Ads Top

20. Век - Век на войни - Част 2


Подготовка на високи обороти 

На 13 януари 1917г. в Ню Йорк пристига Лев Троцки (Лейба Бронщайн). Той се добира до Съединените щати по тайни пътища, за да избегне арестуването от европейските власти. Около Троцки се сформира политическото ядро, което подготвя революцията.

Въпреки че поне за пред външния свят Троцки не разполага със средства, той живее в луксозен апартамент и се вози в скъпа кола. От време на време го виждат да посещава огромното като палат имение на Якоб Шиф.

Шиф, за когото вече сме достатъчно информирани, има грижата да осигурява финансирането за ,,Standart Oil" на Джон Д. Рокфелер, железниците на Едуард Хариман и стоманодобивните заводи на Андрю Карнеги". Якоб Шиф финансира частната армия на Троцки, която се състои главно от евреи от Източен Ню Йорк. Обучението на бунтовниците се провежда на територията на Рокфелеровата ,,Standart Oil Company" в Ню Джърси. След като малобройната армия е обучена в извършването на подривни дейности, тя напуска Ню Йорк с кораба ,,Kristianiafiord" в посока Русия. На борда има злато на стойност двайсет милиона долара, осигурени от едрия финансист Якоб Шиф. Огромната сума трябва да покрие множеството разходи, необходими за подобна херкулесовска акция. Този факт е потвърден по-късно от внука на Якоб Шиф, Джон.

Наетият от банкера кораб най-неочаквано е задържан на 3 април 1917г. от канадските власти в Халифакс, Нова Шотландия. Това заплашва да осуети конспиративния план. Тук и по-нататък ясно проличава огромното влияние на Якоб Шиф и неговите съзаклятници - нека ги кръстим ,,големите пари". Та ето, те задвижват лостовете на властта в САЩ и Англия и не след дълго пътуването продължава безпрепятствено.

Веднага след като пристига в Европа, Троцки се отправя към Швейцария, където се среща с Ленин, Сталин, Коганович и Литвинов, за да избистрят последните подробности по стратегията, преди революционерите да се отправят към Русия.

Съзаклятниците се изправят пред най-големия проблем след напускането на Ню Йорк: как по-безопасно да прехвърлят ,,армията" и въоръжението през Европа за Русия? Отговорът гласи: с помощта на Макс Варбург.

Макс Варбург осигурява запечатан вагон, в който ,,армията" и въоръжението стигат без проблем до руската граница.

През юли поддържаният от международното банкерство комплот претърпява неблагоприятен обрат и Ленин заедно с няколко съратници бяга във Финландия. През ноември болшевиките постигат успех и пламват пожарите на революцията. Следва кървава гражданска война, по време на която Ленин се утвърждава като неоспоримият политически вожд, докато Троцки организира военните подразделения - ,,Червената армия".

Дес Грифин пише:
..Името ,,Червена армия" не е погрешна или случайно избрано. Болшевишката Червена армия под ръководството на Троцки е смъртоносният инструмент на международното банкерство."

Да се спрем накратко на важни факти, които сочат Шиф като финансист и движеща сила.
Документ на френската тайна служба, изготвен въз основа на данни от американската ,,Сикрет Сървиз", се отнася до подготовката на революцията. В него дословно се казва:
,,През февруари 1916г. за първи път се разкрива, че в Русия се разпалва революция. Установено е, че следните лица и банки са били ангажирани в подготовката: Якоб Шиф, Гугенхайм, Макс Брайтунг, Кун, Льоб и сие, от които като директори отговорност с подписа си носят: Якоб Шиф, Феликс Варбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Х. Х. Ханауер."

Няма съмнение, че Руската революция, която избухва една година след гореспоменатите събития, вече е била задействана. През април 1917г. Якоб Шиф публично заявява, че Руската революция побеждава благодарение на финансовата му помощ.

Волфганг Егерт дава още сведения за Якоб Шиф:
,,Няма нужда от секретна документация на тайните служби, за да се докаже, че Шиф е замесен в метеж, който през пролетта на 1917г. помита от хоризонта миролюбивия царски режим. В крайна сметка след свършената ,,работа" подстрекателят, дърпал конците, открито парадира в пресата с успеха на съюзническото военно ръководство."

,,Защо в крайна сметка предоставените документи се оказват от голямо полза: те категорично доказват, че Шиф съвсем не е единственият, развързал кесията си. Около него се създава цяла групировка от състоятелни лица, които очевидно са били информирани за обстоятелствата около ционистко-британските преговори. Разузнавателното командване на Антантата наблюдавало концентрирана дейност на мъже от един и същи произход: те били представители на нюйоркската банкова сцена, много често дори от една и съща банка: при ,,Kuhn, Loeb & Co" наред с Якоб Шиф участвали също Феликс Варбург, Ото Кан и Мартимър Шиф."


