Ads Top

20. Век - Век на войни - Част 1


Разделяй и владей... 

  С основаването на Федералния резерв международното банкерство успява да нанесе най-големия си удар и Съединените щати са тласнати към утопични по размерите си държавни дългове. Създадени са предпоставките за изправянето на света пред Първата световна война.

И без това международното банкерство вероятно държи в ръцете си по-голямата част от разписките за държавните дългове. Доколкото държавите могат да са нечие притежание, то Русия, Турция, Египет, Китай, Япония и Южна Америка вероятно принадлежат на Лондон и Париж. Изплащането на лихвите върху фантастичните суми се гарантира чрез данъчните постъпления в тези страни. При по-слабите държави това става чрез реално предаване на собствеността на агентите на френските и английски банки. Голямата част от световните акции и ценни книжа се управлява от тези две държави и техните финансови министри диктуват политиката на множество световни концерни.

Могъщите стратези на световната история действат съгласно принцип: ,,Разделяй и владей" (,,Divide et impera")

От почти два века принципът се прилага много успешно по цялото земно кълбо. Чрез война дадена страна и народът й се разделят на два лагера, на две враждебни половини. За да не станат жертва на врага, гражданите по неволя дават изключителна власт на собствените политици. Те дори не подозират, че скрита зад кулисите на двата лагера, действа една и съща сила, която финансира и контролира и двете страни и така всъщност управлява политиката на цялата държава, владее индустрията, суровините и т.н.

Създава се конфликт, при който хората в една държава или от една етническа група воюват помежду си, а не срещу истинския виновник. Авторът на конфликта, който дърпа конците и остава скрит в ролята си на подстрекател, подпомага и двете страни. От една страна, той е сигурен, че равновесието на конфронтиращите се сили е гарантирано, а от друга - печели неимоверно много от финансирането на конфликта (война, революция).

В Американската гражданска война (1861-1865) северните щати, които са против робството, воюват срещу южните щати, застъпници на робовладелството.

Сигурно агентите на Ротшилд са прокарали идеята за ,,про-съюзническа" нагласа на северните щати. От друга страна, пак хората на Ротшилд настройват южните щати на ,,контра-съюзническа" вълна. Когато събитията се развиват според техните планове и войната избухва, банката на Ротшилд в Лондон финансира северните щати, а парижката банка Ротшилд - южните щати.

Не е трудно човек сам да си даде сметка кой е спечелил най-много от тази война.

До наши дни почти нищо не се е променило в системата и тактиката за разделянето на народите и създаването на враждуващи лагери (примери са Иракско-Иранската война, Първата и Втората иракска война, войната в Афганистан, Сирия, Египет и т.н.). Само интригите и коварството са се увеличили. Да си спомним началото на Афганистанската война, която един ден може би ще влезе в аналите като началото на кръстоносните походи срещу ислямския свят, или като началото на битката между културите. Самопровъзгласилите се ,,приятели" на афганистанския народ го подкрепяха със самолетни доставки на всякакъв вид.

В началото на 20. век
Както вече споменахме, целта на Първата световна война е да унищожи царска Русия - да постави необятната руска страна под контрола на илюминатите. След това Русия трябваше да послужи като ,,изкупителна жертва" за постигане целите на илюминатите в световен мащаб.

Гениалният ход на международното банкерство и неговото тайно правителство - икономически да постави Съединените щати на колене чрез създаването на Федералния резерв - в дългосрочен аспект е следващата важна предпоставка за установяването на Единно световно правителство.

Дес Грифин пише:
,,За да принесат плодове, плановете на международното банкерство и съответно на илюминатите, Русия, Германия, Япония и САЩ трябваше да бъдат постави на колене, при това доведени до пълна капитулация, нищета и позор. Планът на илюминатите за световно господство, цитиран от Алберт Пайк, беше дяволски шедьовър, по сатанински гениален, чието осъществяване щеше да отнеме живота на няколко милиона хора и да струва няколко милиарда долара."

Да хвърлим поглед на Европа от края на 19. и началото на 20. век

Централата на мощта Лондон - Ситито е ,,Короната"...
Англия е в центъра на вниманието.
Централата на политическата и финансова власт по това време е в Лондон.

