Ads Top

11 септември - Рухването на Кулите Близнаци - Част 2


Мнения от широк кръг политически експерти 
Както и да го погледнем, бен Ладен никога не би могъл да организира толкова сложна операция, която изисква изключителна прецизност и скъпо струващо логистично планиране, съответстващо на нивото на най-добрите военни специални част в света.

До този извод стига и Линдън Ларуш, известният икономист и многократен кандидат за президентския пост в САЩ. Той твърди, че атентатите са стратегически замаскирана операция, организирана от влиятелни престъпни елементи в САЩ. Мнението му се подкрепя от много изтъкнати специалисти. Във връзка с предизвикателното си твърдение Ларуш се обосновава с конкретни доводи.

Информационната система ,,Strategic Alert", в която има участие и Ларуш, на 19 септември 2001г. информира, че атентатите са станали в подходящия момент. Преди атаките на 11 септември налице били всички признаци за изостряне кризата на световната финансова система. По тази причина започнал обширен дебат относно политическите спешни мерки.

,,Могъщи олихархически елементи, чийто център се намира в англо-американската финансова и политическа върхушка, бяха извън себе си, защото това означаваше смъртна заплаха за тяхната власт. Те бяха твърдо решение да ,,спасят" системата, обаче си даваха сметка, че обичайните методи на ,,кризисния мениджмънт" като намаляване на лихвите и данъците са станали неефективни. Затова сега при продължително състояние на война трябва да се задействат финансови, икономически и политически спешни мерки. Постоянно военно положение би съответствало на концепцията за ,,битка на културите" или ,,сблъсък на цивилизациите", описана от професора в Харвардския университет Самюел Хънтингтън и пропагандирана от бившите съветници на Национална сигурност на САЩ Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър."

Ларуш също смята, че с оглед на невероятната прецизност и логистично планиране е изключено атентатите да са осъществени само от терористичната организация на Осама бен Ладен.

Както подчертава той, по-скоро извършителите ,,са доведени в САЩ, обучавани в САЩ, използвани в САЩ за една много хитра операция, в която направо са участвали стотици хора и която е изисквала обучение и подготовка с месеци... Това е могло да стане само с одобрението на отстъпническа, престъпна фракция сред американските военни и тайни служби."

Твърдението, че американците уж сами са инсценирали атентатите съвместно с Ал Кайда - което многократно се публикува в някои големи и известни вестници и в интернет, - среща големо недоумение от страна на американския народ и това е напълно разбираемо.

Но ако същото твърдение се разглежда от гледище на ,,политически величия" като Бжежински, Кисинджър или Хънтингтън и техните мотиви и цели, които без съмнение упражняват значително влияние върху англо-американската политика, то изглежда логично, че кръгове на тайните служби носят отговорността. Американската история доказва, че върхушката е готова да извършва интервенция срещу собствения си народ, за да наложи определени военнополитически цели. В резултат на 11 септември почти целият свят показва ,,солидарност" с жертвите и Америка. Едновременно с всеобщата симпатия към САЩ им се дава, тъй да се каже, картбланш да поведат война срещу Афганистан, да орежат правата и свободите на гражданите си.

Като мотив се използват последиците от Пърл Харбър. Японското нападение сплотява американците и ги превръща в единна общност по съдба - също както сега в условията на тероризъм.

Във връзка със скритите причини и възможните мотиви за нападенията от 11 септември често изниква името ,,Пърл Харбър". В двата случая - Пърл Харбър и 11 септември - нападението дава основание за узаконяване на контраудара. В случая с Пърл Харбър днес дори официално се смята, че тогавашният американски президент през 1941г. е знаел много добре, че предстои такова нападение, но го допуска с цената на живота на 2400 войници, за да обяви война на Япония. Списание ,,ФОКУС" пише:

,,Японски бомбардировачи нападнаха Пърл Харбър. Тайните служби на САЩ и правителството трябва да са знаели предварително за това, войниците не са имали никаква представа.... Много историци са убедени, че Рузвелт в никакъв случай не е бил изненадан, както винаги са се опитвали да го изкарат националистичните холивудски продукции. Защото от няколко месеца САЩ водят безсмислена война срещу Япония... Въпреки ,,Студената война" Рузвелт като на показ остава в Пърл Харбър почти цялата Тихоокеанска флота - с изключение на самолетоносачите. Дори тогава, когато 16 часа преди нападението е ясно: Япония ще атакува."