                                                   Варбургови
Тук ще разгледаме накратко делата на семейство Варбург и връзката с фамилия Шиф.
Наистина Варбургови и Шифови са си близки като никои други. Връзката им е по сватовство, сгодявали са се и са се женели. Освен това робуват на еднакви хобита. В XII район на ,,American Jewish Committee", който през периода 1914-1935г. успява да събере астрономичната за времето сума от над осемдесет милиона долара за ,,еврейска помощ", Шиф и Феликс М. Варбург седят рамо до рамо.

Волфганг Егерт ни предоставя още сведения за живеещите в Германия финансови аристократи Варбург:
,,Варбургови са от италиански произход и се заселват през 1559г. във Варбургум, Германия. Симон Елиас Варбург (1760-1828) основава първата еврейска общност в Швеция. През 1798г. Моисей Маркус Варбург (починал 1830/31) и брат му Гершон (поч. 1825) откриват в Хамбург банката М. М Варбург и сие. От германския клон на фамилията се раждат петима братя, четирима от които стават банкери. Всички те са родени в Хамбург: Макс М. Варбург (1867-1946) остава в Германия, където поема управлението на горепосочената банка. От 1924г. до 1933г. Макс М. Варбург е член на Висшия съвет на Райхсбанк. През 1939г. емигрира в САЩ.

Паул Мориц Варбург (1868-1931/32), още от 1901г. общински съветник в Хамбург, емигрира в Америка, жени се за една от дъщерите Шиф - Нина, и става съдружник в нюйоркската частна банка Кун, Льоб и сие, също инициатор и съосновател на Федералния резерв (1914-1918 е негов вицепрезидент).

Феликс Мориц Варбург (1871-1937) се мести също в Кун, Льоб и сие и също се жени за дъщеря на Якоб Шиф - Фрида. През 1896г. става съдружник на тъста си и наред с това се изявява като благодетел на еврейските организации."

Още един значим факт, за който Волфганг Егерт не споменава, е свързан с ,,мирните преговори" във Версай. След края на войната във Версайската мирна конференция като финансов експерт от немска страна участва Макс М. Варбург, а като експерт на Антантата - брат му Феликс.

Проникване в царската Охранка
Тайният апарат на последния руски цар, Охранката, също има определена роля в Руската революция.
Авторът Уилям Брамли стига до същото заключение:
,,Важен аспект на Руската революция е ролята, която играят тайните служби в преврата. По онова време международните тайни служби се превръщат в голяма и много влиятелна институция... Преди съставянето на временно правителство Русия се управлява от цар. Последният цар разполага с огромен таен апарат, наречен ,,Охранка". Състои се от няколко организации, които чрез тайни агенти, двойни агенти, агент-провокатори и секретни операции изпълняват всички обичайни за тях функции. Охранката шпионира както приближените на царя, така и неговите врагове и действа в пределите на Русия, където в ролята си на тайна полиция разгръща широка антиподривна дейност. Непопулярните действия на Охранката в собствената страна са една от основните теми, която използват болшевиките, за да атакуват царя."

,,В крайна сметка царят е свален. Това означава, че Охранкта не си е свършила работата. Или напротив?"

Много историци стигат до заключението, че рухването на царизам е не само дело на болшевиките, а става с помощта на ,,Охранката".

Брамли продължава:
,,Охранката внедрява много агенти като членове в разрастващото се комунистическо движение в Русия. Те намират достъп до най-вътрешните кръгове на болшевишката партия и ръководят много дейности на болшевиките. Проникването е толкова голямо, че в периода 1908-1909 година четири от пет членове на Петербургския комитет на болшевишката  партия са агенти на Охранката. Въпреки че често се стига до арести на революционери, Охранката многото повече помага на руските болшевики под предлог за следене, отколкото да им вреди и редовно снабдява революционерите с пари и неотложни материали. Тя допринася за елиминирането на двама противници на болшевиките: социалдемократическата партия и меншевиките. Съдейства и за стартирането на главния пропаганден орган на болшевиките: ,,Правда". Когато през 1912г. се създава ,,Правда", двама агенти на Охранката се изявяват като издател (Роман Малиновски, член на болшевишкия централен комитет и главен заместник на Ленин в Русия) и като финансов отговорник (Мирон Черномазов)."

В своя статия в ,,Илюстрейтид Сънди Хералд" Уинстън Чърчил отбелязва:
,,...придобилият световни измерения заговор на илюминатите очевидно играе роля в трагедията на Френската революция. Той е изворът на всяко едно подривно движение през 19. век. А сега тази сбирщина необикновени типове от подземния свят на големите градове в Европа и Америка се вкопчи в руския народ и на практика се явява безспорния господар на тази огромна империя."

