Ads Top

20. Век - Век на войни - Част 3


Всички държави загубиха 

Впървата световна война, както при всички войни, революции и световни конфликти, накрая има само губещи - или почти!
Първият губещ във всяка една война - Първата световна не прави изключение - е истината, защото след официалното начало на военните действия истината е тази, която се представя по съвсем нов начин и се назовава с нови имена - всичко е въпрос на пари и медийна власт.

Като теглим чертата, от Първата световна война губят всички - Англия, Австрия, Франция, Германия, Италия, Америка и Русия. Има две изключения: Русия и Германия. Русия губи не само войната, а революцията и свободата си. Трагична е и съдбата на германския народ. Последиците се точат като червена нишка през по-нататъшната история на страната чак до наши дни. Особено трагично е да се наблюдава как голямата част от германското население, включително хора, които се смятат за образовани и за част от интелектуалния елит, живее в заблуда по отношение на задкулисната политика на Първата и Втората световна война.

До официалния край на Първата световна война през ноември 1918г. повече от десет милиона души намират смъртта си в нея. Създава се и нова геополитическа представа за света, която при нормални условия, в мирно време, би могла да се постигне само за период от няколко поколения. В условията на война процесът се свежда до няколко години.

Ако има ,,печеливши" и ако изобщо може да се говори за ,,победител" във връзка с война и масово унищожение на хора, то това са банките.

Губещата Русия
Преди исторически да попаднем във Версай, нека още веднъж се върнем към Русия, защото тя губи много повече от ,,единствено" войната. Наред с Германия, без съмнение на Русия е отредена най-трагичната роля в историята след Първата световна война, чак до нашето съвремие.

Арсен Гулевич, генерал от антиболшевишката ,,бяла" армия, е сред авторите, които пишат за Руската революция. Изключително интересни твърдения има в книгата му ,,Царизъм и революция".

Гулевич стига до заключението, че част от финансовата помощ идва от английските банкери. Интересно е обаче, че авторът споменава като възможен спонсор и Алфред Милнер, организатор на групата ,,Round Table"  - ,,Кръгла маса".

Алфред Милнер изпълнява важна политическа роля в качеството си на губернатор на Южна Африка, като съдейства за Бурската война. Противно на очакванията на англичаните войната продължава по-дълго. Не е толкова лесно да се сломи бързо съпротивата на бурите. По онова време все още не е било възможно бомбардирането на територии, ето защо на бърза ръка 117 000 души цивилно население са затворени в концентрационни лагери (създадени през 1901г. от фелдмаршал лорд Кичънър). Болшевиките заимстват от англичаните идеята да създадат обширна система от концентрационни лагери.

Съветската система от концентрационни лагери (според Уилям Брамли) от самото начало е дългосрочно начинание, което без съмнение достига кулминационната си точка при Лениновия наследник, Йосиф Сталин. Жестокият Сталин приема неотложна програма за индустриализация на Русия, която започва с първата ,,петилетка" (частната собственост става притежание на държавата). За привеждането на плана в действие е необходима евтина работна ръка. За целта в Русия се изгражда мрежа от концентрационни лагери. Те са подчинени на руската тайна полиция НКВД. Затворниците са принудени да се трудят при нечовешки условия.

Десетилетия наред лагерите са част от съветската икономика. Десет милиона души минават през тяхната мелачка и около десет процента умират там. Между 3 и 4 милиона души прекарват живота си в тях само за периода от създаването им до 1950г. Съветските концентрационни лагери определено са ,,капиталистически" институции, защото безогледно експлоатират човешкия труд.

Става ясно, че Русия е една от най-губещите страни в резултат на Първата световна война и това се отнася най-вече за руския народ, комуто е отредена трагична роля в по-нататъшното историческо развитие.

Балфурска декларация
Геополитическите промени, които настъпват в края на Първата световна война, водят до значителни последици. Русия и Германия са двете страни, които имат особено място в хода на историята.

Ключово събитие от Първата световна война несъмнено е придобилата световна известност Балфурска декларация. В нея британското правителство оповестява, че ,,разглежда с добронамереност създаването в Палестина на национален дом за еврейския народ" и че ,,ще вложи всичките си усилия, за да облекчи постигането на тази цел".

За осъществяването на Декларацията, която е добре дошла за целите на ционисткото движение, особена заслуга има Хаим Вайсман, който чрез дейността си като химик и съветник на британското правителство си извоювал влияние над лорд Балфур и (бъдещия министър-председател) Лойд Джордж.

На 2 ноември 1917г. британският външен министър Артър Джеймс Балфур разгласява своята Декларация, която набелязва целите на Антантата по отношение на Палестина. По същество декларацията е писмо до видния лидер на британската еврейска общност, лорд Лионен Уолтър Ротшилд.