През 1962г. ръководството на американската армия планира терористични атаки срещу собственото си население, за да узакони войната срещу Куба. От секретни документи, които излизат на бял свят след десетилетия, става ясно, че генералният щаб е бил готов да организира атентати срещу американския народ. Авторът Джеймс Бамфорд разказва подробно за тайните документи в книгата си ,,Body of Secrets", издадена в САЩ през 2001г. В нея той пише, че ръководството на въоръжените сили (,,Joint Chiefs of Staff") ,,предложи тайна, кървава терористична война срещу собствената си родина, за да подмами обществеността да подкрепи скалъпената война, която те (военните) подготвяха срещу Куба".

В книгата си Бамфорд се позовава на документи, до които през последните години ,,Assassination Review Board" разрешава достъп и впоследствие са извадени от Националния архив на САЩ. Документите датират от зимата на 1961г. и пролетта на 1962г. През април 1961г. се състои фиаското в Залива на прасетата - операция, замислена още от правителството на Айзенхаъер с цел да свали кубинския президент Фидел Кастро. През октомври 1962г. следва ,,Кубинската ракетна криза", която за малко не въвлича света в Трета световна война.

Ключова роля в тогавашната американска политика спрямо Куба играе Джон Ф. Кенеди. В края на 1961г. Кенеди се измъква от отговорност заради провала на ЦРУ в Залива на прасетата, уволнява тогавашния му шеф Алън Дълес и стоварва цялата отговорност на Министерството на отбраната. Тук е изготвен терористичният проект, който носи кодовото название ,,Операция Нортуудс". Тя е само част от общите планове на Пентагона по отношение на Куба, които се провеждат като ,,Операция Мангуста". Нейните ръководители са Едуард Лансдейл (човек на ЦРУ) и Лиман Лемницер, които предвиждат всеобща инвазия, за да свалят от власт Фидел Кастро.

Подготовката протича под формата на меморандуми и препоръки, чиято последна редакция Лемницер предава на 13 март 1962г. на министъра на отбраната Робърт Макнамара.

Заглавието на меморандума е ,,Оправдание за военна интервенция на САЩ в Куба". В него се казва, че политическото решение за такава интервенция щяло да бъде ,,резултат от период на засилено напрежение между САЩ и Куба, което ще постави Съединените щати в положение да буди съжаление". Световната общественост и ООН ,,трябва да бъдат настроени благоприятно, като се представи образа на едно глупаво и безотговорно кубинско правителство, което представлява тревожния и непредвидима опасност за мира в Западното полукълбо".

Следват отделни предложение за операции, които биха могли да се използват като претекст. Има предложение за ,,серия координирани инциденти" в и около американската военноморската база ,,Гуантанамо Бей" в Куба. Могат например да се поощрят приятелски настроени кубинци, преоблечени в кубински военни униформи, да създадат конфликтни ситуации, а взривят склад за боеприпаси, да предизвикат пожар, да подпалят самолети, да повредят кораб в пристанището и да потопят друг близо до входа на пристана.

Друго предположение разкрива още по-явно терористичните идеи на меморандума:
,,Бихме могли да инсценираме терористична акция на комунистическа Куба в района на Маями, на други градове във Флорида и дори във Вашингтон. Кампанията може да е насочена срещу кубински имигранти, които търсят убежище в Съединените щати. Бихме могли да потопим цял кораб с кубинци по пътя за Флорида (действително или да симулираме). Бихме могли да организираме убийствени атентати срещу кубински имигранти в Съединените щати... Също така не би било зле да взривим няколко пластични бомби на различни внимателно подбрани места, да арестуваме кубински агенти и да публикуваме съответно подготвени документи..."

В меморандума се препоръчват още редица инсценирани операции, например опити за отвличане на самолети на гражданската авиация. Грижливо е разработен план за симулиране свалянето на пътнически самолет, извършващ чартърен полет във въздушното пространство на Куба. Трудно може да си представим, че човешкия живот не струва нищо за коварните военни стратези и за определени кръгове на тайните служби, когато става дума да се узакони дадена политическа цел - в конкретния случай нападение срещу Куба.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.