САЩ нямат избор... А Уилсън?
Вече е само въпрос на време Америка да се намеси във войната. Изходна точка е гласуването на закона за Федералния резерв, който е прокаран окончателно, след като президентът Удроу Уилсън не му налага вето. Международното банкерство получава зелена светлина за въвличането на Съединените щати в Първата световна война, която има драматични последици за американската държава.

Съществува само един малък проблем: американският народ трябва да бъде убеден. Мнозинството е против включване във войната. Основаният се подсилват и от принципите на доктрината Монро от 2 декември 1823г. за ненамеса във война на територията на Европа.

Ключова роля има преизбирането на Удроу Уилсън.
Предизборната надпревара започва през втората половина на 1916г. и Демократическата партия номинира Уилсън за преизбирането му. Кампанията води полковник Хаус. Основният лозунг гласи: ,,Той не ни вкара във войната" . Посланието се оказва решаващо за победата. Лозунгът стига до сърцата на американците, които не желаят да участват във войната. Много историци днес са единодушния, че предизборната стратегия на Хаус използва именно това. Но се случва така, както е писано, или е по-добре да се каже - както е запланувано: Америка се включва в Първата световна война. Няколко дни след встъпването му в длъжност преизбраният Уилсън поставя пред Конгреса искане САЩ да участват във войната. Конгресът се съгласява. На 6 април Съединените щати обявяват война на Германия.

Особената роля на Удроу Уилсън непрекъснато занимава историците в миналото - естествено преди всичко въпросът бил ли е Уилсън масон, или не. Няма нужда за кой ли път да обясняваме, че бащите на Съединените щати членуват в масонските тайни организации. В случая с Уилсън спорят учените, или по-точно масоните и антимасоните.

Интересна информация за ,,брат" Уилсън посочва например Фридрих Хаселбахер: на 10 ноември 1918г. бившият депутат от Париж, брат Люсиан льо Фойер държи реч пред ложата ,,Fidelite" за републиката ,,на нашия брат, президента Уилсън".

Масонският ,,Контролен и инициативен комитет за Алжир" изпраща на Уилсън следната телеграма, когато той пристига във Франция: ,,Във връзка с пристигането Ви на френска земя ние, събралите се на 8 декември масони от четири ложи в Алжир, изпращаме на своя известен брат Уилсън братска почит и най-искрени благопожелания за масонското му дело по време на войната за справедливост и свобода на народите."

На 17 декември 1918г. секретарят на Уилсън изпраща от Париж отговор на телеграмата: ,,Президентът ми възложи да Ви изкажа неговото дълбоко уважение по повод хубавите думи при щастливото му пристигане."

В случая не е толкова важно дали Уилсън е бил ,,регистриран брат". Важно е, че впоследствие той взима политически решения, които спомагат масонските цели и които имат сериозни последици не само за Съединените щати, но и за Европа, и в частност Германия. Нека обаче да обърнем внимание на току-що цитираните изказвания за ,,брат Уилсън". Дали той е само ,,инструментът", дългата ръка на правителството в сянка, което дърпа конците зад кулисите?

Със сигурност обаче се знае, че Уилсън е брат от близкия до масоните орден ,,Odd-Fellow".

Както отбелязва в тази връзка и Карл Хайзе, решаващо е, че в широки линии политиката му следва масонските дългосрочни цели и желания. Президентът с готовност изпълнява внушенията, подсказани от най-близкото му обкръжение. Външният министър Лансинг е масон, вицепрезидентът Бр. Маршал според ,,American Tyler-Keystone" от 1917г. е член на международната световна верига на 33. степен на Шотландския ритуал.

Мнозина съвременни историци са на мнение, че Уилсън е чисто и просто ,,инструмент". Зад него стоят влиятелни и финансово могъщи лица. Това проличава особено ясно при първото му избиране за президент. Когато Удроу Уилсън като представител на ,,Демократичната" партия се включва в борбата за президентския пост, Теодор Рузвелт се опитва да влезе в Белия дом като кандидат на републиканците, без помощта на големия капитал. През 1912г. Рузвелт пише в изборната си програма известните фрази: ,,Зад явното правителство управлява невидимо правителство, което не дължи вярност на народа и не знае що е отговорност. Днес първата задача на държавника е да унищожи невидимото правителство, да разтрогне безбожния съюз между корумпирания бизнес и корумпираната политика."

Теодор Рузвелт, самият той масон, е знаел за какво става дума.
Финансовият експерт и автор на книги професор Антъни Сътън пише за Уилсън:
,,Колкото и почтени да са били намеренията на Удроу Уилсън, свободата му на действие е била ограничена от факта ,че дължи поста си на най-голямата от всички банки на Уолстрийт, фирмата на Паул Варбург Кун, Льоб и сие. Предизборната му кампания изцяло е финансирана от Кливланд Додж от Нешънъл Сити Банк на Кун и Льоб; от Якоб Шиф, старши съдружник в Кун, Льоб и Сие; от Хенри Моргентау; Бернард Барух и Самюел Унтермайер."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.