Първият списък от 1946г. се състои от общо три приложения с 34 645 заглавия. 

Произведения-заплаха за младежта
Федералната служба за надзор на произведения-заплаха за младежта, е основана през 1954г. Тя има за задача да изготвя списъци на книги, които от морална гледна точка представляват опасност за младежта.

,,Към тях преди всичко се числят безнравствени произведения, както и такива, възвеличаващи престъпления, война и расова омраза... Дадено произведение не се включва списъка
  1. единствено заради политическото си, социално, религиозно или идеологическо съдържание и
  2. ако служи на изкуството и науката, на учебната и изследователска дейност и
  3. ако служи на обществения интерес, стига да не се оспорва начина на представяне.
Експертен съвет от всички обществени групи (напр. от областните изкуство, литература, книгоразпространение, представители на младежките помощни организации, учителство, църква) решава дали дадена книга трябва да се впише в списъка на произведенията-заплаха за младежта."

Когато става дума за надзорна комисия, дали изобщо може да се говори за неограничена свобода на мненията и словото?

Факт е, че продължават да се издават забрани! Член 5 от Конституцията кратко и ясно заявява: ,,Не се упражнява цензура". Изглежда обаче, че е точно обратното, както видяхме вече.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.