Външно министерство, 2 ноември 1917г.
Уважаеми лорд Ротшилд,
Имам огромното удоволствие от името на правителството на Негово величество да Ви предам следната декларация за съпричастност с еврейско-ционистките стремежи, която беше представена пред кабинета и одобрена  от него:

,,Правителството на Негово величество разглежда с добронамереност създаването в Палестина на национален дом за еврейския народ. То ще вложи всичките си усилия, за да облекчи постигането на тази цел, при условие че няма да се прави нищо, което би могло да наруши гражданските и религиозни права на съществуващите нееврейски общности в Палестина или правата и политическия статус на евреите в другите страни."

Ще ви бъда благодарен, ако доведете настоящата декларация до знанието на ционистката федерация.
С уважение,
Артър Джеймс Балфур

Предателството на Версай
Английският парламентарист Артър Понсби заявява, че ,,от 1914 до 1918г. навярно са се изрекли повече преднамерени лъжи, отколкото по което и да било друго време в световната история". Той е трябвало изрично да помене 1919 година, както и Версайския мирен договор, Ще приемем, че той е сторил тъкмо така, макар и тайно.

На 11 ноември 1918г. между Германия и нейните противници е сключено примирие, с което официално се слага край на Първата световна война. Същевременно на Германия се поставят такива условия за разоръжаване и отстъпление, че да се гарантира пълната капитулация и невъзможност за възобновяване на военните действия.

През януари 1918г. в реч пред Конгреса американският президент Удроу Уилсън представя демократична програма от четиринайсет точки за траен мир. Уилсън призовава към премахване на тайната дипломация, абсолютна свобода на корабоплаването и търговията, всеобщо разоръжаване, прилагане правото на народите на самоопределение и създаването на обща организация на нациите за изглаждане на спорове и за гарантиране на мира. Уилсън обещава справедливо отношение и към победените: ,,Ако рано или късно предложим на Германия нещо друго освен справедливост, обикновена и безпристрастна справедливост, това би означавало да се отречем и опозорим..."

Разбираемо е, че германците се вкопчват в думите на Уилсън и му възлагат всичките си надежди.

Съгласно доктрината Уилсън войната не бива да завършва с акт на отмъщение и никоя държава или народ не бива да страда. Към този подход се придържа и Антантата и десет месеци по-късно се стига до примирието. С приемането на нотата на Уилсън от 5 ноември 1918г. всичките й общо 27 точки са одобрени изрично и безусловно като ,,мирни условия".

В един по-късен момент се налага да се водят още преговори ,,за практическите подробности по прилагането на тези условия". Както самите съюзници след време потвърждават, сключен е предварителен договор. Лявото правителство в Берлин, дошло на власт с помощта на революция, не вижда повод за безпокойство.

На 13 ноември управляващият Съвет на народните пълномощници в Берлин обнародва призив ,,До всички", в който се казва:

,,Правителството е свалено! Германският народ победи по целия фронт! Президентът на Съединените щати ни гарантира мир в духа на помирението и разбирателството, без анексии и компенсации... Вече (господства) правото..."

Не бива да се оспорват добрите намерения на Удроу Уилсън, но последвалите решения във Версай показват повече от ясно колко ,,могъщ" е Уилсън в действителност и коя сила всъщност дърпа конците.

След десет месеца Антантата показва истинското си лице и наяве излизат действителните й намерения. Всички идеалистични и хуманни намерения са зарязани най-безцеремонно. За Антантата мирната програма на Уилсън е изпълнила моралния си дълг, защото е обезвредила и извадила от строя германския военен фронт.

Настъпва часът на разплатата, на истинските цели, заради които съюзниците воюват срещу Германия. И тъй като те много добре знаят, че противникът няма да се даде доброволно, затягат примката около шият му. Германия е подложена на гладна блокада - предимно по море от британските военноморски сили. Това позорно дело в разрив с човешките права засяга преди всичко цивилното население.

На 3 март 1919г. британският военен министър Уинстън Чърчил заявява пред долната камара:
,,Ние държим всички принудителни средства и сме готови незабавно да ги приложим. Ние продължаваме блокадата с цялата си настойчивост. Разполагаме със силни войскови подразделения, които веднага могат да се намесят. Германия е пред прага на гладна смърт. Служителите от военно министерство, които обикалят цяла Германия, първо докладват за бедственото положение, което германският народ трябва да понася, а после за голямата опасност от тотален разрив на целия му социален и държавен живот под натиска на глада и потисничеството. Настъпил ли е вече моментът да се преговаря?"