Днес Грифин дава следното определение за Ситито:
,,Короната е колегия от 12 до 14 мъже, които управляват независима, суверенна държава, известна като лондонското Сити. Ситито не принадлежи на Англия и не е в рамките на монархията. Не се подчинява на правителството, което определя британския парламент, а подобно на Ватикана в Рим, е отделна, независима държава. То е Ватиканът на индустриалния свят. Ситито, което често е наричано ,,най-богатата квадратна миля в света", се управлява от лорд-мер. Там са разположени най-могъщите финансови и икономически институции на Англия: богати банки, начело с контролираната преди от Ротшилд ,,Bank of England, Lloyd's of London", Лондонската борса на ценни книжа и офисите на всички водещи международни търговски концерни. Там е също и ,,Fleet Street", сърцето и ядрото на вестникарския и издателски свят."

Сити е истинското правителство на Англия. Кралицата и английският министър-председател са подчинени на лордмера. Лорд-мерът, който се избира за двугодишен период, е истинският регент на Ситито.

При посещение на кралицата лорд-мерът я посреща на Темпъл Бар, символичната градска порта. Тя му се покланя и моли за разрешение да посети суверенната му държава. Той й позволява достъп, като й предава държавния меч. При подобни държавни посещения ,,с тогата и златния си синджир лорд-мерът блести сред своето обкръжение, облечено в средновековни одежди, и кралската свита, чието облекло протоколът ограничава до обикновени служебни униформи".

Лорд-мерът придружава кралицата през своя град. Според Дес Грифин причината е ясна:
,,Лорд-мерът е кралят. Кралицата е негов поданик. Кралят върви винаги напред. Кралицата го следва на една-две крачки отзад."

Важен повратен момент в британската история вече беше осветлен, макар че, разбира се, никой не би го признал официално. Предполага се, че около 1815г. фамилията Ротшилд се домогва до контрола над английската икономика заедно със Ситито и другите му филиали. Така тя контролира не само Англия, но и всички останали държави в Европа.

По пътя към Първата световна война
Обединението на германските държави под управлението на Бисмарк нарушава ,,равновесието на силите", което съществува повече от два века в Европа. До 1871г. Англия - или по-точно Короната - се наслаждава на господството си над европейския континент. От време на време сили като Испания и Франция взимат надмощие, но Англия винаги успява да си възвърне победната позиция.

Превръщането на Германия в силна държава е сериозна заплаха за Короната и нейното господство в Европа както в икономическо, така и във военно отношение.

Възходът на новия Германски райх в края на 19. век има едно име: Ото фон Бисмарк, ,,Железният канцлер". През 1871г. той е провъзгласен за първият канцлер на Германия. При неговото управление е постигната победа над Австрия и със 700-хилядна войска е извоювана победа над французите в битката при Седан.

След 1884г. Германия придобива множество колонии в Африка, с което видимо застрашава плановете на Короната да разшири експанзията си на Черния континент. Германия насърчава бурите в Трансваал и Оранската свободна държава, докато се стига до войната с Англия от 1889г. до 1902г. В Тихия океан до 1902г. Германия придобива Каролинските Маршалските и Маринаските острови, части от Нова Гвинея и Самоа, както и важна военноморска и търговска база на полуостров Шандун в Китай. Проектът на Германия да построи четиринайсет нови военни кораби също можел да се превърне в сериозна заплаха за Англия.

За да противодейства на надвисналата опасност, международното банкерство, което по онова време е лишено от участие в икономическото развитие на Германия, търси начини да изолира и контролира страната. В резултат на това между 1894г. и 1907г. се стига до сключването на редица договори и съглашения, които гарантират,че Русия, Франция, Англия и други държави ще се обединят срещу Германия в случай на война.

Борбата за суровини - разбира се, на първо място трябва да споменем петрола - е друг аспект, често пропускан във връзка с Първата и Втората световна война. Причината за това поне в някаква степен се дължи на промяната във воюването. Само за няколко години военната индустрия прави квантови скокове в развитието си. Вече не става дума единствено за числено превъзходство, а за военни машинарии като самолети и танкове, снабдяване с гориво, оптимизиране на доставките чрез сухопътен и морски транспорт. Историята на колониалната политика в основата си е историята на борбата за суровини с цел постигане на икономическо и военно надмощие. Може ли да се говори за ,,случайност" или за хуманни и добронамерени демократични намерения, когато могъщите държави като САЩ, Великобритания, Франция и Германия открай време насочват вниманието си към Близкия и Средния Изток или към Африканския континент? Битката за черното злато (и другите суровини) има решаваща роля в двете световни войни!

Макар привидно да изглежда, че в началото на 20. век в света цари мир, зад кулисите отдавна кипи подготовка за световна кървава баня - стартовият сигнал за един век на войни и катастрофи.

Планът на задкулисната политика е всички държави да се молят на колене за мир.