Преговори без Германия
На 18 януари 1919г. в Париж, два месеца след подписването на договора за примирие,
представителите на 27-те страни победителки се събират във външното министерство за участие в Мирната конференция. Германия и нейните съюзници, както и Русия, в която бушува гражданската война, не са допуснати! По-малките държави могат да участват на пленарните заседания и само да одобряват решенията. Изготвянето на договора става тайно и е изключително работа на Англия, Франция и САЩ.

Германия остава изолирана и е поставена пред свършен факт. Версайският мирен договор не е демократично, хуманно дело, а безмилостен, античовешки диктат. Той открито нарушава поетите договорености.

Договорът, връчен на 7 май на германската делегация, надминава и най-песимистичните очаквания. Всички обещания, демократични идеи и изявления, които няколко месеца преди това е пропагандирал Уилсън, са напълно забравени.

Разбираемо е, че Франция не се показва като страна с демократично и хуманно мислене. С оглед на собствената й сигурност много повече я устройства една слаба, разпокъсана Германия, лишена от големи територии на запад и на изток, натоварена с огромни репарации и разбира се, със смазан военен апарат.

Сходно е виждането и на английския министър-председател Лойд Джордж. Той се стреми да отслаби Германия като конкурент в световната търговия и в колониалната политика. Въпреки всички резолюции срещу Германия Джордж се изявява и като дипломат, защото многократно се застъпва за германските интереси. Той е наясно, че прекаленото натоварване на противника, в случая Германия, води в крайна сметка единствено до нови конфликти.

Никакъв избор...
Версайският мирен договор става повод за масови протести в Германия. Държавният канцлер Фридрих Еберт (1919-1925) говори за ,,насилие без мярка и граници", причинено на германския народ.

Министър-председателят Филип Шайдеман го нарича ,,затвор, в който шейсет милиона германци трябва да гният като затворници".

Тъй като победителите не уважават възраженията и контрапредложенията на германската страна, правителството на Шайдеман е принудено да се оттегли. После Антантата изправя Германия пред ултиматум. Тя трябва да подпише договора, в противен случай отново ще загърмят оръдията. Германският Райх няма друг избор - военната преднина на противника прави стратегическото положение на страната безнадеждно. От друга страна, вътрешнополитическото положение е изключително драматично в резултат на принудителните действия (морската блокада). Германският пълномощен министър Хари Граф Кеслер говори за 700 000 деца, жени и стари, които умират от гладна смърт в резултат на икономическата блокада, продължила и след капитулацията.

Това сведение се припокрива с доклад на Имперската канцелария: В Имперската концелария на вътрешните работи беше изчислено, че жертвите на блокадата през 1917г. възлизат на 260 000, а през 1918г. на 294 000 и общо от 1915г. до 1918г. са 763 000. Смъртността сред германското население се е повишило от 9,5% (1915) на 37% през 1918г. При децата от шест до петнадесет годишна възраст смъртните случаи са се увеличили с 55%.

Антантата е наясно с вътрешнополитическата безизходица и е готова на всичко: по границите на Райха чакат хиляди самолети (по думите на тогавашния британски военен министър Чърчил), чиито пилоти имат поръчение да разрушат градовете на Германия и ,,да задушат населението с изключително опасни отровни газове".

Положението на Германия изглежда безнадеждно. Новото правителство взема решение да подпише договора. За този унизителен за Германия акт победителите неслучайно избират същата императорска зала в двореца Версай, където четиридесет и девет години преди това е създадена Германската империя (Втория райх).

Версайкият договор налага непосилно бреме на Ваймарската република. Невъзможни за изпълнение са не само репарациите, наложени на Германия, но така също и обезщетенията, които страните от Антантата изискват.

Волфгант Егерт пише:
,,Заветната цел на Версай е да омаломощи Германия и едновременно с това - от гледна точка на лицата, които стоят над държавата - да прокара възпламеняващия фитил за фашизма... Американските банкери от Уолстрийт, без чиято финансова помощ Антантата щеше да е унищожена още през 1916г., седят заедно с всички останали на масата във Версай при затворени врати, когато ,,сметката" за войната е поднесена. Те назначават постоянна комисия, която да изчислява точната сума на германските репарации и да определя условията на плащане. Те, пред които европейските държави са затънали безнадеждно в дългове, диктуват същинския мирен договор. В своите ,,Военни мемоари" британският министър-председател Дейвид Лойд Джордж описва ситуацията много образно, по един незабравим начин: ,,Международното банкерство диктуваше споразумението за репарациите. Собствениците на нашите национални банки отстраниха дипломати, политици, юристи и журналисти и раздаваха заповеди като абсолютни монарси, които знаят, че срещу жестоките им декрети няма да има възражения."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.