Бавният, но постоянен упадък на Германия започва от този момент и достига апогея си след Втората световна война, когато държавата изпада в политическа и правна недееспособност.

Днес повечето историци са единодушни,че капката, която прелива чашата и води до Първата световна война в периода 1914-1918 година, е банален конфликт между Австрия и Сърбия. Поне така пише в учебниците по история. Обикновено се премълчават политическите, икономически и геополитически причини, свързани със Сърбия, и тогавашният проект за железница от Берлин до Багдад.

Скритите сили използва тази ,,искра", за да предизвикат световната война, която е планувана, или предречена четиридесет години по-рано от Албърт Пайк.

На 2 август 1914г. Австрия и Сърбия влизат във война. Още на 3 август Франция също се включва във военните действия, а на 4 август я последва и Белгия. В същия ден Англия обявява война на Германия, въпреки единодушието на английският кабинет, че събитията на континента ,,юридически не задължават Англия да встъпи във войната".

Ясно е желанието на международното банкерство да види всички Велики сили като участници във войната. То знае, че без незабавната намеса на Англия няма начин да бъдат спрени германските въоръжени сили.

Болшевишката революция в Русия - падането на царизма през 1917
Когато през 1914г. избухва Първата световна война, Руската империя е много зле подготвена за
воденето на бойни действия. При това няма значение, че числено тя превъзхожда всички участници във войната. Решението на Русия да се включи във военните действия поставя началото на невъобразима национална катастрофа.

Въпреки броя на руските войски по чисто технически причини не съществуват предпоставки страната бързо и успешно да излезе от войната. Обсегът на действие на руските оръдия е в пъти по-малък от този на германските. Освен това те са изключително стари и едва успяват да произведат по няколко изстрела дневно, докато германската армия разполага с модерно оборудване. Артилерийските сблъсъци са по-скоро игра на котка и мишка.

Но коварният ,,удар с кама" идва от съюзниците. Британската корона е обещала на Русия пълна подкрепа и помощ в случай на война. След влизането на Русия във войната Англия изведнъж намалява помощта си на около десет процента от договореното. Очевидно финансовите монополисти са искали, напълно в унисон с начертания от Албърт Пайк план, да доведат Русия до ръба.

Междувременно на бойното поле загиват милиони руснаци. Само през 1915 и 1916г. на Източния фронт, в битките за Полша и Литва, руската армия претърпява загуби за милиони.

Докато военните действия следват своя ход по бойните полета, подготовката за политическия преврат върви с пълни обороти. Революцията избухва през 1917г., царят е свален, временно правителство поема управлението на страната.

Подстрекателите
Най-напред нека се спрем на един от задкулисните организатори на Руската революция: натъкваме се отново на споменатия вече Якоб Шиф, който играе централна роля в тези събития.

Якоб Хенри Шиф е роден през 1847г. във Франкфурт на Майн и израства там в съседство с влиятелната фамилия Ротшилд. През 1865г. заминава за Ню Йорк, където през 1875г. започва работа в банката ,,Кун, Льоб и сие", а през 1885г. става неин директор.

Както доайенът на фирмата, Кун, така и Шиф е член на тайната ложа ,,B'nai B'rith".

Ако се обстрахираме от деловите занимания на състоятелния финансист, на очи се набива другата му сфера на действие, в която има нещо от тайните служби. Става дума за пожизнените му усилия да навреди на Русия, да й създава напрежение при всеки удобен случай. Американските финансови среди, най-общо казано, от години са заклети врагове на царския режим и умело успяват да осуетяват всички руски заеми. В писмо до лорд Ротшилд от 4 парил 1904г. Якоб Шиф пише:
,,Горд съм, че бях в състояние да осуетя всички усилия, правени от руснаците по различно време през последните четири или пет години, да спечелят благоразположението на американския пазар за своите заеми/кредити."

Да разгледаме още интересен факт, на който Волфганг Егерт обръща внимание в книгата си ,,Тайният Ватикан на Израел":
,,Вместо това през 1905г. Шиф успява да уреди три големи заема за Япония, за което, в знам на признание за оказаните услуги, получава от микадо Ордена на свещеното съкровище. Друг е въпросът, че той го прави единствено с цел да спомогне за победата на Япония и да ускори социалното напрежение в Русия. Не на последно място става въпрос за факт, който самата ,,Велика еврейска национална библиография" признава: че той е бил нюйоркският банкер, който ,,осигурява на Токио средствата за воюване".

,,Юдише пресе" пише следното в броя си от 15 октомври 1920г.: ..Той (Якоб Шиф) финансира войната на Япония срещу Русия."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.